Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
01.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор
Румен Рачев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия Х.Димитрова КАНД № 232
по описа за 2019г. на
Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Б.И.Я. ***, депозирана чрез адвокат Д.Н.от
Шуменска адвокатска колегия, срещу Решение № 344/06.06.2019г. на Районен съд –
Шумен, постановено по ВАНД № 900/2019г. по описа на съда. С атакувания съдебен
акт е потвърдено Наказателно постановление № 19-0869-000150 от 18.02.2019г. на
началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на
Б.И.Я. са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева на основание чл.183, ал.3, т.5, предл.
първо от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
становището, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение,
неназначавайки извършването на следствен експеримент, с който да се проверят
твърденията на контролните органи. Релевира и доводи за недоказаност на
приписаните му деяния. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и
за отмяна на наложените му административни наказания. Отправя претенция за
присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание Б.Я. се представлява от
адвокат Нанев, който заявява, че поддържа жалбата и по изложените в нея и в
съдебно заседание аргументи моли за отмяна на обжалваното решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, не изразява становище, а в съдебно заседание, редовно и
своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима и частично
основателна, като изразява становище, че делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Б.Я. на 10.01.2019г.
управлявал лек автомобил марка „Х. ЦР В“ с рег. № Н 1178 ВС, собственост на К.В.Д..
Около 9.50 часа на същия ден в района на кръстовището на ул.„Стара планина“ и
ул.„Тича“ в гр.Шумен водачът не спазил пътен знак „Г-2“ /“Движение само надясно
след знака“/, като продължил движението си след него по ул.„Генерал Столетов“ в
посока бензиностанция „Саstrоl“. В този момент свидетелите И.П.С. и С.С.К. се намирали
на пътното платно, в близост до паркирания служебен автомобил, като възприели
движението на лек автомобил „Х. ЦР В“ с рег. № *******, управляван от
жалбоподателя Я. без включени къси или дневни светлини. Тогава му била
извършена проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.
Шумен.
По този повод на
жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 526425 от 10.01.2019г., като актосъставителят посочил, че с описаните
деяния са нарушени разпоредбите на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.70, ал.3 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, като е
изложил, че има възражения, но без да ги конкретизира. Впоследствие се
възползвал от законното си право и депозирал писмено възражение в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Същото било счетено за неоснователно от наказващия орган, който
издал впоследствие процесното постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че водачът е допуснал вменените му
нарушения. За да достигне до този извод, въззивната инстанция кредитирала с
доверие показанията на разпитаните служители на МВР и съобразила приобщените по
делото писмени доказателства. Съдебният състав извел и решаващото становище за безспорната
установеност на деянията по време, място и извършител, поради което потвърдил
оспорения пред него правораздавателен акт.
Настоящият съдебен
състав изцяло споделя правните изводи, до които е достигнал въззивният съд. Фактите
по делото са установени с категоричност. Не се спори по това, че водачът на процесната
дата и място е управлявал МПС на описаното в акта и в НП местоположение.
Движението е било възприето с от полицейския екип, който към този момент е
осъществявал контрол по регулиране безопасността на движение по пътищата в този
участък. В показанията си служителите на МВР непротиворечиво сочат посоката на
движение на превозното средство и възприетите от тях нарушения, допуснати от
водача. Както правилно е отбелязал и районният съд, не съществува основание
твърденията им да бъдат поставени под съмнение. За разлика от разбирането,
което касаторът застъпва, а именно, че показанията им са заинтересовани и не е
следвало да бъдат ценени, касационната инстанция обосновава становището, че изложените
от тях обстоятелства отразяват факти от обективната действителност. Следва да
се отбележи, че дейността по контрол на движението по пътищата се извършва в
обществен интерес, не в личен, с произтичащото от нея задължение за органите на
МВР да установяват и санкционират правонарушителите. Изхождайки от тази
принципна позиция, настоящата инстанция счита, че показанията на контролните
органи, възпроизвеждащи факти, отразени и в съставения АУАН, превратно биват
разглеждани като предубедени от страна на инициатора на настоящото
производство, единствено, защото не кореспондират със защитното му поведение.
Да се сподели подобно тълкуване означава изначално отричането на
доказателствената им роля, каквато не е била идеята на законодателя. В тази
връзка, съдът не възприема становището на санкционираното лице, че житейски
необосновано е възприемането на показанията на органите на МВР за обективни,
доколкото работата им е пряко свързана с обвиняване на жалбоподателя. Дейността
по контрол на режима на движение по пътищата е възложен на органите на МВР с
цел опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата,
улесняване на тяхното придвижване, опазване на имуществото на юридическите и
физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
средства /чл.1, ал.2 от ЗДвП/. Санкционирането на провинилите се също не е
самоцел на контролните органи, а се подчинява на строги правила, чрез които се
преследва предупреждение и превъзпитание към спазване на установения правен ред
не само на нарушителя, но и на останалите граждани. По изложените съображения
касационната инстанция счита, че правилно и законосъобразно районният съд е
ценил показанията на разпитаните свидетели – служители на МВР като обективен и
достоверен източник на правнорелевантна информация.
Същите еднозначно сочат
мястото и датата на извършване на описаните в акта и в НП простъпки. Вътрешно
непротиворечиви са. При задълбочения им прочит се установява механизма на
извършване на простъпките от страна на касатора и твърденията му за породена
неяснота относно времето на извършването му не се споделят. Мястото, на което е
бил разположен полицейският екип и което е установено от приложените по делото
писмени доказателства, е позволявало възприемане на движещите се автомобили по
ул. „Генерал Столетов“. Именно по нея се е придвижил и касаторът. Следва да се
отбележи, че нарушенията му са установени на 10.01.2019г. при ясна видимост –
обстоятелство, което не е спорно. С категоричност и двамата служители заявяват,
че касаторът не е съобразил управлението си с поставен знак, забраняващ
влизането на МПС, намиращ се на кръстовището, образувано от ул. „Стара Планина“
с ул. „Тича“, като към момента на предприемане на забранената маневра водачът е
управлявал превозното средство без задължително включени светлини и едва с
наближаването към екипа ги е пуснал. До аналогичен извод е достигнал и
районният съд.
Тук е мястото да се
отбележи, че в хода на въззивното производство от страна на процесуалния
представител на санкционираното лице е отправено искане за допускане
извършването на следствен експеримент, който да установи дали полицейските
органи са били в състояние да възприемат признаците от неправомерното поведение
на водача от местоположението си. Това искане не е уважено от съда с мотива, че
събраните доказателства позволяват всестранното и пълно изясняване на
фактическата обстановка. С този извод се солидаризира и касационната инстанция.
Следственият експеримент е процесуална дейност, която се състои във
възпроизвеждане на обстановката или отделни обстоятелства на изследваното
събитие и извършване на опитни действия, с цел да се проверят и уточнят някои
данни, получени от извършваните действия по разследване. Основно изискване при
извършването му е опитните действия да станат при условия, максимално сходни на
проверяваните. Следственият експеримент се извършва, когато е необходим, а това
се преценява от съответния ръководен орган – в случая от районния съд, който с
недопускането му не е осъществил визираното от касатора съществено процесуално
опущение. За пълнота следва да се отбележи още нещо – нарушенията на водача са
установени на 10.01.2019г., а делото пред районния съд е разгледано в началото
на юни, когато условията на място не биха били съответни на тези при
констатиране на деятелността, а това би рефлектирало върху резултатите от опита.
В контекста на
изложеното, касационният състав на Административен съд – Шумен не намира
основание да кредитира и твърденията за неяснота и противоречие на показанията
на свидетеля С., обективирани от наказаното лице в касационната жалба. Служителят
на МВР заявява, че водачът е преминал по десния ръкав на улица „Стара планина“,
преди включването му в ул. „Генерал Столетов“. Видно от приложените по делото
писмени доказателства, ул. „Стара Планина“ бива разделена от остров, като
именно преди отклонението ѝ към ул. „Тича“ е бил поставен и знакът Г-2.
Това платно служителят на МВР посочва като „десен ръкав“ на ул. „Стара планина“
и към което е имал видимост от мястото си – това се установява от дадените от
него показания. В тях С. изрично заявява, че касаторът се е движел по ул.
„Стара Планина“ на кръстовището с ул. „Тича“, където е предприел непозволената
маневра.
По гореизложените съображения
настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната
му. Въз основа на изложеното, касационната жалба се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и
правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 344/06.06.2019г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВАНХ № 900/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:....................... ЧЛЕНОВЕ: 1.
...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 01.11.2019 г.