№ 135
гр. ****, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Е.К.А
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130101631 по описа за 2022 година
Производството се води по искова молба от Р. Г. С., ЕГН ********** с
адрес: ***** срещу: К. Г. Г., ЕГН ********** с адрес: *****.
В исковата молба се твърди, че страните са наследници на майка си Т.М.
Г., починала на 15.05.2017 год.
По наследство от покойната си майка, при квоти по 1/2 ид.ч., страните са
придобили следният недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 18, находят се в
*****, с площ от 70,80кв.м., състоящ се от две стаи, кухия и сервизни
пометения, ведно с избено помещение № 3 с площ от 6,84 кв.м., както и
3.0968% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавни дворно място, съставляващо парцел I, кв. 36 по плана на гр. ****,
одобрен със Заповед 3440/11.12.1979 год.
Майката на страните придобила процесния имот въз основа на съдебна
делба, приключила с Решение от 18.02.1991 год., постановено по гр.д. №
248/1990 год. по описа на PC - **** и Решение от 13.05.1991 год.,
постановено по в.гр.д. № 536/1991 год. по описа на Варненски Окръжен съд.
Твърди се, че след смъртта на наследодателя процесното жилище е в
еднолично владение на ответника и същата отказва на ищеца възможността
да се ползва от правото си на собственост върху 1/2 ид.ч. от апартамента.
Ищеца е искал да му бъде предоставен ключ от имота, но ответника отказва.
1
Страните не успяват доброволно да се споразумеят и поделят помежду си
процесния апартамент.
Иска се съда да допусне до делба АПАРТАМЕНТ № 18, находящ се в гр.
****, ул. „****“ № 5, бл.I, ет. 1. с площ от 70.80кв.м„ състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение № 3 с площ от 6.84
кв.м., както и 3,0968% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел Г, кв. 36 по плана
на гр. ****, одобрен със Заповед 3440/11,12.1979 год., при квоти: 1/2 ид.ч. за
ищеца Р. Г. С., ЕГН ********** с адрес: с. *****, общ, ****, обл, ****. м-ст
„Припек“ 249 и 1/2 ид.ч. за ответника К. Г. Г. ЕГН 75071 10994 с адрес: гр.
****, кв. **** бл. I, вх. А, ет. 5, ап. 13
На основание чл. 344, ал. 2 ГПК се иска съда да определи привременни
мерки ответницата К. Г. да ползва еднолично процесното жилище до
окончателното приключване на делото като заплаща на ищеца по 150 лева
месечно за това ползване.
В законоустановения срок на основание чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от ответната страна.
В него се твърди, че иска е допустим, но неоснователен.
Т. Г. е майка на страните. Родителите на страните са прекратили брака си
през 1990г. като ищеца е живял със своя баща, а ответницата със своята
майка. Между родителите на страните имало постигнато неформално
споразумение, че имотите който притежава бащата на страните ще останат за
ищеца, а имотите който притежава майка на страните ще останат за
ответницата. Това било причината ответницата да не предяви претенции към
имотите, находящи се в гр. **** и с.*****, който са притежавани от нейният
баща Г. С. Г..
След 1990г. ищеца никога не посещавал процесното жилище и майка си.
Същият не е контактувал с майка си и сестра си. Ответницата е живяла в
жилището предмет на делото за делба. Правила е ремонти на жилището,
когато е била жива майка й и след нейната смърт. Същата е упражнявала
фактическа власт спрямо жилището и го счита за собствено придобити въз
основа на добросъвестно давностно владение. Ответницата своила имота
предмет на настоящото дело като е демонстрирала явно и еднозначно пред
ищеца, че оспорва неговото право на собственост върху имота. Този факт на
2
отричане на правата на ищеца е демонстрирано както преди смъртта на
майката на страните така и към настоящият момент повече от пет години.
Поради това ответницата е придобила по силата на давностно владение
процесния недвижим имот.
Ищецът не е предприел никакви действия по оспорване владението на
ответницата.
По отношение на направеното искане за заплащане на обезщетение за
ползване на имота същото било неоснователно, тъй като процесния имот бил
собственост на ответницата въз основа на давностно владение.
В условията на евентуалност заявява, че размерът на претендирания наем
е завишен.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представители
поддържа предявения иск за делба при квоти по 1/2 ид.част за ищцата и за
ответната страна. Прави намаление на размера на претенцията си по чл.344,
ал.2 от ГПК от 150 лева месечно на 110 лева месечно.
Ответната страна чрез процесуалния си представител моли за уважаване
на претенцията й за придобиване на имота по давност, пояснява, че тя владее
имота от 1995г. още приживе на майка си до момента на провеждане на осз от
03.05.2023г. Моли за отхвърляне на иска за делба и на искането по чл.344,
ал.2 от ГПК.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От Решение на Провадийски районен съд от 1991 г.; Решение на
Варненски окръжен съд от 1991 г.; Удостоверение за наследници с изх. №
ГР17 – 751/1/ от 15.12.2022 г.; Удостоверение с изх. № УТ03 – 120/-1/ от
22.12.2022 г. се установява, че е допусната съдебна делба с решение на ПРС
от 10.07.1990г. и е извършена съдебна делба на недвижими имоти между
родителите на страните Т.М. Г. и Г. С. Г., като с решение на РС **** от
18.02.1991г. по извършване на делбата, влязло в сила на 13.05.1991г.,
делбения АПАРТАМЕНТ № 18, находящ се в гр. ****, ул. „****“ № 5, бл.1,
ет.1, вх.Б. с площ от 70.80 кв.м. състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
3
помещения, ведно с избено помещение № 3 с площ от 6.84 кв.м., както и
3,0968% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавно дворно място, съставляващо парцел I-ЖК, кв. 36 по плана на гр.
****, одобрен със Заповед 3440/11.12.1979 год. е поставен в дял на Т.М. Г..
Т. Г. е починала на 15.05.2017г. като е оставила за свои наследници
децата си страните по делото Р. С. и К. Г..
От разпита на св.С. Х., чиито показания съдът кредитира като обективни
и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се
установява, че тя познава Р. от 30 години и до преди 2-3 месеца е живяла с
него на семейни начала. След развода на родителите на страните ответницата
К. останала да живее с майка си в процесния апартамент до сключването на
гражданския си брак в началото на 90-те години на миналия век. След като
сключила брак ответницата заживяла със съпруга си в друго жилище. В
процесния апартамент останала да живее само майката на страните. След
смъртта на майката на страните процесния апартамент се ползвал само от
ответницата, която не позволявала на ищеца да влиза в него и не му давала
ключ от жилището. Ответницата посочвала като причини затова си
поведение, че е на работа, че изважда свои вещи от жилището. По този повод
отношенията между страните били влошени. През годините ищецът
поддържал отношения с майка си, посещавал я е в процесното жилище и
давал пари за ремонт.
От разпита на св.О., чиито показания съдът кредитира частично като
еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че след развода на родителите на страните Р.
останал да живее с баща си, а в процесното жилище останала да живее
майката на страните.
Съдът не кредитира показанията на св.О., че ответницата не е живяла с
майка си след развода в процесното жилище, тъй като това противоречи на
показанията на св.Х. кредитирани от съда, че след развода на родителите на
страните К. останала да живее в процесното жилище заедно с майка си и
живяла в него до сключването на гражданския си брак в началото на 90-те
години на миналия век. Видно от представените решения за съдебна делба
между родителите на страните е, че на 10.07.1990г. е допусната такава.
Съответно родителите на страните са се развели преди това. Ответницата К.
4
Г. е била вероятно на 14-16 години при развода на родителите си и като
непълнолетна е живяла заедно с майка си в процесното жилище.
Ищецът поддържал отношения с майка си, ходил й на гости и й помагал
финансово. След смъртта на майка си страните са се срещнали, за да уреждат
отношенията си по повод наследството. В присъствието на св.О. ответницата
предложила на ищеца 4000 лева, за да наплати неговия дял от процесния
апартамент, но той не се съгласил, тъй като цената била твърде ниска.
Съдът не кредитира показанията на св.О., че през 90-те години на
миналия век родителите на страните живели в делбения апартамент, но К. не
живеела там и че св.О. заедно с Р. и негови приятели са се събирали в
апартамента през 90-те години. Това противоречи на показанията на св.Х.,
кредитирани от съда, тъй като тя познава Р. от 30 години, живяла е с него на
семейни начала и нейните показания кореспондират и на събраните по делото
писмени доказателства. Според показанията на св.Х. и писмените
доказателства по делото родителите на страните са се развели в края на 80-те
години на миналия век, тъй като са завели дело за съдебна делба на
имущество придобито в режим на СИО, прекратена с развода им.
Производството е приключило първа фаза с решение по допускането й на
10.07.1990г. Съответно от края на края на 80-те години на миналия век
родилите на страните не живеят заедно като К. е останала да живее с майка си
в делбения апартамент, а Р. е останал да живее с баща си. Поради това
противоречи на установеното по делото твърдението на св.О., че през 90-те
години на миналия век родителите на страните живели в делбения
апартамент, К. не живяла там, защото била омъжена и живяла при съпруга си
и св.О. се е събирал в процесното жилище с Р..
От показанията на св.В., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява,
че той живее в жилище, намиращо се в съседна улица в непосредствена
близост срещу процесното жилище. Св.В. не знаел, че К. има брат и не го е
виждал в процесното жилище. Той е виждал в жилището само К., съпруга й Г.
и майката на К.. Възможно е Р. да е влизал във входа и в процесното жилище,
но тъй като св.В. не го познава не може да каже.
От показанията на св.Т., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява,
5
че той е ремонтирал процесното жилище преди около 8 години. Той бил
повикан от К. и съпруга й Г. за ремонта. В жилището тогава живеела само
майката на К.. Била сменена дограмата в кухнята и хола, била остъклена
терасата с ПВЦ дограма, което св.Т. не правил. Той извършвал
довършителните дейности там – обръщане на прозорци, шпакловане, лепене
на плочки. Г. купувал материалите и той му заплащал за ремонтите дейности.
По време на ремонтите Р. не е посещавал апартамента и св.Т. не знае дали той
е участвал по някакъв начин в заплащането на ремонта. Св.Т. е възприел К. и
Г. като приятели, на които помага и които са го извикали да прави ремонт в
апартамента на майката на К..
От приетата по делото СОЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че пазарната наемна цена за процесния
апартамент е в размер на 220 лева месечно, от които за ½ ид.ч. пазарния наем
е в размер на 110 лева месечно.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.69 ЗН за делба на
АПАРТАМЕНТ № 18, находящ се в гр. ****, ул. „****“ № 5, бл.1, ет.1, вх.Б.
с площ от 70.80 кв.м. състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения,
ведно с избено помещение № 3 с площ от 6.84 кв.м., както и 3,0968% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно
място, съставляващо парцел I-ЖК, кв. 36 по плана на гр. ****, одобрен със
Заповед 3440/11.12.1979 год.
Искане по чл.344, ал.2 от ГПК за осъждане на ответницата да заплаща на
ищеца обезщетение за еднолично ползване на делбения АПАРТАМЕНТ №
18, находящ се в гр. ****, ул. „****“ № 5, бл.1, ет.1, вх.Б. с площ от
70.80кв.м. състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с
избено помещение № 3 с площ от 6.84 кв.м., както и 3,0968% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място,
съставляващо парцел I-ЖК, кв. 36 по плана на гр. ****, одобрен със Заповед
3440/11.12.1979 год. в размер на 120 лева месечно до окончателното
приключване на делбата.
Възражение по чл.79, ал.1 от ЗС, че ответницата е придобила
собствеността върху делбения апартамент в резултат на давностно владение
6
осъществено през периода 1995г. до предявяване на исковата молба.
В тежест на ищцовата страна е да докаже, че е придобила ½ ид.ч. от
процесните имоти въз основа на наследяване от майка си, че майка му е
починала, че майка му е била собственик на делбения имот въз основа на
съдебна делба, че е искал от ищцата предоставяне на ключ от имота, че
ответницата ползва еднолично целия делбен имот, размерът на месечния наем
на делбения имот.
В тежест на ответницата е да докаже, че е придобила в резултат на
давностно владение продължило повече от 10 години собствеността върху
целия делбен имот, че владението й е било явно, непрекъснато,
демонстрирано на ответника, че родителите на страните са разведени от
1995г., като ответницата е заживяла с майка си, а ищеца с баща си, че от
тогава ищеца не е посещавал имота, майка си и сестра си, че ответницата е
правила ремонти в имота, че го ползва еднолично от смъртта на майка си, а
преди това е живяла в имота заедно с майка си.
По допустимостта на иска:
Съдът намира иска за делба за допустим с оглед твърдението за
съсобственост на спорния имот предмет на делба.
По основателността на иска:
Предявеният иск за делба е основателен въз основа на следните мотиви:
От приетите по делото писмени доказателства се установи, че вследствие
на извършена съдебна делба на имущество придобито в режим на СИО
прекратена с развода между родителите на страните, в дял на майката на
страните Т. Г. се поставя процесното жилище. Това е станало с решение на РС
**** от 18.02.1991г., влязло в сила на 13.05.1991г.
След смъртта на Г. на основание чл.5, ал.1 от ЗН процесното жилище
става собственост на децата й страните по делото Р. С. и К. Г. при равни
квоти по ½ ид.ч. на всеки един от тях.
Между страните не се спори, а и ответницата признава в отговора на
исковата молба, че след смъртта на майка си на 15.05.2017г. тя не допуска
ищеца в имота и го ползва самостоятелно. От показанията на св.Х. също се
установи, че след смъртта на майката на страните процесния апартамент се
ползвал само от ответницата, която не позволявала на ищеца да влиза в него и
7
не му давала ключ от жилището. Ответницата посочвала като причини затова
си поведение, че е на работа, че изважда свои вещи от жилището.
Според разпоредбата на чл.344, ал.2 от ГПК в случай, че не всички
съделители ползват съсобствените имоти, съобразно правата си, съдът
постановява кои съделители от кои имоти ще се ползват или какви суми
едните ще заплащат на другите срещу ползването. Разпределението на
ползването става при съобразяване правата в съсобствеността на
съделителите. От анализа на нормата е видно, че претенцията на неползващия
съделител може да бъде, както за разпределение на ползването /реално
ползване/, така и за заплащане на обезщетение, поради лишаване
от ползването, като съдът е обвързан от искането. В случая ищеца е
направила искане за парично обезщетение за лишаването му от ползването
на съсобствения имот. По делото се установи, че към момента на
приключване на устните състезания ответницата ползва делбения
апартамента, като не позовлява на ищеца да го ползва съобразно правата си.
Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, цели да внесе справедливост по
отношение ползването на делбените имоти до завършване на делбеното
производство. От кредитираната и приета по делото СОЕ се установи, че
средния пазарен наем за процесния апартамент е в размер на 220 лева, а за ½
от него е в размер на 110 лева.
Съдът намира възражението на ответницата с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗС за неоснователно. Давността като способ за придобиване на право
на собственост изисква в продължение на най-малко 10 години лицето да
упражнява фактическата власт върху имота. Владението следва да е явно,
необезпокоявано и непрекъснато, тъй като правото на собственост не може да
бъде придобито без да е изразена воля за това. За упражняване на давностно
владение спрямо друг сънаследник съответно за придобиване по давност на
притежаваната от него идеална част от съсобствеността на недвижими имоти
ответницата следваше да докаже, че е владяла процесния имот явно, като е
демонстрирал на ищеца намерението си за своене, необезпокоявано и
спокойно. Фактът на владение се състои от два елемента corpus и animus,
които следва да съществуват заедно и едновременно. Владелецът трябва
външно да ползва вещта със съзнанието, че тя е негова, да демонстрира това
свое владение на останалите и то да не бъде прекъсвано за период от 10
години.
8
В случая не се установи това. От гласните доказателства по делото се
доказа, че ответницата е живяла само заедно с майка си в делбеното жилище
след развода между родителите й до началото на 90-те години на миналия
век, когато се омъжила и е заживяла в друго жилище със съпруга си.
Ответницата не доказа, че е владяла делбения апартамент, не доказа нито
corpus, нито animus на владението в продължение на повече от 10 години.
Ответницата не е живяла в делбения апартамент след 1995г. (от когато
претендира да е започнало владенито й), не го е ползвала приживе на майка
си със съзнанието, че това жилище е нейна собственост. Обстоятелството, че
ответницата е посещавала апартамента приживе на майка си, че е правила
ремонти в него приживе на майка си не може да се определи като владение, а
по-скоро като държане на процесния апартамент от ответницата за майка си.
От разпита на св.Т., който е извършвал ремонта в жилището се установи
единствено, че ответницата и съпругът й са го наели за ремонта и са му
плащали за него, както съпругът на ответницата е закупувал материалите. Но
ответницата не е демонстрирала пред него, а и пред никой друг приживе на
майка си, че тя е собственик на това жилище. Напротив св.Т. е възприел, че
жилището е собственост на майката на ответницата.
От разпита на св.Х. се установи, че ищеца е давал пари на майка си за
ремонт на това жилище.
От разпита на св.О. се установи, че след смъртта на майката на страните
при разговор между страните по повод наследството на майка им,
ответницата е предложила на ищеца 4000 лева за неговия дял от апартамента.
Това говори, че ответницата не е имала animus за владение, защото ако
ответницата се е считала за собственик на целия апартамент в резултат на
давностно владение тя нямаше да предлага пари на брат си за неговия дял от
апартамента. От разпита на всички свидетели по делото не се установи
ответницата да е демонстрирала владението си, никой от тях не я възприема
като собственик на процесния апартамент нито приживе на майка й, нито към
момента на даване на показанията.
Фактът, че след смъртта на майката на страните ответницата не дава
достъп до апартамента на ответника като сочи за причини затова, че е на
работа, че изважда свои вещи от жилището не може да се възприеме от съда
като давностно владение предвид нейното предложение да му заплати 4000
9
лева за дела му от апартамента и липсата на изразено изрична воля, че това е
жилище е нейна собственост.
С оглед на горните мотиви съдът намира, че следва да бъде допусната
делба на процесния апартамент при равни квоти между страните по делото по
½ ид.ч. за всеки един от тях. Ответницата следва да бъде осъдена на
основание чл.344, ал.2 от ГПК да заплаща на ищеца обезщетение за
едноличното ползване на делбения апартамент в размер на 110 лева месечно
считано от влизане в сила на определението до окончателното приключване
на делбеното производство.
По разноските по делото съдът ще се произнесе с окончателния си акт по
извършване на делбата.
Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл.69 ЗН, ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА
СЪДЕБНА ДЕЛБА на АПАРТАМЕНТ № 18, находящ се в гр. ****, ул.
„****“ № 5, бл.1, ет.1, вх.Б. с площ от 70.80 кв.м. състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение № 3 с площ от 6.84
кв.м., както и 3,0968% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел I-ЖК, кв. 36 по
плана на гр. ****, одобрен със Заповед 3440/11.12.1979 год. МЕЖДУ Р. Г. С.,
ЕГН ********** с адрес: ***** и К. Г. Г., ЕГН ********** с адрес: ***** при
квоти в съсобствеността както следва:
за Р. Г. С., ЕГН ********** – 1/2 ид.ч.;
за К. Г. Г., ЕГН ********** – 1/2 ид.ч.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК К. Г. Г., ЕГН **********
с адрес: ***** да заплаща на Р. Г. С., ЕГН ********** с адрес: *****
обезщетение за едноличното ползване на АПАРТАМЕНТ № 18, находящ се в
гр. ****, ул. „****“ № 5, бл.1, ет.1, вх.Б. с площ от 70.80 кв.м. състоящ се от
две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение № 3 с
площ от 6.84 кв.м., както и 3,0968% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел I-ЖК,
кв. 36 по плана на гр. ****, одобрен със Заповед 3440/11.12.1979 год. в размер
10
на 110 лева месечно, считано от влизане в сила на това определение до
окончателното извършване на делбата.
Решението в частта за произнасянето по чл. 344, ал. 2 ГПК, имащо
характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен
срок от съобщението на страните, на основание чл. 275, ал. 1 ГПК, а в
останалата част, с въззивна жалба, в 2-седмичен срок, на основание чл. 259,
ал. 2 ГПК, от съобщаването му на страните пред Окръжен съд ****.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
11