Р Е Ш
Е Н И Е
№
……………….…
04.08.2020 г.,
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
съдия: ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
при секретаря
Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10021 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе пред вид следното:
Предмет на
разглеждане са осъдителни искове за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
правно основание 432 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр.
чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищцовата страна Г.З. Ю.твърди на
23.02.2017 г. да е пострадал при пътен инцидент на път ІV-56508 от с. Братя
Даскалови към с. Гранит, обл. Стара Загора, причинен
от А.П. М.като водач на л.а. „Тойота“ с рег. №******. Твърди се в нарушение на
правилата на движение водачът на лекия автомобил да не е успял да спре и да не
е пропуснал навлизащия в пътя отдясно по посока на движението мотоциклетист Г.З.
Ю.. Непосредствено след инцидента ищецът бил откаран в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора. Констатирани са: загуба на
съзнание, множество охлузвания по окосмената част на главата, болки по контузионните места и затруднено дишане, фрактура на ІV
ребро вдясно, серийни фрактури на ребра вляво от І до ІХ, подкожен емфизем вляво, фрактура на мандибулата,
палапторна болезненост в двете гръдни половини,
ретроградна амнезия, разкъсно-контузна рана на дясна
ушна мида, фрактура на подезична кост и фрактура на долна челюст. На 23.02.2017
г. ищецът бил опериран. Изписан бил от болница на 06.03.2017 г. с подобрено
общо състояние. Твърди се към датата на процесното
ПТП ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на водача на л.а.
„Тойота“. При тези обстоятелства ищецът предявява иск за изплащане на
обезщетение от 150 000 лв. за неимуществени вреди, 58 лв. – имуществени вреди,
изразяващи се в такса по клинична пътека към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2017 г. (уточнителна
молба от 13.03.2019 г.) до окончателното заплащане, както и сторените по делото
разноски.
Ответната
страна оспорва предявените искове. Твърди ищецът да е нарушил редица разпоредби
на ЗДвП и по този начин сам е поставил в опасност живота и здравето си.
Посочва, че ищецът е съпричинил 90% вредоносния
резултат, управлявайки мотоциклет без свидетелство за управление на МПС, отнел
е предимство на водача на л.а. „Тойота“, извършил е маневра за включване в
движението без подаване на светлинен сигнал и без съобразяване на движещото се
друго МПС. Страдал е от долна параплегия, водеща до
физическа негодност за управление на мотоциклет. Предприел е маневра за
включване от земен път в главен път, без да осигури предимство на движещите се
по него МПС. Управлявал е МПС след употреба на алкохол, без поставена предпазна
каска. Твърди общият физиологичен статус на ищеца да е допринесъл за
продължителността на оздравителния период – липсва конкретизация на
твърдението.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна
:
По НОХД 240/2018 г. на РС гр.
Чирпан е одобрено споразумение, с което А.П.М. е призната за виновна в това, че
на 23.02.2017 г. на път 5603 между с. Братя Даскалови и с. Гранит, в землището
на с. Гранит, обл. Стара Загора, на км. 4, при
управление на л.а. „Тойота“ с рег. №******, в нарушение на правилата за
движение – не е осъществяван непрекъснат контрол на превозното средство,
неспазване на дистанция за избягване на удар при необходимост от рязко намялаване на скоростта или спиране – нарушения на чл. 20,
ал. 1 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП, е причинила ПТП с мотоциклетист Г. Ю.. В резултат
на инцидента пострадалият е получил средна телесна повреда, изразяваща се в:
счупване на долна челюст в областта на брадичката и контузия на гръден кош –
серийно счупване на ребра вляво с образуване на гръден капак, травма на двете
белодробни половини и навлизане на въздух в подкожието
на лява гръдна половина, като деянието е извършено в пияно състояние от страна
на пострадалия и управление на МПС без необходима правоспособност –
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, хипотеза 1 и пр. 4 б. „а“ пр. 2 НК.
В справка от
МВР, Дирекция „Български документи за самоличност“ се сочи, че в регистъра на
българските лични документи няма данни за издавано след септември 1999 г.
свидетелство за управление на МПС на ответника.
За установяване
на механизма на ПТП, в частта по отношение твърдяното съпричиняване,
по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката А.П.М..
Свидетелката сочи, че през 2017 г. е участвала в катастрофа. Тя е шофирала лек
автомобил, като към момента на инцидента е била започнала шофьорски курсове,
била е направила две посещения. Управлявала е автомобила от с. Братя Миладинови
към с. Гранит. Пътят е бил с дупки. На Т-образно кръстовище с черен път от
дясната страна по посока на движение на автомобила на свидетелката е навлязъл
мотоциклет, управляван от ищеца. Свидетелката твърди на самото кръстовище с
черния път да е имало храсти, които затруднявали видимостта към черния път.
Свидетелката сочи, че мотоциклетистът е навлязъл по пътя, извършвайки маневра
десен завой без да спре и без да пропусне управлявания от свидетелката
автомобил, без да подаде светлинен сигнал за предстоящата маневра.
Мотоциклетистът не е носел каска. След удара на мотоциклета с дясна предна част
на автомобила мотоциклетистът паднал на разстояние от около 2 метра от
автомобила, като преди падането се превъртял. Посочва, че тя и пътникът до нея
Атанас Казаков помогнали на мотоциклетиста, като го пренесли в автомобила, не
може да каже по каква причина взели това решение и дали мотоциклетистът можел
да ходи.
В частта по възражението за съпричиняване на вредоносния резултат вещото лице по
приетата и неоспорена Съдебна автотехническа
експертиза инж. Г. сочи, че инцидентът е настъпил на път № 5603 в посока с.
Братя Даскалови – с. Гранит в двупосочно движение на хоризонтален прав път с
широчина 6 м. От дясно на пътя е имало отбивка за
черен път. Произшествието е напъпило в светлата част на деня при отлична
видимост. Мястото на удара е на около 30 метра след навлизане на мотопеда в
пътното платно, считано за посока на движение на лекия автомобил към с. Гранит
и на около 1,0 – 1,5 м. вляво от десния край на пътя, считано в същата посока.
В протокола за оглед не са регистрирани спирачни следи. Отчитайки деформациите
на двете МПС, механизма на удара и травматичните увреждания на тялото на мотоциклетистат инж. Г.заключава, че към момента на удара
лекият автомобил се е движел със скорост от порядъка на 45 км/ч, а мотопедът –
28 км/ч. Ударът е челен при задно блъскане между предната дясна част на
автомобила в зоната на предната броня, регистрационната табела и предния капак
по задната гума на мотопеда. От удара мотопедът е отблъснат напред и надясно,
при което той е паднал наляво, а мотопедистът – в
дясно от него. Няма технически причини за настъпване на ПТП. Водачката на лекия
автомобил не е възприела навлизащия в пътното платно мотопедист
и не е реагирала на появата му на пътното платно. На свой ред водачът на
мотопеда не е следвало да навлиза в пътното платно при наличие на движещ се и
приближават лек автомобил. В протокола за оглед не са описани препятствия на
пътното платно и вдясно от него, които да ограничават видимостта на водача на
лекия автомобил. Ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил при
скоростта на движение на автомобила и обстоятелствата за навлизане на мотопеда
на пътното платно, както и предотвратим за водача на мотопеда.
За установяване
на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля А.Г.А.. Свидетелят сочи, че в деня на
инцидента е работел на лозя, близо до мястото на ПТП. Там дошъл ищецът, но
тръгнал преди тях с мотора. Свидетелят видял как автомобилът блъска ищеца. След
удара ищецът бил в безсъзнание, не можел да говори. Свидетелят помогнал за
пренасянето му в автомобила, но не изчакал пристигане на линейката. След
изписването посещавал ищеца в дома му. Ищецът живеел сам. Помощ му указвали
свидетеля и С.А.– роднина на ищеца. Ищецът се нуждаел от помощ, за да се
изправи, първите два месеца бил на легло. След три-четири месеца започнал да се
придвижва с патерици. Свидетелят сочи, че е купувал храна за ищеца – в първите
два-три месеца - течна. Според свидетеля не е имало промяна у Г. след
инцидента, бил си нормален човек, не му споделял за притеснения. Преди
инцидента ищецът имал проблем с кръста, бил опериран от дискова херния и
свидетелят виждал, че ищецът използва патерица.
По делото е
приета и неоспорена Комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от
вещите лица д-р С.М. (специалист анестезиология и реанимация), д-р П.П. (неврохирург) и д-р В.С. (гръден хирург). Експертите
сочат, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
претърпял телесни увреждания: черепномозъчна травма,
състояща се от компонентите: мозъчно сътресение, разкъсно-контузна
рана на дясна ушна мида, обработена хирургично, множество охлузвания по лицето
и окосмената част на главата; лицево-челюстна травма, състояща се от: счупване
на подезичната кост, счупване на долната челюст в областта на брадичката;
гръдна травма, състояща се от: двустранна контузия на белия дроб, счупване на
първо до девето ребра вляво с оформяне на гръден капак, хемопневмоторакс
вляво (навлизане на кръв и въздух в лява гръдна половина) и счупване на
четвърто дясно ребро по задна аксиларна линия. След
инцидента ищецът е приет за лечение в УМБАЛ „Проф. д-р Стефан Киркович“ АД, гр. Стара Загора. Опериран е по спешност
поради хемопневмоторакса, като му е поставен аспирационен дрен в пето междуребрие вляво. Поставен е на изкуствена белодробна
вентилация. Разкъсно-контузната рана на дясна ушна
мида е била обработена хирургично. При ищецът вещите лица не констатират
патологични промени в тъканта на мозъка, въпреки претърпяното мозъчно
сътресение. Сочат, че неврологичният статус е без отклонения от нормата.
Налична е остатъчна вяла дистална долна парапареза поради проведено оперативно лечение на конска
опашка през 2015 г. Според експертите счупването на долната челюст
зараства за около месец, като окончателното срастване се оформя за една година.
При извършения личен преглед ищецът не е съобщил за затруднения при хранене, с
нормална захапка е. Интраторакалния катетър е
поставен за 5-7 дни, а контузионните изменения на
белия дроб са отзвучали след 20-30 дни. Гръдният капак вляво, според
експертите, е бил стабилен, тъй като няма данни за допълнителна стабилизация.
Според вещите лица възстановяването на целостта на ребрата е настъпило за около
1,5 месеца, а пълно възстановяване – за около 3 месеца. Лечението на гръдния
капак е 1,5 м, а периодът на възстановяване – около 3 месеца. Ищецът не е
съобщил за оплаквания поради гръдния кош. Според експертите ищецът е в добро общо
състояние, с ясно съзнание, контактен, адекватен. Не е правил контролни
прегледи след изписването си. Не е имал главоболие и оплаквания от страна на
гръдния кош и белия дроб. Не е правил консултация с лицево-челюстен хирург за
счупването на брадичката. Експертите констатират нормална захапка. Потвърждават
необходимостта от прием на течно-кашави храни за период от около месец.
Констатираната долна дистална вяла пареза вещите лица свързват с операцията от херния за
лечение на декомпресия н апритиснати нервни коренчета
на конската опашка. Констатираните промени в поясния
отдел на гръбначния стълб са дегенеративни, като не са оказали влияние върху
травмите в резултат на ПТП. Според вещите лица множеството охлузвания по лицето
и окосмената част на главата са основание да се приеме, че ищецът е пътувал без
предпазна каска. При каска, която покрива цялото лице, ако тя не падне от
удара, ищецът не би получил счупване на долната челюст и охлузванията по
главата.
По делото е
приета Фактура № **********/06.03.2017 г., издадена от УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД за заплатена от Г. Ю.потребителска такса по
клинична пътека на стойност 58,00 лв.
В приетата
Съдебно-токсикологична експертиза, изготвена от вещото лице В.А., се сочи, че
концентрацията на алкохол в кръвта на ищеца към 16:30 часа е била 1,4 g/L, при
отчитане на коефициент на елиминиране на алкохола 0,15 g/L за час. Фазата на
алкохолно опиване отговаря на степен „възбуда“, изразяваща се в емоционална
нестабилност, загуба на критична преценка, повлияване на възприятието, паметта
и разбирането, понижен сензорен отговор, повишено реакционно време, намалена
зрителна острота и периферно зрение, промени в акомодацията, сензорно-моторна некоординираност, нарушено равновесие, завалена реч,
повръщане, сънливост.
Въз основа на
така събраните по делото доказателства съдът намира следното от правна страна.
В срока на действие на
задължителната застраховка „ГО” е настъпило застрахователно събитие, което е
покрит риск по нея. Не се спори, че гражданската отговорност на водача на л.а.
„Тойота“ с рег. №****** е била застрахована от ответното дружество.
Зачитайки
задължителната сила на постигнатото споразумение в наказателното производство
съдът намира за установено извършването на пътния инцидент в резултат на
виновно противоправно поведение на водача на л.а.
„Тойота“, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
На свой ред мотоциклетистът
е допринесъл за настъпване на процесното ПТП като не
е пропуснал движещото се по път с настилка МПС – чл. 49 ЗДвП, предприел е управление на МПС при концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 g/L – чл. 5, ал.
3, т. 1 ЗДвП и без предпазна каска – чл. 137е.
За да определи процентът съпричиняване
на вредоносния резултат съдът отчита, че управлението на мотоциклет при
алкохолно опиянение в степен „възбуда“ е повлияло на концентрацията, умението
за своевременно възприемане на пътната обстановка, съобразяването на налична
опасност и времето за контрол и реакция. Макар водачът на лекия автомобил да е
имал време да преустанови движението и да предотврати настъпване на ПТП,
мотоциклетистът е могъл да възприеме и е следвало да изчака преминаването на
автомобила. Изборът да управлява МПС без предпазна каска е довело до счупване
на долна челюст и охлузванията в областта на лицето, които са били изцяло
предотвратими. По отношение на твърдяното управление на МПС без надлежно
издадено СУМП съдът намира, че същото не следва да бъде вземано предвид,
доколкото не се установява действията на мотоциклетиста да са в резултат на
липсата на умения да управлява мотоциклета. Съвкупната преценка на всяко от
посочените нарушения е довела до 75% нарушение на вредоносния резултат.
По отношение на
причинените увреждания съдът кредитира изводите на вещите лица по комплексната
съдебномедицинска експертиза. При
падането ищецът е получил телесните увреждания: черепномозъчна
травма, състояща се от компонентите: мозъчно сътресение, разкъсно-контузна
рана на дясна ушна мида, обработена хирургично, множество охлузвания по лицето
и окосмената част на главата; лицево-челюстна травма, състояща се от: счупване
на подезичната кост, счупване на долната челюст в областта на брадичката;
гръдна травма, състояща се от: двустранна контузия на белия дроб, счупване на
първо до девето ребра вляво с оформяне на гръден капак, хемопневмоторакс
вляво (навлизане на кръв и въздух в лява гръдна половина) и счупване на
четвърто дясно ребро по задна аксиларна линия). Съдът
отчита необходимостта от спешна оперативна намеса по отношение на хемопневмоторакса, както и оперативната интервенция за разкъсно-контузната рана на дясна ушна мида. Възстановителният
период според експертите е бил до 3 месеца, като съдът формира изводите за
необходимост от ползване на чужда помощ за дейности от ежедневието, свързани с
хранене, хигиена и придвижване за срока, посочен от вещите лица. Не се твърди и
не се установява да са настъпили усложнения в процеса на възстановяване. От
събраните гласни доказателства не се установява увреждането да е довело до
промяна в начина на живот на пострадалия извън необходимостта от спазване на постелен режим, прием на течна храна и първоначални
трудности в придвижването. Установява се ищецът да е с параплегия,
предхождаща процесния инцидент.
Относно размерът, съдът съобрази
указанията дадени с Постановление № 4.68г. на Пленума на ВС и
с Постановление № 17.63г. на Пленума на ВС: за определяне на
справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и
страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт
лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно
увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални
болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Предвид всички
тези обстоятелства съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза на сумата от 70 000,00 лева. При съобразяване
на частичната основателност на възражението за съпричиняване
(75%) искът се явява основателен за сумата от 17500 лв. по отношение на
претърпените неимуществени вреди и основателен за сумата от 14,50 лв. – претърпени имуществени
вреди. За разликата до пълните претендирани размери
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. По отношение на тези суми е основателна
претенцията за заплащане на законна лихва с изтичане на 3 месеца от предявяване
на претенцията пред застрахователя по реда на чл. 380 КЗ, а именно – от 21.07.2017
г.
По разноските.
С оглед изхода
на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.
На основание
чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищецът е освободен от заплащане държавна такса и
разноски.
На основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. дължимото на адв.
Д. адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, е 543,74
лв. (4531,16*0,12).
Съобразно
отхвърлената част от иска на ответника следва да се присъдят разноски в размер
на 1135,2 лв., в това число депозит за експертизи, свидетел (изплатеният
депозит е 30 лв. и за разликата до 120 лв. сумата подлежи на връщане) и юрисконсултско възнаграждение (1290*0,88).
Ответникът
следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд сумата
от 700,58 лева – държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете,
както и разноски за вещи лица в размер на 96 лв.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ******* да заплати на Г.З.Ю., ЕГН **********, IBAN ***:
-
на основание чл. 432 КЗ: сумата
от 17500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в следствие на
претърпяно застрахователно събитие, настъпило на 23.02.2017 по причина на противоправното поведение на водача на л.а. „Тойота“ с рег.
№******, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2017 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 150000 лв.;
-
на основание чл. 432 КЗ: сумата
от 14,50 лв. –
обезщетение за имуществени вреди (заплатена
стойност на клинична пътека, за която е издадена фактура №
**********/06.03.2017 г.) в следствие на претърпяно застрахователно събитие,
настъпило на 23.02.2017 по причина на противоправното
поведение на водача на л.а. „Тойота“ с рег. №******, ведно със законната лихва,
считано от 21.07.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 58 лв.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ******, да заплати на адв. К. А. Д. от САК, на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на
543,74 лв.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК **********, да заплати на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
от 796,58 лева – държавна такса и
разноски за първоинстанционното производство
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.З.Ю., ЕГН **********, да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 1135,2 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: