Р Е Ш Е Н И Е
№262618/13.10.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №819 по описа на Варненски районен съд за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно
съединени искове от „БНП П.П.Ф” С.А., Ф., рег. № ********* чрез „БНП П.П.Ф
С.А.“, клон Б., ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, Б.П.С., сгр. 14 срещу А.И.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи сумата от 1159,76
лева /хиляда сто петдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит с номер CREX – 17629117 oт 23.01.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 166,96 лева /сто шестдесет и шест лева
и деветдесет и шест стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, начислена за
периода от 01.03.2020г. до 01.02.2021г., сумата
от 39,14 лева /тридесет и девет лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.04.2020г. до
16.09.2020г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260524/05.10.2020г.,
постановено по ч.гр.дело № 12250/2020г. на ВРС, чл.240, ал.1 и чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излагат
твърдения, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по
договор за кредит CREX –
17629117 oт 23.01.2020г.Договорът е сключен за закупуване на стоки и
услуги на изплащане. По силата на договора за кредит ответникът е поел
задължение да заплати стойността на отпуснатият му кредит на 12 месечни вноски
от по 110,56 лева. Месечната вноска включва погасителната вноска за главница и
надбавката съставляваща печалба на кредитора. Твърди, че ответникът не е
обслужвал отпуснатият му кредит, не е заплатил нито една погасителна вноска,
при което предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост са настъпили
на 01.04.2020г., а на 21.05.2020г. на длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, с която кредита е обявен за предсрочно изискуем.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника. Оспорва се, че процесната сума по
договора е получена от ответника. Възразява, че на последния е обявена
предсрочната изискуемост на вземането, както и че са настъпили условията, при
които е станало възможно да бъде обявена предсрочна изискуемост на вземането.
Предявеният иск се оспорва по размер. Излага възражения, като посочва, че
ответникът не дължи договорна лихва имаща възнаградителен
характер, доколкото същата е дължима за целия период на договора, по отношение
на който договор ищеца се позовава на предсрочна изискуемост. В тази хипотеза
намира, че от обявяване на вземането за предсрочно изискуемо се дължи
единствено наказателна лихва, но е и договорна такава.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото договор
за потребителски договор CREX – 17629117 oт
23.01.2020г.,по силата на който ищецът отпуска на ответника кредит в размер на 1159,76
лева, за срок от 12 месеца, при определена месечна погасителна вноска в размер
на 110,56 лева. Цената на стоката е посочен в размер на 1084 лева при първоначална
вноска в размер на 20 лева.Последната погасителна вноска е уговорена на падеж –
01.02.2021г. Кредитът е отпуснат за покупка на телевизор марка „Сони“, модел „50WF665“.От съдържанието на договора се установява,
че кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит за което
обстоятелство издава на последния кредитна карта. Уговорен е лихвен процент в
размер на 24,53%, съответно годишния процент на разходите в размер на 27,49%.
Общото задължение с включване на първа погасителна вноска възлиза на 1346,72
лева, от която сума 1159,76 лева – главница и 166,96 лева договорна лихва.
Представена по делото е
покана от 21.05.2020г. от кредитора до кредитополучателя, с който вземането по
договора за кредит в размер на общо 1327,69 лева е обявено за предсрочно
изискуемо.
Прието по делото е
заключение на съдебно – счетоводна експертиза на в.л.С., в което се посочва, че
общото задължение на ответника възлиза на 1451,82 лева, от които 1159,76 лева –
главница, 166,96 лева договорна лихва за периода 24.01.2020г.-01.02.2021г.,
както и сумата от 125,10 лева мораторна лихва. От записванията в счетоводството
на ищеца не се установят данни за заплащане на задължението от страна на
длъжника. Мораторната лихва, която се претендира от
ищеца в размер на 39,17 лева е начислена върху размера на главницата от 1159,76
лева, за периода 01.04.2020г.-16.09.2020г., като същата е в размер на 10%.
Договорната възнаградителна лихва в размер на 166,96 лева е изчислена за
периода 01.03.2020г. – 01.02.2021г., като е приложен уговорения в договора
лихвен процент. ГПР в размер на 27,49% не превишава петкратния размер на
законната лихва по просрочените задължения. В счетоводството на ищеца се
съдържат счетоводни записвания за осчетоводена фактура № *********/23.01.2020г.
в размер на 1064 лева, което плащане от страна на кредитора е осъществено в
полза на дружеството „Т. Б.“ ООД и отнесено към кредита отпуснат на ответника.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
В тежест на ищеца по предявеният иск по реда на чл.422 ГПК е да установи,
че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор
за потребителски кредит, съответно изпълнение на задължението си, че сумата по
договора е получена от кредитополучателя.За да установи това обстоятелство ищецът
представи договор
за потребителски кредит CREX – 17629117 oт
23.01.2020г.,по силата на който ищецът отпуска на ответника кредит в размер на 1159,76
лева, за срок от 12 месеца, при определена месечна погасителна вноска в размер
на 110,56 лева. Цената на стоката е посочен в размер на 1084 лева при
първоначална вноска в размер на 20 лева.Последната погасителна вноска е
уговорена на падеж – 01.02.2021г. Кредитът е отпуснат за покупка на телевизор
марка „Сони“, модел „50WF665“.Към договорът за
кредит са представени и общи условия, като в т.1 от последните е включена
клауза, съобразно която кредитополучателя дава своето съгласие да бъдат
предоставени суми отпуснати по договора за кредит, които да бъдат пряко
изплатени на търговските партньори на кредитора, като по този начин при
извършване задължението за плащане, кредиторът изпълнява задължението си да
предостави на кредитополучателя сумата предмет на договора. Тълкувана тази
уговорка в общите условия към договора за кредит, които също са подписани от
ответника със заключението на в.л. С. по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, която напълно се кредитира от съда като обективно и компетентно
дадена, и според която в счетоводството на ищеца се съдържат счетоводни
записвания за осчетоводена фактура № *********/23.01.2020г. в размер на 1064
лева, което плащане от страна на кредитора е осъществено в полза на дружеството
„Т. Б.“ ООД и отнесено към кредита отпуснат на ответника, съдът намира, че
кредитора е изпълнил задължението си по договора, като пряко е заплатил на
продавача на стоката процесната сума. При тези съображения валидно възникналото
облигационно правоотношение поражда своето действие, като кредитора е
предоставил на длъжника процесната сума, която съобразно клауза от приети от
длъжника общи условия е заплатена директно на продавача на движимата вещ.
В исковата си молба ищецът посочва,
ответникът не е изпълнил задължението си да осъществява погасяване на
задължението по договора, при което позовавайки се на настъпилата предсрочна
изискуемост намира, че вземането му към ответника е дължимо. Твърди, че
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост са осъществени на
01.04.2020г., поради допуснато неизпълнение на задължението на ответника за
погасяване на уговорените погасителни вноски, като на 21.05.2020г. на същия е
изпратена и покана, с който предсрочната изискуемост му обявена.
Основанията, които дават право на кредитора да упражни това свое
потестативно право да отнесе вземането по договора за кредит като предсрочно
изискуемо, също се съдържат в приетите и подписани от ответника общи условия
към договора за кредит. Изрично в т.3 от последните се посочва, че при просрочие
на две или повече погасителни вноски, кредиторът има право да обяви своето вземане
за предсрочно изискуемо в целият му размер. Клаузата, която допуска отнасяне на
вземането като предсрочно изискуемо е обвързана с неизпълнение от страна на
кредитополучателя на задължението му по плащане на съответно уговорените
месечни погасителни вноски. Съдът отново позовавайки се на заключението на
вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза приема, че предвиденото в
общите условия обстоятелство за обявяване предсрочна изискуемост на вземането е
настъпило, доколкото липсват данни ответникът да е заплащал дължимите месечни
погасителни вноски.
Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент
са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.Този извод се извлича
от мотивите към т. 18 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно
дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, от които може да бъде
направен и извод, че предсрочната изискуемост следва да бъде съобщена на длъжника преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Съдебната практика
е категорична относно обстоятелството, че изявлението на банката – кредитор за предсрочна
изискуемост на кредита, достигнало до длъжника
в хода процеса не може да бъде
отчетено като относим факт по
чл.235, ал.3 ГПК в производството по
реда на чл. 422 ГПК.В тази хипотеза за
приложение на предсрочната изискуемост е необходимо същата да е обявена на
длъжника преди депозиране на заявлението в съда, а т.е.
преди 30.09.2020г.
По делото липсват доказателства
за обявена на длъжника – ответник предсрочна изискуемост, която да е стигнало
до неговото знание преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение в съда.Представената по делото покана от
21.05.2020г. не се доказа да е била връчена на ответника преди депозиране на
заявлението в съда, който факт изрично бе оспорен от процесуалния представител
на ответника. Тежестта да установи факта, че волеизявлението за упражняване на
преобразуващото право на кредитора е доведено до знанието на длъжника е на
ищеца, който в случая не установи този положителен за себе си факт.
С
оглед гореизложеното се поставя въпроса, как следва да постъпи съда в случай,
че установи, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането и има ли
възможност да бъдат присъдени падежиралите вноски.
Положителен
отговор на този въпрос бе даден с Тълкувателно решение от 02.04.2019г.,
постановено по тълкувателно дело №8/2017г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на
цитираното решение изрично се разясни, че е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. По въпроса досежно това за кои падежирали вноски следва да бъде уважена претенцията, ВКС
посочи, че това е момента към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо.
Съобразно задължителните
указания съдържащи се в цитираното тълкувателно решение следва да бъде
посочено, че от погасителния план, който е инкорпориран в самия договор за
потребителски кредит е уговорен падежа на всяка една от общо двайсетте погасителни
вноски, последната от която на 01.02.2021г. Към момента на приключване на
съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция -17.09.2021г. е настъпил
падежа и на последната погасителна вноска.От заключението на съдебно – счетоводната
експертиза на в.л. С., съдът приема,че размера на дължимата главница в възлиза
на 1159,76 лева. При тези съображения съдът намира, че предявеният иск за
установяване дължимостта на сумата под формата на главница по процесния
потребителски кредит е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на договорната
лихва:
Уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. С Тълкувателно решение от 02.04.2019г., постановено по
тълкувателно дело №8/2017г.
на ОСГТК на ВКС се
посочи, че съдът не може да присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода
на производството по иска по реда
на чл. 422, ал.
1 ГПК. Поради това от вноските с настъпил падеж в хода на производството ще следва да се присъди
само частта, съставляваща главница съгласно погасителния план.
При присъждане на договорното възнаграждение съобразно
указанията дадени в цитираното ТР, следва да бъде съблюдавано падежа на тази
плащания, към момента на сезиране на съда с исковата молба. По тази компонента
от задължението е неприложима хипотезата на настъпване на падеж в хода на
процеса и присъждане в размер определен към момента на приключване на съдебното
дирене, по аналогия на задължението за главница. Тук съдът ще следва да постави
на изследване въпроса в какъв размер са задълженията на длъжника за договорна
лихва, които са падежирала към момента на сезиране на съда.
В процесния случай производството по делото се развива по
правилата на чл. 422 ГПК, като по този ред исковата молба се счита за предявена
в съда към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, а в случая – 30.09.2020г. Тази дата е и крайната такава, към която
следва да бъде преценено дължимостта на вземането по това перо. В случая се
претендира договорно възнаграждение в размер на 166,96 лева, за периода
01.03.2020г.-01.02.2021г. Установява се от заключението на в.л. С., че
ответникът не е заплащал задължението си по така отпуснатият му кредит. Видно
от погасителният план настъпил е падежа на задължението на кредитополучателя за
плащане на договорна лихва от първа до седма погасителна вноска вкл. или за
периода 01.03.2020г. – 01.09.2020г. Осмата погасителна вноска е с падеж на
01.10.2020г. или след депозиране на заявлението в съда – 30.09.2020г., поради
което не следва да бъде включвана. Размерът на задължението за относимия този период възлиза
на 134,61 лева, за която сума предявеният иск за присъждане на договорна лихва
следва да бъде уважен. За разликата над уважения размер от 134,61 лева до пълно
предявеният размер от 166,96 лева, като и за периода 02.09.2020г. до
01.02.2021г. предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на мораторната лихва:
Обуславящо задължението за дължимост на това вземане
съобразно наведените в исковата молба твърдения е датата -21.05.2020г., на
която са настъпили основанията за отнасяне на задължението на длъжника, като
предсрочно изискуемо. Макар и предвидена в общите условия на договора,
предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо изрично
волеизявление на кредитора, които довежда до знанието на длъжника, че упражнява
това свое потестативно право. С настъпване на уговорения фактически състав и
след уведомяване на длъжника настъпва предсрочната изискуемост. От този момент
не следва да бъде начислявана договорна лихва върху задължението, а единствено
лихва за забава върху незаплатената главница. В случая ищецът не доказа, че е
уведомил ответника за намерението си да отнесе вземането си за предсрочно
изискуемо, поради което съдът не приема, че той валидно може да се позове на
това свое преобразуващо право със съпътстващите му последици.
По делото в действителност е представена покана от
21.05.2020г., за която както вече съдът посочи не се представят доказателства
за нейното връчване. Обявената предсрочна изискуемост за посочената сума е
ненадлежно, при което следва да бъде прието, че задължението за заплащане на
законна лихва върху незаплатената главница възниква за кредитора считано от
връчване на препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея, част от
които и поканата от 21.05.2020г., което обстоятелство е осъществено на
21.05.2021г., чрез връчване на съдебните книжа на особения представител на
ответника. От тази дата насетне следва да бъде дължима и законна лихва върху
главницата, в който смисъл Решение № 465/02.03.2021г., постановено по в.гр.дело
№99/2021г. на ВОС, ТО.
При тези съображения искът за установяване дължимостта
на сумата от 39,14 лева представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 01.04.2020г. до 16.09.2020г.,следва да бъде изцяло отхвърлен.
По
отношение на разноските:
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно –
деловодни разноски съразмерно уважената част на предявените искове. За
заповедното производство се присъждат разноски в размер на 73,27 лева.За
исковото производство 803,88 лева, включващи доплатена държавна такса, заплатен
депозит за особен представител на ответника, юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер и заплатен депозит за назначената съдебно – счетоводна
експертиза.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Приема за установено в отношенията между страните, че А.И.А., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „БНП П.П.Ф” С.А., Ф., рег. № *********
чрез „БНП П.П.Ф С.А.“, клон Б., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, Б.П.С., сгр. 14 сумата от 1159,76 лева /хиляда сто петдесет
и девет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит с номер CREX – 17629117
oт 23.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 134,61 ( сто
тридесет и четири лева и 61 ст.) лева представляваща възнаградителна лихва,
начислена за периода от 01.03.2020г. – 01.09.2020г,
като отхвърля
предявеният иск в частта за разликата над уваженият размер от 134,61 лева
до пълно предявения размер от 166,96 лева, както и за периода 02.09.2020г. до
01.02.2021г., като отхвърля изцяло и предявеният иск
за установяване дължимостта на сумата от 39,14 лева представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
01.04.2020г. до 16.09.2020г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260524/05.10.2020г.,
постановено по ч.гр.дело № 12250/2020г. на ВРС, чл.240, ал.1 и чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
Осъжда А.И.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „БНП П.П.Ф” С.А., Ф., рег. № ********* чрез „БНП П.П.Ф С.А.“, клон Б., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Б.П.С., сгр. 14 сумата от 73,27 (седемдесет и три лева
и 27 ст.) лева съдебно – деловодни разноски сторени в заповедното производство,
както и сумата от 803,88 (осемстотин и три лева и 88 ст.) лева
съдебно – деловодни разноски сторени в исковото производство, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :