Решение по дело №8360/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21328
Дата: 25 ноември 2024 г.
Съдия: Ивелина Стоянова Колева
Дело: 20241110108360
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21328
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. К.
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. К. Гражданско дело №
20241110108360 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс
/СК/.
Образувано е по искова молба на М. П. Р. срещу П. Л. Е.. Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за
предоставяне на родителски права, определяне на местоживеенето, режим на
лични отношения и на издръжка за дете.
Ищцата твърди, че с ответника са родители на малолетното дете
Максим Петров Е., ЕГН **********. В края на 2022г. – началото на 2023г.
страните се разделили окончателно, като детето останало да живее с майка си
в България, а ответникът останал в гр. Прага, Чешка Република, а после къде,
не е известно. Същият се дезинтересирал от ищцата и детето.
Непосредствените грижи за детето се полагали от ищцата, подпомага от
своята майка и баба и дядо по майчина линия. Фактическата раздяла на
страните продължавала и към момента, като същите не поддържат никакви
контакти, включително и повод на общото им дете. Моли родителските права
спрямо детето да й бъдат предоставени за упражняване, местоживеенето му
да бъде определено при нея, да бъде определен режим на лични отношения на
бащата с детето, както и бащата да заплаща месечна издръжка на детето в
размер на 250.00 лева, считано от влизане на решението в сила. Не претендира
1
разноски.
В предоставения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника чрез назначения му особен представител.
Счита, че родителските права спрямо детето следва да бъдат възложени за
упражняване на майката, при която и детето да живее, на бащата да бъде
определен режим на лични отношения с детето, както и същият да заплаща
месечна издръжка на детето в законово установения минимален размер.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните прие за установено следното:
Страните са родители на малолетното дете Максим Петров Е., ЕГН
**********.
Видно от представената и приета по делото декларация, ответникът
изразил съгласието си синът му да пътува, непридружен от него в други
държави, придружаван от майка си М. П. Р..
От приобщената към доказателствената съвкупност справка от НАП се
установява, че за периода от 01.01.2023г. до 18.07.2024г. за ответника няма
данни за действащи трудови договори; няма деклариран осигурителен доход;
няма подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ; няма данни
за изплатени доходи /трудови и различни от трудови/.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален
доклад от ДСП – Слатина. Видно от проведеното социално проучване, по
данни на майката, страните живеели заедно в гр. Прага, Чешка Република,
където се родило детето им Максим. На 25.08.2022г. родителите се разделили,
като на 28.08.2022г. майката се върнала заедно с детето в България. Тогава
била последната среща между Максим и баща му. Бащата не търси контакт с
детето, не изпраща редовно пари за разходите по отглеждането на детето.
Майката споделя, че тя отглежда сама детето, като разчита на помощта на
близки и роднини по майчина линия. Към настоящия момент основни грижи
за детето полага неговата майка, която покрива както неговите базови
потребности от храна, дрехи подслон, така и неговите емоционални и
психологически нужди. Майката и детето живеят в жилище заедно с неговия
вуйчо. В жилището е осигурено всичко необходимо за отглеждането на детето
– то разполага със собствена стая. Детето поддържа контакт с роднините по
майчина линия. Близките и роднините по бащина линия не търсят контакт с
2
него. Налице е емоционална привързаност между майката и детето. Максим
не се е виждал с баща си от близо две години. Бащата блокирал майката в
социалните мрежи. Родителите не общуват помежду си, включително и по
отношение на общото им дете.
От показанията на св. Илияна Петрова Софронова се установява, че
страните живеели заедно до края на август 2022г. Имат родено едно дете,
което се казва Максим. След раздялата на страните детето живее при своята
майка, като грижите за него се полагат от нея, бабата и прабабата по майчина
линия. Детето не се вижда с баща си, защото той останал да работи в Чехия.
Последният разговор между страните бил на 07.12.2022г., като оттогава
същите не са комуникирали. Ответникът не идва да вижда детето. Изпращал
6-7 пъти финанси, като сумите били между 80 лева и 100 лева. Последната
сума била изпратена през май 2022г. Докато страните живеели заедно в гр.
Прага, ответникът почти не бил в жилището. Прибирал се само да се изкъпе,
да се нахрани и да спи. Той работел в пекарна на смени, като излизал в
четвъртък и се прибирал в неделя, като казвал, че ходи на някакви обучения.
Когато ответникът оставал в жилището да спи, проблемът му бил плачът на
детето. Ищцата трябвало да се разхожда из парка с детето, за да може
ответникът да спи. Бащата не е участвал в къпане на детето, сменяне на
памперси. Ищцата и нейната майка участвали в цялото домакинстване. През
лятото на 2022г. ищцата и детето дошли в България. Ответникът останал в гр.
Прага. Ищцата и детето останали почти два месеца. Ищцата се върнала в гр.
Прага поради предстоящата годишнина с ответника. Родителите й ги закарали
заедно с детето в гр. Прага. Ответникът се прибрал и не обърнал никакво
внимание нито на ищцата, нито на бебето. Казал, че е много изморен, изкъпал
се и си легнал. Седмица по – късно ищцата се обадила на майка си, че не
издържа повече и иска да се прибере с детето. Тя и детето се установили в
жилище на бул. Драган Цанков, където живее и пълнолетният брат на ищцата.
Роднините на ищцата по майчина линия й помагат в грижите за детето. Тя
полага непосредствените грижи за детето. Ответникът продължава да бъде в
чужбина. Последният контакт между бащата и детето бил на 07.12.2022г. по
вайбър или скайп за 2 – 3 минути.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Софронова като обективни и непротиворечиви както помежду си, така и
останалите доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им
3
относно споделените й обстоятелства, тъй като няма лични впечатления за
тях.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Родителите са длъжни да се грижат и да възпитават своите деца така,
че те да бъдат полезни както за себе си и за близките си, така и за цялото
общество. Задължение и на двамата родители е да осигурят в пълен обем
грижите, вниманието и обичта, от които детето се нуждае.
От фактите по делото се установи, че родителите на детето Максим не
живеят заедно от края на месец август 2022г., като грижите по отглеждането и
възпитанието на детето към настоящия момент се полагат от майката, при
която детето живее, като бащата се е дезинтересирал от сина си, не търси и не
осъществява контакт с него, не участва в грижите за детето.
Съдът следва да изходи от родителските качества, възможностите за
полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране на
придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и
качества у детето, моралните и човешките качества на всеки от родителите,
техния социален статус, доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола
на детето, отношенията между родител и дете, възможността да се ползва
помощта на близки и роднини при отглеждането и др. При определяне на
мерки относно грижата за детето, най-важният критерий за това на кого от
двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските
права, е интересът на детето, а именно осигуряването на правилното му
физическо и духовно развитие и социалното му формиране. В настоящия
случай ищцата е предявила претенция за предоставяне упражняване на
родителските права спрямо детето и определяне на местоживеенето му при
нея, като ответникът не се противопоставя и не отправя възражения в тази
посока. Съдът, като взе предвид изложеното, събраните по делото писмени и
гласни доказателства, изготвения социален доклад и най-вече съобрази
интереса на детето, счита че упражняването на родителските права по
отношение на него следва да бъде предоставено на майката, при която детето
да живее и която да полага непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието му. Съдът счита, въз основа на събраните по делото
доказателства, че майката притежава необходимите качества на родител и
4
може адекватно да упражнява родителските права и задължения, каквито
полага и към настоящия момент.
С оглед предоставяне родителските права и определяне
местоживеенето на детето при неговата майка, на бащата следва да се
определи подходящ режим на лични контакти с него. По делото безспорно се
установи, че бащата не проявява никакъв интерес към нуждите на сина си,
същият не осъществява никакъв контакт с него, не участва в грижите и изцяло
се е дезинтересирал от него. Установи се, че последният контакт между тях е
бил на 07.12.2022г. за около 2 – 3 минути по мобилно приложение, като
оттогава до настоящия момент не е осъществяван контакт под каквато и да е
форма между бащата и детето. Съдът, като взе изложените обстоятелства,
доказателствата по делото, възрастта на детето и като съобрази, че в интерес
на детето е да поддържа контакт и с двамата си родители, намира, че на
бащата следва да бъде определен режим на лични отношения със сина му,
който, от една страна, да изгради връзката родител – дете, която, както се
установи по делото безспорно липсва, и от друга страна, това да се осъществи
плавно, поетапно и хармонично и по начин, който да не създава напрежение и
тревожност у детето. Като отчете, че към настоящия момент детето не познава
своя баща, същото е силно емоционално привързано към своята майка и
припознава единствено нея като родител, съдът намира, че в интерес на детето
е да бъде определен следният режим на лични отношения на бащата с детето:
бащата има право да вижда детето всяка първа, трета и пета седмица от
месеца за времето от 10.00 часа до 16.00 часа в събота и от 10.00 часа до 16.00
часа в неделя, без преспиване, в присъствие на майката или посочено от нея
трето лице; Коледните празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа
до 16.00 часа на 24 декември, както и за времето от 10.00 часа до 16.00 часа на
25 декември, без преспиване и в присъствие на майката или определено от нея
трето лице; Новогодишни празници – всяка нечетна година за времето от 10.00
часа до 16.00 часа на 30 декември, както и за времето от 10.00 часа до 16.00
часа на 01.01. на следващата календарна година, без преспиване и в
присъствието на майката или определено от нея трето лице; Великденски
празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа до 16.00 часа на
Великден, без преспиване и в присъствието на майката или посочено от нея
трето лице. Съдът намира, че посоченият режим на лични отношения ще
осигури и гарантира участието на бащата в живота на детето, от една страна,
5
и, от друга страна, ще изгради физическа, духовна и емоционална връзка
между детето и неговия баща, която към настоящи момент липсва. По делото
се установи също, че бащата проявява незаинтересованост спрямо сина си и
неговите нужди, като не търси контакт с него и не оказва помощ в
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. Предвид
изложеното, съдът намира, че горепосоченият режим ще осигури и гарантира
правото на бащата и детето на лични отношения помежду им, от една страна, а
от друга, ще защити в максимална степен интересите на детето.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката
се определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението
за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители
за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на
детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно
развитие. По делото се установи, че за ответника няма данни за действащи
трудови договори; няма деклариран осигурителен доход; няма подадена
годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ; няма данни за изплатени
доходи /трудови и различни от трудови/. Установи се също, че същият полага
труд в гр. Прага, Чешка Република, в резултат на което безспорно реализира
доходи. Съдът, като взе предвид горните обстоятелства, както и нуждите на
детето съобразно възрастта му, обстоятелството, че ответникът не заплаща
издръжка на друго непълнолетно дете и липсата на данни за влошено
здравословно състояние, счита, че във възможностите на бащата е да заплаща
на сина си месечна издръжка в претендирания размер от 250.00 лева. Предвид
предоставянето на родителските права спрямо Максим на неговата майка и
определенято на местоживеенето му при нея, то по – голямата част от грижите
и възпитанието на детето ще бъдат полагани от нея, поради което бащата
следва да участва във финансовата издръжка на сина си в по – голям размер. С
оглед горното съдът следва да осъди бащата да заплаща на детето си
издръжка от 250.00 лева, считано от влизане на решението в сила относно
местоживеенето на детето, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване. Предвид това, предявеният иск за
издръжка следва да бъде уважен като основателен. На основание чл. 242 ГПК,
съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената на детето издръжка в размер на 250.00 лева.
6
Относно направените разноски по делото.
Претенция за присъждане направените по делото разноски не е
направена от никоя от страните, поради което съдът не разглежда този въпрос.
Ответникът дължи държавна такса върху присъдената издръжка за
детето в размер на 360.00 /триста и шестдесет/ лева на основание Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс /ТДТССГПК/ по сметка на Софийския районен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс,
съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Максим Петров Е., ЕГН **********, на неговата майка М.
П. Р., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Максим Петров Е., ЕГН
**********, при неговата майка М. П. Р., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата П. Л. Е., ЕГН
********** с детето Максим Петров Е., ЕГН **********, както следва:
бащата има право да вижда детето всяка първа, трета и пета седмица от
месеца за времето от 10.00 часа до 16.00 часа в събота и от 10.00 часа до 16.00
часа в неделя, без преспиване, в присъствие на майката или посочено от нея
трето лице; Коледните празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа
до 16.00 часа на 24 декември, както и за времето от 10.00 часа до 16.00 часа на
25 декември, без преспиване и в присъствие на майката или определено от нея
трето лице; Новогодишни празници – всяка нечетна година за времето от 10.00
часа до 16.00 часа на 30 декември, както и за времето от 10.00 часа до 16.00
часа на 01.01. на следващата календарна година, без преспиване и в
присъствието на майката или определено от нея трето лице; Великденски
празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа до 16.00 часа на
Великден, без преспиване и в присъствието на майката или посочено от нея
трето лице.
ОСЪЖДА бащата П. Л. Е., ЕГН **********, да заплаща на
малолетното дете Максим Петров Е., ЕГН **********, чрез неговата майка и
7
законен представител М. П. Р., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 250.00 /двеста и петдесет/ лева, считано от датата на влизане в сила на
решението в частта относно местоживеенето на детето, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта относно присъдената в полза на детето Максим Петров
Е., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250.00 /двеста и петдесет/
лева.
ОСЪЖДА П. Л. Е., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса върху присъдената издръжка в
размер 360.00 /триста и шестдесет/ лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.


Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8