Р E Ш Е Н И Е
№ 04.12.2019 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на пети ноември две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 1789 по описа
на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД. При условията на евентуалност е предявен иск с
правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД.
Ищецът
Н.А.Н. твърди, че ответникът бил адвокат, който извършвал правни услуги на
негови познати – И.И., Симеон Минчев, Атанас Ганев и др. и така се запознал с
него през 2012 г. в офиса на И.И..
Ищецът
твърди още, че през 2014 г. ответникът му се обадил с искане за пари, че му
трябвали спешно и той решил да му услужи. На 09.05.2014 г. му превел по банкова
сметка ***, на 19.11.2014 г. направил в полза на ответника още два банкови
превода – единият за сумата от 1500 лева, а другият – за сумата от 1430 лева
или общо преведената сума по посочена от ответника банкова сметка ***.
Оттогава
няколкократно ищецът се чувал по телефона с ответника с искане да му върне
сумите, но К.К. и досега не му ги бил върнал.
Искането
на ищеца до съда е да бъде осъден ответника да му върне сумата от 5930 лева,
дадена му в заем, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до изплащането й.
При
условията на евентуалност – в случай, че съдът приемел, че паричните суми не
представлявали заемни такива, ищецът прави искане да бъде осъден ответника да
му върне сумата от 5930 лева, която ответникът е получил без основание и с
която се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до изплащането й.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от К.Д.К., с който
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не познава ищеца, че никога не е
контактувал с него, нито лично, нито по телефон, поради което оспорва
твърдението на ищеца да му е искал някога пари на заем и да е получавал такива.
Оспорва да е получавал по банковата си сметка парични преводи от лице с имена Н.А.Н..
Ответникът
твърди, че от всички посочени в исковата молба лица, познава единствено и само И.И.,
който е бил осъден като ръководител на организирана престъпна група и на
който е бил защитник.
Моли
да бъде отхвърлена исковата претенция.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез
процесуалния си представител, поддържа исковете.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не
се явява.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от вносна бележка от 09.05.2014г.
на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, клон – Стара Загора, в същата е отразено
внасяне на сума в брой в размер на 3000 лева в полза на К.Д.К. по банкова
сметка ***: ***, BIC: ***, с вносител Н.А.Н.,
с основание – захранване на сметка.
Видно от вносна бележка от 19.11.2014г.
на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, клон – Стара Загора, в същата е отразено
внасяне на сума в брой в размер на 1430 лева в полза на К.Д.К. по банкова
сметка ***: ***, BIC: ***, с вносител Н.Н.,
с основание – захранване на сметка.
Видно от вносна бележка от 19.11.2014г.
на „Интернешънъл Асет Банк“ АД – клон Стара Загора, в същата е отразено внасяне
на сума в брой в размер на 1500 лева в полза на К.Д.К. по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, с вносител Н.Н., с основание – захранване на сметка.
С нарочно определение от 24.09.2019г., на основание чл.
62, ал. 5, т. 3 ЗКИ, съдът, по искане на
ищеца, е постановил разкриване на сведения, представляващи банкова тайна, като
видно от информацията, предоставена по делото от „Интернешънъл Асет Банк“ АД (л.39
от делото), банкова сметка ***: ***.04.2014г.
и закрита на 21.03.2017г. с титуляр К.Д.К., като по същата тази банкова сметка ***
Н.А.Н., както следва: на 09.05.2014 г. сумата от 3000 лв.; на 19.11.2014 г.
сумата от 1500 лв. и на 19.11.2014 г. сумата от 1430 лв.
По делото съдът е допуснал до разпит
като свидетел И.Т.И. за установяване на отправени покани до ответника за
връщане на сумите. Съдът не взема предвид свидетелските показания на този
свидетел, че сумата е предоставена в заем от Н. на К., като на 2-3 пъти му е
превел парите, със задължение до края на годината – 2014г. К. да му ги върне,
защото за договори на стойност над 5000 лева е налице забрана по чл. 164, ал.1,
т. 3 ГПК за установяването им със свидетелски показания. А относно факта, за
който бе допуснат свидетелят, същият заяви, че са търсили ответника, но не са
го открили и че той (свидетелят ) го видял на погребение през м.юни 2017г. и го
питал защо не е върнал парите на Н., а той му казал, че ще му се обади утре и
пак изчезнал.
При така установеното от фактическа страна, съдът,
от правна страна, намира следното:
По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е
доказването, както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на
обстоятелството ,че е предадена въз основа на договор за заем. Установяването
на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи
второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание – ищецът да е
изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил
дарение на сумата и пр. В този смисъл и решение №180/26.11.2019 по дело
№4345/2018 г. на ВКС, допуснато до касационно обжалване по въпроса:“ При доказване
на елемент от фактическия състав на договора за паричен заем по чл. 240 ЗЗД, а именно
предаване на парична сума, следва ли да се презумира наличието на друг
съществен елемент от договора, а именно поето задължение за връщане на сумата?“,
на който въпрос е даден отрицателен отговор.
В настоящия случай е безспорно установено превеждането
на сумата общо в размер на 5930 лева по банкова сметка ***, но от този факт не
следва извода за наличие на заемно правоотношение, на каквото се позовава
ищецът в исковата молба. Липсват каквито и да е доказателства, които да
установяват поемане от страна на ответника задължение за връщане на сумата, получена
на основание договор за заем. Свидетелски показания за установяване на договори
над стойност 5000 лева са недопустими, на основание чл. 164, ал.1, т.3 ГПК. В
платежните нареждания също липсва такова посочване като основание за преводите,
а като основание е посочено– захранване на сметка.
Ето защо искът с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищецът е предявил, при условията на евентуалност – в
случай, че съдът приеме за недоказано твърдението му, че сумата е предоставена
в заем, иск с правно основание чл. 55, ал.1 , предл. 1 ЗЗД. Ето защо, с оглед
горното, съдът дължи произнасяне по този иск.
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е в случаите,
когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост
- когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно
е също предаването да е станало без наличието на някакво правоотношение или пък
след погасяване на задължението и т.н.
По иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1,
предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на
ответника - да установи, че е налице основание за получаване на сумата,
респективно за нейното задържане.
В случая, както бе посочено по – горе, е безспорно
установено предаването на процесната сума. Ответникът, видно от отговора на
исковата молба, не сочи основание за получаването, респ. задържането на сумата.
Прави възражение, че изобщо не са били извършвани твърдените в исковата молба
банкови преводи на сумата общо в размер
на 5930 лева по негова банкова сметка, ***т представените от „Интернешънъл Асет
Банк“ АД сведения, представляващи банкова тайна, а именно че банкова сметка ***: *** К.Д.К.
и че на каса от лицето Неван А.Н. по тази банкова сметка ***: на 09.05.2014 г.
сумата от 3000 лв.; на 19.11.2014 г. сумата от 1500 лв. и на 19.11.2014 г.
сумата от 1430 лв.
Предвид горното, искът с правно основание чл. 55,
ал.1, предл. първо следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото в размер на 630
лева – за адвокатско възнаграждение и 237,20
лева - за държавна такса.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.А.Н., ЕГН **********,***, против К.Д.К., ЕГН **********,***9, иск с
правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 5930 лева
по договор за заем, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.03.2019г. до изплащането й, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД, К.Д.К., ЕГН **********,***9, да заплати на Н.А.Н.,
ЕГН **********,***, сумата в общ размер
на 5930 лева, получена без основание, чрез парични преводи по банкова
сметка ***, както следва: на 09.05.2014 г. сумата от 3000 лв.;
на 19.11.2014 г. сумата от 1500 лв. и на 19.11.2014 г. сумата от 1430 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.03.2019г. до изплащането й.
ОСЪЖДА К.Д.К.,
ЕГН **********,***9, да заплати на Н.А.Н., ЕГН **********,***, сумата в размер на 867,20лева, представляваща направените от него разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: