РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Пловдив , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветан И. Цветков
Членове:Петко И. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Пенка Н. Стоянова
в присъствието на прокурора Димитър Махмудиев
като разгледа докладваното от Цветан И. Цветков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215300600825 по описа за 2021 година
С присъда №260056 от 02.03.2021г., постановена по НОХД
№7608/2020г., Районен съд – Пловдив, XXIV н.с., е признал подсъдимия А. И.
К., за виновен в това, че на 21.11.2019г. в гр.Пловдив, с цел да набави имотна
облага за фирма „М.“ ЕООД гр.Пловдив, ЕИК:*** е възбудил и до
22.11.2019г. е поддържал заблуждение у А.Г. Н. – управител в „Н. и с.“ ООД
гр.П., ЕИК: ******, осъществяващ дейност като застрахователен
брокер, относно това, че е настъпило застрахователно събитие по
комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско“ и „Злополука“
№ ***от 19.12.2018г., сключена между „М.“ ЕООД гр.Пловдив, ЕИК:*** и
ЗАД „АРМЕЕЦ“ гр.София, ЕИК:*** за товарен автомобил марка „БМВ“
/„BMW”/ модел „Х 6/Реихе“ с рег.номер *** с рама номер ***, собственост
на „М.“ ЕООД гр.Пловдив, ЕИК:**, изразяващо се в счупване на стъклата на
двата фара на автомобила от неизвестно лице, и с това е причинил на ЗАД
„АРМЕЕЦ“ гр.София, ЕИК:*** имотна вреда в размер на 1209,41 лева
/хиляда двеста и девет лева и четиридесет и една стотинки/, поради което и
на основание чл. 209, ал.1 от НК вр. чл. 54, ал. 1 от НК вр. чл. 58а, ал.1 от НК
1
го е осъдил на лишаване от свобода за срок от осем месеца.
С присъдата Районен съд-Пловдив е отложил на основание чл. 66, ал.1
от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия А. И. К. наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца с изпитателен срок от три
години, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият А.
И. К., който чрез защитника си, моли същият да бъде отменен като неправлен
и незаконосъобразен. Във въззивната жалба се излагат аргументи относно
приложение на чл.9, ал.2 от НК като се прави искане подсъдимият да бъде
признат за невиновен по така вмененото му във вина престъпление и да бъде
оправдан. Алтернативно се прави искане за редуциране на така наложеното
му наказание лишаване от свобода.
Представителят на държавното обвинение изразява становище, че
въззивната жалба на подсъдимия К. се явява неоснователна, а присъдата на
Районен съд-Пловдив следва да бъде потвърдена.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция
правилността на постановеното решение по така направените оплаквания,
доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира и
приема за установено следното:
От фактическа страна съставът на Районен съд-Пловдив е приел за
установено следното: Подсъдимият А. И. К. управлявал и
ползвал товарен автомобил марка „БМВ“ („BMW”), модел „Х6/Реихе“ с рег.
номер ***, с рама номер ***, който бил собственост на търговско дружество
„М.“ ЕООД- гр.Пловдив, ЕИК:***, с едноличен собственик на капитала и
управител бащата на подсъдимия - св.И. К.. Св.И. К. предоставил надлежно
нотариално заверено безсрочно пълномощно от 04.08.2017г. на подс.А.К., с
което го упълномощил да управлява и стопанисва в страната и чужбина
гореописания автомобил, както и да го представлява пред съответните
компетентни органи, включително пред застрахователни компании, да
сключва застрахователни договори при каквито намери за добре условия и да
получава суми от тях при настъпване на застрахователни събития.
За горецитираното моторно превозно средство била сключена
2
застрахователна полица за застраховки „Каско“ и „Злополука“
№*** от 19.12.2018г. между „М.“ ЕООД, ЕИК:*** и ЗАД „А.“ гр.София,
ЕИК:*** със срок на валидност от 00:00:00 часа на 28.12.2018г. до
23:59:59 часа 27.12.2019г., за застрахователна сума от 42 500,00 лв. и
дължима премия в размер на 2890,00 лева. На 21.11.2019г. следобед подс.А.
К. се обадил по телефона на св.А. Н., който бил управител в търговско
дружество „Н. и с.“ ООД, ЕИК:*** и осъществявал дейност като
застрахователен брокер. Подсъдимият съобщил на св.Н., че е настъпило
застрахователно събитие, а именно била нанесена щета на гореописания
автомобил, изразяваща се в счупване на двата фара, от страна на неизвестно
лице. Подсъдимият сторил това с ясното съзнание, че всъщност не е
настъпило посоченото от него застрахователно събитие, а сам е счупил
стъклата на двата фара на автомобила, като извършил това, целейки имотна
облага за фирмата собственик на превозното средство с отстраняване на
щетата за сметка на застрахователното дружество. Св.Н. казал на подс.К., че
трябвало да закара автомобила в ликвидационния център на ЗАД „А.“,
находящ се в гр.П., ул. „М.“, за да бъде осъществен оглед и съответно да
бъде оценена щетата. Подсъдимият подал сигнал и в полицията относно
настъпило увреждане по горецитирания автомобил,
изразяващо се в счупване на двата му фара, от страна на неизвестно лице,
като заявил, че автомобилът е бил паркиран на ул.„Б.“ №** в гр.П.. Било му
указано да остане на място, но вместо това подсъдимият К. веднага се
предвижил с автомобила до сградата на 02 РУ на МВР-Пловдив. Дежурен по
управление бил св.Б.Т.– *** във 02 РУ на МВР-Пловдив. Подсъдимият му
заявил, че бил паркирал автомобила на посоченото място около 13:00 часа
същия ден, като около него имало други паркирани автомобили.
Подсъдимият обяснил, че заминал заедно със своя приятел - св.Н.П., до гр.К.,
като двамата се предвижили с автомобила на свидетеля. Пред полицейския
служител подс.А.К. казал, че след като се върнали от гр.К., той отишъл в
15:13 ч. при автомобила си, при което констатирал, че същият е със счупени
фарове. Св.Т. съставил протокол за оглед на местопроизшествие, извършил
оглед на автомобил марка „БМВ“ („BMW”), модел „Х6/Реихе“ с рег.
номер ***, с рама номер ****, за времето от 15:30 -15.45 часа на 21.11.2019г.,
при който оглед били направени фотоснимки и бил изготвен фотоалбум. На
основание чл.212, ал.2 от НПК било започнато досъдебно производство
3
№736/2019г. по описа на 02 РУ на МВР-Пловдив. Екземпляр от уведомление
за образуваното досъдебно производство, в което поради технически пропуск
бил записан друг номер, св.Т. предоставил на подс.К.. Същият ден в
16:00ч. подс.А.К. бил разпитан в качеството на свидетел-пострадал по
делото, като потвърдил заявените пред св.Т. гореописани обстоятелства.
Същият допълнил, че не намерил свидетели на случилото се на място, както и
камери, и завеждал щетата в полицията, тъй като от застрахователя му искали
удостоверение. На следващия ден сутринта– 22.11.2019г., подс.К. изпратил
процесния автомобил със счупени фарове, облепени с тиксо, чрез
неустановено по делото лице при св.Н. Така създадената невярна представа в
съзнанието на св.Н. от казаното му предишния ден от подс.А.К., както и
видът на счупените фарове на автомобила, го мотивирали да попълни
заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС относно посочения
товарен автомобил, което подписал. Такава била практиката при отсъствие на
клиента, като същото било необходимо условие относимо към
застрахователната претенция и съставен елемент от нея. Св.Н. закарал
автомобила при св.Е. Т. който работел като експерт-ликвидация в ЗАД „А“.
Щетата била заведена под номер ****/22.11.2019г. Св.Т. извършил оглед на
автомобила, при който оглед установил, че фаровете били здрави и
работели, като единствено стъклата им били счупени и били залепени с тиксо.
Св.Т. направил снимки на автомобила и съставил опис на щетите по
претенция №***/22.11.2019г., в който отразил, че ляв фар и десен фар били за
подмяна. Описът бил подписан от св.Т. и св.Н. за застрахования.
Впоследствие клиентът предпочел ремонт – подмяна на стъклата на
фаровете, в доверен сервиз – РС „А.. Предвид това св.Т.
издал възлагателно писмо до автосервиз РС „А.“ ООД, находящ се в гр.П.,
ул. „И.Р.“ № **. Същевременно св. И.А.– младши разузнавач при 02 РУ на
МВР-Пловдив, който осъществил оперативно-издирвателни мероприятия
по досъдебно производство №736/2019г. по описа на 02 РУ на МВР-Пловдив,
изразяващи се в проверка на камери на АПИ, установил несъответствие
между движението на увредения автомобил и заявеното от К.. Отделно от
това на 25.11.2019г. бил разпитан по същото производство св.Н. П. който
категорично заявил, че на 21.11.2019г. подс.А.К. му се обадил по телефона и
му казал, че му били счупени фаровете на колата. Свидетелят бил
категоричен, че този ден не се е виждал с подсъдимия и не го е карал със свой
4
автомобил до гр.Кричим. Предвид това на 25.11.2019г. подсъдимият К. бил
призован във 02 РУ на МВР-Пловдив, където в проведена беседа от св. И. А.
и неговия колега Л. Г. – *** във 02 РУ на МВР-Пловдив, признал за заявените
на 22.11.2019г. в управлението неверни обстоятелства, както и че сам е
счупил фаровете на автомобила си. Тези факти и обстоятелства след това
потвърдил и в проведения му на 25.11.2019г. разпит в качеството на свидетел
по досъдебно производство №736/2019год по описа на 02 РУ на МВР-
Пловдив, като уточнил, че счупил фаровете на автомобила си, тъй като били
леко пукнати. След това ги залепил с тиксо и отишъл във 02 РУ на МВР-
Пловдив, за да му се издаде удостоверение, което да послужи пред
застрахователите, за да могат да му сменят стъклата на фаровете. Въпреки
това обаче, без да уведоми застрахователно дружество „А.“ за действителните
обстоятелства по счупването на стъклата на фаровете, на 27.11.2019г.,
подсъдимият А.К. закарал и предал в автосервиз РС „А.“ процесния
автомобил за ремонт на счупените фарове, като съответно бил съставен
и приемо- предавателен протокол. За извършения ремонт на обща стойност
1209,41 лева с ДДС, била издадена фактура №**********/10.12.2019г. от РС
„А.“ ООД до ЗАД „А.“ гр.София. Тъй като застрахователното дружество не
било уведомено от подсъдимия за действията му относно подаване на неверен
сигнал в полицията, на 17.01.2020г. с преводно нареждане за кредитен превод
по банков път била преведена горепосочената сума от ЗАД „А.“ на РС „А.“
ООД гр.Пловдив. По този начин с поведението си подс.А.К. станал причина
на ЗАД „Армеец“ да бъде причинена имотна вреда в размер на 1209,41 лева,
която видно от представените в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд доказателства е била възстановена.
Изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена след
внимателен анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този
смисъл постановената присъда се явява обоснована. По искане на
подсъдимия производството пред първинстанционния съд е протекло по реда
на Глава XXVII от НПК, а именно съкратено съдебно следствие, в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК. Законосъобразно е преценено авторството на
подсъдимия А.К. в престъпното деяние. Впрочем авторството не се оспорва
от страна на жалбоподателя- подс. А.К., а се излагат аргументи относно
приложение на чл.9, ал.2 от НК. Правилно съдът е кредитирал като логични
5
и последователни показанията на свидетелите Н.П., И. А., А.Н., Е. Т., И. К.,
Б.Т., С. Н.. Неоснователно се явява поддържаното от защитата искане, че
подсъдимият А.К. следва да бъде признат за невиновен и оправдан по така
вмененото му във вина престъпление, тъй като в случая се касае за
малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Първоинстанционният
съд, пред който също е било направено искане за приложение на посочената
материално-правна разпоредба, правилно е приел, че не са налице
предпоставките за нейното приложение, като е изложил съображения, които
се споделят и от въззивната инстанция. В процесния казус настоящата
инстанция е на становище, че деянието извършено от подсъдимия не се
характеризира с критериите визирани в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК и не
може да бъде преценено като „малозначително”, за да обоснове прилагането
на горецитираната норма. Защитата акцентира на ниската обществена
опасност на дееца, както и на обстоятелствата, че причинената щета е в
размер под две минимални работни заплати, и че търговско дружество „М.”
ЕООД е внесло застрахователна премия в размер на 44258 лв. по застраховка
„Каско” за процесния автомобил, която значително надвишава размера на
причинената щета. Въззивната инстанция споделя аргументите на състава на
първоинстанционния съд, че тези обстоятелства следва да се вземат предвид
при определяне на размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия, но не обосновават извода, че деянието се явява несъставомерно,
че в случая липсва обществена опасност на деянието или че същата е явно
незначителна такава. Действително подсъдимият А.К. е лице с ниска степен
на обществена опасност- не е осъждан и има добри характеристични данни.
При извършване на преценката относно приложението на разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НК, следва да се подчертае, че водеща роля има степента на
обществена оценка на деянието. В случая механизмът на осъществяване на
конкретното престъпно посегателство и цялостното поведение на подсъдимия
А.К.- действията по умишлено увреждане на фаровете на процесния
автомобил, които не са се нуждаели от ремонт, депозиране на съобщение за
извършено престъпление от 21.11.2019г. до началника на 02 РУ-МВР, в което
умишлено са изложени неверни обстоятелства, за да се снабди удостоверение
за щета по процесното МПС, което да послужи като доказателство пред
застрахователното дружество, както и последващите му действия, не се
отличават с по-ниска степен на обществена опасност от типичните случаи на
6
застрахователни измами. В настоящия случай с деянието, осъществено от
подсъдимия А.К. е реализирана обществена опасност, която по степен не е
явно незначителна и не само застрашава, но и засяга обществените отношения
в степен, която НК изисква, за да придобие то качеството на престъпление. В
контекста на изложеното стойността на щетата – 1209,41лв. и чистото съдебно
минало на подсъдимия не обуславят промяна във възприетата от
първоинстанционния съд и споделена от настоящия съдебен състав позиция
относно приложението на чл.9, ал.2 от НК.
Неоснователно се явява оплакването на защитата за явна
несправедливост на така наложеното на подсъдимия наказания лишаване от
свобода в размер на осем месеца, формирано при редуциране с 1/3, на
основание чл.58а, ал.1 от НК, на определеното на минимума за това
престъпление наказание. Настоящата инстанция счита, че правилно и
справедливо Районният съд е определил размера на наказанието, което
следва да понесе подсъдимия А. И. К., като са обсъдени и отчетени наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Неоснователно се
явява възражението, че така определеното наказание от осем месеца
лишаване от свобода е явно несправедливо, поради което следва да бъде
редуцирано. В конкретния казус първоинстанционният съд е определил
наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК, като такива правилно е отчел
чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни,
както и обстоятелството, че същият е възстановил щетата. Правилно
първоинстанционният съд е отчел като отегчаващо отговорността
обстоятелство депозирането на неверни показания по ДП №736/2019г. по
описа на 02 РУ при ОД на МВР – Пловдив. Настоящата инстанция не намери
да са налице неотчетени смекчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на подс.К., поради което приема за неоснователно оплакването за
явна несправедливост на наказанието и приложението на чл.55, ал.1 от НК.
Въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия А. И. К. не се налага така
наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца да
бъде изтърпяно ефективно, чрез настаняването му в пенитенциарно
заведение, и че с прилагането на чл.66, ал.1 от НК, успешно могат да бъдат
7
изпълнени, както специално превантивната, така и общо превантивната
функция на наказанието спрямо него.
По разглеждане на делото и постановяване на решението въззивният съд
не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да доведат до необходимост от отмяна на атакувания
първоинстанционен съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане,
поради което и на основание чл.334, т.6 от НПК Окръжен съд – Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260056 от 02.03.2021г., постановена по
НОХД №7608/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV н.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8