МОТИВИ към ПРИСЪДА ПО НОХД №257/2012г. на ВрОС
Съдебната фаза на
наказателното производство е образувана по обвинителен акт на Врачанска окръжна
прокуратура, с който, както следва: На В.Г. *** е повдигнато обвинение по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б."а"и "б" НК за това, че
на 13.03.2012г. в с.Струпец, общ.Роман, обл.Враца в съучастие като съизвършител
с Л.Г.М. и М.М. *** е отнел пари-сумата от 1700.00лв. от владението на
собственика Ц.Й.В. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила и грабежът представлява опасен рецидив.
На Л.Г. *** е
повдигнато обвинение по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198
ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29
ал.1 б."а"и "б" НК за това, че на 13.03.2012г. в с.Струпец, общ.Роман, обл.Враца в
съучастие като съизвършител с В.Г.М. и М.М. *** е
отнел пари-сумата от 1700.00лв. от владението на собственика Ц.Й.В. ***, с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и
грабежът представлява опасен рецидив.
И на М.М.М., род. в
гр.Мездра, жив. в гр.Роман е повдигнато обвинение
по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК за това, че на
13.03.2012г. в с.Струпец, общ.Роман, обл.Враца в съучастие като съизвършител
с Л.Г.М. и В.Г. *** е отнел пари-сумата от 1700.00лв. от владението на
собственика Ц.Й.В. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила.
В съдебно заседание
подсъдимите В.М., Л.М. и М.М. признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразяват съгласие да не се
събират доказателства за тези факти, поради което делото е разгледано по реда
на съкратеното съдебно следствие-Глава двадесет и седма от НПК. Предвид горното
съдът е приложил диференцираната процедура, заложена в разпоредбата на чл. 371,
т. 2 от НПК и на основание чл. 372, ал. 4 от НПК е констатирал, че
самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните доказателства в хода на
досъдебното производство, приобщил ги е като годен
доказателствен материал и с протоколно определение е обявил, че при
постановяване на присъдата ще се ползва от направеното самопризнание и от
доказателствата, които са събрани в хода на досъдебното
производство и го подкрепят.
Участващият в с.з. прокурор от ВрОП поддържа обвинението така, както е предявено. Същият
заема становище за обезпеченост на обвинителната теза с безспорни доказателства относно обективната
и субективна страна на обвинението и за тримата подсъдими. Пледира, че с оглед
събраните доказателства, на 13.03.2012г. подсъдимите В.М. и Л.М. са осъществили
състава на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр.
чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29
ал.1 б.”а” и "б" НК, а подсъдимият М.М. - състава на престъплението
по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК. Поддържа становище,
че деянието е извършено от субективна страна при форма на вината - пряк умисъл.
Искането е тримата подсъдими да бъдат признати за виновни в извършване на
престъплението, за което им е повдигнато обвинение. Пледира, че с оглед личната
и генерална превенция и за постигане целите на
наказанието, размерът на наказанието за тримата подсъдими трябва да бъде
определен в хипотезата на чл.58а от НК в средният законов размер при съобразяване
на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно обремененото им съдебно
минало и лошите им характеристични, а като смекчаващо обстоятелство за
подсъдимият М.М.-ниската възраст. Счита, че следва да бъдат отчетени и
направените самопризнания.
Защитникът на
подсъдимият В.М. - адв.К. *** в пледоарията си поддържа,
че наказателната санкция на подзащитнинят му следва
да бъде наложена при условията на чл.55 ал.1 т.1 от -под
минималния размер, предвиден в закона предвид наличие на изключително
смекчаващо вината обстоятелство-пълните самопризнания на подсъдимият, спомогнали
за разкриване на обективната истина по делото.
Защитникът на
подсъдимият Л.М.-адв.Ц. моли наказателната санкция на
подзащитният му да бъде определена при хипотезата на
чл.58а НК при наличие на изключително смекчаващо вината обстоятелство-пълните
самопризнания.
Защитникът на
подсъдимият М.М.-адв.Т. твърди, че подзащитният й е извършил общественоопасното
деяние при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно:
пълните самопризнания и младата възраст, при което наказателната санкция трябва
да бъде определена при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК.
В предоставеното им
право на лична защита подсъдимите подкрепят становището на защитниците си.
В предоставената им
последна дума подсъдимите съжаляват за
извършеното и молят за по-леко наказание.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите В.М. и Л.М.
са братя, а подсъдимият М.М. е техен племенник, син на брат им М. М.. Тримата
подсъдими живеели в гр.Роман.
На 13.03.2012г.
сутринта В.М. се срещнал с брат си Ж.Г. и двамата се уговорили да отидат до с.Струпец. Там подсъдимият В.М. искал да посети св.Ц.Й.В.,
който познавал визуално и за когото знаел, че живее сам. Поводът за посещението
му бил замисълът да му предложи срещу заплащане дърва за огрев, които нямало да
му достави.
Същия ден около
9.30ч.в гр.Роман около жилищен блок №4 двамата –В.М. и Ж.Г. срещнали Д.М.М.,
който притежавал лек автомобил “Опел” с ДКН ВР3085 ВК и го помолили да ги
закара до с.Струпец. М. се съгласил и Ж.Г. му заплатил
5лв. за услугата. При навлизане в селото, М. оставил двамата на първата пряка
улица до главния път и се върнал обратно в гр.Роман. Ж.Г. тръгнал да търси
човека, при когото работил по-рано но не го открил, а подсъдимият В.М. се
отправил към къщата на Ц.В.. Почукал на един от прозорците на къщата и от там
излязъл възрастния човек. Подсъдимият В.М. му предложил да му достави дърва за
огрев с предварително плащане. В. потвърдил,че действително се нуждаел от
дърва, но щял да ги заплати след доставката.За да разбере с каква сума пари
разполага В., В.М. го попитал дали може да развали едри пари, а В. му
отговорил, че може. След това Ж.Г. и В.М. се срещнали и тръгнали пеша по асфалтовия път до гр.Роман. Към 11.30ч. на около един км.
от селото ги застигнал В.Б. ***, който бил с конската си каруца. Двамата се
качили в каруцата и така стигнали до града. Там се разделили и В.М. отишъл в
апартамента на майка си. Там живеел и брат му подсъдимият Л.М.. В.М. разказал
на брат си за срещата си с Ц. В. и конкретно, че В. притежавал много пари.
Тогава двамата братя решили да ограбят възрастния човек. Л.М. казал, че ще
извика и племенника си М.М., за да отидат по-късно и да сплашат В.. След като
се уговорили за предстоящия грабеж, в следобедните часове на деня Л.М. купил
бутилирано вино”Мерло”-2л., от което подсъдимите
употребили половината количество. Към 17.00ч. пред жилищният блок №4 в гр.Роман двамата подсъдими В.М. и Л.М.
срещнали подсъдимият М.М. и му разказали за замисъла си да ограбят Ц.В.. М.М.
се съгласил да участва в намисленото деяние. Тримата подсъдими видели М. и го
помолили за ги закара до с.Струпец срещу 10лв.,като
му обяснили,че там имат работа, за което М. се съгласил. Подсъдимият Л.М. носил
със себе си останалото количество неизпито вино. По
пътя към 17.20ч.четиримата пътници се разминали с лек автомобил управляван от полицейски
служител при РУП-гр.Роман-В.В. ***. Последният
разпознал всички в колата. При пристигането си в с.Струпец,
тримата подсъдими слезли от колата и се отправили към дома на Ц.В. ***, а М. ***.
Към 17.30ч. подсъдимият В.М. почукал на прозореца на къщата на В., разположена
след бетонова пътека в двора, а другите подсъдими-Л.М. и М.М. го чакали до
външната ограда на портата. В. излязъл и В.М. му казал,че му носи дърва за
огрев. В. му отвърнал,че докато не види дървата няма да ги заплати, поставил
металното резе на портата и се прибрал в къщата. Дървената врата на къщата не
заключил, както всеки път.
Тримата подсъдими се
оттеглили нагоре по улицата и излезли извън селото. Прекосили шосето, свързващо
с.Струпец и гр.Роман и навлезли в горичка, където
решили да изчакат докато се стъмни. Там събрали сухи съчки, запалили огън,
изпили виното и начертали план за последващите си действия по отнемане на
парите, съхранявани от В.. Подсъдимият М.М. свалил дънковия
си панталон и от крачолите на пижамата, с която бил под панталона откъснали три
парчета, от които оформили маски за главите си. Направили прорези за очите с
помощта на горяща пръчка. Около 18.30ч.-19.00ч. тримата подсъдими се върнали
обратно по същия път и поставили маските на главите си. Подсъдимият М.М.
прескочил външната порта и свалил резето на металната врата на имота на В., след
което влезли и Л.М. и В.М.. Преминали по циментовата пътека и през оставената отключена
врата на къщата, тримата влезли в къщата. Там бил В. и си почивал. Подсъдимият В.М.
нанесъл удари с ръце и юмрук в областта
на гърдите и корема на В., след което по главата и цялото тяло. В. вдигнал ръце
за да се предпази от ударите, а двамата подсъдими-Л.М. и М.М. го хванали и
натиснали на леглото, като единият го държал за краката, а другият за раменете.
В.М. продължил да нанася удари на В., като едновременно с това го питал къде са
парите и го предупреждавал да не вика. В. ги помолил да не го бият повече,
защото ще им каже къде са парите. При това положение тримата подсъдими пуснали
пострадалият. В. станал и от дреха на
стола до масата извадил и им дал сумата от 30лева /1 банкнота от 10лв. и друга
от 20лв./. Подсъдимият В.М. го попитал за другите пари, на което В. отвърнал, че
нямал повече. Подсъдимите отново съборили
В. на леглото, като В.М. го удрял с ръце
и юмрук в гръдния кош, корема и главата, а другите двама подсъдими го държали
за краката и ръцете. В. помолил да не го бият повече, защото ще им каже къде са
всичките пари и посочил глинено гърне, оставено под печката в същата стая.
Междувременно подсъдимият Л.М. взел стационарния телефон, поставил го на
земята, дръпнал слушалката и откъснал кабела. Подсъдимите взели от гърнето
сумата от 1670.00лева/в копюри от 20лв. и 50лв./,
която сума В. събирал дълго време. Така
отнетата сума пари възлизала общо на 1700.00лева., която подсъдимият Л.М.
сложил в джоба си. Подсъдимият В.М. направил опит да завърже ръцете на В. с
откъснатия кабел от телефона, но не успял. След настояване на Л.М. и М.М.,
тримата подсъдими напуснали къщата на В. и тичайки се оттеглили нагоре по
улицата. Поведението им в района било забелязано от местните П.Л., В.И., В.Л.,
както и от други лица от селото. Поради съмнение в необичайното поведение на
тримата подсъдими, В.Л. подал сигнал на
телефон 112. При извършена проверка същата вечер от полицейски инспектор А.М.,
който отговарял за селото и В.В.-дежурен
постови при РУП-гр.Роман, извършителите на престъплението
не били открити. По земен път тримата подсъдими се прибрали в гр.Роман като на
различни места по пътя изхвърлили трите маски и четирите чорапи, които
използвали за главите и ръцете си при извършване на престъпното деяние. При
пристигането си в града отишли в жилището на подсъдимият М.М.. Там преброили
парите и ги разделили по равно, след което се разделели. Отнетите пари
изхарчили за свои нужди.
През това време Ц.В.
останал да лежи в къщата. Изпитвал силни болки от побоя, но поради откъснатия
кабел на телефона си не могъл да съобщи или извика никой.
На следващия
ден-14.03.2012г. дома на В. посетил полицейският служител М.. Възрастният човек
му разказал за случилото му се през вечерта.
На 15.03.2012г. В.
бил освидетелстван от съдебен лекар.
Според заключението
на съдебно-медицинска експертиза на живо лице, Ц.В. е получил отоци и кръвонасядания по лицето с разкъсноконтузни
рани на дясна ушна мида и пред лява ушна мида, кръвонасядания
на лява китка и лява длан, оток с кръвонасядания и разкъсно-контузна рана на дясна длан и кръвонасядания
на дясна китка, кръвонасядания на гръден кош, които
увреждания по своите медико-билогични характеристики
съставляват временно разстройство на здравето, неопасно
за живота и представляват лека телесна повреда.
Веществените
доказателства от престъпното деяние: маски, чорапи, етикет от сухото вино с
надпис “Мерло” 2л. и червената му капачка са иззети и
приобщени по делото, видно от приложените протоколи за оглед на
местопроизшествие.
Така изложените
фактически положения се подкрепят по несъмнен начин от направеното по реда на
чл.371 т.2 от НПК самопризнание на подсъдимите В.М., Л.М. и М.М., показанията
на пострадалото лице – Ц.Й.В. дадени на досъдебното
производство пред съдия от Окръжен съд-Враца по реда на чл.223 ал.1 от НПК и
тези пред органите на разследването, показанията на св.Д.М.М. и Ж.Г.Г.-брат на
подсъдимия В.М. дадени пред съдия от Окръжен съд-Враца по реда на чл.223 ал.1
от НПК, показания дадени на досъдебното производство
от св.св.В.Г.Ц., А.К.М., В.П.В., К.П.П., В.А.Б., И.К.И., А.Ц.Б., Г.Н.П., П.И.Л.,
В.К.И., В.И.Л., Й.И.Л., Ц.М.В., протоколи за оглед на местропроизшествие,
фотоалбуми, съобщение до органите на МВР, докладни записки, фиш от 14.03.2012г.
на ЦСМП-филиал гр.Роман, съдебно медицинска експертиза,
характеристични данни,свидетелства за съдимост.
Признанието на
изложените в обвинителния акт факти от подсъдимите В.М., Л.М. и М.М. се
подкрепя изцяло от събраните на досъдебното
производство доказателства по реда и при изискванията на НПК.
Съдебният състав
изцяло кредитира като достоверни показанията на пострадалия Ц.Й.В. относно
извършеното от тримата подсъдими деяние
на 13.03.2012г.вечерта. Показанията му са основани на негови преки възприятия
за последователността на действията на тримата подсъдими и агресивната им
проява на инкриминираната дата. Личността му е била обект на непосредствено
нападение от подсъдимите, като установените
между тях взаимоотношения са целяли
постигане на общественоопасният
резултат. Св.В. изключително подробно, точно и безпротиворечиво
с останалият доказателствен материал чертае хронологията на събитията станали
вечерта на 13.03.2012г. в неговият дом. Като истинни и достоверни са отчетени показанията
му касателно отнемането от владението му на парична сума на обща стойност 1700лв., негова
собственост, предшествано от употребата на физическа сила под формата на удари с
ръце и юмрук в областта на гърдите, корема, главата и цялото тяло от подсъдимият В.М. и
държането за краката и раменете от
другите двама подсъдими. Очертаните от свидетелят действия на подсъдимите в
своята логическа връзка обосновават
сложно престъпно резултатно престъпление засягащо от една страна собствеността
и владението върху процесната сума, а от
друга-личността на пострадалият.
Показанията на св.св.
К.П., П.Л., В.И., В.Л., Й.Л. са кредитирани относно необичайното поведение на
тримата подсъдими след извършване на инкриминираното деяние. Посочените
свидетели съобщават за тичащи три лица от къщата на В. ***. Св.В.Л. е
категоричен, че е разпознал две от тичащите лица, които са В. и Л., последният
от които при преминаването си покрай свидетелят е закрил с ръка лицето си, за да не бъдат
разпознат. Именно това поведение на посочените лица го е “усъмнило, че тези
мъже може да са извършили кражба или някакво друго престъпление” и го е
подтикнало да сигнализира за това на телефон №112, като е помолил лицата да
бъдат проверени от полицията. Л.М. и В.М. са били разпознати и от св.Й.Л., който
съобщава за същата посока на оттегляне на подсъдимите и времевият период,
възприети от другите свидетели.
Показанията на св. К.П.
са отчетени и досежно осъществената първа среща на
подсъдимите с пострадалият няколко часа преди извършване на инкриминираното
деяние. Свидетелят съобщава, че към дома
на Ц.В. са вървяла двама братя, синове на Г. ***, като лично с В. се срещнал висок
и непознат за свидетелят човек, а другите познати за него са стояли на
разстояние. Тази среща с подробности е
начертана и потвърдена от пострадалият Ц.В. в дадените от него показания на досъдебното производство и пред съдия по реда на чл.223 НПК. Същият е категоричен, че първоначално с него се е срещнал подсъдимият В.М.,
който му е предложил дърва, а другите двама подсъдими са стояли на улицата, след
което тримата са се оттеглили по улицата.
Непротиворечиви са показанията
на свидетелите очевидци, възприели поведението на подсъдимите непосредствено
след осъществяване на неправомерното деяние, посоката им на оттегляне, които се
подкрепят и от изложеното в протоколите за оглед на местопроизшествие по делото
и приложеният фотоалбум.
Употребената физическа сила под формата на удари
с ръце и юмрук в областта на гърдите, корема,
главата и цялото тяло на Ц.В. се установява и от заключението на
приетата съдебно-медицинската експертиза, която е в насока, че механизмът на
уврежданията отговорят да бъдат получени при нанасяне на побой и уврежданията на
двете китки и двете длани могат да бъдат определени като защитни.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
От обективна и
субективна страна, тримата подсъдими са осъществили престъпление против
собствеността, както следва: М.М.М. –състава на чл.198 ал.1,вр.
чл.20 ал.2 НК, а подсъдимите В.Г.М. и Л.Г.М.-състава на чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.”а”и б.”б” НК – квалифициран грабеж при условията
на опасен рецидив. На 13.03.2012г. в съучастие като съизвършители
тримата подсъдими са отнели от владението на Ц.Й.В. сумата от 1700 лв., с намерение
противозаконно да я присвоят, като са употребили за това сила.
От обективна страна
по несъмнен начин са установени авторството на деянието и начина на
осъществяването му - отнемането от владението на Ц.В. на чужди движими вещи-парична
сума на стойност 1700.00лева, собственост В. предшествано от сила, насочена
срещу личността на пострадалият и целяща
да преодолее съпротивата му. Преустановяването на фактическата власт на Ц.В.
върху паричната сума е станало без негово съгласие и с намерение подсъдимите противозаконно да
присвоят парите. Същото е било обективирано в
последващото им поведение-подсъдимият Л.М. е прибрал процесната
сума пари в джоба си и тримата подсъдими са напуснали дома на В.. Така
осъществената физическа принуда в конкретния случай се явява способ за сломяване на съпротивата на
пострадалият, предхождаща отнемането на
инкриминираната сума и установяването на фактическа власт върху нея от страна
на подсъдимите.
Грабежа е извършен
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и”б” от НК за
двамата подсъдими В.М. и Л.М..
По б."а"
на чл.29 от НК е така, тъй като видно от доказателствата по делото подсъдимият В.М.
е осъждан за тежко умишлено престъпление на “лишаване от свобода” за срок от 3
години с присъда №258/24.11.2003г. по НОХД № 397/03 по описа на РС-гр.Мездра, влязла в сила на 25.04.2005г. С определение
№102/17.06.2005г.постановено по ЧНД №190/2005г. МРС е допуснал кумулация на осн. чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 НК на наказанията наложени на подсъдимият
по НОХД №18/2004г. и НОХД №397/2003г.-двете на МРС като е определил общо
най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален ”строг”
режим. Наказанието е изтърпяно на 22.10.2007г. Деянието предмет на настоящото
производство е извършено на 13.03.2012г., т.е преди да е изтекъл предвидения в
чл. 30 ал.1 НК петгодишен срок.
Инкриминираното
деяние е извършено от подсъдимият В.М. и при хипотезата на опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1 б "б".
Това е така,тъй като
освен горепосоченото осъждане, с
присъда №324/19.12.2008г.
постановена по НОХД №610/2008г. РС Мездра е осъдил В.М. на седем месеца лишаване от свобода, при
“строг” режим. Присъдата е в законна сила от 06.01.2009г.
С присъда
№18/30.01.2009г. постановена по НОХД №649/2008г.РС Мездра е осъдил В.М. на
девет месеца лишаване от свобода при първоначален “строг” режим. На осн. чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 НК е групирано последното цитирано наказание с това по НОХД №610/2008г. на РС
Мездра като е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от девет
месеца при първоначален ”строг” режим.
Предвид това В.М. е извършил настоящето деяние
след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер. Изпълнението и на двете наказания по НОХД
№610/08г. на РС Мездра и НОХД №649/08г. на РС гр.Мездра не е отложено по чл.66 от НК и е изтърпяно на
03.09.2010г. Престъплението предмет на настоящето производство е извършено в петгодишния срок, визиран в чл. 30 от НК от
изтърпяване на наказанието.
Грабежът е извършен
от подсъдимият Л.М. при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.
"а".
Видно от
доказателствата по делото подсъдимият Л.М. е осъждан на тежко умишлено
престъпление на “лишаване от свобода” за срок от 2 години с определение от
16.06.2005г.по НОХД №204/2005г.на Районен съд-Мездра влязло в сила на 16.06.2005г. Наказанието е
изтърпяно на 27.03.2007г. Деянието предмет на настоящото производство е
извършено на 13.03.2012г., т.е преди да е изтекъл предвидения в чл. 30 ал.1 НК
петгодишен срок.
По отношение на
подсъдимият Л.М. е налице и квалификацията на рецидив по см. на чл.29 ал.1
б.”б”.
Това е така, тъй
като освен горепосоченото осъждане, с
присъда №43/24.03.2008г.
постановена по НОХД №460/2007г. РС Мездра е осъдил Л.М. на две години и шест месеца лишаване от
свобода, при “строг” режим. Присъдата е в законна сила от 31.07.2007г.
С присъда 06.11.2008г.по
НОХД №12103/2008г. СГС е осъдил Л.М. на две години лишаване от свобода. На осн. чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 НК е групирано последното цитирано наказание с това по НОХД №460/2007г. на РС
Мездра, като е определено най-тежкото наказание лишаване от свобода за срок от две
години и шест месеца при първоначален ”строг” режим. На осн.
чл.24 НК е увеличено най-тежкото наказание с една година, като СГС е определил
общо наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален
“строг” режим на изтърпяване.
Предвид това Л.М. е извършил настоящето деяние
след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер. Изпълнението и на двете наказания по НОХД №460/07г.
на РС Мездра и по НОХД №12103/2008г. СГС не е отложено по чл.66 от НК и е изтърпяно на 28.10.2011г. Престъплението
предмет на настоящето производство е извършено
в петгодишния срок, визиран в чл. 30 от НК от изтърпяване на
наказанието.
От субективна страна престъплението е
извършено при форма на вината-пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали противоправния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните последици и са целели тяхното
настъпване.
Причините способствали за извършване на
престъплението от подсъдимите са
незачитане неприкосновеността на личността и чуждата собственост, желание за
материално облагодетелстване по неправомерен начин, ниско правосъзнание
и трайна нагласа у тях за извършване на престъпления.
При горните
съображения, съдът с присъдата си призна подсъдимия М.М.М. за виновен в извършване на престъпление
по чл.198 ал.1,вр.
чл.20 ал.2 НК, а подсъдимите В.Г.М. и Л.Г.М. за виновни в извършване на
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.”а”и ”б”.
При индивидуализация
на наказанието, което съдът наложи на подсъдимите В.М. и Л.М. за извършеното от
тях престъпление, взе предвид, както
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, относно задължителното приложение на чл.58а
от НК, така и наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, изразеното съжаление
за случилото се, а за В.М. освен горното и самопризнанието направено още в
началото на досъдебното производство и активната му
процесуална позиция в тази насока, което в значителна степен е спомогнало
разкриването на обективната истина по делото. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие обремененото им съдебно минало, извън осъжданията съставляващи правната квалификация на деянието,
пределната възраст на пострадалия, което обуславя безпомощност и липса на
възможност за самозащита, лошите характеристични данни. При така приетите обстоятелства,
без същите да бъдат анализирани, като чист математически сбор, настоящият
съдебен състав прие, че наказанието на двамата подсъдими следва да бъде
определено малко под средния законов размер.
При тези съображения
съдът определи наказанието на подсъдимите В.Г.М. и Л.Г.М. при условията на
чл.54 от НК на по осем години лишаване
от свобода. Редуцирано това наказание при условията на чл.58а ал.1 НК -
намалявайки го с 1/3 - представляваща реално 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца, подсъдимите
В.М. и Л.М. следва да изтърпят наказание за това престъпление от по 5 /пет/
години и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода.
На основание чл.59,
ал.1 НК съдът приспадна времето, през което е приведена в изпълнение МН
"Задържане под стража" по отношение на подсъдимия В.М., считано от
28.10.2012 г. до влизане на присъдата в сила.
При индивидуализация
на наказанието, което съдът наложи на подсъдимият М.М.М. съдът, взе
предвид, както разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК, относно задължителното приложение на чл.58а от НК, така и
наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно, младата му възраст, заявеното съжаление за
случилото се, а като отегчаващи обстоятелства прие обремененото му съдебно
минало, пределната възраст на
пострадалия, което обуславя безпомощност и липса на възможност за самозащита, лошите
характеристични данни. При така приетите
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съобразно тяхната тежест, настоящият
съдебен състав приема,че наказанието на подсъдимият М.М. следва да бъде
определено между минималният и среден законово предвиден размер.
При тези съображения
съдът определи на подсъдимият М.М.М.
наказанието му при условията на чл.54 от НК на 4 /четири/ години и 6
/шест/ месеца лишаване от свобода. Редуцирано
това наказание при условията на чл.58а ал.1 от
НК - намалявайки го с 1/3 - представляваща реално 1 /една/ година и 6
/шест/ месеца, подсъдимият М.М. следва да изтърпи наказание от 3 /три/ години
лишаване от свобода.
Така наложените
наказания на тримата подсъдими, предвид предходните им осъждания на наказание "лишаване от свобода",
следва да бъдат изтърпени при първоначален "строг" режим в затвор на
основание чл.61, т.2 ЗИНЗС.
Съдът намира, че
наложените наказания в посочения размер са достатъчни за постигане целите
визирани в чл. 36 от НК - да се поправят подсъдимите към спазване на законите и
добрите нрави, както и да се въздейства предупредително, възпиращо и
възпитателно спрямо тях и останалите членове на обществото.
Съдът не намери за
основателни исканията и на тримата защитници на подсъдимите, за определяне на
наказанията им при условията на чл.55 от НК. По делото липсват каквито и да
било доказателства за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства. Напротив, видно от приложените и приети справки за съдимост и
тримата подсъдими са с множество осъждания, обуславящи обременено съдебно
минало и висока степен на обществената им опасност. Това дава аргумент на съда
да изключи приложението на чл.55 от НК, а наказанията да бъдат наложени
съобразно разпоредбата на чл.54 от НК. На следващо място бе отчетена и
обществената опасност на конкретното деяние, което се характеризира с висока
такава, с оглед на броя на подсъдимите участвали в деянието и напредналата
възраст на пострадалия - /82 години/.
Относно веществени
доказателства, съдът постанови, както следва: Плик № 1, съдържащ: 1. Пликче
найлоново, съдържащо етикет с надпис “Мерло” – 2 л.
червено сухо вино – 11%; червена на цвят винтова капачка; 2. Буркан № 1,
съдържащ 1 бр. част от долнище в областта на крачола от памучен плат – светъл
на цвят, с протрити червени и зелени пръски с три броя прогорени отвори с
неправилна форма, като плата наподобява маска с отвори (качулка); 3. Буркан №
2, съдържащ 1 бр. част от долнище в областта на крачола от памучен плат –
светъл на цвят, с протрити червени и зелени пръски с три броя прогорени отвори
с неправилна форма, като плата наподобява маска с отвори (качулка), на същата
има косъм; 4. Буркан № 3, съдържащ 1 бр. черен на цвят чорап с шарки в областта
на ластика; 5. Буркан № 4, съдържащ 1 бр. черен на цвят чорап с шарки в
областта на ластика; 6. Буркан, съдържащ 1 бр. чорап – тъмен на цвят, със
зелени хоризонтални шарки.
Плик № 2, съдържащ: 1.
Буркан, съдържащ 1 бр. тъмен на цвят чорап с хоризонтални зелени шарки; 2.
Буркан, съдържащ част от долнище (в областта на крачола) от памучен плат –
светъл на цвят с протрити зелени и червени пръски и с отвори с неправилна форма
от прогаряне, като плата наподобява маска с отвори (качулка), след влизане на
присъдата в сила да бъдат унищожени, поради вещи с незначителна стойност.
В тежест на
подсъдимите В.М., Л.М. и М.М., се
възложиха и направените по делото разноски в размер на 163,73 лв. /сто
шестдесет и три лева и 73 стотинки/ или по 54,58 лв. /петдесет и четири лева и
58 стотинки/ за всеки от тях.
При горните съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: