№ 174
гр. Враца, 05.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на пети април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора К. Мл. Т.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20231400200268 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от И.
Г. П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право
на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
По делото е постъпила и молба от Б. И., приятелка на л.св. П., в която излага
доводи, че приятеля й е придобил право на УПО.
В съдебно заседание, осъденият И. Г. П. участва чрез видеоконферентна
връзка, като поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно
от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.Сочи, че има множество
наказания, но за престоя си в затвора е осъзнал, съзрял, че е допуснал грешки.
Поддържа, че му се предоставя живот, който иска да го изживее с жената, която го е
променила. Посочва, че в Затвора - Враца е награждаван, участва в мероприятия, но
най –важното е, че му е проведено едно лечение, което е много скъпо, но му е оказало
влияние и е много благодарен. Моли съда да му даде шанс да излезе на свобода и да си
продължа живота.
Представителят на Затвора – Враца – А. М. – инспектор "Режимна дейност",
поддържа становището, че л.св. П. е изтърпял необходимият минимум от наложеното
му наказание, но няма доказателства за неговото поправяне. Отчита се повишаване на
1
рисковите точки и те задържат своите високи стойности. По отношение изпълнение
плана на присъдата, същото е формално. Има дефицити в уменията за мислене.
Поведението на П. е формално и няма трайни нагласи за позитивна личностнова
промяна, поради което счита, че не отговаря на чл.439а НПК и предлага съда да не
уважава молбата му за УПО.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за
неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение. Излага
доводи, че само формалните изисквания са налице. Л.св. П. е изтърпял повече от 2/3 от
наложеното му наказание, но на фона дори на тези 2/3 от изтърпяване на наказанието,
не са понижени точките на риск от вреди и рецидив. Напротив, риска от рецидив и към
момента е висок, дори завишен с една точка. Това говори за негативен момент по
отношение на П.. Действително са отбелязани множество нарушения, извършени от
него, което показва, че към настоящият момент отношението му към изпълнение плана
на присъдата е формално. С оглед становището на затворническата администрация,
която има най-ясен поглед счита, че към настоящият момент молителя не е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне и молбата му не следва да бъде уважена.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по
делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С определеното му с протоколно определение по чл.306, ал.2, вр. с ал.1 НПК и на
основание чл. 27, ал.1 и 2 НК по НОХД № 224/21г. на PC – Варна, му е определено
наказание "лишаване от свобода" в размер на 3 години 6 месеца 25 дни в условията на
"строг" режим.
Наказанието е приведено в изпълнение на 10.04.2020г., и до момента фактически е
изтърпял 2/две/ години, 11/единадесет/ месеца и 25/двадесет и пет/ дни. От работа му
се зачитат 4/четири/месеца и 12/дванадесет дни/ дни или общо изтърпяно до момента
наказание е в размер на 3 /три/ години, 4/четири/ месеца и 7/седем/ дни.
Остатъкът към настоящия момент е 2/два/ месеца и 18/осемнадесет/дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 2/3 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че при
първоначалната оценка на риска е регистриран висок риск от рецидив – 85т.
В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са посочени зоните:
"Настоящо правонарушение" – същият е извършил користно престъпление, в
условията на опасен рецидив; "Отношение към правонарушението" – отчетено е, че
2
осъдения е слабо критичен към собственото си поведение, без мотивация за промяна
на досегашния начин на живот; "Трудова заетост"- липсват професионални умения и
постоянна работа; "Управление на финансите" – основните му доходи са от нелегална
дейност; "Начин на живот и обкръжение" – трайно интегриран е в криминалните
среди, податлив на негативно влияние; Злоупотреба с наркотици - употребата на
различни ПАВ са основната причина за криминализацията му; "Умения за мислене" –
не разпознава проблемите си, което води до липсата на способност за тяхното
решаване по законосъобразен начин, склонен е да действа импулсивно, без да мисли за
негативните последици, като повтаря едни и същи грешки.
При изготвените междинни оценки рискът от рецидив варира, като в минали
отчетни периоди и в момента се повишава числово изражение до 93т. Рискът от
рецидив остава висок.
Рискът от вреди в контролирана среда е среден за служителите на затвора и за
останалите лишени от свобода. Рискът към останалите от свобода се обосновава от
факта, че със заповед № 887/25.10.2021г. л. св. П. е наказан за това, че е упражнил
физическо насилие над друг лишен от свобода, нанасяйки му удари по тялото. Не
декларира дискриминационни нагласи. Рискът от суицид е нисък. Не се констатират
обстоятелства, които могат да отключат автоагресивно поведение. Рискът от бягство е
нисък. Рискът от вреди за обществото е среден. Обуславя се от характера на
настоящите правонарушения. Насочен е към случайни непознати, наркозависими лица,
в т. ч. и попадащи в уязвима група - деца.
Първоначално заложените цели са за работа в проблемните зони – отношение към
правонарушението, трудова дейност и управление на финансите и доходите.
Продължава работата по заложените цели и задачи заложени в препланирането на
присъдата в следните зони - отношението към правонарушението, начин на живот и
обкръжение и уменията за мислене.
По време на престоя на осъдения П. е предоставена възможност за пълноценно
оползотворяване на свободното време, чрез включване в учебна дейност от
16.09.2021г.
Отчетено е в доклада, че л.св. П. продължава с образователния процес като ученик в
шести клас. Включен е и в клуб по интереси / белот/ от 16.04.2022г., читателски клуб
от 07.10.2022г. и лектория "Християнски ценности" от 01.12.2022 г.
Отношението на лишения от свобода П. към плана на присъда е формално и
негативно. В подкрепа на това твърдение може да се отбележи и не желанието му да
изпълни заложеното в препланирането на присъдата недопускане на дисциплинарни
наказания. Все още не е изпълнено от негова страна и участието му в корекционна
програма "Умения за мислене".
Л.св. П. не е преминал през всички етапи на прогресивната система - смяна на
режим и прекатегоризация в ЗООТ.
За последно е награждаван съгласно Заповед № 479/05.07.2021г. От тогава до
3
момента няма поощрения, поради липсата на системни положителни прояви.
С оглед извършените дисциплинарни нарушения е наказван, както следва:
1)заповед № 72/09.03.2017г. на основание чл. 101, т.5 от ЗИНЗС - отказал
съдействие при проверка за употреба на алкохол, наркотици и упойващи вещества.
Отказал, да му бъде извършен тест;
2)заповед № 143/28.04.2017г. на основание чл. 101, т.4 от ЗИНЗС - отказал да му
бъде направен тест за употреба на наркотици;
3)заповед № 15/09.01.2018г. на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС - държал
неразрешени вещи - мобилен телефон;
4)заповед № 222/15.05.2018г. на основание чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС - държал
неразрешени вещи - 1 бр. мобилен телефон;
5)заповед № 383/16.08.2018г. на основание чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС - държал
неразрешени вещи - мобилен телефон;
6)заповед № 423/08.08.2019г. на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС - държал
неразрешени вещи - 1 бр. мобилен телефон;
7)заповед № 768/19.12.2019г. на основание чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС - след проведен
тест за употреба на наркотични вещества е отчетен положителен резултат;
8)заповед № 352/09.06.2020 г. на основание чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС - държал
неразрешени вещи - 2 бр. сим карти, 2 бр. полиетиленови пликчета, съдържащи
наркотично вещество;
9)заповед № 354/11.06.2020 г. на основание чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС - държал
неразрешени вещи - 1 бр. мобилен телефон;
10)заповед № 378/08.06.2021 г. на основание чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС - държал
неразрешени вещи - 1 бр. мобилен телефон;
11)заповед № 644/09.09.2021 г. на основание чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС - държал
неразрешени вещи - мобилен телефон, калъф за мобилен телефон и сим карта;
12)заповед № 887/25.10.2021 г. на основание чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС - упражнил
физическа саморазправа на друг лишен от свобода нанасяйки му удари по тялото;
13)заповед № 1775/05.07.2022 г. на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС - не е
спазил реда и дисциплината и в леген за вода е имало хранителни продукти и напитки;
14)заповед № 3296/02.11.2022 г. на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС - не е
спазил реда и дисциплината като не е изпълнил график за поддържане на хигиената в
общите помещения.
Според ИСДВР, у осъдения липсва критично отношение към престъпните му
действия, склонен е към импулсивни постъпки, податлив на негативно влияние. Не са
4
налице доказателства за действителното поправяне на осъдения, поради което е
посочено в доклада, че работата с осъдения и изпълнението плана на присъдата следва
да бъде продължена, в посока изграждане на устойчива мотивация за законосъобразно
поведение и формиране на гъвкав модел на мислене и поведение.Посочва се в доклада
към затворническото досие, че л.св. е склонен да омаловажава собствената отговорност
и принос при решаване на проблемите си, търси вината у другите. Не осъзнава
напълно своите дефицити и не проявява траен стремеж за положителна промяна и
нагласа за водене на законосъобразен начин на живот. Изтъква се в доклада, че
работата с л.св. ще продължи, като се оказва възпитателно въздействие, което
би довело не само до външно съобразяване с правилата и ограниченията в
затвора, а и до вътрешни убеждения: осъзнаване на причините довели до
престъплението, намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване
на проблеми и конфликтни ситуации.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически не
по-малко от 2/3 от наказанието си и да е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне.
По отношение на л. св. П. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. П. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването
им, риска от рецидив и вреди и наличието на наказания счита, че няма как да се
приеме наличие на достатъчно доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70,
ал. 1 НК.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от
които е видно, че не се е поправил, неспазва установения в пенитенциарното заведение
ред и нарежданията на служителите на затворническата администрация.
Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради което и
5
следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално
снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за осъдения
институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една
потенциална възможност за преждевременно напускане границите на местата за
лишаване от свобода.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода не е завършен към момента.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от изтърпяване
остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено по отношение
на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и същевременно е изтърпял
съответно 2/3 от наложеното му наказание "лишаване от свобода". Не случайно на
първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК законодателят като условие за
постановяване на УПО е посочил необходимостта осъденият да е дал доказателства за
своето поправяне, след което е поставил като изискване изтърпяването на съответната
част от наказанието "лишаване от свобода".
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК - изтърпяване на не
по-малко от 2/3 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
За пълнота на настоящото изложение, следва да бъде добавено, че семейното
положение на осъденото лице, обстоятелството, че приятелката му излага доводи, че
същия се е поправил и иска по – скоро да са заедно, не са сред обстоятелствата, които
законодателят е предвидил като такива, които могат да бъдат взети предвид от съда, за
да бъде постановено УПО.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И. Г. П., роден на *** в
гр.Симитли, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български гражданин, осъждан,
ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода", определено му с
Определение по НОХД № 224/2021г. по описа на РС - Варна, с остатък 2/два/ месеца и
18/осемнадесет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора - Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
7