РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 76/12.2.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на шестнадесети
януари през две хиляди и двадесетата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията Петров адм. дело №587 по описа на съда за 2019год., за да се
произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Десета от
Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
2.
Образувано е по Жалба на С.А.Б., ЕГН
**********,***, с посочен съдебен адрес ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-1006-000198 от 05.04.2019г. на Началник Група към Областна дирекция на МВР,
Пазарджик, с която за нарушения по чл. 174, ал. 3, пред. второ от ЗДвП, чл.
147, ал. 1 от ЗДвП, 190, ал. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, спрямо Б. е приложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца и е отнето СУМПС № *********.
3. Жалбоподателят, счита оспорения акт за необоснован и
постановен в нарушение на материалния и процесуалния закони.
Счита
се, че обстоятелствената част на заповедта е нелогична и вътрешно
противоречива, доколкото на практика няма как Б. да откаже да даде качествена
проба за наличие на наркотици или техни аналози, без да е налице извършена
некачествена такава.Все в тази насока се поддържа, че заповедта е необоснована,
като е посочено само, че тя се издава на основание чл. 22 ЗАНН, без по същество
да се излагат фактически и правни основания, които налагат издаването ѝ, като не става ясно
какво е приел административния орган от фактическа и правна страна за да вземе
обоснованото решение за да издаде или да не издава оспорената заповед.
Възразява
се, че при издаване на заповедта е нарушен принципа на справедливостта, като
административния орган без да вземе под внимание факта, че Б. няма скорошни
нарушения на ЗДвП, му е наложил принудителна административна мярка без да е
събрал доказателства по преписката за наличието на смекчаващи обстоятелства.
Законосъобразността
на заповедта се оспорва и с оглед обстоятелството, че в същата не е посочен
конкретен срок на действие на принудителната мярка, нито пък са изложени
каквито и да е мотиви в тази насока.
Сочи
се също така, че в обстоятелствената част, като правно основание на
административната принуда е посочено единствено чл. 22 от ЗАНН.
Иска се оспорената заповед да бъде отменена,
като се присъдят сторените разноски по производството.
4. Ответника, Началник
Група в Сектор „Пътна полиция“ към
Областна дирекция на МВР, Пазарджик в депозирано по делото писмено становище
поддържа, че жалбата е неоснователна и необоснована.
Сочи се, че Б. действително е осъществил процесните
противоправни деяния, като е съставен редовен Акт за установяване на
административни нарушения. В този контекст се сочи, че съобразно правилото на
189, ал. 2 от ЗДвП, акта има отнапред придадена материална доказателствена
сила. Според административния орган, достатъчно е водача да откаже един от
двата начина за проверка ( с техническо средство или посредством медицинско изследване
на кръвта), за да осъществи нарушението за което законът предвижда да налагане
на принудителна административна мярка - отнемане на свидетелството за управление
.
Поддържат се изцяло фактическите констатации и
правните изводи, изложени в оспорената заповед.
Иска се заповедта да бъде потвърдена.
ІІ. За допустимостта:
5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения
за това преклузивен, процесуален срок и при наличието на правен интерес от
оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
6. Според приобщения
по делото Акт за установяване на административно нарушение, серия АA, № 063402 от
05.04.2019г., съставен от Стилиан Атанасов Вергиев, на длъжност полицай при ОДМВР,
Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, при извършена проверка на 05.04.2019г., около 00:40часа,
в гр. Пазарджик, на бул. “С. Стамболов“ е установено, че С.А.Б., управлява собствения
си автомобил с рег. № РА8212КВ, като извършва следните нарушения: отказва да
бъде извършена качествена проба с техническа средства „Друг Тест“, модел
„ARHJ-5000“, с № 0009 в 00:50часа за наркотици и упойващи вещества. Извършена
му е без качествена проба за употреба на алкохол в издишания въздух с
техническо средство “Алкотест Дрегер“, с рег. № 0193, модел „ARDMB“ в 00:54часа
и не се отчете употреба на алкохол. Издаден е талон за медицинско изследване № 0046462,
като водача е подписал и получил. Моторното превозно средство не е представено
за годишен технически преглед в съответно установения срок. Не са заплатени
дължимите глоби по наказателни постановления № 18-0340-001090 от 26.06.2018г. и
№ 18-0340-000135 от 19.01.2018г. Не носи контролен талон към свидетелството за
управление на МПС.
Деянията са съответно квалифицирани, като
нарушения по чл. 174 ал. 3 пр. 2 ; чл. 147 ал. 1 ; чл. 190 ал. 3 и чл. 100 ал.
1, т. 1 от ЗДвП.
7. Приложен по административната преписка и
съответно приет по делото е Талон за изследване № 0046462, съставен от Стелиан
Атанасов Вергиев, на длъжност полицай при ОДМВР, Пазарджик, Сектор „Пътна
полиция“, в който е отразено, че спрямо С.Б., като водач на лек автомобил „Сеат
Ибиза“ с рег. № РА8212КВ е била извършена предварителна качествена проба с
„Алкотест Дрегер“ с № 0193 в 00:54часа, като резултата е бил 0,00‰. В талона е
вписано още „…отказва тест за наркотици …“, както и „…. отказва показанията на
техническото средство…“. В талона е отбелязано и указание към Б., че трябва да
се яви в МБАЛ Пазарджик до 45 минути от връчване на талона. Талона е връчен на Б.
на 05.04.2019г. в 01:30часа.
8. Така удостоверените данни и тяхната правна
квалификация са изцяло възприети е възпроизведени в обстоятелствената част на
процесната заповед. При тези констатации, противоправните деяния са описани по
следния начин :
- Отказва да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълнява предписание за химико – токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което е
нарушил чл.
174 ал. 3 пр. 2 от ЗДвП ;
- Не е
представил пътното превозно средство на технически преглед с което е нарушил чл.
147 ал. 1 от ЗДвП ;
- Управлява МПС с наложено наказание глоба с
наказателно постановление и/или електронен фиш, незаплатена в срока за
доброволно заплащане, с което е нарушил чл. 190 ал. 3 от ЗДвП ;
- Не носи контролния талон от Свидетелството за
управление, с което е нарушил чл. 100 ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съответно, административната принуда „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца е наложена на основание чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП.
9. Приложени по
административната преписка и съответно приети по делото са :
- Протокол № 3286р-53946
от 19.11.2018г. на Лаборатория за проверка на средства за измервания, според
който, техническо средство „Дрегер 7510“ с фабричен № ARDMB 0193 е преминал
последваща проверка на 15.11.2018г.;
- Докладна записка от
Вергиев с рег. № 1006р-4458 от 15.04.2019г., в която е описан отказа на Б. да
бъде тестван с техническо средство „Друг Тест“, модел „ARHJ-5000“, с № 0009
- Заповед № 312з-74
от 18.01.2017 г., на Директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която служители на
конкретно изброени длъжности, включително и Началник Сектор „Пътна полиция“ към
Областна дирекция на МВР, Пазарджик, са оправомощени да издават заповеди за прилагане
на принудителни административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а,
т.4, т. 5б.“а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП;
- Заповед № 8121з-48
от 16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени
органите, на които са предоставени правомощия да осъществяват контролни функции
по ЗДвП;
- Справка за
нарушител/водач С.А.Б. от което е видно, че свидетелството му за управление на
МПС е издадено на 16.05.2014г., като в периода до 19.03.2019г., за извършени
нарушения на ЗДвП, спрямо него са съставени четиринадесет акта за установяване
на административни нарушения акта и са издадени тринадесет наказателни
постановления, между които НП № 18-0340-001090 от 26.06.2018г. с което за
нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20,00лв. и НП №
18-0340-000135 от 19.01.2018г. с което за нарушение по чл. 482, ал. 1, т. 1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250,00лв. Спрямо Б. са били издадени три фиша с
които са наложени административни наказания глоба и са били постановени четири
заповеди с които са приложени принудителни административни мерки ;
- План за провеждане
на инструктаж на служители от Сектор „Пътна полиция“, Пазарджик за 04.04.2019г.
; ежедневна форма на отчет на наряд в състав Асен Лефтеров и Стелиан Вергиев в
който е отбелязан съставения акт за установяване на административно нарушение
на Б. ; Докладна записка и информационна справка ;
- Решение от
20.11.2019г., постановено по н.а. дело № 1172 по описа на Районен съд
Пазарджик, с което е отменено НП № 18-0340-000135 от 19.01.2018г. По делото не се твърди и не се установява, въпросния
съдебен акт да е влезнал в сила.
IV. За правото:
10. Според приложимата към
момента на издаване на процесната заповед, редакция на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП (ДВ, бр. 77 от 26.09.2017 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4, установените стойности са
определящи.
11. В случая,
съвкупната преценка на данните по делото, на 05.04.2019г., около 00:50часа, в
гр. Пазарджик, на бул. “С. Стамболов“, С.Б. е управлявал собствения си
автомобил с рег. № РА8212КВ, като при извършената проверка е отказал да бъде
извършена качествена проба с техническа средства „Друг Тест“, модел
„ARHJ-5000“, с № 0009 за наркотици и упойващи вещества и не е изпълнил
предписание по Талон за изследване № 0046462 от 05.04.2019г. за
извършване на химико – токсикологично, лабораторно изследване.
Казано с други думи, при процесната проверка, Б.
е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози на место с техническо
средство, като спрямо същият не е извършено и медицинско изследване за употреба
на наркотични вещества или техни аналози.
Тези деяния на Б., без съмнение нарушават в
съществена степен установения ред на управление в страната. Като е отчел това и
за да охрани този обществен интерес, като ограничи предпоставките за повторно
осъществяване на подобно противоправно поведение от жалбоподателя, административния орган правилно е приложил процесната принудителната мярка.
12. Ясно е, че към момента в който въпроса за
вината и юридическата отговорност на Б. във връзка с прежде описаните деяния
бъде разрешен, административна принуда на практика ще бъде безпредметна, а
продължаването на нейното прилагане, не ще е вече в съответствие с целта, която
закона преследва посредством налагането на административни мерки от категорията
на процесната такава. Ето защо, както законодателя, така и административния
орган са посочили именно този момент, като край на периода на действие на
принудата, като същевременно са го ограничили до максимална продължителност от
18 месеца. Така настъпването на един от двата посочени момента, ще има за пряка
последица прекратяване на действието на административната мярка. В този смисъл,
възражението на жалбоподателя, следва да бъде определено, като неоснователно.
13. Според цитирания текст на чл. 171, т.1, б.
„б“ от ЗДвП, „.....който откаже да бъде проверен с техническо средство или с
тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване…..“.
Очевидно, начините и средствата за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози са установени от
законодателя при условията на еднакви по значение, алтернативни възможности,
без да е указано приоритетно положение на коя да е от тях, но отказа да бъде
извършена проверка посредством кой да е от тези способи, когато това е
разпоредено от снабдения с правомощията за това контролен орган, съставлява
деяние, което е основание да бъде наложена принудителна административна мярка
от категорията на процесната такава.
14. С оглед изложеното до тук и описаните факти
и обстоятелства в предходния раздел на решението, Съдът счита, че процесната
заповед е постановена от административен орган, снабден с необходимите за това
правомощия, като властническото волеизявление е обективирано в изискваната от
закона форма. Материалния закон е точно приложен, като са спазени съответните
административно производствени правила. Спазена е типичната цел, която закона
преследва, посредством постановяването на принудителни мерки от категорията на
процесната такава.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.А.Б., ЕГН **********,***,
с посочен съдебен адрес *** срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1006-000198 от
05.04.2019г. на Началник Група към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която
за нарушения по чл. 174, ал. 3, пред. второ от ЗДвП, чл. 147, ал. 1 от ЗДвП,
190, ал. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП, спрямо Б. е приложена принудителна административна мярка –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство,
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и е отнето
СУМПС № *********.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Административен съдия :/п/