№ 367
гр. Варна, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100500450 по описа за 2024 година
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Г. А. В.
чрез адвокат Т. П. срещу решение № 4061 от 13.12.2023 г., постановено по
гр.д.№ 9427 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и трети
състав, в частта, с която е изменен размера на присъдената по гр.д.№
2681/2020 г. на Районен съд - Варна месечна издръжка, която бащата Г. А. В.
е осъден да заплаща на детето А. Г. В. ЕГН ********** чрез неговата майка
П. П. К., за разликата над 300 лева до присъдения размер от 500 лева с падеж
пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на
законно основание за нейното изменяване или прекратяване, считано от
датата на завеждане на исковата молба /24.07.2023 г./ на основание член 150
от СК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението, като се твърди, че за двете години от
определяне на предходната издръжка не са настъпили съществени изменения
в потребностите на детето, поради което и е определен прекомерно висок
размер на издръжка. Също така се сочи, че първостепенният съд неправилно е
стигнал до извода, че въззивникът реализира високи доходи, тъй като
трудовата му дейност е непостоянна, респективно възнаграждението е
несигурно. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част.
Въззиваемата страна в писмен отговор е оспорила въззивната жалба, като
излага, че в последните две години са се изменили социално-икономическите
условия, а детето с оглед възрастта му има нужда от по-голям размер на
издръжката. Сочи се, че въззивникът има достатъчно доходи, тъй като плаща
месечна вноска от 2 500 лева по ипотечен кредит. Иска се решението да бъде
потвърдено.
1
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излагат твърдения, че с решение, постановено по
гр.д.№ 522/2020 г. на Районен съд - Варна, ответникът е осъден да заплаща в
полза на ищеца месечна издръжка в размер на 250 лева. От датата на
постановяване на съдебното решение до подаване на настоящата искова
молба размерът на дължимата месечна издръжка не е бил изменян. Твърди се,
че през този период от време потребностите на детето значително са
нараснали. Ответникът е в трудоспособна възраст, работоспособен е и не
страда от заболяване, което да препятства изпълнение на трудовите му
задължения. Същият реализира месечен доход от трудова дейност в много
висок размер – около 7000 щатски долара, притежава движимо и недвижимо
имущество, не полага грижи за трети лица, поради което заплащане на
издръжка в по-висок размер няма да го затрудни. Майката на ищеца е
безработна, като същата живее в жилище под наем. Финансовата издръжка на
ищеца и неговата майка е поета изцяло от партньора на майката, с когото
последната се намира във фактическо съжителство.
Поради това се предявява иск увеличаване размера на дължимата от
ответника Г. В. в полза на малолетното дете месечна издръжка от 250 лева на
600 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, с падеж
пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска.
Ответникът в отговора на исковата молба е оспорил иска. Твърди, че
претендираната месечна сума е в силно завишен размер. Оспорва изложеното
в исковата молба, че реализира доходи в сочения от ищеца висок размер, като
сочи, че дори да е получавал такова възнаграждение, то не е с постоянен
характер, а се заплаща за 4 месеца годишно. Заявява, че заплащане на
издръжка в претендирания размер е непосилно за него, както с оглед
непостоянния характер на получаваните доходи, така и поради
обстоятелството, че е кредитополучател по договор за банков кредит,
обезпечен с ипотека върху недвижим имот. Твърди, че три дни от всяка
седмица детето е при него, като в дома на майка си то живее през останалите
четири дни. Изразява готовност да заплаща месечна издръжка в размер на 300
лева.
Конституирана по реда на член 15 от ЗЗДт Дирекция „Социално
подпомагане” – Варна е представила становище, в което не е изразила
конкретно мнение по размера на издръжката, а е предоставила на съда да
определи такъв съобразно събраните по делото доказателства относно
потребностите на детето и възможностите на родителите.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
2
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства,
следните обстоятелства:
1/ Че П. П. К. и Г. А. В. са родители на детето А., родено на 09.12.2015 г.;
2/ Че с решение № 3400 от 23.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 522/2020
г. по описа на Районен съд – Варна – тридесет и девети състав, родителските
права по отношение на детето А. са предоставени на майката; определено е
местоживеенето при нея; определен е режим на лично отношения на бащата с
детето;
3/ Че след раздялата на страните грижите за детето се полагат от майката.
Предявеният иск е с правно основание член 150 от СК, съгласно която
разпоредба присъдената издръжка се изменя при промяна на обстоятелствата,
които е взел предвид съда при нейното предходно определяне.
Общото правило е, че размерът на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителя, който я дължи. Задължението за даване
на издръжка на непълнолетно дете е безусловно и законодателят отделя
специално внимание. При определяне на конкретния размер на издръжката
следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка и конкретните
реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живееха
заедно. Под възможност на родителя се разбира материалното му положение,
движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той
реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му.
Възможността се преценява към момента на постановяване на решението.
Вземат се предвид грижите и издръжките в натура и усилията, които се
полагат от родителя, който упражнява родителските права. Когато детето се
нуждае от особени грижи, произтичащи от здравословното му състояние,
интелектуалното му развитие или друго, в размера на издръжката следва да се
добавят и средства за нейното осигуряване. Всички тези обстоятелства се
определят обективно и конкретно.
Безспорно от датата на постановяване на решението, с което е била
определена издръжка в размер на 250 лева са изминали 3 години. Макар от
момента на присъждане на дължимата досега издръжка да не е изминал
твърде продължителен период от време, е общоизвестно, че са настъпили
промени в обществено-икономическите условия в страната, довели до
нарастване на разходите. Също така следва да се отбележи, че към настоящия
момент установеният минимум съгласно член 142, алинея 2 от СК е в размер
на 233,25 лева, тъй като с Постановление на Министерски съвет № 193 от
12.10.2023 г. /обнародвано в „Държавен вестник“ брой 87 от 17.10.2023 г./ е
определен размер на минималната работна заплата, считано от 01.01.2024 г.,
в размер на 933 лева.
За изминалите три години потребностите на детето са нараснали с оглед
неговото физическо и интелектуално развитие, а и поради това, че същият
3
през 2021 г. е бил в предучилищно обучение, а към настоящият момент е
ученик в начална форма на обучение.
При определяне на точния размер на дължимата издръжка следва да бъде
отчетено, че според данните на НСИ общият разход на член от домакинство
за четвъртото тримесечие на 2023 г. е средно в размер на 2 668,13 лева. След
изключване на групите разходи, които не са необходими за непълнолетно
лице /алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни
трансфери към други домакинства, влог и дадени и получени в заем суми/,
размерът на средният разход за тримесечие възлиза в размер на 1 927,25 лева
или месечно по 642,42 лева. Отчитайки, че това са средства за покриване на
базисни потребности, а дете на 9 години има нужда от средства за
образователни, спортни и социални активности, както и от лични средства,
съдът намира, че необходимата месечна издръжка за което и да е дете е в
размер на поне 800 лева месечно.
От събрания по делото доказателствен материал не се установява
майката да получава трудови доходи към настоящия момент.
Въззивният съд намира, че възможностите на родителят, дължащ
издръжка, е обективен показател и се определя от доходите му,
квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за
които също е длъжен да се грижи, но следва да се има предвид също така, че
задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно, че и
двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчете и кой
полага непосредствените грижи за детето. При определяне на конкретния
размер на издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия
издръжка, които бяха обсъдени по-горе, и конкретните реални нужди на
детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези
нужди биха били задоволени, ако родителите живееха заедно. Родителите,
отговорни за децата, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките
на своите способности и финансови възможности условията за живот,
необходими за развитието им, тоест съдът следва да основава решението си
за издръжката на детето единствено при съобразяване с неговите конкретни
нужди и с възможностите на родителите, без да е ограничен в преценката си
от някакви други предпоставки.
Бащата оспорва твърдението на майката, че получава 7 000 щатски
долара месечно, но в производството по делото безспорно е установено, че
същият работи на длъжност, за която получава трудово възнаграждение във
висок размер. Ноторно известно е, че месечната заплата на корабен
помощник-капитан е в достатъчно висок размер и е над средната за страната.
Това съждение на въззивния съд се потвърждава и от представените от
въззивника писмени доказателства, че той е длъжник по три договора за
банков кредит, като общия размер на месечните погасителни вноски е над 4
000 лева. Също така Г. В. отдава под наем търговски обект, като от справка,
представена от ТД на НАП - Варна, се установява, че за 2022 г. от отдаването
под наем на лаборатория ответникът е получил доход в размер на 10 635,60
лева.
Доводите, изложени от ответника, че плаща кредит, за което представя
доказателства, са неоснователни не могат да обосноват по-нисък размер на
месечната издръжка. В тази връзка съдът съобразява трайната съдебна
практика, според която, за определяне издръжката на ненавършили
4
пълнолетие деца, относими са брутните доходи на родителите, а не нетните
такива, поради което следващите се по закон удръжки, както и разходите,
които някой от родителите прави за своята лична издръжка и за подобряване
на битовите си условия, включително чрез кредит, не следва да се приспадат
от общия му доход.
Доколкото майката ще продължи да полага непосредствените ежедневни
грижи за детето, бащата следва да заплаща по – голямата част от паричната
издръжка или конкретно сумата от 500 лева, а другата част следва да посреща
майката, при отчитане на грижите и издръжката в натура.
Поради изложеното решението на първата инстанция по иска с правно
основание член 143 от СК следва да бъде потвърдено.
По разноските
При този изход на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК право
на разноски за производството пред настоящата инстанция има въззиваемата,
като е представен договор за правна защита и съдействие, според който
адвокат М. Д. й е оказал защита по реда на член 38, алинея 1, точка 2 от ЗА.
На основание посочената разпоредба, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по член 36, алинея 2 от ЗА и осъжда другата
страна да го заплати. На основание посочената разпоредба съдът определя
възнаграждение от 500 лева, което е съобразено с размера по член 7, алинея 1,
точка 6 от Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4061 от 13.12.2023 г., постановено по гр.д.
№ 9427 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и трети
състав, в частта, с която е изменен размера на присъдената по гр.д.№
2681/2020 г. на Районен съд - Варна месечна издръжка, която бащата Г. А. В.
е осъден да заплаща на детето А. Г. В. ЕГН ********** чрез неговата майка
П. П. К., за разликата над 300 лева до присъдения размер от 500 лева с падеж
пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на
законно основание за нейното изменяване или прекратяване, считано от
датата на завеждане на исковата молба /24.07.2023 г./ на основание член 150
от СК.
ОСЪЖДА Г. А. В. ЕГН ********** с адрес в град Варна - ********** да
заплати на адвокат М. Д. от Адвокатска колегия - Варна, с адрес в град Варна
- ******** партер, адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/
лева, на основание член 38, алинея 2 във връзка с член 38, алинея 1, точка 2 от
ЗА.
5
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
2, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6