О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№….........../………..2020
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено
на
19.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Никола Дойчев
при участието на
секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 3099 по описа на съда за 2020
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Закона за защита от домашното насилие.
Варненският районен съд е сезиран с молба от В.Л.Л., ЕГН:********** с искане да
бъде постановено решение, с което на молителя да бъде наложена мярка за защита
по смисъла на ЗЗДН спрямо осъщественото към нея домашно насилие от Х.А.А., ЕГН:**********, с адрес: ***.
В молбата се твърди, че молителката и Х.А. живеели на съпружески начала
от 01.02.2019 г. до края на месец април 2019 г. Посочва се, че всичко било
наред до началото на месец май 2019 г. От тогава до настоящия момент се твърди,
че Х.А. упражнявал ежедневен психически тормоз върху молителката чрез текстови
съобщения до нея, вкл. чрез сестра й и други познати, съдържащи заплахи за
нейното телесно здраве и множество вулгарни и обидни думи. Допълва се, че псигическият тормоз се изразявал включително чрез следене,
заплахи за унижение, емоционално изнудване.
Молителката индивидуализира по дати в молбата всички актове на домашно
насилие спрямо нея за период от месец преди подаване на настоящата молба,
изразяващи се в изпращани текстови
съобщения до различни телефонни номера – нейни лични, така й на сестра й, на Х.
Кирил Димитров, с когото живее в момента, и др. познат – Борис.
Моли се да бъде постановено
решение, с което да бъдат наложени мерки за защита спрямо молителката, които да
включват задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие,
забрана да доближава обитаваното от тях жилище с адрес гр. ***; месторабота – гр. Варна**** и вилен имот: местност Боровец север, Община
Варна, ПИ с идентификатор ***. Иска
се да бъде наложено ответникът да посещава специализирани програми, свързани с
домашното насилие.
Съдът, с оглед събраните
по делото гласни и писмени доказателства и след служебна проверка относно
допустимостта на молбата намира същата за недопустима,
като съображенията за това са следните:
В чл. 3 от Закона за
защита от домашно насилие (ЗЗДН) са посочени изчерпателно лицата, срещу които
пострадалото лице може да търси защита от упражнено спрямо него домашно
насилие. В настоящия случай, молителката твърди, че е осъществено спрямо нея
домашно насилие от лице, с което е било във фактическо съпружеско съжителство –
хипотезата на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН.
В закона липсва легална
дефиниция на института на фактическото съпружеско съжителство, но съдържанието
му се извлича на първо място от житейската практика, а след това казуистично от
съдебната практика /ПП№5/1969г./ и от различните нормативни актове.
Преди навлизане в
по-задълбочен анализ на показанията на разпитаните свидетели, съдът намира за нужно
да отбележи, че дали страните са във фактическо съпружеско съжителство е извод,
до който следва да достигне органът по правораздаване, като изявленията на част
от свидетелите, че страните „…живеят на
семейни начала“ (вж. показанията на св. *** и св. Л.), представляват
тяхна лична оценка, а последното – няма обвързваща съда сила, доколкото, както
вече се посочи съдържанието на понятието „фактическо съпружеско съжителство“
или придобилото по-голяма гражданственост – „семейни начала“ – се извлича от
натрупаната житейска практика на съжителстващите в общо домакинство лица от
мъжки и женски пол без сключен граждански брак.
Съдът счита, че Фактическото
съпружество съжителство е интимен съюз между мъж и жена, възникнало по обща
воля, в отношения на взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом, обща
грижа за семейството. Става въпрос за отношения на взаимност, обща грижа за
семейството и децата, споделяне на разходите (но без правно задължение за
това). Съжителстващите на семейни начала демонстрират пред обществото и
околните, че живеят като съпрузи, обитават едно жилище, полагат общи грижи за
домакинството, имат общ бюджет, правят съвместни планове за бъдещото си. Под
термина „съпружеско” се разбира, съжителство, което се осъществява между съпрузите
в брака, но без то да е свързано с правните последици на брака. На практика
лицата се отнасят едно към друго като към съпрузи, макар и от юридическа гледна
точка да не са такива.
В настоящия случай, от
разпита на свидетелите по делото, не се установява наличието на горните белези,
характерни за фактическото съпружеско съжителство.
Същественото за това дали В.
е живеела на съпружески начала с Х., е от една страна, как и от кого е било
отглеждано детето й през този период, какви са били взаимоотношенията на В. с
Кирил – бащата на детето й – през
периода на интимната й връзка с Х., и какви – със самия Х..
Съдът формира своите
фактически констатации главно на показанията на свидетелите, водени от
молителката и по конкретно – на свидетеля **** Л. – сестра на
молителката, която с оглед роднинската й връзка и близките й отношения с
молителката, е запозната най-пълно с личните отношения между страните по делото,
поради което нейните показания следва да бъдат кредитирани изцяло. Показанията
на св. *** също изясняват съществени за делото факти, поради което съдът им дава
също пълна вяра, тъй като свидетелят е в дългогодишни (от 2012 г.), служебни, а
след това и приятелски отношения с молителката.
От показанията на горната група
свидетели се установява, че В. от 2013 г. има дете от мъж на име Кирил, с
когото са живеели заедно с детето, в нейния личен апартамент в кв. Аспарухово
без сключен граждански брак. Съжителството им в общо домакинство, заедно с
детето им, фактически следва да бъде приравнено на съпружеско такова.
Установява се, че през
периода от февруари до април 2019 г. В. е имала интимна, сексуална връзка с Х.,
който извод на съда следва от всички свидетелски показания, вкл. тези дадени от
децата на Х., макар и от цялостния им разпит да се установява известна пристрасност към изхода на спора.
През този период
отношенията между В. и Кирил са били влошени, но непрекъснати, като съдът установява
този факт изцяло на показанията на св. Л. – „Те бяха в развалени отношения през периода, в който В. живя с Ицо…но не
бяха в прекъснати окончателни взаимоотношения.“.
В хода на интимната връзка
между страните, детето на В. не е било отглеждано в дома на Х., последният респективно
не се грижел за него. Страните не са се грижели детето заедно в общо
домакинство. Детето се е отглеждало от майката на В. и това, което е по-същественото
– от баща му ***, с когото В. е живеела дълги години заедно, на семейни начала, а вече и понастоящем.
Липсата на този елемент в отношенията между страните по делото, а именно
съвместно отглеждане на детето в общо домакинство, изключва определянето им
като съпружески. За да е налице последното, както вече се посочи, съжителството
следва дефакто да е идентично на съжителството между
съпрузите в брака. Нещо повече, В. е криела от Кирил, през периода на влошените
им отношения за интимната си връзка с Х., вкл. че е ходила да преспива в тях и
че е живяла за определени периоди в дома му. Съжителстващите на семейни начала следва
да демонстрират явно и недвусмислено пред обществото и околните, че живеят като
съпрузи, обитават едно жилище, полагат общи грижи за домакинството. На практика
страните не са се отнасяли един към друг като към съпрузи. В случая дори се установява,
че отношенията между В. и Кирил не са били окончателно прекъснати, тъй като същият
е живеел в опредени периоди в дома на В. и е отглеждал детето.
Предвид установените
по-горе факти, ходенето на почивки заедно, преспиването в дома на Х., вкл. за
период от по 1-2 седмици, в каквато насока за изявленията на свидетелите Л. и ***, не са достатъчни, за да
се формира в съда сигурно убеждение, че страните са изградили такава физическа,
психическа и емоционална връзка, която е характерна за съжителстващите в
граждански брак съпруг и съпруга.
Горното изключва
квалифицирането на съжителството на страните през периода от февруари до април
2019 г. като съпружеско, от което следва, че това фактическо състояние не
попада предметния обхват на ЗЗДН. Действията на ответника, макар и неморални и укорими, не подлежат на санкция по реда на ЗЗДН.
Производството е недопустимо, поради което следва да бъде прекратено.
По разноските:
Разноски не следва да се
присъждат в полза на ответника, тъй като такива не са поискани.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 3099/2020 г. по описа на ВРС за 2020 г., на основание чл. 130 от ГПК.
Определението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: