№ 863
гр. София, 15.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в закрито заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20201100901764 по описа за 2020 година
В проведеното по делото о.с.з. от 03.02.2022г. ищецът „У.л.“ЕООД е направил искане
за прекратяване производството по делото по част от предявените искове, поради
оттеглянето им, а именно относно иска за сумата от 838 евро – незаплатена наемна цена по
договор за наем от 22.02.2018г., относно иска за сумата от 1630.45 евро – незаплатена
наемна цена по договор за наем от 15.03.2018г., като и двете суми начислени за периода 01-
13.03.2019г., както и относно иска за сумата от 1541.92 евро – обезщетение за забава,
начислено на основание чл. 22, ал. 1 от ОУ към договора за наем от 22.02.2018г.
Видно от приложеното по делото в препис решение № 1568/21.10.2021г.,
постановено по в.гр.д.№1719/2021г. по описа на ОС-Варна, в мотивите на съдебния акт е
разгледано заявено от ответника в производството възражение за прихващане за сумата от
44 875.24лв. – неустойка, поради неизпълнение на задължението за отправяне на
едномесечно предизвестие за прекратяване на безсрочни договори за наем – идентични с
предмет, страни и период на действие с договорите, за чието неизпълнение са предявени
исковите претенции предмет на разглеждане в настоящото производство. При
произнасянето си другият съд е възприел така заявеното възражение за прихващане за
неоснователно, като е изложил мотиви за нищожност на неустоечната клауза, въз основа на
която се претендира посочената сума.
В приложение разпоредбата на чл. 298, ал. 4 ГПК, с влизане в сила на съдебното
решение се поражда сила на пресъдено нещо и по отношение на разрешените с него
възражения за прихващане.
В настоящото производство предмет на разглеждане са предявени искове за
неустойка в размер на 11 664 евро за предсрочно прекратяване на договора от 15.03.2018г. и
за неустойка в размер на 6 000 евро за предсрочно прекратяване на договора от 22.02.2018г.,
като същите се претендират на основание чл. 20 от ОУ към договорите за наем. Така
претендираната сума от 17 664 евро се явява част от заявеното възражение за прихващане в
другото производство в размер на 44 875.24 лв., поради което и с оглед възприетото за
постановен съдебен акт, с който спорът между страните вече е разрешен, производството по
настоящото дело по така предявените искове се явява процесуално недопустимо в
приложение разпоредбата на чл. 299, ал. 2 ГПК и подлежи на прекратяване.
Аналогични са мотивите на съда и относно претендираната в настоящото
производство сума в размер на 3 000 евро – представляваща обезщетение за забава в размер
на 0.5% от месечната наемна цена по договора за наем от 15.03.2018г., която видно от
мотивите на решението на ОС-Варна, също е възприета за нищожна и дължима на
1
основание чл. 22 от ОУ на договора, поради което производството по така предявения иск
също подлежи на прекратяване, на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.
Предмет на разглеждане в настоящото производство остава предявеният иск за
сумата от 700 евро – незаплатена наемна цена за м. 01.2019г. по сключен между страните
неформален договор за ползване на открити площи към наетите складове.
С оглед гореизложеното относно очертаване предмета на спора, заявеното искане от
ищеца за допускане на съдебно-счетовна експертиза и разпит на свидетели намира, че не
касае установяване на релевантни за правния спор обстоятелства, поради което първото
следва да бъде оставено без уважение, а определението на съда за допускане до разпит на
свидетели следва да бъде отменено.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените
ответника разноски, с оглед прекратеното производство по част от исковете, като от общия
претендиран размер от 4350 лв., следва да му бъдат присъдени 4224.08 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 232 ГПК, производството по делото по предявените
от „У.л.“ЕООД против „И.“ЕАД осъдителни искове за сумата от 838 евро – незаплатена
наемна цена по договор за наем от 22.02.2018г., относно иска за сумата от 1630.45 евро –
незаплатена наемна цена по договор за наем от 15.03.2018г., като и двете суми начислени за
периода 01-13.03.2019г., както и относно иска за сумата от 1541.92 евро – обезщетение за
забава, начислено на основание чл. 22, ал. 1 от ОУ към договора за наем от 22.02.2018г.,
поради тяхното оттегляне.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, предявените от „У.л.“ЕООД
осъдителни искове за неустойка в размер на 11 664 евро за предсрочно прекратяване на
договора от 15.03.2018г., за неустойка в размер на 6 000 евро за предсрочно прекратяване на
договора от 22.02.2018г., както и за сумата от 3 000 евро – представляваща обезщетение за
забава в размер на 0.5% от месечната наемна цена по договора за наем от 15.03.2018г.
ОСЪЖДА „У.л.“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. Варна,
ул. „**** I“№29, да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на „И.“ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – гр. София, бул. ****, бл. БЦ, З.Е.“, крило Запад, **,
сумата от 4224.08 лв. – съдебни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза по задачите, формулирани в молба от 14.02.2022 г.
ОТМЕНЯ определение от о.с.з. от 03.02.2022 г. за допускане до разпит на двама
свидетели по искане на ищеца.
Определението в частта за прекратяване на производството подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2