№ 157
гр. гр. Димитровград, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20215610100753 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, т. 1, предл. I от
ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата молба, че между ХР. ХР. П., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Димитровград, ул. Х.Д. №21 в качеството
му на кредитополучател и„КРЕДИМОЛ" ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Летница, п.к.5570, ул. Цар Калоян № 7 е сключен
Индивидуален договор за заем Кол №100024 на20.07.2018 г. при условията на
закона за електронния документи електроннитеудостоверителни услуги
/ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, последният предоставя заемни
средства в размер на BGN 950 /деветстотин и петдесет лева/. Съгласно чл. 4
годишен лихвен процент на заема от 35% /тридесет и пет процента/, а
годишният процент на разходите е 4 1 . 1 8% /четиридесет и един цяло и
осемнадесет процента/. Уговореният, съгласно същиит член срок на договора
между страните е 12 месеца, като страните се съгласяват Кредитодателят да
изплати уговорената заемна сума чрез директен банков превод по сметка на
ХР. ХР. П. или на каса на Изи пей. Действително приложеният в кредитното
правоотношение годишен процент на разходите обаче е различен от
1
посоvения в погасителния план към договора и с вписания от Кредитодателя
годишен процент на разходите от 41.18% /четиридесет и един цяло и
осемнадесет процента/. Това е така, защото съгласно договора се дължи
обезщетение/неустойка/ по смисъла на чл. 7 във връзка с чл. б в случай, че
доверителят ми не предостави в тридневен срок от подписване на съглашение
поръчител. Кредитодателят зaлагайки като клауза чл. 6 в договора за
потребителски кредит всъщност цели заблуда на лотребителя и свръхпечалба
за себе си. Ответникът в настоящото производство, използвайки
заблуждаваща тьрговска nрактика създава неравноправност, която
благоприятства Кредитодателя и уврежда Кредитополучателя. Със самата
уговорка Кредимол ООД цели да заблуди кредитополучателя в частта,
относно действителния годишен процент на разходите, като това
обстоятелство поражда нищожност на разпоредбата на чл. 20 договора, Тьй
като по смисъла на чл. 11 от 3ПК във връзка с чл. 19 от ГПК във връзка с чл.
22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за
лотребителски кредит води до нищожност на договора. Това е така, защото
годишнияг процент на разходите по кредита включва в себе си всички
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи ликви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждення от всяк8кьв внд, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора. Твърдяното от мен се
подкрепя и от факта, че съгласно чл. 6 и следващите от договора за
потребителски кредит, доверителят ми е следвало да предостави в срок от 3
/три/ дни третото лице, на което да му,6ъДе извъ8шена предварителна
проверка от страна на Кредитора и едва след нея, и след като отговаря на
посочените от кредитора условия, да сключи договор за лоръчителство във
връзка с процесния договор за заем, като в противен случай се дължн
обезщетенве /иеу,стойка/ и размер на BGN 602.52 /тестстотнь и два лева и
петдесет и две стотинкн/, която.неустойка се дължи пропорцыоиално към
всяка вноска по кредита и е отразена в логасителния план и представлява
неразделиа част от договора. Поставените в чл. 6, ал. б условия, на които
задължително трябва да отговоря поръчителят са: да има минимален
осигурителен брутен доход през последните l2 месеца от BGN 1800 /хиляда и
осемстотин лева/, да е навършил 25 /двадесет и пет/ години, но да не е по-
възрастен от 65 /шестдесет и пет/ години, да няма записи в ЦКР относно
просрочия над 30 дни, да има вanидно трудово правоотношение през
2
последните 12 /дванадесет/ месеца, да не е поръчител по друг съществуаащ
кредит в друга банка или небанкова финансова институция. Уговореното
възнаграждение под формата на „неустойка" е разход по кредита, който
следва да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото
оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Поради
невключването на възнаграждението в посочения от потребителския договор
размер на ГПР, последният не съответства на действително лрилагания такъв
от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния
договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията
между страните представлява "заблуждаваща тьрговска пракгика" по смисъла
на чл. б8д, ал. 1 и ал. 2,т. 1 от ЗЗП. Поради това считам, че договорът за
кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и неспазване на изискванията
на чл. 11, ал. 11, т. 20 от ЗПК. Клаузата на чл. 7 от договора за заем е
очевидно проявление на разпоредба, имаща за цел заобикаяяне на
изискванията на 3ПК, която изначално я прави нищожна по смисъла на чл. 21
от ЗПК. С тази клауза се цели заобикаляне на максималния размер на
годишния процент на разходите, като дори е посочен какъв ще бъде общият
размер на дължимата сума по кредит, в случай че се реализира чл. 7 от
договора, но не е отразен какъв би бил общия размер на разходи в случай, че
се реализира. Трябва да се посочи, че неизпълнението на задължението от
доверителя ми да се посочи поръчител, отговарящ на тези условия вдига
лихвеният процент на кредита на месец неколкократно,тьй като тази „
неустойка" представлява прикрита възнаградителна лихва.Това се
потвърждава и от факта, че тази „неустойка" е уговорена и в погасителния
план по договора. Предвид неизпълненото изискване на чл. ] 1, ал. 1, т. 9 ЗПК,
и на основание чл. 22 ЗПК договорът е недействителен, като съгласно чл. 23
3ПК от името ми заявявам, че доверителят ми дължи само чистата стойност
на кредита, без лихва или други разходи по кредита. От друга страна, ако не
се приемат доводуте за нищожмост на договора, моля уважаемият съд да
приеме, че разпоредбата на чл. 7 от сключения между страните договор за
потребителски кредит е нищожна, поради следните обстоятелства — 1/
съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди сключването на
договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособностга на потребителя, като при необходимост това
задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.
3
В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират
по безотговорен начин ми да не предоставят кредити без предварителна
оценка на кредитоспособностга, а държавите членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които
те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора
да направи оценка на кредитоспособностга на кредитополучателя, доколкото
цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и
нематежослособност, допринася за постигането на целта на Директива
2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в
предвиждането в областта на потребителските кредити на лълна и
нanожителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и
равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изгранцiането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски
кредити. В продължение на изложеното, клауза, която лредвижда, че се
дължи неустойка при неосигуряване на поръчител, което задължение става
изискуемо до три дни от подписване на договор за потребителски кредит е в
пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза
прехвърля риска от неизлълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългьт му
нараства, тоест опасносгга от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Целта е, ако има съмнение в платежоспособностга на длъжника, първо да се
поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитьт,
която практика би съответствало на изискванията на Директивата.
Задължение за предварителна оценка на матежоспособностга на длъжника
преди отлускане на кредита произтича в от разпоредбата на чл. 16 от Закона
за потребителския кредит .Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претьрпени вреди, е типичен пример
за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и
единствено да постигане неоснователно обогатяване. На последно място, по
4
този начин се заобикаля законът, тьй като императивната разпоредба на чл.
33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера
на законната лихва и съответно с разпоредбата на чл. 20 от договора се
заобикаля и нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В заключение трябва да се
лосочи, че договорените между страните условия за предоставяне на
обезпечение са абсолютно неизпълними, с което се цели от ответника
получаването на допълнителна печалба. Тази печалба е в противоречие и в
нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33 от ЗПК, а изискването за
предоставяне на лично обезпечение противоречи на Директива 2008/48. Дори
и съдът да прецени, че договорът не е изцяло нищожен смятам, че
уговорената договорва лихва в чл. 4 от иродесното съглашеные противоречи
на добрите нрави по смхсъла на чл. 26 от 33Д. Видно от съдържанието на
договора, страните са уговорили заплащането на възнаградителна лихва в
размер на 35 % (тридесет и пет на сто) годишно. Към днешна дата цялото
задължение към Кредимол ООД на г-н Х.П. е изцяло погасено доброволно,
като в тази връзка и в случай, че уважаемият съдебен състав прецени, че
договорът е недействителен, алтернативно посочените в т. 2 и т. 3 клауза са
нищожни на основание чл. 26 от З3Д, КРЕДИМОЛ ООД следва на основание
чл. 55 от 33Д да възстанови недължимо ллатената сума в размер на: BGN
189,52 /сто осемдесет в девет лева и нетдесет и две стотинкн/ -
възнаградителна лихва по чл. 4 от Индивидуален договор за заем на
20.07.2018 г. BGN 602.52 /шестстотин и два лева и петдесет и две стотинки/ -
неустойка по чл. 7 и възнаградителна лихва от Индивидуaлен договор за заем
Код № 100024 на 20.07.2018 г.
Моли съда да постановите съдебно решение, с което да осъди Креди Мол АД,
С ЕИК ********* да заплати на ХР. ХР. П., с ЕГН ********** недължимо
платените суми във връзка с Индивидуален договор за заем Код №100024 на
20.07.2018 г. в общ размер на BGN 792.04 /седемстотин деветдесет и два лева
и четири стотинки/.
С депозирания отговор ответникът твърди, че на 20.07.2018г. ищецът е
кандидатствал в онлайн платформата на дружеството, одобрен е за кредит,
след което е сключен договор за паричен заем и заемната сума е преведена на
кредитополучателя чрез платежната институция на „Изи пей“ Поради
неплащане доверителят ми е депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК в
Районен Съд гр. Димитровград, с оглед обусловеността на местната
5
подсъдност. След депозиране на заявлението(по утвърден образец от
Министерство на Правосъдието) е образувано ч.гр.дело 1908, по описа на
Районен Съд Димитровград за 2018г. Съдът е извърщил служебна проверка на
твърдените факти и обстоятелства и е издал заповед за изпълнение №
1044/2018г. Същата е връчена на длъжника, като след изтичане на срока за
възражение Съдът е издал и изпълнителен титул. След издаване на
изпълнителния лист доверителят ми е образувал изпълнително дело №
315/2019г. при ЧСИ Велислав Петров, рег.879, при Камарата на
ЧСИ.Последва налагане на запор на трудово възнаграждение и на банкови
сметки на длъжника.На 21.02.2019г. в кантората на ЧСИ Велислав Петров е
входирана молба от длъжника(понастоящем ищец) с искане да бъде вдигнат
запора на банковата му сметка, която е открита на негово име в „Райфайзен
банк“, като същият заявява, че ще внася по 700(седемстотин) лева до
окончателното изплащане на дълга. След изплащане на задължението
доверителят ми депозира молба за прекратяване на изпълнителното дело.На
07.08.2019г. е получено лично от г-н Христо Панталеев придружително писмо
с Постановление за прекратяване на изпълнителното дело. Видно от
представената пред Вас фактология е налице заповед за изпълнение, която е
влязла в законна сила и след влизането в сила е издаден изпълнителен лист,
който се ползва с изпълнителна сила, за да може да се инициира
индивидуално принудително изпълнение. Съдът е издал заповедта на база
твърдения, не е открил неравноправни клаузи, разпоредил е връчване на
заповедта, като след връчването е изтекъл 14/четиринадесет/дневния
срок(стара редакция на нормата и е издаден изпълнителен лист. За пълнота
ще добавим, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на
28.12.2018г., в подкрепа на твърдението ни прилагаме и молим да приемете
съдебно удостоверение по ч.гр.д. 1908/2018г. от 06.07.2021. Същото
представлява официален удостоверителен документ на орган от съдебната
власт, като молим да бъде кредитирано като относимо и релевантно
доказателство към настоящия съдебен процес. Направените плащания са в
хода изпълнителното дело. Длъжникът желае вдигане на обезпечителната
мярка(запор на банкова сметка).като за насрещна престация обещава плащане
по 700 лева до окончателното погасяване. Реално с тези свои действия
последният признава задължението по основание и размер. Заповедното
производство е формално, едностранно и бързо производство, създадено с цел
6
събирано на изискуеми, ликвидни вземания. . “ Заповед за изпълнение по реда
на специалното заповедно производство, уредено вчл. 410 и сл. ГПК, е акт,
който не се ползва със сила на пресъдено нещо и не разрешава
материалноправен спор за съществуване на вземането, за чието изпълнение е
издаден, като защитата срещу неговите последици е възможна единствено
чрез уредените в чл. 414 ГПК, чл. 419 ГПК, чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК
специални способи, но не и чрез извънинстанционното производство за
отмяна по чл. 303 и сл. ГПК. Платените суми са вследствие на реализирана
изпълнителна сила на уваженото притезание, а не акт доброволно плащане
извън процеса. В тази връзка твърденията, че г-н Х.П. погасил изцяло
доброволно не отговарят както на един от основните принципи на
Гражданския Процес-разкриване на формалната истина, така и на обективната
истина. Неслучайно не се представят никакви платежни нареждания, вносни
бележки, съгласия за директен дебит. Правят се твърдения без реално да се
представят доказателства, като в тази връзка молим да отхвърлите
направените твърдения. Нещо повече представяме Ви и молим да приемете
платежни нареждания, от които е видно, че ЧСИ Велислав Петров е
извършвал преводите към кредитора, а не ищеца. Предявеният осъдителен
иск е процесуално недопустим, длъжникът-ишец в настоящото производство
е следвало: да възрази в срока за възражение след връчването на заповедта от
съда; да релевира възражение по 423 ГПК в случай, че по[1]късно е узнал за
заповедта, но не по-късно от един месец от узнаването. Това е станало още
през 2019г., видно и от молбата за вдигане на обезпечителните мерки.
Длъжникът е могъл да оспори вземането по исков ред с иск отрицателен иск
по реда на чл.124, с иск по чл.424, това отново не е сторено. Всички
процесуални права на длъжника не само, че не са упражнени в срок, ами
въобще не са направени, което говори в пълна степен за процесуално
бездействие, което влече след себе си и съответните процесуални последици,
а именно процесуална недопустимост на предявената искова претенция пред
Уважаемия Съд. В случай, че Уважаемият Съд прецени, че е процесуално
допустим предявения иск, то твърдим, на базата на изложената вече
фактология и правна аргументация, че същият се явява изцяло неоснователен.
Плащанията както вече казахме на няколко пъти са правени от ЧСИ към
кредитора, вследствие на постъпления по изпълнителното дело, което
изключва тезата за неоснователно обогатяване, тъй като се плаща на базата на
7
изпълнителен титул, който се ползва с изпълнителна сила. Ако приемем
обратното би се създало хаос и несигурност в търговския оборот-осъдени
длъжници, с влезли в сила заповеди за изпълнение/незабавно изпълнение, и
които са платили вследствие на принудително изпълнение години по-късно
да завеждат дела за връщане ‘ Определение № 201 от 21.09.2012 г. по търг. д.
№ 538/2012 г. на Върховен касационен съд; вж. също и Определение № 405 от
02.01.2013 г. по гр. д. № 1051/2012 г. на Върховен касационен съд, както и
Определение № 8 по търг. д. № 3298/2013 г. на Върховен касационен съд на
недължимо(според тях) платено. Не такава е идеята на заповедното
производство. Смисълът е да се създаде формално производство, което да
бъде с облекчен процесуален ред, да има процесуална икономия, която да
облекчи и съда, а не всяко вземане да се доказва в открито производство. На
първо място следва да обърнем внимание, че в Годишен Процент на
Разходите(ГПР) се включват общи разходи настоящи и бъдещи. Съгласно
ЧЛ.19, ал.2 се вземат предвид общи положения и допускания. Реално
Търговецът допуска какви разходи би направил. Съгласно Глава V, Параграф
II, чл. 19, ал.1 от Директива- 2008/48/ ЕО -„Годишният процент на разходите,
който на годишна база е равен на текущата стойност на всички
ангажименти(усвоявания, погасявания и разходи), бъдещи ши съществуващи,
договорени между кредитора и потребителя, се изчислява в съответствие с
математическа формула, съдържаща се в част 1 от пршожение /“, в ал.2 на
същия член е направено и разграничение, с оглед да не бъдат допускани
грешки(какво влиза и какво не в ГПР)- : „За целите на изчисляване на
годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за
потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване
на някое от задълженията му според договора за кредит, и разходите,
различни от дължимата цена за покупка на стоки ши услуги, независимо дали
плащането на съответната сделка се извършва в брой ши чрез кредит". Сега
насочваме вниманието към ЗПК- чл. 19, ал.З, т.1 - :"При изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: които
потребителят заплаша при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит". В параграф 2 на Допълнителните разпоредби към
ЗПК е записано : § 2. (Доп. - ДВ, бр. 91 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
8
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ,
L 133/66 от 22 май 2008 г.) и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14
ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени
допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на
разходите (ОВ, L 296/35 от 15 ноември 2011 г.)” Видно от гореизложеното.
Законът за потребителския си поставя за цел да хармонизира Европейското
законодателство с националното законодателство. При колизия между двете с
примат е европейското материално право. Ратифицирана от Народното
събрание Директива 2008/48/ЕО придобива характер на действащо право с
директен ефект. Ще резюмираме анализа със следното заключение -
Индивидуално уговорената неустойка попада под „изключенията“ на
изчисляване на ГПР. Тя има автоматично действие, но само и единствено при
неизпълнение на договорно задължение- неосигуряване на трето физическо
лице- поръчител, което да гарантира изпълнението на договора за паричен
заем. Същата по никакъв начин не следва да бъде вземана предвид при
изчисляване размер на ГПР. Това, че неустойката, както и другите клаузи по
договора са индивидуално договорени следва и от наименованието на
договор[1]ИНДИВИДУАЛЕН ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ, както и от чл.1 на същия
договор:“ С подписването на настоящия договор Заемателят удостоверява и е
уведомен подробно за всички клаузи от този договор, разбира значението им
и се съгласява с тях и че желае договорът да бъде сключен при описаните
по[1]долу условия " На основание чл.19, ал.З от ЗПК в годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение договорни задължения, каквото е задължението за
заплащане на неустойка в настоящия случай. Насочваме Уважаемия Съд към
следните съдебни мотиви, които считаме за относими и релевантни към
настоящото производство: '"Доколкото дължимата неустойка произтича от
неизпълнение на поето задължение по договора, същата попада в хипотезата
на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Не се отчита при изчисляване на годишния проиент
на разходите, поради което и не представляват разход по смисъла на чл. 19 ал.
1 ЗПК и не се подчинява на предвидените императивни изисквания за
максимално допустим размер на оскъпяването на кредита”^. В този смисъл е
и прието че: “5 случая процесната неустойка несъмнено представлява разход,
дължим при неизпълнение на договорно задължение и следователно не следва
9
да се отчита при изчисляване на годишния проиент на разходите.'"^.
Неустойката в настоящия случай произтича именно от неизпълнение на
договорно задължение, а именно - чл.6 от договора за кредит - в ал. 1,
заемателят се задължава на основание чл. 23 ЗЗД в срок от 3 дни след
сключване на договора /в случая този срок е изтекъл на 23.07.2018г./ да
осигури солидарен длъжник за дълга си по договора /поръчител или лице,
което да встъпи в дълг/. Г-н П. е в неизпълнение на задължението си по чл. 6
от договора - той не е осигурил задължаването на трето лице, отговарящо на
договорените изисквания. В чл. 7, ал.1 от договора страните отнапред се
съгласяват за размера на сумата, която репатрира вредите от неизпълнение на
задължението - а именно договарят неустойка в размер на 602.52 лева. При
изчисляването на ГПР не се включва задължението за заплащане на
неустойка, като в тази връзка считаме всички релевирани възражения за
недействителност, недължимост за преклудирани, поради изтекли срокове за
възражение, искове и т.н, но и по същество за неоснователни. На последно
място в тази точка, но не по важност следва да отбележим, че съгласно
ЧЛ.146, ал.1 от Закона за Защита на потребителите неравноправните клауза в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Относно това
обстоятелство писахме по-горе в настоящия отговор, като считаме, че същото
бе доказано по безспорен начин. В тази връзка считаме всички твърдения за
недействителност на договора за неоснователни, като молим същите да бъде
отхвърлени като абсолютно неоснователни. Неустойката е индивидуално
уговорена, не е в прекомерен размер и изпълнява всички присъщи на нея
функции.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по
вътрешно убеждение, въз основа на приложимото право намери за установено
следното:
Безспорно по делото, предвид липсата на оспорване от страните на тези
факти и обстоятелства е, че на 20.07.2018г. ищецът е кандидатствал в онлайн
платформата на ответното дружеството, одобрен е бил за кредит, след което е
сключен договор за паричен заем и заемната сума е преведена на
кредитополучателя чрез платежната институция на „Изи пей“. Поради
неплащане ответникът е депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК в
10
районен съд гр. Димитровград, където е образувано ч.гр.дело 1908, по описа
на съда за 2018г. Съдът е извършил служебна проверка на твърдените факти и
обстоятелства и е издал заповед за изпълнение № 1044/2018г. Същата е
връчена на длъжника, като след изтичане на срока за възражение, съдът е
издал и изпълнителен титул. След издаване на изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело № 315/2019г. при ЧСИ Велислав Петров,
рег.879, при Камарата на ЧСИ.Последвало е налагане на запор на трудово
възнаграждение и на банкови сметки на длъжника.На 21.02.2019г. в кантората
на ЧСИ Велислав Петров е входирана молба от длъжника-ищец по
делото/л.27/ с искане да бъде вдигнат запора на банковата му сметка, която е
открита на негово име в „Райфайзен банк“, като същият заявил, че ще внася
по 700(седемстотин) лева до окончателното изплащане на дълга. След
изплащане на задължението ответното дружество е депозирало молба за
прекратяване на изпълнителното дело.На 07.08.2019г./л.31/ е получено лично
от ищеца Христо Пантелеев придружително писмо с Постановление за
прекратяване на изпълнителното дело.
Безспорно е, че е налице заповед за изпълнение, която е влязла в законна сила
и след влизането в сила е издаден изпълнителен лист, който се ползва с
изпълнителна сила, за да може да се инициира индивидуално принудително
изпълнение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Според чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В
тези случаи в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение
на ответника е да установи, че е налице правнозначимо основание за
получаването на сумата, респ. за задържането й. Както бе посочено по-горе,
по настоящото производство фактът на плащане на процесната сума не е
спорен. По исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД хипотезите на "получаване без
основание" са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
единствено даването, а в тежест на ответника е да докаже наличието на
оснавание за получаване на процесната сума, респективно – основание за
задържането на процесната сума. Основателността на иска се обуславя от
11
доказване на първо място на извършена от ищеца в полза на ответника
престация на парична сума, получена от ответната страна без основание, като
в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД липсата на основание следва
да е начална, каквито са и фактическите твърдения на ищеца.В случая спорно
е основанието, поради което ответникът счита, че следва да задържи
платената сума.
Съдът приема, че се касае за събрани суми, вследствие на принудително
изпълнение, а не вследствие на доброволно плащане, доколкото се наведоха и
такива твърдения в исковата молба от ищеца.Цитираната и депозирана молба
за погасяване на задължението в изпълнителното производство не е
доброволно, извънсъдебно плащане към кредитора. Длъжникът се е
възползвал от процесуалната възможност по реда на чл. 454 ГПК.
Заповедното производство е формално, едностранно и бързо производство,
създадено с цел събирано на изискуеми, ликвидни вземания. Платените суми
са вследствие на реализирана изпълнителна сила на уваженото притезание, а
не акт доброволно плащане извън процеса. В тази връзка твърденията, че
ищецът Х.П. е погасил изцяло доброволно, съдът не споделя. Длъжникът и
ищец в настоящото производство е следвало да релевира своите възражения в
заповедното производство, а не в инициираното такова с правно основание
чл.55 от ЗЗД, за връщане на недължимо платени суми, поради
недействителност на договора, алтернативно наличие на неравноправни
клаузи от него.
В случая с изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл.
416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че
вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск
извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК. Отделно от това при
всички хипотези на чл. 416 ГПК се преклудират възраженията срещу
основателността на претенцията и отрицателен установителен иск, че
длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за
която е издадена заповедта е недопустим .При всички хипотези на чл. 416
ГПК настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се
стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за
изпълнение влизат в сила и оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират.Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото,
установено със заповедта за изпълнение, но не ги е упражнил надлежно и в
срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие на
12
заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на
изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й. Преклузията е важима
и за възраженията на длъжника в процеса по реда на чл. 422 ГПК. Ако
пропусне възраженията си, правото да ги въведе в нов процес е
изчерпано.Непререшаемостта е абсолютна отрицателна процесуална
предпоставка,защото по този начин се обезпечава стабилността на
правоустановяващото и регулиращото действие на силата на присъдено нещо
срещу опасността от противоречиво решение по сьщия спор между същите
страни, предизвикано от нов иск, както е в случая.
Съдебната практика е непротиворечива и категорична, че при влязла в сила
заповед за изпълнение, последващи възражения и искове, освен при
специалните хипотези на чл.424 или 439 ГПК са преклудирани и
недопустими. В случая тези хипотези не са реализирани и спор относно това
няма.
Само на това основание предявеният иск е неоснователен.По повод и във
връзка с неплащане от страна на ищеца на парично задължение е налице
влязла в сила заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист, който се
ползва с изпълнителна сила, и въз основа, на който е образувано
изпълнително дело. Всички плащания са направени при Частен Съдебен
Изпълнител. Искането на ищеца за доброволно плащане и спиране на
принудителното изпълнение са във връзка с процесуална възможност за
спиране на самото принудителното изпълнение, вследствие на доброволно
плащане, а не на доброволно плащане към кредитора, което би било плащане
по процесния договор, докато второто е плащане по изпълнително дело, във
връзка с изпълнителен титул. В този смисъл и разглеждането на самия
договор, като установяване на наличие на твърдяни от ищеца неравноправни
клаузи е абсолютно преклудирано и всякакви твърдения за наличието на
такива клаузи са ирелевантни и неотносими, доколкото такива възражения,
длъжникът е следвало да релевира в друго производство, каквито бяха
горните мотиви на съда.
Предвид крайния извод на съда за неоснователност на исковата
претенция, разноски се дължат от ищеца на ответника в размер на 360 лева-
адвокатско възнаграждение с ДДС и транспортни разходи-65.05 лева с ДДС,
или в общ размер на 425.05 лева.
Предвид гореизложените мотиви, съдът
13
РЕШИ:
Оставя без уважение и отхвърля иска предявен от ищеца ХР. ХР. П., ЕГН
********** от град Димитровград, ул.“Х.Д.№***, против ответника
„КредиМол“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Летница, ул.“Цар Калоян“№7, представлявано от Магдалена Михайлова
Иванова-управител, да бъде осъден ответника, на основание чл. 55 от 33Д да
заплати на ищеца недължимо платената сума във връзка с Индивидуален
договор за заем Код №100024 от 20.07.2018 г. в общ размер на BGN 792.04
/седемстотин деветдесет и два лева и четири стотинки/, поради наличието на
недействителен договор, алтернативно нищожни клаузи, на основание чл. 26
от З3Д, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ХР. ХР. П., ЕГН ********** от град Димитровград, ул.“Х.Д.
№***, ДА ЗАПЛАТИ на „КредиМол“ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Летница, ул.“Цар Калоян“№7, представлявано от
Магдалена Михайлова Иванова-управител, сумата от 425.05/четиристотин
двадесет и пет лева и 05 ст./, представляващи направените по делото
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Хасковския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
14