№ 7851
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20221110126190 по
описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът – Н. КР. ИВ., твърди, че 20.04.2019 г. е предала в заем на ответника
сумата в размер на 2500 лв., като ответникът се е задължил да върне предадената му в
заем след 4 месеца, т.е. до 20.08.2019 г. Сочи, че ответникът не е изпълнил
задължението си по договора за заем, поради което ищецът претендира от ответника
сумата в размер на 2500 лв., представляваща дължима главница по договор за заем,
сключен между страните, както и сумата в размер на 1500 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 20.08.2019 г. до датата на подаване на исковата
молба. Претендира законната лихва, както и разноските по производството.
Ответникът – В. В. СП., оспорва исковете с твърдението, че между страните не е
бил налице договор за заем, а получената от него сума е по повод отношенията, който е
имал с ищцата, с която е живял във фактическо съпружеско съжителство за периода от
2018 г. до лятото на 2019 г. Ето защо, моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателност на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице договор за заем, по
силата на който ищецът е предал на ответника в заем сумата в размер на 2500 лв., като
1
ответникът се е задължил да върне на ищеца посочената сума по уговорения начин и в
уговорения срок.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
положителния факт на погасяване на задължението.
Договорът за паричен заем е реален и неформален, като за сключването му е
необходимо предаването на вещта, предмет на договора, от заемодателя на заемателя,
както и две насрещни волеизявления, по силата на които страните изразяват съгласие
относно сключване на договор, т.е. необходимо е да е доказано волеизявление на
заемателя, с което той изразява съгласие да получи в заем вещта, предмет на договора,
съответно – да я върне на заемодателя по уговорения между страните начин. Заемът е
едностранен договор, тъй като по силата на него единствено за заемателя възниква
задължение – да върне вещта, предмет на договора.
Не се спори по делото, че ответникът е получил от ищцата сумата в размер на
2500 лв.
За установяване наличието на договор между страните по делото са ангажирани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д С К и С К Н.. Съгласно
показанията на свидетеля Кисьов, ищцата Н. КР. ИВ. в негово присъствие е изтеглила
от банката сумата в размер на 2500 лв., след което се е срещната с ответника В. В. СП.
и му е предала сумата, като ответникът е поел задължение да върне сумата на ищцата,
тъй като същата му е била предадена в заем. Предаването на сумата е било през 2019 г.
в гр. Г О. Същите обстоятелства се установяват и от показанията на свидетеля С К Н..
Свидетелят твърди, че е присъствал на предаването на сумата в размер на 2500 лв. от
Н. КР. ИВ. в полза на В. В. СП. през месец април 2019 г. в гр. Г О. Уговорката между
страните е била сумата да бъде върната от ответника в срок от четири месеца от
получаването ѝ.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д С К и С К Н., тъй като същите
са преки свидетели на събитията, за които свидетелстват, показанията им съвпадат,
логични са, ответникът не е ангажирал доказателства, които опровергават фактите,
описани от свидетелите. Следователно, по делото се установява от показанията на
разпитаните свидетели, че през месец април 2019 г. ищцата Н. КР. ИВ. е предала в
полза на В. В. СП. сумата в размер на 2500 лв. срещу поето задължение от В. В. СП. да
върне сумата в срок от четири месеца от получаването й. С оглед липсата на
конкретика за точния ден на предаване на сумата, но, предвид установеното по делото,
че същото е станала през месец април 2019 г., съдът счита, че за най-ранна доказана по
делото дата на предаване на сумата следва да се счита последният ден на месец април
2019 г., т.е. 30.04.2019 г. Както беше посочено, срокът за връщане на сумата е бил
четири месец от получаването ѝ, т.е. до края на месец август 2019 г.
Следователно, елементите на фактическия състав на предявеното от ищеца
2
право се явяват доказани. Ответникът не твърди и не е ангажирал доказателства за
погасяването на дълга.
Ето защо, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
следва да се уважи изцяло.
За основателност на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава – изтичане на
срока за връщане на предадената в заем на ответника сума.
Съгласно посоченото по-горе, по делото се установи наличието на главен дълг,
представляващ непогасено задължение на ответника да върне на ищцата предадена му
в заем парична сума в размер на 2500 лв., а срокът за връщане на сумата е бил четири
месец от получаването , т.е. до края на месец август 2019 г. Следователно, считано от
01.09.2019 г. до 20.01.2022 г. (датата, предхождаща датата на подаване на исковата
молба) ответникът е в забава и дължи лихва за забава в размер на 606,25 лв. върху
главницата в размер на 2500 лв. (лихвата за забава е изчислена от съда на основание чл.
162 ГПК).
Следователно, искът с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да се уважи за сумата
в размер на 606,25 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
01.09.2019 г. до 20.01.2022 г., като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 1500
лв. и за периода от 20.08.2019 г. до 31.08.2019 г.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата в размер на 900,81 лв., представляваща разноски по
производството съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. СП., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, да заплати в полза на Н.
КР. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: сумата в размер на 2500 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.01.2022 г., до
погасяването, представляваща непогасена главница по договор за заем от месец април
2019 г., сключен между Н. КР. ИВ. (в качеството на заемодател) и В. В. СП. (в
качеството на заемател); сумата в размер на 606,25 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 01.09.2019 г. до 20.01.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 86 ЗЗД до пълния предявен размер от 1500 лв. и за периода от от
3
20.08.2019 г. до 31.08.2019 г.
ОСЪЖДА В. В. СП., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, да заплати на Н. КР.
ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 900,81 лв., представляваща разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4