Р Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр. Варна, .06.2018 г.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на девети май през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА СТОЯНОВА
ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ-мл.с.
като
разгледа докладваното от съдия М.Христова
в.т.д.
№384 по описа за 2018г. на ВОС,
при
участието на секретаря ХРИСТИНА АТАНАСОВА,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от „ТЪРГОВСКА БАЗА” ООД, гр.Варна, чрез адв.Т., срещу
постановеното решение №5442/22.12.2017г. по г.д.№11895/2017г. на ВРС, 8-ми
състав.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства.
Твърди
се, че правната квалификация на предявения иск е чл.440 от ГПК, а не чл.439 от ГПК, както е посочил съда и приема, че не са налице основания за уважаване на
иска без да се произнесе по наведеното възражение, че учредената ипотека е
нищожна. В решението не се съдържат мотиви за въведеното в процеса възражение,
че учредената законна ипотека е нищожна. Доколкото тя е основание на
претенцията на взискателя, възражението за нищожност е допустимо винаги.
Излага
се още, че: правото на принудително изпълнение е погасено по отношение на
въззивника/ищец, тъй като липсва надлежен ответник по изпълнението.
Евентуалното удовлетворяване на правата на кредитора е следвало да бъде
осъществено в производството по несъстоятелност, чрез предявяване на
съответните отменителни искове или образуване на изпълнително производство.
Длъжникът по изпълнението – „Търговска база – Варна 97” АД е заличен по реда на
чл.632, ал.4 от ТЗ с постановеното на 29.01.2015г. решение, влязло в законна
сила на 10.02.2015г. и обявено по партидата на търговеца в Търговския регистър.
Затова и изпълнителното производство срещу несъществуващ субект е недопустимо.
Вземанията
на кредитора са погасени по давност по отношение на ипотекарния гарант.
„Изпълнителни действия” са само онези, които са посочени от закона и са
насочени срещу длъжника. Подадената по изпълнителното дело молба от
01.08.2011г. не е такова, поради което и с оглед обстоятелството, че след нея
не са предприети други действия спрямо длъжника, ефектът на перемпцията е
настъпил. Прекратяването на изпълнението в тази хипотеза настъпва по силата на
закона и всички извършени след това действия не следва да се вземат предвид.
Правото
на принудително изпълнение на кредитора по издадения изпълнителен лист е
погасено по давност по отношение на въззивника/ипотекарен гарант поради
неупражняването му в пет годишен срок, тъй като изпълнението е насочено срещу
него на 20.02.2015г. с образуване на изп.д.№177/2015г. на ЧСИ С.Д..
Прекъсването и спирането на давноста по реда на чл.117 от ЗЗД е приложим само
за правния субект, спрямо когото е било насочено изпълнението, но не и спрямо
останалите правни субекти, за които изпълнителният лист има действие.
Излага
се още, че прехвърлянето на дружествените дялове е извършено преди вписване на
ипотеки и тежести върху имота от трети лица. Към датата на вписване на
законната ипотека, извършено въз основа на молба от 28.02.2007г. имотът не е
принадлежал на длъжника, поради което със същата недопустимо се засягат правата
на третите добросъвестни лица. Ипотеката е нищожна, тъй като е учредена върху
имот, който не е собственост на длъжника по изпълнението – нарушен е чл.168 от ЗЗД. Ипотеката е нищожна и поради липса на основание, тъй като в нея не са
посочени сумите по вече присъдените вземания. Всички посочени суми са за лихви
и неустойки за неизпълнение на допълнителни договорни задължения, но не и за
основното такова – плащане на продажната цена. Задълженията, за които е
учредена ипотеката не са предвидени като такива, за които е допустимо
обезпечаване по този ред.
Разпоредбата на пар.8 от ЗИД ЗПСК противоречи
на основните принципи на общностното право и на справедливостта, в аспекта на
установената с пар.63 от ДФЕС забрана за ограничаване на свободното движение на
капитали между държавите членки. Именно по тези съображения разпоредбата е била
отменена. Вписването на законна ипотека върху процесния имот е извършено в
периода на действие на законовия текст, поради което същата следва да се приеме
за недействителна, поради липса на законово основание за учредяването й. Именно
то е достатъчно за уважаване на предявените искове.
Предвиденото
от закона приложение на пар.8 от ПР на ЗИД ЗПСК към заварени приватизационни
договори създава несигурност и непредвидимост за инвеститорите и хората
придобили акции от капитала на приватизираните дружества, при съобразяване на
имуществото им към датата на придобиването. Въведените доводи, че се касае за
норма приета в защита на обществения интерес е неоснователно, тъй като липсват
конкретни причини, които да оправдаят въведената от закона привилегия в полза
на държавата пред останалите правни субекти.
По
същество се претендира отмяна на решението, уважаване на предявения иск и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата. По същество моли същата да бъде
уважена по изложените в нея съображения. Претендира и присъждане на направените
в първоинстанционното производство разноски, за които е представен списък по
чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, редовно
призована, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.267 от ГПК. В съдебно
заседание, редовно призована, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
Съдът
намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от
надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите
изисквания за редовност.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството по делото е образувано
по предявен иск /уточнен с молби вх.№54578/20.10.2016г., №57716/03.11.2016г.,
№5445/30.01.2017г. №32481/12.06.2017г. и от 16.06.2017г./ от ”Търговска База” ООД, срещу Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол, за установяване на недължимостта от ищеца на
сумата от 11112.06 лв., която е предмет на изп.дело №20157180400177 по описа на
ЧСИ с рег.№718 в КЧСИ, поради наличие на факти, настъпили след приключване на
съдебното производство, по което е издаден изпълнителният лист, по който е
образувано изпълнителното дело, както следва: поради недопустимост на
изпълнителното производство с оглед настъпила перемпция и защото първоначалният
длъжник по изпълнението не съществува като правен субект; поради погасяване на правото
на принудително изпълнение по давност; поради насочване на принудителното
изпълнение спрямо имущество, което не принадлежи на длъжника, срещу който е
издаден изпълнителният лист, по който е образувано изпълнителното дело; поради
нищожност на вписаните две ипотеки върху собствения на ищеца имот, спрямо който
е насочено принудителното изпълнение, поради липса на основание и противоречие
със закона и добрите нрави и защото правото на принудително изпълнение спрямо
ищеца не е надлежно възникнало и не съществува, поради основаването му на
нормата на § 8 от ПР на ЗИД ЗПСК, която пряко противоречи на чл.63 от
Директивата за свободно движение на капитали на европейския съюз.
В исковата
и уточняващите молби се твърди, че изп.дело №20157180400177 по описа на ЧСИ с
рег.№718 в КЧСИ е образувано по молба на Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол срещу длъжника ”Търговска База-Варна 97” АД за
съдебно признати задължения, възникнали в резултат от неизпълнението на сключен
между страните по изп.дело договор за продажба на приватизационни дялове.
Твърди се, че за събиране на вземането, принудителното изпълнение е насочено по
отношение на имот, който е бил собственост на длъжника и върху който през
2007г. в полза на взискателя е учредена законна ипотека. Твърди се, че
имуществото, спрямо което е насочено принудителното изпълнение по
изпълнителното дело, съставлява ПИ с идентификатор 10135.3514.248, с площ от
7700 кв.метра по акт за държавна собственост, а по кад.карта с площ от 8083
кв.метра, ведно с построените в него три склада, които са преобразувани в десет
самостоятелни сгради, като това са обекти с идентификатори 10135.3514.248.1, 2,
3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 11.
Твърди се,
че правото на собственост върху описания недвижими имот и сградите принадлежи
на ищцовото дружество, което е придобило дяловете на приватизираното дружество
- ”Търговска база Варна” ЕООД, на което дружество имотът е бил предоставен за
стопанисване и управление съобразно представения АДС, а при приватизацията е
включен в капитала на приватизиращото се дружество.
Излага се
още, че ищцовото дружество няма задължения нито към държавата, нито има
задължения по изпълнителните дела, длъжник, по които е несъществуващият вече
правен субект. Задължения по приватизационната продажба има само дружеството
”Търговска база Варна 97” АД, което е прекратеното поради несъстоятелност,
развила се по т.д.№37/2011г. на Окръжен съд Велико Търново, като въз основа на
решение от 29.01.2015г., влязло в сила на 10.02.2015г., дружеството е заличено
по реда на чл.632, ал.4 ТЗ от Търговския регистър. С факта на заличаването му
правото на принудително изпълнение е погасено и спрямо ищцовото дружество, тъй
като липсва надлежен длъжник по изпълнението, като евентуалната реализация на
правата на неговия кредитор е следвало да бъде осъществена в производството по
несъстоятелност.
Твърди се,
че изпълнителното производство спрямо несъществуващ правен субект е недопустимо
с оглед общите принципи на правото и разпоредбите на закона относно
правосубектността, респективно наличието на процесуални пречки за започване на
изпълнение спрямо ищцовото дружество, тъй като към момента на образуване на
изпълнителното производство при ЧСИ юридическо лице-длъжник не е съществувало.
Прави
възражение, че вземанията на кредитора-ответник спрямо ищцовото дружество, са
погасени по давност. Твърди още, че от средата на 2009г. до 22.01.2013г., т.е
повече от две години по изп.дело не са предприемани никакви изпълнителни
действия, като държавният съдебен изпълнител е спрял изпълнителното
производство предвид образуваното производство по несъстоятелност. Това процесуално
действие е порочно, тъй като преди неговото извършване е настъпил ефектът на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а именно прекратяване на изпълнението поради липсата на
искане от страна на взискателя да се извършват изпълнителни действия в
продължение на повече от две години. Възобновяването на изпълнителното
производство е извършено след като длъжникът е престанал да съществува като
юридическо лице. Едва на 20.02.2015г. е образувано ново изпълнително
производство - изп.дело №177/2015г., по което за първи път взискателят е
насочил изпълнението спрямо ищцовото дружество. Това насочване на изпълнението
не може да породи действие, предвид изминалия период от време от над пет години
след издаването на изпълнителните листи, поради което спрямо това дружество
правото на принудително изпълнение е погасено по давност на основание чл.110 от ЗЗД. Твърди се, че в случая не е имало прекъсването на давността по чл.117 от ЗЗД, тъй като този институт е приложим само за правния субект, спрямо когото е
било насочено изпълнението, но не и спрямо останалите правни субекти, за които
изпълнителният лист има действие.
На следващо
място се твърди, че ищцовото дружество е станало собственик на процесния имот,
придобивайки дяловете от приватизираното търговско дружество чист от всякакви
вещни тежести, поради което не следва с този си имот да отговаря за чужд дълг.
Твърди се, че вписаните две ипотеки върху имота са нищожни, тъй като
прехвърлянето на дружествените дялове от приватизиращото дружество към ищцовото
дружество е извършено преди да има вписана каквато и да е вещна тежест върху
имоти на дружеството. Взискателят по изпълнителното производство - АСПК, с
молба вх.рег.№4742 от 28.02.2007г. е поискала и в нейна полза е вписана
”законна ипотека”, вписана под акт №118, том I за 2007г. на Служба по вписвания
Варна, за вземания срещу ”Търговска база-Варна 97” АД, но върху имущество,
което към момента на вписване на ипотеката вече не принадлежи на длъжника, тъй
като същият още през 2004г. е прехвърлил изцяло притежаваните от него 119 дяла
от капитала на ”Търговска база” ООД в полза на ”Динипо” ЕООД.
С по-късно
наложените обезпечения недопустимо са засегнати правата на трети добросъвестни
лица, които са придобили изцяло дяловете на приватизираното дружество, а по
този начин и цялото негово имущество в момент, в който по отношение на тези
имущества няма наложени никакви вещни тежести и обезпечения. Поддържа се, че
гореописаната ипотека е нищожна, защото е учредена върху имущества, които в
момента на вписването не принадлежат на длъжника по изпълнението, като страна
по договора за приватизационна продажба, с което е нарушен е чл.168 ЗЗД, който
е приложим само за имущества, принадлежащи на страната по договора. Ипотеката е
нищожна и поради липса на основание, тъй като в нея не се сочи цената на
обезпеченото вземане по договора, а суми по вече присъдени вземания, като тя е
вписана по отношение на имущество, което не е принадлежало на длъжника по
договорното отношение към момента на вписването, с което е нарушено изискването
на чл.170 ЗЗД, защото длъжникът и собственикът са различни лица и е налице
неяснота за размера на сумата, за която се учредява ипотеката. Твърди се, че в
молбата за вписване на ипотеката е посочено, че вписването се извършва по повод
неизпълнение на задължения по договор за приватизационна продажба на 70 % от
капитала на държавното търговско дружество ”Търговска база Варна” ЕООД, като са
посочени общо 12 суми по три изпълнителни листа за общо вземане в размер на
248133.44лв. и 50000 щ.д., но всъщност всички суми са присъдени като дължими
лихви и неустойки за неизпълнение на допълнителни договорни задължения, но не и
за основното задължение по договора-това за заплащане на продажната цена. Ето
защо се поддържа, че учредяването на ипотеката е лишено от основание, поради
което същата е нищожна.
Излага се
още, че учредяването на ипотеката противоречи на добрите нрави, тъй като е
поискано вписването при влязъл в сила съдебен акт, за присъдени парични
вземания, не срещу длъжника по изпълнителните листи, а срещу трето
добросъвестно лице. Предвид фактическата липса на основания за извършване на
подобни правни действия и основавайки се на изменението на ЗПСК /съобразно ЗИД
на ЗПСК-ДВ бр.72/2006г./ и пар.8 от него, ищецът е извършил вписване на
ипотека, която противоречи на общите принципи на правото и справедливостта,
включително и на Договора за свободно движение на капитали и принципите на
функциониране на Европейския съюз.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск.
Моли за уважаването му и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
АПСПК, с писмен отговор оспорва предявения иск. Твърди, че правото на
принудително изпълнение срещу ищцовото дружество не е погасено по давност, тъй
като правното основание за насочване на изпълнението срещу ипотекарния длъжник
е вписана и с непрекратено действие законна ипотека върху негово имущество за
обезпечаване на вземането на кредитора срещу неговия длъжник по издадени
съдебни изпълнителни основания. Право на кредитора е да избере срещу кой от
длъжниците /главен или ипотекарен/ и кога да насочи изпълнението.
Излага, че
ищецът може да се позове на погасяване по давност единствено на вземането на
АПСК срещу главния длъжник, като встъпи в правата му на основание разпоредбата
на чл.151 от ЗЗД, каквото позоваване не е направено в производството. В
настоящия случай погасителната давност за вземането на АПСК срещу ”Търговска
база Варна 97” АД не е изтекла.
Оспорва
твърдението за липсата на право на принудително изпълнение поради заличаване от
TP на главния длъжник, тъй като съгласно чл.429, ал.3 ГПК, изпълнителният лист
срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ за обезпечаване на
дълга при насочване на изпълнението срещу нея. При наличие на
образувано изпълнително производство, непогасено вземане, предоставено
имущество за обезпечение чрез вписана законна ипотека, последващото заличаване
от TP на главния длъжник не води до недопустимост на производството срещу
ипотекарния такъв, който е дал своя вещ за обезпечение, именно с цел
гарантиране реализиране на вземането на кредитора. Твърди се, че заличаването
на длъжника от TP не е довело до погасяване на вземането на кредитора, при
която хипотеза не би било допустимо насочването на изпълнението срещу
ипотекарния длъжник.
По
възражението за нищожност на ипотеката, поради отмяната на § 8 от ПР на ЗИД на
ЗПСК: Твърди, че приетия от законодателя
ЗИД на ЗПСК, обнародван в ДВ, бр.34 от 2015г., не е предвидено отклонение от
общия принцип, поради което действието на изменението на закона е за в бъдеще и
за АПСПК ще е налице невъзможност да вписва законови ипотеки след отмяната на
разпоредбата, но не се отразява на действителността на вече вписаните такива по
време на действието й. Последващата отмяна на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК не може
да послужи за основание за прогласяване нищожността както на вписването, така и
на самата вписана законна ипотека.
По същество
моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно
заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като взе предвид представените по
делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между
страните по делото и от представените доказателства се установява, че с покана за доброволно изпълнение от 30.07.2015г. по изп. дело №20157180400177 по описа на ЧСИ с
рег.№718 „Търговска база” ООД е поканено да изпълни задължение по съдебно
решение по г.д.№601/2007г. на РС – Велико Търново, към Агенция за
следприватизационен контрол в размер от 11 112.06лв. Посочено е, че на
осн. чл.429 ГПК дружеството е конституирано като длъжник, поради което е
уведомено, че при неизпълнение, принудителното изпълнение ще бъде насочено
върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. Академик Курчатов 1 /л.12/.
Към поканата е приложен и препис от изпълнителния лист №1369/10.06.2008г.,
издаден въз основа на влязлото в сила решение по г.д.№ 601/2007г. на ВтРС.
От приложения заверен препис на
изп.д.№1320/2005г. на по описа на ДСИ при ВтРС се установява, че същото е било
образувано по искане на взискателя Агенция за следприватизационен контрол срещу
длъжника „Търговска база Варна – 97” АД за вземания, подробно описани, по
изпълнителни листи, както следва: по в.г.д.№176/2004г. на ВнАС; по
в.г.д.№229/2005г. на ВнАС за вземания, породени от сключения на 28.10.1998г.
договор за приватизация.
Впоследствие, по искане на
взискателя, към изпълнителното дело са присъединявани новоиздадени изпълнителни
листи между същите страни с предмет вземания по приватизационния договор, както
следва: по т.д.№12/2003г. на ВОС /л.127/; по изп.д.№225/2008г., образувано по
изп.лист по г.д.№312/2008г. на СРС /л.241/; по изп.д.№139/2009г., образувано по
изп.лист по г.д.№2164/2009г. на ВтРС /л.271/; по изп.д.№144/2009г., образувано
по изп.лист по г.д.№20074100101282/2007г. на ВтОС /л.281-282/. С разпореждане от 09.09.2009г. е присъединено производството по
изп.д.№133/2009г., образувано по изп.лист по г.д.№601/2007г. на СРС /л.297-301/.
С постановление от
09.01.2006г. е наложен запор върху банковите сметки на „Търговска база Варна
97” АД в подробно посочените банки /л.35-36/, но от съобщенията е видно, че
длъжникът не разполага с банкови сметки и наличности в посочените банки до
които са изпратени запорните съобщения.
С постановление
20.03.2007г. е наложен запор на
банковите сметки на длъжника по образуваното изп.д.№49/2007г. /л.135-136/, но
от съобщенията е видно, че длъжникът не разполага с банкови сметки и наличности
в посочените банки до които са изпратени запорните съобщения.
С постановление от
13.11.2008г. по изп.д.№1320/2005г. е наложена възбрана върху недвижим имот –
собственост на Търговска база” ООД, предмет на законна ипотека в полза на АСК и
вписана в Служба по вписванията под №118, т.1, вх.рег.№4742/28.02.2007г.
/л.230/.
Последната изпратена до
длъжника и получена от него покана за доброволно изпълнение е за заплащане на
сумата по изп.лист по г.д.№2164/2009г. на ВтРС и е получена на 01.10.2009г.
/л.322/.
Уведомления за получаване
на ПДИ са залепени и на 04.11.2009г.
С молба
вх.№1486/21.08.2011г. взискателят е поискал информация за имущественото
състояние на длъжника по изпълнителното дело и предприетите по него
изпълнителни действия.
С протокол от
22.01.2013г., на основание чл.432, т.7 от ГПК във вр. с чл.638, ал.1 от ТЗ е
спряно производството по изп.д.№1320/2005г. и присъединените към него дела -
49/2007, 225/2008г, 139/2009г., 144/2009г. и 133/2009г., досежно имуществото
включено в масата на несъстоятелността. Посочено е, че взискателят следва да
предяви вземанията си по изпълнителните дела пред синдика /л.332/.
Взискателят е бил уведомен
за спиране на производството на 06.02.2013г. /л.333/.
С молба
вх.№481/03.02.2015г. /л.340/ взискателят е направил искане изпълнителното дело
№1320/2005г. да бъде изпратено за принудително изпълнение в гр.Варна, на ЧСИ С.Д.,
рег.№718 във връзка с вписаната възрбана върху недмижимия имот.
Делото е образувано пред
ЧСИ Д. на 20.02.2015г. /л.343/.
С разпореждане от 28.07.2015г., на основание чл.429, ал.3 от ГПК,
„Търговска база” ООД е конституирана като длъжник по изпълнителното дело. Със
същото е насрочена дата за опис и оценка на ипотекирания и възбранен имот за
17.09.2015г.
Не са спорни и от
представените по делото доказателства се установяват и следните
обстоятелства:
Процесният недвижим имот, описан в Акт
за държавна собственост №325/08.07.97г. /л.21-22/ е бил включен в капитала на
„Търговска база Варна-97” ЕООД на основание решение №2806/03.02.1994г. на ВОС,
решение №2306/06.07.1993г. на ВОС и Заповед №РД-18-204/22.04.1997г.
С договор за приватизационна продажба
от 28.10.1998г., „Търговска база – Варна 97” АД е придобило собствеността върху
70 на сто от капитала на „Търговска база – Варна” ЕООД, заедно с правата и
задълженията, произтичащи от тях /л.14-20/.
С договор за приватизационна
продажба от 31.05.2004г., Д.Н.П. е придобил 30 на сто от капитала на „Търговска
база” ООД, заедно с всички права и задължения, произтичащи от тях /л.28 и 29/.
С решение от 23.06.2004г. по
ф.д.№2306/1993г. на ВОС по партидата на дружеството е вписано прехвърлянето на 51
дяла, представляващи 30% от капитала на „Търговска база” ООД от Българската
Държава чрез Агенция за приватизация на Д.Н.П.. Към датата на постановяване на
решението разпределението на дяловете е било, както следва: 51 дяла за Д.п.и
119 дяла за „Търговска база – Варна – 97” АД./л.30 и 31/.
С решение от 19.07.2004г. на Варненски
окръжен съд, е вписана промяна по фирменото дело на „Търговска база” ООД,
състояща се в прехвърляне на дяловете, притежавани от „Търговска база – Варна
97” АД на „Динипо” ЕООД, представлявано от управителя Д.Н.П., в резултат на
което дяловете в дружеството са останали разпределени между Д.Н.П. и „Динипо”
ЕООД, представлявано от Д.Н.П. /л.32 и 33/.
По молба на АСПК от 28.02.2007г. е
вписана законна ипотека на осн. чл.166, ал.1
и чл.168 ЗЗД, пар. 11 ДР на ЗПСПК и пар.8, ал.1 ПР на ЗИД на ЗПСК в
полза на АСПК във връзка с подробно индивидуализирани в молбата вземания,
произтичащи от незипълнение на сключения на 28.10.1998г. договор за
приватизация с „Търговска база – Варна 97” АД върху недвижим имот, собственост
на „Търговска база Варна” ООД, находящ се в гр. Варна, ул. „Академик Корчатов”
1, представлявано от Д.Н.П. /л.42-45/.
По молба на АСПК от 06.04.2009г. е
вписана законна ипотека на осн. чл.166, ал.1
и чл.168 ЗЗД, и пар.8, ал.1 ПР на ЗИД на ЗПСК в полза на АСПК във връзка
с вземания, произтичащи от незипълнение на сключения на 28.10.1998г. договор за
приватизация с „Търговска база – Варна 97” АД върху недвижим имот, собственост
на „Търговска база Варна” ООД, находящ се в гр. Варна, ул. „Академик Корчатов”
1, представлявано от Д.Н.П. /л.46-49/.
Не
е спорно между страните и от приложенията по изпълнителното дело се установява,
че с решение от 05.04.2011г. на ВтОС е обявена неплатежоспособността на
„Търговска база Варна 97” АД и е открито производство по несъстоятелност.
С
определение от 06.02.2013г. по т.д.№37/2011г. на ВтОС са одобрени списъците с
приетите вземания обявени в ТР под №201210111639928 и №20121213172111, между
които и вземането на Агенция по приватизация и следприватизационен контрол
гр.София по процесния изпълнителен лист, на основание чл.692, ал.1 от ТЗ
/л.24-27/, което е предявено на 20.09.2012г. /л.25 от делото на ВРС/..
От извършената служебна справка по
партидата на „Търговска база – Варна 97” АД съдът констатира, че с решение от
29.01.2015г. по т.д.№37/2011г. на ВтОС дружеството е заличено по реда на
чл.632, ал.4 от ТЗ и производството по делото е прекратено.
Решението
е вписано в ТР на 12.02.2015г.
По така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът
намира, че постановеното от ВРС решение е валидно и допустимо, поради което
жалбата следва да бъде разгледана по същество.
По
правната квалификация на предявения иск съдът се е произнесъл с изготвения
проект на доклад с определение №1148/28.03.2018г., обявен за окончателен в
съдебно заседание, като съдът е съобразил факта, че ищцовото дружество
„Търговска База” ООД е ипотекарен гарант за дълг на трето лице – „Търговска
База – Варна 97” АД по изпълнителен лист от 10.06.2008г., издаден по
г.д.№601/2007г. на ВтРС, по който е образувано изп.д.№ 20157180400177 и въз
основа на вписана върху собствения на ищеца недвижим имот законна ипотека от
20.07.2007г., на основание пар.7 и пар.8 от ПР на ЗИД ЗПСК.
Съгласно
разпоредбата на чл.429, ал.3 от ГПК въз основа на изпълнителния лист срещу
длъжника по дълга, изпълнението може да се насочи срещу вещта по ипотеката,
която трето лице е дало като обезпечение, поради което това трето лице е
длъжник по изпълнението. Именно като такъв същият разполага с предвидените в
ГПК възможности за защита – по реда на чл.439 за установяване на материална
незаконосъобразност на изпълнението, основан на факти настъпили след издаване
на изпълнителния лист или по реда на чл.124 за приемане за установено, че в
полза на кредитора АПСК не съществува ипотечно право по пар.8 от ПР на ЗИД на
ЗПСК за вписана законна ипотека върху недвижимите имоти, собственост на ищеца и
за прогласяване за недействително на учредяване на законната ипотека, респ. за
приемане за установено, че ищецът, в качеството му на ипотекарен гарант, не
дължи сумите, предмет на изпълнителния лист поради плащане, погасяване по
давност и др. /в този смисъл е и установената съдебна практика – определение по
ч.г.д.№323/2016г. на ВКС, решение по т.д.№2637/2014г. на ВКС, определение по
ч.т.д.№1999/2016г. на ВКС и др./.
С
оглед на горното и направените в хода на първоинстанционното производство
уточнения, съдът счита, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.439 от ГПК, какъвто иск е разгледан и от първоинстанционния съд.
Съгласно чл.439,ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
като оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението.
В настоящия случай въведените от ищеца твърдения са за: 1/ погасяване по
давност на вземането на кредитора по процесния изпълнителен лист издаден по
г.д.№601/2007г.; 2/ погасяване на правото на принудително изпълнение, на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК; 3/ липса на основание за насочване на изпълнението
спрямо ищеца, в качеството му на ипотекарен гарант, предвид прекратяване и
заличаване на главния длъжник и поради нищожност на учредената върху собствения
му имот законна ипотека.
В тежест на ответника е да установи наведените в процеса възражения – че
давността за вземането му по издадения в негова полза изпълнителен лист е била
прекъсната с предприемане на действия по принудително изпълнение - чл.116,
ал.1, б.»в» от ЗЗД.
По отношение на твърдението за изтекла давност в периода
от 24.04.2008г. до 28.07.2015г.:
При преценка погасяването на вземането съдът намира, че
погасителната давност и действията по спирането и прекъсването й следва да се
преценяват по отношение на главния длъжник, тъй като при погасяване на главното
задължение, ще се погаси и задължението на ипотекарния длъжник. Съдът намира,
че по отношение на последния не тече самостоятелна давност, извън тази по
главното задължение.
Доколкото процесният изпълнителен лист №1369/10.06.2008г.
е издаден въз основа на влязло в законна сила съдебно решение, вземането
установено със същия се погасява с общата петгодишна давност, на основание чл.
110 от ЗЗД, който започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл.114 от ЗЗД/ – датата
на влизане в сила на решението, за установяването му - 24.04.2008г.
От друга страна, от събраните по делото доказателства,
подробно описани по-горе, се установява, че с решение от 05.04.2011г. по
т.д.№37/2011г. на ВтОС е открито производство по несъстоятелност на длъжника
„Търговска база Варна 97” АД, вписано в Търговския регистър под
№20110505151341, а с определение от 06.02.2013г. са одобрени списъците на
приетите вземания, между които и вземането по процесния изпълнителен лист.
Съдът намира, че с факта на предявяване на вземането на
кредитора Агенция за приватизация и следприватизационен контрол гр.София, е
осъществено прекъсване на давностния срок по отношение на вземането, на
основание чл.685а, ал.1 от ТЗ и е осъществено спиране на течението му в хода на
производството по несъстоятелност.
На основание чл.658а, ал.4 от ТЗ с прекратяване на производството по
несъстоятелност по реда на чл.632, ал.5 от ТЗ започва да тече нова давност по
чл.110 от ЗЗД.
С оглед на така посочените правни разпоредби и предвид обстоятелството, че
решението за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на
търговеца влиза в сила от датата на обявяването му в Търговския регистър –
12.12.2015г., съдът намира, че от посочената дата е започнала да тече нова
петгодишна давност по реда на чл.110 от ГПК.
Ето защо, съдът счита, че от датата на влизане на решението за установяване
на процесното вземане 24.04.2008г. до датата на конституиране на ищеца като
длъжник по изпълнителното дело – 28.07.2015г. и датата на извършване на описа и
оценката на собствения му недвижим имот – 15.06.2016г. не е изтекла
предвидената в закона погасителната давност за вземането.
По отношение на твърдението за настъпила перемпция в хода на изпълнителното производство, по
реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК:
Съобразно
разрешенията дадени в т.10 на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС в хода на
изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемане на което и да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо
дали същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния
изпълнител/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н.
Изрично
е постановено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Прието
е още, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да
избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). В тази
връзка, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването
на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала
да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Така дадените разрешения отнесени към настоящия казус водят до извод, че от
датата на образуване на изпълнителното производство, т.е. датата на предявяване
на изпълнителния лист – 09.09.2009г. до датата на извършване на опис и оценка
на процесния имот с постановление от 15.06.2016г. по същото не са извършвани
действия, които да прекъсват погасителната давност.
Независимо от изложеното, съдът намира, че в настоящия случай в хода на
изпълнението не са изтекли две години от което и да е извършено изпълнително
действие по следните съображения:
Изпълнителното производство по отношение на процесното вземане /изп.лист по
г.д.№601/2007г. на ВтОС/ е започнало на 09.09.2009г., с образуването му.
С факта на откриване на производство
по несъстоятелност на длъжника „Търговска база Варна 97” АД, с решение от
05.04.2011г. по т.д.№37/2001г., на основание чл.638 от ТЗ, се спират
изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, което настъпва по силата на закона.
За времето на спиране на изпълнителното производство /2011г./ – до
предявяване и приемане на вземанията /ал.4 на чл.638 от ТЗ/, респ. до датата на
прекратяване на производството по несъстоятелност по реда на чл.632, ал.5 от ТЗ
/12.02.2015г./ е налице законова забрана за извършване на действия по
осребряване на имуществото на длъжника в рамките на индивидуалното принудително
изпълнение, поради което не може да се направи извод, че липсата на такива
действия води до настъпване на перемпцията на изпълнението и е налице основание
за прекратяването му по реда на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Такава не е налице и за периода от 09.09.2009г. /образуването/ до датата на
спирането му /05.05.2011г./, тъй като не
е изтекъл предвидения в закона двугодишен срок.
С оглед на горното съдът намира, че не е настъпило твърдяното от ищеца
прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона.
По отношение на твърдението за липса на основание за насочване на
изпълнението спрямо ищеца, в качеството му на ипотекарен гарант, предвид
прекратяване и заличаване на главния длъжник:
Съобразно разпоредбата на чл.739, ал.2 от ТЗ, в редакцията й към датата на
прекратяване на производството по несъстоятелност на длъжника „Търговска база
Варна 97” АД, по т.д.№37/2011г. на ВтОС, неудовлетворените в производството по
несъстоятелност вземания се погасяват.
По приложението на посочената разпоредба е налице трайно установена съдебна
практика, според която „прекратяването производството по несъстоятелност
погасява всички непредявени, неупражнени и неудовлетворени в производството по
несъстоятелност права» /т. д. № 1017/2006 г., ТК, II Т. о./. С оглед на така
настъпилия погасителен ефект по отношение на главния длъжник, на основание
чл.150, ал.1 от ЗЗД и акцесорния характер на ипотеката, съдът намира, че същата
е погасена поради погасяване на обезпеченото с нея вземане. Погасяването
настъпва по силата на закона и въззивникът/ищец не следва да отговаря по
договора за ипотека.
Обстоятелството, че в процесния случай ипотеката е законна, за вземания на
АПСПК във връзка с неизпълнение на задълженията по сключените приватизационни
договори, по реда на специален закон ЗПСПК /пар.8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК/, не
изключва приложението на общите правила на ЗЗД уреждащи ипотеката, а именно
чл.149 и сл., тъй като в специалния закон не са предвидени нарочни правила за
действителността, вписването и заличаването й /така решение по т.д.№896/2015г.
на ВКС/.
От друга страна, дори с прекратяване на производството по несъстоятелност и
заличаване на длъжника да не се погасява материалното право на кредитора –
АПСПК, а само правото на принудително изпълнение, съдът намира, че не са налице
основания за ангажиране на отговорността на въззивника/ищец по процесния
изпълнителен лист и по следните съображения:
За да е налице основание за ипотекарния кредитор да насочи изпълнението за
установеното по г.д.№601/2007г. на ВтОС вземане към ипотекарния длъжник, е
необходимо наличието на две предпоставки: издаден изпълнителен лист за
процесното вземане и надлежно учредено в негова полза ипотечно право.
Съдът намира, че в рамките на настоящото производство не са налице пречки
за разглеждане на въведените възражения за нищожност на ипотеката, от която
взискателят черпи права, тъй като същото не попада в ограничението на чл.439,
ал.2 от ГПК – факти настъпили до приключване на производството, тъй като
валидността на вписаната върху имота на въззивника законна ипотека не е била
предмет на разглеждане в производството по г.д.№601/2007г. на ВтОС. До
насочване на изпълнението върху ипотекирания имот, неговият собственик, явяващ
се ипотекарен гарант, не е имал възможност да възразява по действителността на
учредената ипотека.
Ето защо, съдът намира, че така въведените възражения са допустими и следва
да бъдат разгледани в производството.
При преценка действителността на вписаната върху собствения на въззивника
недвижим имот законна ипотека по реда на пар.8 от ПЗР на ЗИД ЗПСК, съдът съобразява
разрешенията дадени в решенията по т.д №2637/2014г. и т.д. № 3013/ 2013г. на ВКС, т.о., в които е постановено,
че «с оглед установената с чл 63, пар. 1 ДФЕС забрана за ограничение на
свободното движение на капитали между държавите – членки, постоянната практика
на СЕС по въпросите на чл.63, пар.1 ДФЕС, и в съответствие с принципа за примат
на правото на ЕС над националните правни разпоредби, разпоредбата на пар 8 ПР
на ЗИД на ЗПСК не може да бъде прилагана от националния съд от момента на
приемането на Република България за член на Европейския съюз – 01.01.2007г. до
законодателната й отмяна със ЗИД на ЗПСК, обн. в ДВ бр.34/12.05.2015г.»
На основа на така дадения отговор е прието, че вписваните законни ипотеки
по пар.8 /отм./ ПР на ЗИД на ЗПСК са недействителни, с оглед липса на
предвидено в закона основание за учредяването им, поради което и в полза на АПСПК
не съществува надлежно учредено ипотечно право, което да обоснове насочване на
изпълнението срещу въззивника «Търговска база» ООД, гр.Варна, в качеството му
на ипотекарен гарант.
Изложеното налага извод за
основателност на предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Поради не съвпадане на правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
На основание чл.78 от ГПК и
направеното искане АПСПК следва да бъде осъдена да заплати на „Търговска база”
ООД, гр.Варна, сумата от 2444,60лв., представляваща направените пред първата
инстанция разноски, съобразно изявлението на адв.Т. в съдебно заседание на
09.05.2018г.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №5442/22.12.2017г. по
гр.д. №11895/2017г. на ВРС, 8-ми състав, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен
от ”Търговска База” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Акад. Курчатов №1 срещу Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол, БУЛСТАТ ********* с адрес на управление гр.
София, бул. Г.М. Димитров №52 „А” с
правно основание чл.439 ГПК, че ”Търговска База” ООД, ЕИК ********* не
дължи на Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол, БУЛСТАТ ********* сумата от 11112.06 лв., предмет на изп.дело
№20157180400177 по описа на ЧСИ с рег.№718 в КЧСИ и на изпълнителен лист
№1369, издаден на 10.06.2008г. въз основа на Решение по гр.д. №601/2007г. на
Великотърновски районен съд с длъжник „Търговска база - Варна 97” АД и
взискател Агенция за следприватизационен контрол.
ОСЪЖДА Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, БУЛСТАТ ********* с адрес на управление гр. София, бул. Г.М. Димитров №52
„А” да заплати на Търговска База” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Акад. Курчатов
№1 сумата
от 2 444,60лв., представляваща направените по делото разноски, на
основание чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: