ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 390
гр. Перник, 07.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500297 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278 вр. с чл. 274, ал.1, т.2, вр. с чл. 248, ал.3 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр. София, срещу
определение №95 от 24.02.2022 Г. от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, вписано в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1000, р-н Средец, бул. "Витоша" № 15, Мецанин, представлявано
от И.Г.Д.-М. - Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Р.М.М. - редовно упълномощена с
нотариално заверено пълномощно peГ. № *** по описа на М.Ш. - Нотариус с район на
действие - СРС, вписана под № *** в регистъра Нотариалната камара, съдебен адрес - ***,
постановено по Гражданско дело № 20211730100646 по описа на Районен съд- Радомир за
2021 година, в частта за разноските.
По съображения изложени в частната жалба се моли определението да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Изложено е, че със съобщение по гр.д. №
646 по описа на Районен съд Радомир за 2021 година, получено на 10.03.2022г. което било
връчено на Дружеството, постановеното по делото Определение №95 от 24.02.2022г., с
което съдът оставя без уважение молбата от „ОТП Факторинг България“ ЕАД за изменение
на Решение №58 от 10.12.2021 г. в частта за разноските.
В указания двуседмичен срок, депозират настоящата частна жалба срещу
Определение №95 от 24.02.2022г„ постановено по гр.д. № 646 по описа на
1
Районен съд Радомир за 2021 година, като излагаме следното:
По въпроса за отговорността на ответника за разноски по иск за несъществуване на
вземането, когато то е погасено по давност и ответникът е признал иска, се сочи, че е налице
трайна практика на ВКС, съгласно която отговорност за разноски би възникнала за
кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. Доколкото давността не
се прилага служебно, не можело да се очаква кредиторът да я прилага автоматично в
отношенията със своите контрахенти. В този смисъл, отговорност за съдебните разноски в
процес, предмет на който е несъщсствуването на погасено по давност вземане, би
възникнала за кредитора - ответник само, ако той предприеме действия за принудително
събиране на погасеното по давност вземане, респ. оспори предявения основателен иск. В
случая се твърди, че са налице предпоставките за приложението на чл.78, ал.2 от
ГПК.Липсвали данни ответникът с поведението си да е дал повод за завеждане на делото.
Повод за завеждане на делото е налице, тогава когато към момента подаване на исковата
молба, ответникът осъществява действия, бездействия, сочени от ищеца като основание за
предявяване на иск или е изразил готовност да ги предприеме. След като по делото не се
твърди и не е установено дружеството да е предприело действия за принудително събиране
на вземането, (дори напротив факта, че дружеството не е искало извършването на
изпълнителни действия и такива не са били извършвани от съдебния изпълнител, на
основание чл. 146, ал. 1, т.4 от ГПК е обявено като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелство в проведеното на 29.11.2021г. съдебно заседание), то можело да се приеме, че
повод за завеждане на делото от ответника не е даден.
С предявяването на отрицателен установителен иск длъжникът се сочи, че цели да
осуети възможността за принудително изпълнение по вземането, защото погасителната
давност е изтекла. Следователно решението, с което искът е уважен, формира сила на
пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение
за своето вземане срещу длъжника, но задължителната сила на влязлото в сила решение не
рефлектира върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК (арг. от чл. 298, ал. 1 ГПК). Искът не
е осъдителен, нито конститутивен, а ответникът има право на разноски и при уважаване на
този отрицателен установителен иск, ако не е дал повод за завеждането на делото и ако го е
признал - какъвто е настоящия случай.В срока за отговор на исковата молба, ответникът
сочи, че е признал иска.Предвид горното, счита, че са налице кумулативните предпоставки
визирани в нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, поради което разноските следва да се възложат
върху ищеца.
Насрещната страна В.С., чрез адв. Ц. е депозирала писмен отговор, в който излага
подробни съображения защо счита, че атакуваното определение на РРС е правилно и
2
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Сочи, че не е налице хипотезата на чл.78,
ал.2 ГПК, като в хронологичен порядък описва как са се развили действията по
претендиране на вземането още преди същото да бъде цедирано на Дружествот
жалбоподател и че са били предприети изпълнителни действия на база изпълнителен титул,
срещу въззиваемата страна, като е било образувано и изп. Дело за това вземане от
предходния взискател, поради което и е бил заведен процесния ОУИ.
Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява редовна. Същата
е подадена в срок от активнолегитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване на постановения съдебен акт. Следователно същата е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното определение, което е постановено
по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК - за изменение на решение № 58/10.12.2021 г. по гр. д. №
646/2021 г. по описа на РС - Радомир, в частта, в която в тежест на ответника са възложени
разноски в общ размер на 428,39 лева, като съдът Е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК и предвид признанието на иска, направено с отговора на исковата молба, осъдил
ищцата да заплати на ответното дружество направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, не е нищожно и не е недопустимо.
С исковата молба, въз основа на която е образувано производството по гр. д. №
646/2021 г. по описа на РС – Радомир е било образувано посоченото дело и въз основа на
искова молба, депозирана от В. Д. С. срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С решение № 58/10.12.2021 г. по гр. д. № 646/2021 г. по описа на РС - Радомир
съдът е уважил изцяло предявения иск, като е признал за установено в отношенията между
страните, че ищцата В.С. на дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД следните сумите, а
именно: 1412,95 лева - главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен на
***, сумата от 243,73 лева - договорна лихва за периода от 28.10.2012 г. до 11.12.2013 г.,
86,87 лева - наказателна лихва за периода от 28.10.2012 г. до 11.12.2013 г., както и 60,00 лева
- заемни такси, като погасени по давност. Със същото решение съдът е осъдил на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество да заплати на ищцата направените от последната
разноски в общ размер на 428,39 лева.
С писмения отговор ответното „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр. София /стр.19
от първоинстанционното дело/, е изразила становище, че ако съдът приеме предявения иск
за допустим, то прави признание на иска като основателен и на основание чл. 78, ал.2 от
ГПК моли разноските да бъдат възложени върху ищеца, тъй като ответникът не е дал повод
за завеждане на делото.
3
С решение №58/10.12.2021 г. по гр. д. № 646/2021 г. по описа на РС – Радомир
псъдът е уважил изцяло предявения иск, като е признал за установено в отношенията между
страните, че ищцата В.С. на дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД следните сумите, а
именно: 1412,95 лева - главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен на
***, сумата от 243,73 лева - договорна лихва за периода от 28.10.2012 г. до 11.12.2013 г.,
86,87 лева - наказателна лихва за периода от 28.10.2012 г. до 11.12.2013 г., както и 60,00 лева
- заемни такси, като погасени по давност. Със същото решение съдът е изложил подробни
доводи за възлагането на разноските на ответника, както следва, а именно, че с оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата възниква правото на разноски.
Ищцата претендира разноски в общ размер на 472,14 лева, от които72,14 лева – заплатена
държавна такса и 400,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.С отговора на
исковата молба ответникът е поискал при разпределяне на отговорността за разноските
съдът да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тези предпоставки следва да са налице
кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба. В процесния случай
според съда не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като
макар ответникът да е признал иска, не доказва наличието на втората кумулативна
предпоставка, тъй като с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и впоследствие с подаването на молба за образуване на
изпълнително дело и извършването на изпълнителни действия, първоначалният взискател –
„Банка ДСК“ ЕАД, а след това и последващият взискател - „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
с поведението си са дали повод за завеждане на делото, като са предприели съдебни мерки
за събиране на вземането си. Според приетото в определение N№ 318/25.07.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 2828/2018 г. отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако
той предприеме съдебни мерки за събиране на вземането си, какъвто безспорно е
настоящиятслучай. Наред с това, в определение № 95/22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
510/2018 г. е прието, че кредиторът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен
титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за
предявяването на иска. Безспорно е между страните, че макар изпълнителното дело да е
било прекратено, издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист не са обезсилени и
за кредитора не съществува пречка отново да подаде молба за образуване на изпълнително
дело за горепосочените суми. В последното съдебно заседание е описано, че процесуалният
представител на ответното дружество е направил възражение с правно основание чл. 78, ал.
5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за основателно, като счита, че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение е
4
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради
което следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
съдът не е обвързан с ограничението на § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая
размерът на претендираното възнаграждение от ищцата на основание сключения с адв. Ц. от
*** договор за правна защита и съдействие е в размер на 400,00 лева, като размерът на
възнаграждението следва да бъде намален до 356,25 лева (чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и бъде осъден
ответникът да заплати на ищцата сумата в общ размер на 428,39 лева (356,25 лева –
адвокатско възнаграждение и 72,14 лева – държавна такса.
С молба от ответника е поискано от РРС изменение на решението, в частта му за
разноските, като на него да му се присъдят сторените от същото
разноски.
С обжалваното определение, молбата му е оставена без уважение молба от „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ № 15 за изменение на решение № 58/10.12.2021 г. по гр. д. №
646/2021 г. на Радомирския районен съд, в частта относно присъдените разноски. В
мотивите си съдът е посочил, че основа на искова молба, депозирана от В. Д. С. срещу
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК.
С решение № 58/10.12.2021 г. по гр. д. № 646/2021 г. по описа на РС - Радомир съдът
е уважил изцяло предявения иск, като е признал за установено в отношенията между
страните, че ищцата В.С. на дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД следните сумите, а
именно: 1412,95 лева - главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен на
***, сумата от 243,73 лева - договорна лихва за периода от 28.10.2012 г. до 11.12.2013 г.,
86,87 лева - наказателна лихва за периода от 28.10.2012 г. до 11.12.2013 г., както и 60,00 лева
- заемни такси, като погасени по давност. Със същото решение съдът е осъдил на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество да заплати на ищцата направените от последната
разноски в общ размер на 428,39 лева.
Съдът намира, че доводите на ответника за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК са несъстоятелни, тъй като, за да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
5
следва ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и да признае
иска. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно. В процесния случай, макар
ответникът да е признал иска с отговора на исковата молба, същият не доказва наличието на
втората кумулативна предпоставка, тъй като с подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и впоследствие с подаването
на молба за образуване на изпълнително дело и извършването на изпълнителни действия,
първоначалният взискател - „Банка ДСК“ ЕАД, а след това и последващият взискател -
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, с поведението си са дали повод за завеждане на делото,
като са предприели съдебни мерки за събиране на вземането си. Според приетото в
определение № 318/25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г. отговорност за разноски би
възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки за събиране на вземането си,
какъвто безспорно е настоящият случай. Наред с това, в определение № 95/22.02.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г. е прието, че кредиторът не дължи разноски, ако не е
разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е
дал друг повод за предявяването на иска. Безспорно е между страните, че макар
изпълнителното дело да е било прекратено, издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист не са обезсилени и за кредитора не съществува пречка отново да подаде
молба за образуване на изпълнително дело за горепосочените суми
Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява неоснователна:
Действително е налице противоречива съдебна практика на ВКС, по въпроса - при
предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК и направено признание от
страна на ответника, дали на ответника се дължат направените от него разноски или той
дължи разноски на ищеца.
В една част от съдебната практика на ВКС - определение № 338 от 18. 07. 2018г. по
ч. гр. д. № 209 / 2018г., IV г.о. на ВКС, определение № 71 от 21. 01. 2014г. на ВКС по ч. гр.
д. № 17 / 2014г., III г.о. на ВКС, определение № 474 от 7. 11. 2019г. на ВКС по ч. гр. д. №
3063 / 2019г., IV г.о. на ВКС и други, се приема, че ако ответникът разполага с изпълнителен
титул, макар и да е направил признание на иска, то ищецът има право на разноски.
В определение № 534 от 6. 12. 2019г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484 / 2019г., III г.о. и др.,
пък се приема, че отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е
несъществуването на погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора - ответник
само, ако той предприеме действия за принудително събиране на вземането, респективно
оспори предявения основателен иск..
Пернишкият окръжен съд възприема първото становище - ответникът не дължи
разноски, ако не разполага с изпълнителен титул /а в конкретния казус той разполага с
6
такъв, като даже е имало и заведено изпълнително дело от предходния взискател, но титуляр
на вземането понастоящем е именно ответникът/, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
Следователно обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 95 от 24.02.2022 Г. по гр. д. № 646 по описа на Районен
съд- Радомир за 2021 година, в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7