Р Е Ш
Е Н И Е
№ 36
гр. Перник, 23.03.2022
г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд –
Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар
Е. В. и с участието на прокурор М. Л. ***, като разгледа докладваното от съдия
Георгиева административно дело № 529/2021 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 100, ал. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във вр. с чл. 142, ал. 4 от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по
искова молба от С.Л.М. – Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Р.Ш.,***,
със съдебен адрес:***, против Министерство на вътрешните работи (МВР) с
административен адрес гр. С.***, ул. „***“ № ***.
Претендира се
заплащане на сума в размер на 5256.00 лв. (пет хиляди двеста петдесет и шест
лева), представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от незаконното й временно отстраняване от работа
със заповед № 8121/С-3891 от 19.02.2021 г. на министъра на вътрешните работи, и
съответстваща на полагащото й се и пропуснато от нея брутно възнаграждение за
периода, през който ищцата е лишена от възможността да упражнява правото си на
труд по служебно правоотношение и да получава възнаграждение за периода от
19.02.2021 г. – дата на връчване на заповед № 8121/С-3891, до 19.04.2021 г. –
дата на прекратяване на служебното й правоотношение със заповед № 8121к-5976 19.04.2021 г. на министъра на
вътрешните работи. С исковата молба се претендира и заплащане на законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 09.11.2021, до
окончателното изплащане на сумите. Иска
се присъждане направените по делото разноски.
Ответникът по иска –
Министерство на вътрешните работи, в писмен отговор по исковата молба не оспорва основателността на иска, а оспорва размерът на
исковата претенция. Иска се от съда да отхвърли иска за обезщетение в частта
над сумата от 4 216.00 лв. до пълния предявен размер.
В проведеното на
25.02.2022 г. съдебно заседание ищецът С.Л.М. – Д., редовно призовавана, не се
явява и не изпраща представител. В депозирана по делото молба от 25.02.2022 г.,
процесуалният представител на ищеца – адвокат Р.Ш.,***, поддържа исковата
молба, претендира присъждане на съдебни разноски. Сочи, че извършеното плащане
от 4 215.90 лв. е извършено от трето лице, а не от ответника по делото. Сочи
също така, че ако искът се уважи за сумата от 4 215.90 лв. представляваща
главница по претендираното обезщетение, то върху нея се дължи и заплащане и на
законната лихва върху същата за периода от датата на завеждане исковата молба
до датата на плащане на обезщетението.
В проведеното на
25.02.2022 г. съдебно заседание ответникът по иска – Министерство на вътрешните
работи, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Катя Р.***, поддържа
депозирания отговор. Поддържа доводите за недопустимост на исковата претенция.
Иска отхвърляне на исковите претенции като неоснователни, тъй като по делото са налице доказателства за изплащане от
ОД на МВР – П., на претендираното от ищцата обезщетение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Участвалият по делото
представител на Окръжна прокуратура – П., прокурор М. Л., дава заключение за
основателност на иска. Предлага същият да се уважи.
Административен съд –
П., след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на
страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Със заповед №
812/С-3891 от 19.02.2021 г. на министъра на вътрешните работи, С.Л.М. – Д. на
основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е била отстранена временно от длъжност
началник на отдел „Административен“ в ОД на МВР – П.**, до приключване на
дисциплинарно производство.
С решение № 111 от
20.05.2021 г. на Административен съд – П., постановено по адм. дело № 140/2021
г., оставено в сила с решение № 10819 от 27.10.2021 г. на ВАС, постановено по
адм. дело № 7792/2021 г., е отменена като незаконосъобразна заповед №
812/С-3891 от 19.02.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която С.Л.М. –
Д. е отстранена временно от длъжност началник на отдел „Административен“ в ОД
на МВР – П., до приключване на дисциплинарно производство.
На 19.04.2021 г.
министърът на вътрешните работи издал заповед
№ 8121к-5976 (л. 24 от делото), с която наложил на С.Л.М. – Д. дисциплинарно
наказание „уволнение“ и прекратил служебното й правоотношение с МВР. Заповедта
е връчена на ищцата на същата дата. Между
страните не се спори, че заповедта за уволнение е обжалвана, като жалбата е
отхвърлена с влязло в сила съдебно решение.
Към датата на издаване и
връчване на отменената заповед № 812/С-3891 – на
19.02.2021 г., в частта й за временно отстраняване от длъжност, и към датата на
издаване и връчване на заповед № 8121к-5976 – на 19.04.2021 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното й
правоотношение с МВР, ищцата С.Л.М. – Д. заемала длъжността „началник“ на Отдел
„Административен“ в ОД на МВР – П.на основание заповед № 8121к-5397 от
15.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи (л. 47 от АД № 140/2021 г.) Към
тази дата ищцата, на основание заповед № 8121к-4105/08.02.2019 г. на министъра
на вътрешните работи (л. 45 от АД № 140/2021 г.), е с определено ниво на
основната месечна заплата – 15, със степен на основната месечна заплата – III и с основна месечна
заплата – 2 162 лв.
В хода на съдебното
производство се допусна, изслуша и прие съдебно-счетоводна експертиза.
Заключението като компетентно дадено и кореспондиращо със събраните
доказателства по делото се цени в цялост. Въз основа на него се приема, че брутното трудово възнаграждение, получавано от
ищцата за месеца предхождащ отстраняването й от длъжност и към момента на
отстраняването й от длъжност е в размер на
2 162.00 лв.. Същото е определено със заповед № 8121к-4105/08.02.2019 г.
на министъра на вътрешните работи. Възнаграждението е определено в максималния
размер от 2 162.00 лв. съгласно заповед № 8121з-92/31.01.2019 г. на
министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на Вътрешни правила за
заплатите на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (л. 60 и л.
64 от делото) за ниво на основна месечна заплата – 15, и степен на основна
месечна заплата – III. За изпълнение на служебните си задължения по служебно
правоотношение в периода от 19.02.2021 г. до 19.04.2021 г., съобразено с
приспадащите се работни и празнични дни в месеците 02.2021 г., 03.2021 г. и
04.2021 г.
и съобразно Вътрешните правила, регламентиращи формиране на възнаграждението,
ищцата би получила брутно възнаграждение в общ размер на 4 215.90
лв. (четири хиляди двеста и петнадесет лева и деветдесет стотинки) при среднодневно
брутно възнаграждение за посочения период в размер на 108.10 лв.. Във възнаграждението - 2 162.00 лв. се включва основното месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения за прослужено време, за работа при специфични
условия, за изпълнение на специфични служебни дейности, за научна степен, като
същото е в максимален размер за длъжност началник на отдел „Административен“ в
ОД на МВР, при ниво на основна месечна заплата – 15, и степен на основна
месечна заплата – III. Вещото лице е констатирало, че на 29.12.2021 г. от ОД на
МВР – П. е извършен бюджетен превод на сумата от 4 215.90 лв. по банковата
сметка на С.Л.М. – Д. с основание: обезщетение по чл. 100, ал. 4 от ЗДСл. Преведената сума е отразена в дневното
банково извлечение на наредителя ОД на МВР – П.к от 29.11.2021 г.. В тази си
част заключението на експерта кореспондира и със с представеното по делото от
ответната страна платежно нареждане за бюджетен превод на л. 98 от делото, от
което е видно, че на 23.12.2021
г. в 13:19 часа, от името на ОД на МВР –
П., е наредена за плащане сума от 4 215.90 с получател С.Л.М., с основание:
обезщетение по чл. 100, ал. 4 от ЗДСл.
Тази фактическа обстановка се
прие от представените с исковата молба документи, платежно
нареждане от дата 23.12.2021
г. за бюджетен превод на сумата от 4 215.90 с
наредител ОД на МВР – П., и получател С.Л.М. (л. 98 от делото), административно дело
№ 140/2021 г. по описа на Административен съд – П., ведно с административно
дело № 7792/2021 г. по описа на Върховния административен съд, писмо вх. №
516/14.02.2022 г. от директора на ОД на МВР – П., както и заключението по
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В.Ж.П. всичките приети
като годни доказателства.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав на
Административен съд – П. прави следните правни изводи:
Искът е
подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.
205 от АПК и при наличие на условието по чл. 204, ал. 1 от АПК, поради което е
допустим.
Съгласно
чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинените вреди. В случая, ищецът претендира вреди настъпили
от акт, издаден от министъра на вътрешните работи, който от своя страна е и
орган по назначаването /л. 47, л. 49/ поради което Министерството на вътрешните
работи е юридическото лице, съответно е и надлежен пасивно легитимиран ответник
по иска. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗМВР Министерството на вътрешните работи е
юридическо лице и следователно същото е
надлежно процесуално легитимирано да отговаря за вредите, които се твърди, че
са причинени от отменена заповед. Следователно
искът е редовно предявен от надлежна страна и срещу субект по чл. 205 от АПК.
Условие
за допустимост на иск за обезщетение, предявен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 100, ал. 4 от ЗДСл във вр. с чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, е и отмяната по съответния ред на административния
акт, от който се претендират вредите. В случая се претендират имуществени вреди
от заповед № 812/С-3891 от 19.02.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с
която ищецът С.Л.М. – Д. е била отстранена временно от длъжност началник на
отдел „Административен“ в ОД на МВР – П., до приключване на дисциплинарно
производство. Цитираната заповед е отменена като незаконосъобразна в тази й
част с решение № 111 от 20.05.2021 г. на Административен съд – П., постановено
по адм. дело № 140/2021 г., оставено в сила с решение № 10819 от 27.10.2021 г.
на ВАС, постановено по адм. дело № 7792/2021 г.
По
същество:
Разпоредбата на чл. 100, ал. 4 от
ЗДСл във вр. с чл. 142, ал. 4 във вр. с чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР разписва,
че държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на
обезщетение при условията и по реда на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 7 от Конституцията
на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни
актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Разпоредбата се съдържа
в глава първа на Конституцията, посветена на основните начала за държавно
устройство, но същата не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип,
осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Такъв закон е ЗОДОВ,
който разграничава отговорността на два вида – отговорност за дейност на
администрацията и отговорност за дейност на правозащитни органи.
В чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
посочено, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. По силата на алинея втора, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда,
установен в АПК. В разпоредбата на чл. 203 АПК е регламентиран редът за
предявяване на искове за обезщетения – по реда на Глава единадесета от АПК,
като за неуредените въпроси за имуществената отговорност е посочено, че се
прилагат разпоредбите на ЗОДОВ.
Искът е осъдителен. С него се
цели възмездяване на лицето, претърпяло вреди вследствие на незаконосъобразни
актове, действия и бездействия. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана с
наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.
Но отговорността на държавата не е безусловна. Отговорността не се презумира от
закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно
изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно: 1.
незаконосъобразен акт, действие или бездействие, на административен орган по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответен ред; 2. настъпила вреда; 3. причинна връзка между
отменения акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат –
вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Наличието или не
на тези елементи от фактическия състав за ангажиране отговорност по чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ обуславя и изводите по основателността на иска. При недоказване на
който и да било елемент от така очертания фактически състав не може да се
реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По основателността на главния иск
съдът отчита следното:
Установяването на
незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган,
е първият елемент от фактическия състав за реализиране на отговорността на
държавата. В случая се претендират вреди, настъпили в резултат на заповед №
812/С-3891 от 19.02.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която ищцата С.Л.М. – Д. е била отстранена временно от
длъжност началник на отдел „Административен“ в ОД на МВР – П., до приключване
на дисциплинарно производство. Цитираната заповед е отменена като
незаконосъобразна в посочената й част с решение № 111 от 20.05.2021 г. на
Административен съд – Перник, постановено по адм. дело № 140/2021 г., оставено
в сила с решение № 10819 от 27.10.2021 г. на ВАС, постановено по адм. дело №
7792/2021 г. С това по делото се доказа наличието на
първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, а именно: отменен с
влязло в сила съдебно решение административен акт.
Доказа се по делото и наличието
на претендираната имуществена вреда от отменения като незаконосъобразен
акт. За периода от 19.02.2021 г. до
19.04.2021 г. ищцата е била лишена от
получаване на възнаграждение в резултат на отменения като незаконосъобразен
административен акт – заповед № 812/С-3891 от 19.02.2021 г. на министъра на
вътрешните работи.
По делото се доказа и наличието
на причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен акт и
претърпените, претендирани имуществени вреди. Съгласно чл. 100, ал. 3 от ЗДСл,
респективно чл. 214, ал. 5 от ЗМВР, държавният служител не получава заплата за
времето, през което е бил отстранен. В тази връзка ищцата би продължила да
получава възнаграждение за заеманата от същата длъжност, ако не беше отстранена
от работа в периода от момента на връчването на отменената в оспорената й част
заповед до момента на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното й правоотношение с МВР. В
патримониума на ищцата е настъпила имуществена вреда – пропуснати ползи, които
същата не е успяла да реализира, която вреда е пряка и непосредствена последица
от издаването на отменения като незаконосъобразен акт. По делото не се твърди,
нито се установи, по време на исковия период ищцата да е получавала доходи по
друго трудово или служебно правоотношение.
Въз основа на изложеното се
приема, че към момента на подаване на исковата молба – 09.11.2021 г., са били
налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна –
МВР, по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е така, тъй като по делото се
доказа, че претендираното обезщетение във вид на имуществени вреди брутни
възнаграждения, неполучени от ищеца за периода на незаконното й отстраняване от
работа – от 19.02.2021 г. до 19.04.2021 г., съставляващи сумата от брутните
възнаграждения, които С.Л.М. – Д. би получила в исковия период, не са били
репарирани от страна на ответника – МВР, към момента на предявяване на исковата
молба. Разпоредбата на чл.
100, ал. 3 ЗДСл, която предвижда, че държавният служител не получава
заплата за времето, през което е бил отстранен намира приложение в съответната
хипотезата на отстраняване от длъжност на държавния служител със
законосъобразен административен акт за времето на действието му и е неприложим
в казуса. Следователно искът е доказан по основание.
По размера на главния иск:
В горния смисъл съдът приема, че
след издаването на отменения като незаконосъобразен административен акт, ищцата
е търпяла претендираните с исковата молба имуществени вреди. Същите са доказани
до размер от 4 215.90лв., представляващи обезщетение за периода 19.02.2021
г. до 19.04.2021 г., т.е. за 39 дни, през който период е отстранена от
длъжност, формиращо се от брутно месечно възнаграждение за посочения период.
Доказателства за претърпени имуществени вреди над този размер до пълния
претендиран размер от 5256лв. не са ангажирани. Въз основа на изложеното исковата
претенция е основателна и доказана до размер от 4 215.90лв., представляващ
имуществени вреди претърпени в резултат на незаконното й отстраняване от
работа.
В хода на производството е
настъпило плащане с посочено основание: обезщетение по чл. 100, ал. 4 от ЗДСл в
размер на 4 215.90лв.. Сумата е получена по банковата сметка на ищцата на
29.12.2021 г. и не са представени доказателства за връщането й. При това
положение, с направеното плащане на брутните възнаграждения на ищеца,
претендирани като обезщетение за причинени имуществени вреди в исковия период и
в доказания им по делото размер, исковата претенция по главния иск е погасена,
независимо от факта, че това е сторено от неучастващо по делото лице. Не
съществува законова пречка претендираните имуществени вреди да бъдат изплатени
от трето лице (арг. от чл. 73 от ЗЗД във вр. с § 1 от ЗОДОВ), като следва да се
отчете фактът, че директорът на ОД на МВР – П., е второстепенен разпоредител с
бюджет по бюджета именно на МВР (т. 28 от Приложение към чл. единствен от
Постановление № 73 на МС от 27.03.2015 г. за определяне на второстепенните
разпоредители с бюджет по бюджета на МВР), както и обстоятелството, че
областните дирекции са една от основните структури на МВР – чл. 37, ал. 1, т. 2
от ЗМВР.
Въз основа на настъпилото в хода на
процеса плащане на сума от 4 215.90 лв., съставляваща обезщетението за имуществени
вреди по чл. 100, ал. 4 от ЗДСл за периода от 19.02.2021 г. до 19.04.2021 г,
съдът счита, че е налице правопогасяващ факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на главния иск, който факт съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, следва да бъде
съобразен. С превеждането на посочената
сума, представляваща обезщетение по чл. 100, ал. 4 от ЗДСл по сметка на ищеца
задължението е погасено и не е налице основание за присъждане в полза на ищеца
на сумата от 4 215.90 лв., явяваща се доказания по делото размер на
имуществените вреди, на претендираното основание и за исковия период. При това
положение предявеният главен осъдителен иск се явява неоснователен поради
настъпило в хода на съдебното производство плащане и същият подлежи на
отхвърляне. До пълният предявен размер
искът е неоснователен и недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне.
По акцесорния иск за заплащане на
законната лихва:
С исковата молба е заявена
претенция за присъждане на законната лихва от депозиране на исковата
молба-09.11.2021г. до окончателното изплащане на сумите. Сумата е платена на
23.12.2021г. Главният иск е уважен в размер на 4215.90лв., поради което
дължимата лихва е в размер на 52.70лв., изчислена с помощта на онлайн калкулатора на НАП. С оглед уважаване
на главния иск се следва уважаване и на претенцията за заплащане на лихва за
периода от 09.11.2021г. до 23.12.2021г. в размер на 52.70лв., която ответникът
следва да бъде осъден да я заплати.
По разноските:
При този изход на делото и двете
страни имат право на разноски. Съгласно
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Искане за присъждане на разноски от страна на ищеца е направено с
жалбата, като не е депозиран списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Искане за присъждане на разноски от
страна на ответника не е направено до приключване на съдебния спор. С отговора
на исковата молба е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Същото е основателно. Спорът не е с фактическа и правна сложност, делото е
протекло в две съдебни заседания, като само на едно от тях се е явил пълномощник поради което възнаграждението
се привежда с оглед материалния интерес по делото съгласно
чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и се определя в размер на 593лв..
При съобразяване с горното
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съдебни разноски,
съразмерно с уважената част в размер на 482.00лв., представляващи заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на
основание чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, Административен
съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иск на С.Л.М. – Д.,
с ЕГН **********, с адрес: *** против Министерството на вътрешните работи, за
осъждане да й се заплати сумата в размер на 5256.00 лв. (пет хиляди двеста
петдесет и шест лева), представляващи обезщетение за причинени имуществени
вреди за периода 19.02.2021 г. до
19.04.2021 г., настъпили в резултат на отстраняването й от работа с отменена
като незаконосъобразна заповед № 812/С-3891 от 19.02.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, с влязло в сила съдебно решение постановено по АД №
140/2021г. по описа на Административен съд-П., като в частта за сумата в размер
от 4 215.90 лв. (четири хиляди двеста и петнадесет лева и деветдесет стотинки) поради настъпило плащане в хода на съдебното
производство, а за разликата до пълния
размер от 5256.00лв. (пет хиляди двеста петдесет и шест лева) като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Министерството на
вътрешните работи, с административен адрес гр. С.***, ул. „***“ № ***, да заплати
на С.Л.М. – Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 52.70лв (петдесет и
два лева и седемдесет стотинки), представляваща законна лихва върху главница от
4 215.90 лв. за периода от 09.11.2021 г. до 23.12.2021 г. - дата на
плащането.
ОСЪЖДА Министерството на
вътрешните работи, с административен адрес гр. С.***, ул. „***“ № **, да
заплати на С.Л.М. – Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, съдебни разноски в
размер на 482.00 лв. (четиристотин осемдесет и два лева).
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/