Присъда по дело №525/2024 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 143/29.08.2024 година по НОХД № 525/2024 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия А. Х. А. /А.Н.А./, роден на ********** година в гр.Идлиб,
Сирийската Арабска Република, гражданин на Сирийската Арабска Република, е повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, на 14.08.2024
година в района на гранична пирамида №268, находяща в землището на с.Лесово, обл.Ямбол
действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован за съдебно заседание не се е явил и не е посочил уважителни причини за
неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от
НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би
попречило за разкриване на обективната истина по делото, а правото на защита на
подсъдимия в производството е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения
му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин от обективна и
субективна страна от събраните по делото доказателства. Пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен и му бъде определено наказание при условията на чл.55 от НК – пет
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от
три години и кумулативно предвиденото за това престъпление наказание глоба, което да
бъде наложено в размер на 500.00 лева.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. В. К. от АК - Ямбол в хода на съдебните
прения не оспорва доказаността на обвинението. Пледира при определянето на наказанието
на подсъдимия съдът да вземе предвид чистото съдебно минало на подзащитния й,
съдействието което е оказал на органите на досъдебното производство за изясняване на
фактическата обстановка и механизма на извършване на деянието, а така също условията на
живот в Сирия, които създават риск за живота и здравето сирийските граждани и ги
принуждават да напускат родината си и търсят по - добър живот за себе си и близките си.
С тези доводи пледира за налагане на наказание на подзащитния й при условията на чл.55
от НК – лишаване от свобода в размер на предвидения от закона минимум, чието
изпълнение на основание чл.66 от НК бъде отложено за срок от три години. Моли съдът да
не налага на основание чл.55, ал.3 от НК кумулативно предвиденото за престъплението
наказание глоба.
Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото
и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е А. Х. А. /А.Н.А./, роден на ********** година в гр.Идлиб,
Сирийската Арабска Република, гражданин на Сирийската Арабска Република, с основно
образование, без документи за самоличност.
През 2016 година подсъдимият А. Х. А. /А.Н.А./ напуснал държавата си по
произход - Сирийската арабска република и влязъл в република Турция, установил се в гр.
Коня, република Турция. През настоящата 2024 година подсъдимия решил да напусне
република Турция и се установи във Федерална република Германия, не по установения за
1

това ред. В изпълнение на намерението си подсъдимия се свързал с неустановено по делото
лице, което се съгласило срещу сумата 3500 евро да организира превеждането на
подсъдимия по част от маршрута му към Федерална република Германия - от република
Турция до република Сърбия, през република България, като премине през границата на
страните ни с република Турция не по установения от закона ред - без разрешение на
надлежните органи на властта.
Във връзка с постигната договореност на 12.08.2024 година вечерта подсъдимия като
част от група от 20 души тръгнал от гр. Истанбул , република Турция към турско -
българската граница. Сутринта на 14.08.2024 година подсъдимия, като част от група от
общо 20 лица, всички имащи намерение да влязат в страната ни не по установения от
закона начин, водени от двама водачи, с неустановена по делото самоличност, достигнали
възпрепятстващото съоръжение на българо - турската граница. На 14.08.2024 година, преди
обяд, подсъдимият влязъл през границата на страната ни от република Турция в република
България, в района на 268 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Лесово, общ.
Елхово, обл. Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта, като преминал през
отвор направен от водачите на групата във възпрепятстващото съоръжение, находящо се на
българо–турската границата. Останалите деветнадесет лица, с които подсъдимия се
придвижвал и двамата им водачи също влезли в република България по идентичен начин,
по същото време и от същото място.
При влизането си в страната ни на 14.08.2024 г. подсъдимият не е носел документ за
самоличност, нито е притежавал документи, разрешаващи му да влезе в република България.
След влизането си в страната ни подсъдимия и спътниците му продължили движението си
на територията на република България първоначално пеш, а след това като пътници в
лекотоварен автомобил марка „Рено“, управляван от румънски гражданин. Окол половин
час след влизането си в автомобила, около 20.00 часа на 14.08.2024 година автомобила, в
който пътувал подсъдимия заедно с останалите 19 лица от групата, бил спрян на главен път
I-7 в участък от пътя – разклона за гр. Тополовград, обл. Хасково, при движението му в
посока от границата на страната към вътрешността на република България, от служители на
МВР, между които и св.Н. З. - ст. полицай в 1-во РУ – Перник, командирован в ГПУ –
Елхово. При извършената полицейска проверка никой от групата в която пътувал
подсъдимия, вкл. и той самия не представил документ за самоличност, нито други
документи даващи му право да влезе в република България.
След това подсъдимия и останалите лица, с които се придвижвал били задържани и
отведени в ГПУ - Елхово.
При извършения полицейски обиск на подсъдимия в ГПУ - Елхово в него не са били
открити никакви вещи, вкл. и документи за самоличност.
Във връзка с установяване мястото на преминаване на държавната граница от
подсъдимия, св. Ж. Ч. - полицай в 03 ГОДГ в ГПУ – Елхово при РДГП – Елхово по
разпореждане на прекия си началник извършил непосредствено след установяването на
групата проверка на линията на държавната граница, при която установил като място на
преминаване на държавната граница от групата, в която се намирал подсъдимия района на
268 гранична пирамида.
Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не са били намерени негови
национален документ за самоличност, самоличността му е била снета, по негови данни.
Лицето се е идентифицирало с имената А. Х. А. /А.Н.А./, роден на ********** година в
гр.Идлиб, Сирийската Арабска Република, гражданин на Сирийската Арабска Република, с
основно образование, с адрес: гр.Идлиб, Сирийската Арабска Република.
Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган,
при привличането и разпита му като обвиняем в хода на бързото производство. Така
2

установената във фазата на бързото производство самоличност се възприе и от съда в хода
на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие
документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на бързото производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279,
ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите Н. З. и Ж. Ч., дадени в хода на
съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останалите
доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно
времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.
Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства, дадени са от лица
незаинтересовани от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля Н. З. факти са пряко относими
към действията на подсъдимия след влизането му в Република България, а тези на св. Ж. Ч.
и към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. Писмените
доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите
доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият А. Х. А. /А.Н.А./ е осъществил с деянието си от обективна и
субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 14.08.2024 година в
района на гранична пирамида №268, находяща в землището на с.Лесово, обл.Ямбол
действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият А. Х. А. /А.Н.А./ е осъществил фактически
действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол.
Подсъдимият не е имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща
правото му за влизане в страната ни, с оглед гражданството му. Действащият граничен
режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП
със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в
страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
От обясненията на подсъдимия А. Х. А. /А.Н.А./ и показанията на свидетелите Ч. и З.
преценени в тяхната съвкупност се установява по безспорен начин времето и мястото на
преминаване на държавната ни граница от подсъдимия, а именно преди обяд на 14.08.2024
г. в района на 268 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово,
обл. Ямбол, на българо - турската граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
3

умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който
същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни
без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за
самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел - да достигне територията на трета държава - Федерална република
Германия, преминавайки през република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му произход - Сирия, както и в държавата, от където
осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница - Република Турция, е
бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати
права и свободи.
Начина на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от
органите на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в
страната ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са
налице основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия А. Х. А. /А.Н.А./ за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания в
хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина
по делото, сравнително младата му възраст и добросъвестното му поведение в хода на
досъдебното производство.
При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - пет месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 500.00
лева.
Съдът не намери основание за прилагането на нормата на чл.55, ал.3 от НК -
предвиждаща, че в случаите на чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът може да не наложи по-лекото
наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, и в случая да
не наложи наказанието глоба предвидено наред с наказанието лишаване от свобода. Съдът
намира, че налагането на кумулативно наказание, в посочените по – горе вид и размер в най
4

– пълна степен съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Следва да се
посочи и че наложеното наказание глоба е в размера на ½ от най-ниския предел от закона
предвид липсата на данни за имотното състояние на дееца.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието пет месеца лишаване от свобода за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в хода на досъдебното
производство в размер на 30.00 лв..
Съгласно чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач на досъдебното производство
са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за
сметка на съда. Поради това, на основание посочената законова норма от НПК, съдът
постанови направените по делото разноски за преводач в хода на досъдебното производство
в размер на 30.00 лева да остават за сметка на органа, който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
5

Номер на акта:	143
Дата:	29 август 2024 г. (в сила от 14 септември 2024 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20242310200525
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 август 2024 г.

Присъда по дело №525/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите