РЕШЕНИЕ
№ 8545
Пловдив, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - III Състав, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия: | ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА |
При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 20247180701241 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на С. Н. Л. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.6, ап.74, депозирана чрез адвокат Д., против Отказ № 4323-188/30.05.2024 г. на ВПД Началник Първо РУ-Пловдив при ОД на МВР-Пловдив за издаване на разрешение за придобиване на дългоцевно огнестрелно оръжие от физическо лице за спортни цели.
Жалбоподателят оспорва отказа, като твърди незаконосъобразност на същия, поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона. Изтъква, че е приложил всички необходими документи и е доказал необходимостта от закупуването на оръжието за спортни цели. Освен това се твърди, че оръжието, което иска да закупи не е от вида на тези по чл. 5, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗОБВВПИ. Поради това, макар да е необходимо членство в стрелкови клуб, не се налага 12м. продължителност на такова членство със съответното практикуване и/или участие в състезания.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и с допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания. Позовава се и на обстоятелството, че жалбоподателят е представил документи за членство в спортен клуб и не е необходимо да се изисква специална членска карта.
Претендира се отмяната на оспорения административен акт и разноските по делото.
Ответникът по жалбата – ВПД Началник Първо РУ-Пловдив при ОД на МВР-Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Излага подробни съображения в писмено становище. В съдебно заседание претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, прецени доказателствата по делото, съобрази становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е стартирало по повод депозирано заявление с вх. № 432000-5236/03.04.2024 г. от С. Н. Л. с адрес: [населено място], [улица], ет.6 ап. 76. Поискал е да му бъде издадено разрешение за закупуване на един брой дългоцевно нарезно оръжие за спортни цели.
Към заявлението са приложени допълнително необходимите документи. В това число два броя декларации, диплома за завършено образование, удостоверение-справка от Център за психично здраве Пловдив“ ЕООД, Удостоверение подписано от Председателя на „Стрелкови спортен клуб Борис Дрангов“, в което е посочено, че С. Н. Л. е член на „Стрелкови спортен клуб Борис Дрангов“ и практикува стрелкови спорт Т-клас в клуба като са изброени съответните дисциплини. Представена е справка за съдимост, в която е посочено, че лицето С. Н. Л. не е осъждано.
Искането е мотивирано с изявлението, че му е необходимо оръжието за спортна дейност. Във връзка с писмо с изх. № 432000-6290/23.04.2024г. от ВПД Началник на Първо РУ-Пловдив /л. 42-гръб/ С. Н. Л. е входирал обяснение с дата 25.04.2024г. /л. 40 по делото/, в което посочва, че е активен член на„Стрелкови спортен клуб Борис Дрангов“, с картотека в Българска Т-Клас Федерация за 2024г. и би желал да участва дейно в тренировъчния процес на клуба, за което представя индивидуален тренировъчен план от клуба за 2024г, който включва подробно разписание на тренировките за дисциплината 22-ри калибър. Посочва, че желае да участва в организираните спортни състезания за 2024г. като картотекиран състезател на територията на Р България.
Във връзка с подаденото заявление са изготвени докладни записки с дата 17.04.2024г. /л. 38 по делото/ и от 13.04.2024г. /л. 37 по делото/. Съгласно докладните записки за С. Л. е установено, че в информационните масиви на МВР има регистриран заявителски материал ЗМ 642/2008г. по описа на 05 РУ-Пловдив по чл. 131, ал.1, т.1 от НК. В докладната записка от 17.04.2024г. е посочено, че няма постъпили сигнали, жалби и оплаквания срещу лицето за нарушаване на обществения ред, не са налагани мерки по ЗЗДН. Не е настаняван за принудително лечение по глава пета, раздел втори от ЗЗ. Няма криминални прояви.Изготвен е Констативен протокол от 12.04.2024г. относно наличието на неподвижно закрепена метална каса със секретно заключване.
След обсъждане на събраните доказателства ВПД Началник на Първо РУ-Пловдив е постановил оспорения отказ за издаване на разрешение за придобиване на дългоцевно огнестрелно оръжие за спортни цели.
Като фактическо основание на постановения отказ е посочено недоказване необходимост от закупуването на такова оръжие. Според решаващия орган не са представени релевантни доказателства, обосноваващи искането.
Освен това е посочено, че не е налице предпоставката по чл. 77, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ - че минимум 12 месеца преди датата на подаване на заявлението, заявителят С. Л. е членувал в стрелкови клуб.
С оглед установената фактическа обстановка Съдът формира следните правни изводи:
Спорното правоотношение се регулира от нормите на специалния материален Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия като приложим процесуален закон е АПК.
Съдът установи, че жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от оспорването и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по 83, ал. 5, предл. второ от ЗОБВВПИ, във вр. с чл. 76, ал. 1, предл. второ от с. з и с оглед приетата по делото Заповед №317з-11518 от 18.10.2023г. на ВПД Директор на МВР-Пловдив, с която на инспектор К. са възложени функционалните задължения за длъжността началник на Първо РУ-Пловдив при ОД на МВР-Пловдив./л. 53 по делото/. Заявлението за получаване на разрешение се подава до началника на РУ на МВР по постоянния адрес на заявителя, а отказът се издават от същия орган. Отказът за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и носене на оръжие е издаден в предвидената форма и при спазване на установените в закона процесуални правила. Административният орган е изложил обстоятелствата, послужили като фактически основания за постановения от него акт и обосновка на направените въз основа на тях изводи, че по отношение на заявителя не е доказана необходимост за притежаване на оръжие от този вид, нито изискването на чл. 77, ал. 1,т.1 от ЗОБВВПИ.
В хода на административното производство органът е изпълнил задълженията си по чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от ЗОБВВПИ, вкл. е уведомил писмено подалото заявление лице да представи доказателства за изпълнение на посоченото изискване. Л. е бил запознат със съображенията за издаването на оспорения отказ и неговите правни последици, като не е било ограничено правото му на участие в производството, нито правото му на защита.
Относно съответствието на оспорения отказ с материалноправните разпоредби на закона, съдът намира следното:
Разпоредбите на чл. 58, ал. 1, ал. 4 и ал. 6 от ЗОБВВПИ уреждат пречките, при наличието на които не се издават разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси. С нормата на чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ е установено разпределението на доказателствената тежест за установяване на относимите към това право факти в хода на административното производство. Съгласно последно посочената норма, административният орган извършва служебно проверка на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7 от закона, както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. Тежестта за попълването на административната преписка с доказателства за останалите посочени в чл. 58, ал. 1, ал. 4 и ал. 6 от ЗОБВВПИ обстоятелства, вкл. тези по чл. 58, ал. 1, т. 10, е на искащото да получи разрешението лице, като съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, за компетентния орган съществува единствено задължението при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани в определения от същата норма срок.
В случая Съдът намира за доказано изпълнението на някои от установените в закона изисквания.
Така доказано е членуването на жалбоподателя в „Стрелкови спортен клуб Борис Дрангов“, вписан в Регистъра на лицензираните спортни федерации и спортни клубове и че практикува стрелкови спорт Т-клас в клуба.
Това навежда на извода, че може да се издаде разрешение за придобиване на оръжие, с цел упражняване на "спортна дейност" по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ. Жалбоподателят, обаче, не представя доказателства дали спортният клуб разполага или не с исканото от него дългоцевно нарезно оръжие. Дори да се приеме хипотезата, че спортният клуб не разполага с такова оръжие, то това не е основателна причина за издаване на разрешение за закупуването му именно от Л.. Спортистът в случая може да избере друг спортен клуб, където има такова. Липсата на огнестрелни оръжия от посочения тип в стрелковия клуб не представлява основание за издаване на разрешението. В този смисъл е Решение на ВАС по АД № 4698/2023 г. Вярно е, че спортните цели са една от сочените в закона причини, но от факта, че едно лице е член на стрелкови клуб, не следва автоматично извод за основателност на причина, при която органът е длъжен, при условията на обвързана компетентност, да издаде исканото разрешително. Между целта и нейната обоснованост е налице взаимна обвързаност, като законът сочи допустимите цели, но по отношение на тях изисква и надлежна обоснованост. Противното би значело, че самото деклариране на някоя от визираните в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ цели само по себе си е достатъчно, за да обоснове необходимост от притежаването на огнестрелно оръжие, което не е целта на закона. Поради това съдът намира, че това фактическо основание на постановения отказ по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ съществува и законът е спазен.
Съгласно чл. 77, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОБВВПИ физическите лица, кандидатстващи за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за спортни цели, освен документите по чл. 76, ал. 3, 4 и 7 от ЗОБВВПИ, представят и удостоверение от спортна организация по смисъла чл. 11 от Закона за физическото възпитание и спорта, че: 1. членуват и практикуват стрелкови спортове в съответната организация, а когато кандидатстват за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях по чл. 5, ал. 1, т. 6 и 7 – че минимум 12 месеца преди датата на подаване на заявлението членуват и практикуват с цел участие или участват в състезания по стрелкови спортове.
С цитираните разпоредби законодателят е въвел специфични изисквания при заявяване на разрешително за придобиване на оръжие и боеприпаси за спортни цели, извън общите такива по чл. 58, ал. 1 и чл. 76 от ЗОБВВПИ. Нормата е императивна и изключва преценката от страна на административния орган за необходимостта от представянето на посочените в нея доказателства при заявяване на искане от този вид и съдържанието на самото искане.
Съдът намира, че по делото не са налице доказателства, че С. Л. е членувал в съответната спортна организация и практикувал, с цел участие или да е участвал в състезания по стрелкови спортове, минимум 12 месеца преди датата на подаване на заявлението. Това изискване е въведено с чл. 77, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗОБВВПИ и е относимо само за заявленията за придобиване за спортни цели на оръжия и боеприпаси за тях по чл. 5, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗОБВВПИ /автоматични огнестрелни оръжия, преработени в полуавтоматични такива и конкретни видове полуавтоматични огнестрелни оръжия/. В хода на административното производство и в съдебното такова не са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, че характеристиките на конкретно исканото оръжие се различават от посочените изключения.
В случая Съдът намира, че Л. не е доказал, че е членувал и практикувал стрелкови спортове в съответната организация в един разумен период от време, който да му позволи да борави безопасно с такъв тип оръжие. Няма доказателства да е тренирал или участвал в състезания преди това. Представеният спортен календар на клуба за 2024г. не доказва, че Л. е тренирал и участвал в състезания в един минал период от време.
Горните съображения мотивират Съда да приеме, че административният орган е приложил закона според точния му смисъл.
Следва да се посочи, че със ЗОБВВПИ е регламентирано осъществяването на дейности с високата степен на риск от обществена опасност, при което същото не може да бъде самоцелно или от лица, неотговарящи на определените за това изисквания. В противен случай разрешителният режим, установен със специалния ЗОБВВПИ, би се превърнал в регистрационен, което противоречи на смисъла и целта на закона. В рамките на проведеното административно производство жалбоподателят не е доказал, че отговаря на специално въведените изисквания за придобиване за спортни цели на огнестрелно оръжие от определен вид. Респективно, административният орган правилно е приел, че заявителят не е обосновал и от данните по преписката не се установява съответствие с тези изисквания. В хода на съдебното производство също не се ангажираха годни доказателства за изпълнение на изискванията на специалния закон, свързани с такова придобиване. Съобразно императивния характер на нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗОБВВПИ, ВПД Началник на Първо РУ-Пловдив, действайки в условията на обвързана компетентност, законосъобразно е отказал издаването на заявеното разрешение.
Съдът намира за съответен на материалния закон и неговата цел постановения отказ за издаване на разрешението за придобиване на дългоцевно нарезно огнестрелно оръжие за спортни цели. Поради това жалбата на Л. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се преценява като основателна и следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК /ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г. /, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, вр. с чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ, Пловдивският административен съд, III състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Н. Л. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.6, ап.74, против Отказ № 4323-188/30.05.2024 г. на ВПД Началник Първо РУ-Пловдив при ОД на МВР-Пловдив за издаване на разрешение за придобиване на дългоцевно огнестрелно оръжие от физическо лице за спортни цели.
ОСЪЖДА С. Н. Л. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.6, ап.74, да заплати в полза на ОД на МВР-Пловдив сумата в размер на 100 лв./сто лева/.
Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.
Съдия: | |