№ 154352
гр. София, 25.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:А.И.И
като разгледа докладваното от А.И.И Частно гражданско дело №
20241110161730 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Подадено е заявление от "... ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Л. Д. Д. за сумата от 600 лева, представляваща главница
по Договор за кредит от 25.06.2023 г., сумата 151,38 лева, представляваща договорна лихва
за период от 25.06.2023 г. до 20.07.2024 г., сумата 52,21 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 21.07.2023 г. – 09.10.2024 г., 48,80 лева, представляваща възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство и сумата 4,38 лева, представляваща мораторна
лихва по договора за предоставяне на поръчителство за периода 21.07.2023 г. – 09.10.2024 г.
Съдът намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата 48,80 лева,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата 4,38
лева, представляваща мораторна лихва по договора за предоставяне на поръчителство за
периода 21.07.2023 г. – 09.10.2024 г., следва да бъде отхвърлено, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и
дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.
Съдът намира, че претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, по който друго дружество се задължава да гарантира изпълнението на
длъжника, за което му се дължи възнаграждение, от заявителя, който не се явява активно
материалноправно легитимиран като негов титуляр. Договорът за поръчителство е сключен
между заявителя в качеството му на кредитодател и трето за процеса лице в качеството му
на поръчител, съгласно който последното се е задължило за всички задължения на длъжника
срещу заплащане от насрещната страна на възнаграждение, пряко обвързано с вноските за
тази такса по индивидуалния договор за кредит. При тълкуване на клаузите на договорите
съдът намира, че носител на вземането, представляващо възнаграждение по договор
1
поръчителство е именно дружеството, което е поело задължение на гарантира изпълнението
на задълженията на длъжника в качеството му на заемополучател, а не заявителя, чието
задължение е да посредничи в отношенията между тези страни, като сключи договора за
поръчителство и събира и изплаща сумите, представляващи цената на тази услуга. Не се
твърди заявителят да е изплатил тази цена на дружеството – поръчител и по този начин да е
встъпило в правата му срещу длъжника. Ето защо заявлението за сумата, представляваща
възнаграждение по договор за поръчителство, следва да бъде отхвърлено. В допълнение
съдът намира за необходимо да отбележи, че дори да се приеме, че титуляр на такова вземане
е заявителят в качеството си на заемодател по договора за кредит, то клаузата, с която е
уговорено заплащането на възнаграждение по договор за поръчителство, представлява
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП /намиращ приложение към процесното правоотношение (арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП),
който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, тъй като е уговорена във вреда на
заемополучателя – длъжник, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. Целта
на предоставената по договора гаранция е да обезпечи изпълнението на задълженията на
длъжника по договора чрез имуществото на още едно лице и да гарантира на кредитодателя,
че ще получи заемната сума заедно с уговорената възнаградителна лихва. Съдът намира, че
клаузата, установяваща дължимост на възнаграждение по договор за поръчителство,
заобикаля закона (чл. 21, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК) и противоречи на добрите нрави,
доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън естеството на нейните
обезпечителни и обезщетителни функции. Това възнаграждение се кумулира към
погасителните вноски, което води до скрито оскъпяване на кредита и дава възможност за
неоснователно обогатяване на търговеца за сметка на потребителя.
Следва да се отхвърли и мораторна лихва върху главницата за договор за
предоставяне на поръчителство, доколкото същата е акцесорно вземане и при отхвърляне а
на главницата следва да бъде отхвърлена и претендираната мораторна лихва.
По изложените съображения заявление с вх. № 330259 от 17.10.2024 г., подадено от
"... ЕООД, следва да се отхвърли в частта, в която е направено искане за издаване на заповед
за изпълнение за сумата 48,80 лева, представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство и сумата 4,38 лева, представляваща мораторна лихва по
договора за предоставяне на поръчителство за периода 21.07.2023 г. – 09.10.2024 г.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 330259 от 17.10.2024 г., подадено от "... ЕООД, в
частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по отношение на длъжника Л. Д. Д. за сумата 48,80 лева, представляваща
2
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата 4,38 лева,
представляваща мораторна лихва по договора за предоставяне на поръчителство за периода
21.07.2023 г. – 09.10.2024 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3