№ 293
гр. Велико Търново, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110102919 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Е. А. Т., А. Я. И. и Д. Я.
Т., с която се иска да бъде прието за установено по отношение на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, че ищците не дължат сумите по изпълнителен
лист, издаден по ЧГД № 3708/2012 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново, претендирани по изпълнително дело № 229/2018 г. на ЧСИ Ивелина
Цанкова, а именно: сумата от 1 065.51 лева – главница и сумата от 228.93 лева
–разноски, като се приеме, че всяка от ищците на дължи сумата от 431.48
лева, представляваща 1/3 част от общия размер на задължението.
Ищците твърдят, че са наследници на Я. Ю. Т., както и че като такива са
конституирани като длъжници по изп. дело № 229/2018 г. на ЧСИ Ивелина
Цанкова. Заявява, че този лист е издаден по ЧГД № 3798/2012г. на Районен
съд - Велико Търново, както и че първоначално въз основа на същия е
образувано изп. дело № 977/2013 г. на ЧСИ Ралица Касабова, прекратено на
основание чл. 433, т. 8 ГПК, а впоследствие въз основа на молба от 12.2.2018
г. е образувано изп. дело № 229/2018 г. на ЧСИ Ивелина Цанкова. Смятат, че
за периода от издаване на изпълнителния лист /24.9.2012г./ до 24.9.2017 г. е
изтекъл период от пет години, който е погасил вземането към тях, съответно -
и правото на принудително изпълнение. Считат така, тъй като образуването
на първото дело не е прекъснало теченето на давността, а в периода на
висящност на производството до неговото перемиране на 10.02.2016 г. не са
извършени действия, прекъснали изтичането на 5-годишната давност. В тази
връзка намират, че повторно образуваното дело е извършено след изтичане на
давността, а действията по принудително изпълнение след 12.2.2018 г. считат
за незаконосъобразни.
1
Ответникът изразя становище за неоснователност на иска. Сочи, че по
след прекратяване на изп. дело № 977/2013 г. на ЧСИ Ралица Касабова по
негова молба е образувано изп. дело № 229/2018 г. на ЧСИ Ивелина Цанкова,
в рамките на което по негови молби са извършени редица изпълнителни
действия. Счита, че давност не е текла до 26.6.2015 г. и е следвало да изтече
на 28.7.2020 г., но в този период са предприемани многократни изпълнителни
действия, които са я прекъснали.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищците
поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване.
Ответникът не изпраща представител, като с писмена молба поддържа
заявеното оспорване и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателства се установява, че ищците са законни
наследници на Я. Ю. Т., б.ж. на гр. Велико Търново, починал на 4.12.2012 г.
Установява се, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД №
3798/2012 г. на Районен съд - Велико Търново в полза на „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, по молба на взискателя от 30.3.2013 г. срещу длъжника Я. Ю. Т. е
образувано изпълнително дело № 977/2013 г. по описа на ЧСИ Ралица
Касабова, което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на
10.2.2016 г.
Установява се също, че впоследствие въз основа на същия изпълнителен
лист по молба на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от
12.2.2018 г. срещу длъжника Я. Ю. Т. е образувано изпълнително дело №
229/2018 г. на ЧСИ Ивелина Цанкова.
След установяване, че длъжникът е починал, като длъжници в
изпълнителния процес са конституирани наследниците му – ищците Е. А. Т.,
А. Я. И. и Д. Я. Т..
На 26.2.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на Е. А. Т..
На 1.3.2019 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от Е. А. Т., с
която последната предлага да заплаща разсрочено задължението, като в
изпълнение на това предложение същата е направила парични вноски, както
следва: на 20.3.2019 г., на 19.4.2019 г., на 20.5.2019 г., на 24.6.2019 г., на
22.7.2019 г., на 20.8.2019 г., на 20.9.2019 г., на 21.10.2019 г., и на 20.11.2019 г.
На 23.4.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д. Я.
Т..
На 24.6.2019 г. са наложени възбрани върху притежаваните от Е. А. Т., А.
Я. И. и Д. Я. Т. идеални части от недвижими имоти.
На 2.3.2020 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Е. А.
Т..
При установената фактическа обстановка съдът намира следното от
2
правна страна:
Предявен е иск по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване
несъществуването на вземания по изпълнителен лист, като ищците са
посочили факта, от който извеждат основанието за отричане правото на
ответника – изтекла погасителна давност. Ето защо съдът, в рамките на
диспозитивното начало, следва да установи дали това основание за
погасяване се е реализирало и само ако погасяването е настъпило поради
неговото реализиране – да уважи иска.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно
установената съдебна практика, влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща сила, че
вземането съществува към момента на изтичане на срока за възражение,
поради което и установеното с нея парично вземане се погасява с изтичане на
общата 5-годишна давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително
действие започва да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено
в т. 10 от ТР № 2.26.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - „При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ ...”. От друга
страна, съгласно разрешението по ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането, а според ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителния
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В процесния случай изпълнително дело № 977/2013 г. по описа на ЧСИ
Ралица Касабова е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. на
ВС, като същото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на
10.2.2016 г., тъй като в продължение на две години не е поискано
извършването на изпълнителни действия. Доколкото делото е образувано
преди приемането на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то в
периода от образуването му до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС приложение намира ППВС № 3/18.11.1980 г.
на ВС, което означава, че в посочения период давност не е текла. Както е
посочено в ТР № 3/28.3.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК,
погасителната давност относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, е започнала да тече от 26.6.2015 г.
С оглед на горното, давността относно процесните вземания е започнала
на 26.6.2015 г. с приемането на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г., като при
3
съобразяване на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП давността е щяла да изтече на
28.7.2020 г. Давността обаче е прекъсната с наложения на 26.2.2018 г. запор
върху банковите сметки на Е. А. Т. – по отношение на Е. А. Т., с наложения на
23.4.2019 г. запор върху трудовото възнаграждение на Д. Я. Т. – по отношение
на Д. Я. Т., както и с наложените на 24.6.2019 г. възбрани върху идеални
части от недвижими имоти – по отношение на Е. А. Т., А. Я. И. и Д. Я. Т..
Дори да се приеме, че давността е започнала да тече с издаването на
изпълнителния лист на 24.9.2012 г., то същата е прекъсната с молбата за
образуване на изпълнително дело № 977/2013 г. по описа на ЧСИ Ралица
Касабова от 30.3.2013 г. и не е текла до неговата перемция ex lege до
30.3.2015 г. в най-добрия за ищците случай. След което, ако се приеме, че
давността е продължила да тече от 30.3.2015 г., дори да не се отчита чл. 3, т. 2
от ЗМДВИП, същата е щяла да изтече най-рано на 30.3.2020 г., но пак би била
прекъсната от горепосочените изпълнителни действия по изпълнително дело
№ 229/2018 г. на ЧСИ Ивелина Цанкова
С оглед на изложеното, искът се явява неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото ответникът има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 300.00,
както и за такса за изискване на препис от изпълнителното дело в размер от
24.00 лева, или общо на сумата от 324.00 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. А. Т., ЕГН **********, А. Я. И., ЕГН **********
и Д. Я. Т., ЕГН **********, с който се иска да бъде прието за установено по
отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, че
ищците не дължат сумите по изпълнителен лист, издаден по ЧГД №
3708/2012 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, претендирани по
изпълнително дело № 229/2018 г. на ЧСИ Ивелина Цанкова, а именно: сумата
от 1 065.51 лева – главница и сумата от 228.93 лева – разноски, като се
приеме, че всяка от ищците не дължи сумата от 431.48 лева, представляваща
1/3 част от общия размер на задължението.
ОСЪЖДА Е. А. Т., ЕГН **********, А. Я. И., ЕГН ********** и Д. Я. Т.,
ЕГН ********** да заплатят на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ********* сумата от 324.00 /триста двадесет и четири/ лева – разноски
за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5