ПРОТОКОЛ
№ 546
гр. Пловдив , 18.02.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
СъдебниКрасимира Кънева
заседатели:Траянова
Тоска Георгиева Иванова
при участието на секретаря Христина А. Борисова
и прокурора Веселина Радкова Николова (РП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Р. Гетов Наказателно дело от
общ характер № 20215330200277 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ПЛОВДИВ – редовно призована, се
представлява от прокурор Веселина Николова.
ПОДСЪДИМИТЕ:
Д. Т. Т. – редовно призован, се явява лично и със служебния си
защитник адв. А.К., който също е редовно призован.
С. Г. К. – редовно призован, се явява лично и със служебния си
защитник адв. М.Ч., която е редовно призована.
ПОСТРАДАЛИЯТ Б. Р. М. – редовно призован, се явява лично.
Съдът докладва постъпила справка за съдимост за подсъдимия Д. Т. Т. и
за подсъдимия С. Г. К..
ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОСТР. М.: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Искам да
участвам по делото като граждански ищец. Искам да предявя претенция за
сумата от 6 460 лева срещу двамата подсъдими, която сума представлява
обезщетение за кражбата. Всъщност самата кражба е цялата сума.
1
АДВ. К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Считам, че
няма пречки.
ПОДС. Т.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Ч.: Не са налице процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание.
ПОДС. К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ, след съвещание и като взе предвид становищата на
участниците в разпоредителното заседание, намира, че не са налице
процесуални пречки за даване ход, поради което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
----------------------------------------
СЪДЪТ, след съвещание и като изслуша допълнителните доводи и
възражения, намира, че макар действително да не са направени в правилния
процесуален момент, следва да се произнесе наред с въпросите по
разпоредителното заседание и по допълнително направените искания.
На първо място съдът намира, че по делото не се установява
защитникът да е нарушавал реда в съдебно заседание. Действително съгласно
вменените му задължение с разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от НПК
председателят на съдебния състав следва да осигурява спазването на реда в
съдебната зала, но в случая се твърди, че нарушението от защитника е
извършено при провели се разговори извън съдебната зала, докато е траело
тайното съвещание на съдебния състав, а страните са били изведени извън
залата. По тези съображения председателят на състава не би могъл да взема
отношение по тези събития, нито да следи за нравствеността в отношенията
между страните извън залата, пък било то и по повод на съдебното заседание.
Пределите на компетентността му са очертани от разпоредбата на чл. 266, ал.
2 от НПК – „поддържа реда в съдебната зала“. Доколкото съдът вече се
произнася по въпросите на разпоредителното заседание, то намира, че
искането на прокурора за констатиране на нарушаване на реда в съдебно
заседание от страна на защитника следва да бъде оставено без уважение не с
разпореждане на председателя на състава, а с определение на целия съдебен
2
състав. В случай че някой от участниците счита, че са накърнени негови
правно защитени блага, той може да търси тяхната защита по предвидения за
това ред.
Относно направеното искане от защитника К. за отвеждане на
наблюдаващия прокурор съдът намира същото за неоснователно, доколкото
не се констатира от извършените до момента процесуални действия
прокурорът да е нарушил задълженията си по НПК или ЗСВ. В тази връзка
съдът не намира, че прокурорът е помагал или указвал на пострадалия какво
да говори при формулиране на своята гражданскоправна претенция, като
единствено прокурорът предостави на пострадалия М. екземпляр от
обвинителния акт, който същият да може да наблюдава и да ползва при
формулиране на своята претенция. Тези действия съдът намира, че не сочат
на предубеденост, нито представляват даване на консултация, както бяха
квалифицирани от направилия искането защитник. Така мотивиран, съдът
намира и това искане за неоснователно.
По въпросите на разпоредителното заседание настоящият съдебен
състав приема, че делото, с което е сезиран, е подсъдно на Районен съд –
Пловдив
Не са налице основания за прекратяване или за спиране на
наказателното производство
По направеното от адв. К. възражение за допуснато съществено
процесуално нарушение поради противоречие във фактическите твърдения в
обстоятелствената част на обвинителния акт относно инкриминираната дата,
на която да е извършено вмененото във вина на обвиняемите деяние, съдът
намира възражението за неоснователно. Това е така, тъй като в абзац
последен на страница 2-ра от обвинителния акт след изписването на датата 3
май 2020 г., то още на същия ред е посочено, че останалите описани
обстоятелства се твърди да са се случили на „следващия ден“. В този смисъл
съдът намира за основателно, взетото от прокурора становище. Действително
на това място не е посочено изрично кой е следващият ден след 03 май 2020
г., но съдът намира, че това по никакъв начин не може да се приеме за
съществено процесуално нарушение, тъй като ясно става при прочита на
целия обвинителен акт, че инкриминираната дата е 04.05.2020 г. и това са
фактическите рамки на обвинението. Следващото изречение започва с думите
„Тогава, около обяд“, като при тази подредба съдът намира, че твърденията
3
на прокурора са ясни и че за останалите, описани обстоятелства, които са
въведени с думите: „тогава около обяд“, се твърди да са се случили на датата
04.05.2020 г. По тези съображения разгледаното възражение съдът намира за
неоснователно.
Въпреки това при служебно дължимата проверка за редовност на
обвинителния акт съобразно стандарта по чл. 246 от НПК, съдът намира, че е
налице вътрешно противоречие, но в друга част от същия, а именно в
твърденията на прокурора относно размера на инкриминираната парична
сума. По този начин възниква неяснота в предмета на доказване по делото,
което нарушава правото на защита на подсъдимите. Доколкото повдигнатото
обвинение е за престъпление „кражба“ по смисъла на НК, то следователно
констатираното противоречие засяга признак от състава на престъплението.
Съгласно повдигнатото обвинение подсъдимите са отнели от
владението на пострадалия М., без негово съгласие, сумата от 6460 лева. В
първия абзац на страница 3-та от обвинителния акт отново е въведено такова
твърдение за общия размер на инкриминираната сума, но е описано и как
прокурорът твърди, че тя е формирана. Сочи се, че пострадалият М. е
съхранявал в черна найлонова торба, която държал под матрака на леглото,
пари, разделени в две купчини, или наречените в обвинителния акт две пачки.
Едната била само с банкноти с номинал 50 лева, а другата от банкноти с
номинал 20 лева. Банкнотите по 50 лева били 98 броя или на обща стойност
4900 лева. Твърди се в обвинителния акт, че пострадалият М. е дал на
подсъдимия Т. сумата от 80 лева, формирана от 4 банкноти от по 20 лева,
взети от пачката с банкноти с такъв номинал. Прокурорът твърди, че в
пачката с банкноти от по 20 лева, след като М. е дал 80 лева на подсъдимия
Т., е останала сумата от 1640 лева, като именно този остатък в размер на 1640
лева заедно с банкнотите от 50 лева, които да са на обща стойност 4900 лева,
да формират общата сума от 6460 лева. Сборът на 4900 и 1640 обаче не се
равнява на 6460, а на 6540. Разликата между 6540 и 6460 е точно 80 лева,
поради което възможно е прокурорът да е имал предвид, че със сумата от
1640 лева пострадалият е разполагал преди да даде 80 лева на подсъдимия Т.,
а не след тяхното даване, както е описано на страница 3-та от обвинителния
акт. Каква обаче е била действителната воля обаче не може да се предполага,
а твърденията трябва да са ясни, конкретни и недвусмислени, за да могат
подсъдимите да участват адекватно в процеса.
4
В обвинителния акт за сумата от 1640 лева се твърди, че тя е „останала“
и това е след като пострадалият е платил на подсъдимия Т. 80 лева, поради
което няма съмнение, че прокурорът приема това да е сумата не преди, а след
даването на 80-те лева.
Не може да се приеме, че в случая прокурорът просто е решил да
повдигне обвинение не за цялата останала на пострадалия М. сума, а за по-
малка част от нея, каквото правомощие той действително има. В случая,
обаче, за сумата от 6460 лева, ясно се твърди, че тя е общият остатък, т.е.
цялата останала сума, която да е сбор от посочените по-горе суми от 4900
лева и 1640 лева.
По тези съображения съдът намира, че е налице съществено
противоречие и остава неясно каква се твърди да е сумата в пачката с
банкноти от по 20 лева, която да е отнета от владението на пострадалия М..
Допуснатото нарушение съдът намира, че се квалифицира като съществено
такова по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, тъй като нарушава правата на
подсъдимите да научат за какво престъпление са привлечени в това си
качество. Същевременно нарушението е отстранимо, което налага съдебното
производство по делото да бъде прекратено, а делото върнато на Районна
прокуратура – Пловдив за отстраняване на нарушението.
С оглед този изход на делото съдът намира, че не следва да се
произнася по останалите въпроси на разпоредителното заседание с
изключение на исканията за изменение на мерките на неотклонение на
двамата подсъдими.
По тези искания съдът намира и двете за неоснователни, като счита, че
мерките за неотклонение на двамата подсъдими са правилно определени и
адекватно изпълняват функциите си в процеса до този момент. Не са
настъпили такива основания, които да налагат нито тяхното изменение, нито
тяхната отмяна. Продължават да са налице всички предпоставки, които
налагат именно вземането на такава мярка за неотклонение спрямо двамата
подсъдими. Мерките са изпълнявали до момента предвидените в НПК цели и
съдът намира, че същите следва да останат в настоящия си вид, за да
продължат да бъдат изпълнявани тези цели и за в бъдеще. Това налага в тази
част исканията на двамата подсъдими и техните защитници да бъдат оставени
без уважение.
Така мотивиран,
5
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 277/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ наказателен състав.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Пловдив за отстраняване на
констатираното в мотивната част на определението на съда отстранимо
съществено процесуално нарушение.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок
от днес пред Окръжен съд – Пловдив по реда на Глава ХХІІ от НПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимия Д. Т. Т. от „задържане под стража“ в друга по-
лека такава.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок
от днес пред Окръжен съд – Пловдив по реда на Глава ХХІІ от НПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимия С. Г. К. от „задържане под стража“ в друга по-
лека такава.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок
от днес пред Окръжен съд – Пловдив по реда на Глава ХХІІ от НПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокурора да бъде
констатирано нарушаване на реда в съдебната зала от защитника адв. К..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвеждане на наблюдаващия
прокурор от разглеждането на делото.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 15:55 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6