Присъда по дело №2832/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ
към Присъда №205 от 18.10.2022г.
по НОХД № 2832/2022г. по описа на Варненския районен съд

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен на
19.07.2022г. обвинителен акт от Районна прокуратура-Варна, с който е възведено
обвинения срещу подсъдимия: С. Ю. Г. - роден на 23.01.2005 г. в гр. Варна, живущ в с.
Каменар, обл. Варна, българин, български гражданин, начално образование, неженен,
не учи, не работи, осъждан, ЕГН: **********, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3,
пр.2, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал. 1, вр. 63, ал.1, т.3 от НК, за това, че: на 05.07.2020 г. в
с.Каменар, обл. Варна, като непълнолетен, но след като могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, чрез повреждане на прегради
здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство - нож,
отнел чужди движими вещи - 1 бр. заваръчна машина марка „Practic 150 С02“, 1 бр.
верижен трион марка „Хускварна 137“, 1 бр. верижен трион марка „Хускварна“,
1бр.пробивна дрелка марка „Райдър RD-ID34“, 1 бр. ъглошлайф марка „Райдър RD-
AG09“, 1 бр. циркуляр за рязане на дъски, 1 бр. резачна шлайф машина марка
„Спарки“, 1 бр. дрелка, 1 бр. детска сгъваема количка, всичко на обща стойност 847.10
лева /осемстотин четиридесет и седем лева и десет стотинки/, от владението на А. Ш.
И., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
В хода на разпоредителното заседание, по искане на участващия прокурор и със
съгласието на подсъдимия и неговия защитник, съдът допусна поправка на очевидна
фактическа грешка диспозитива на обвинителния акт, като определи в него да се чете,
че обвиняемият е предаден на съд за това, че: на 05.07.2020 г. в с.Каменар, обл. Варна,
като непълнолетен, но след като могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, чрез повреждане на прегради здраво
направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство - нож, отнел
чужди движими вещи - 1 бр. заваръчна машина марка „Practic 150 С02“, 1 бр. верижен
трион марка „Хускварна 137“, 1 бр. верижен трион марка „Хускварна“, 1бр.пробивна
дрелка марка „Райдър RD-ID34“, 1 бр. ъглошлайф марка „Райдър RD-AG09“, 1 бр.
циркуляр за рязане на дъски, 1 бр. резачна шлайф машина марка „Спарки“, 1 бр.
дрелка, всичко на обща стойност 847.10 лева /осемстотин четиридесет и седем лева и
десет стотинки/, от владението на А. Ш. И., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.2, вр.
чл.194, чл. 1, вр. 63, ал.1, т.3 от НК.
Тъй като подсъдимият към момента на съдебното заседание по делото е
непълнолетен, спрямо него бяха приложени особените правила за престъпления
извършени от непълнолетни, поместени в гл.30 от НПК.
Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимия
за разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27 от НПК , на
основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане на
разпоредително заседание.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като
1

по искане на подсъдимия бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при
условията на чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът намери, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, поради което и обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще
ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и експертните
заключения, дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на
подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното срещу
подсъдимия обвинение и моли същият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, за което е предаден на съд, като му бъде определено наказание
лишаване от свобода, което след приложението на чл. 58а от НК бъде в размер на 6
месеца и да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия - адв.Д. моли да бъде отчетено оказаното съдействие в
хода на ДП, средата в която расте подсъдимия, обстоятелствата относно неговата
личност, възрастта, които счита, че са смекчаващи обстоятелства и в тази връзка при
определяне на наказанието, да моли за налагане на минимално, което да бъде
редуцирано в условията на чл. 58а от НК и съответното наказание да бъде отложено с
минимален изпитателен срок..
Подсъдимият С. Г. се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната си дума моли за наказание
„пробация“.

След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:

Подсъдимият С. Ю. Г. е роден на 23.01.2005 г. в гр. Варна. Той е с начално
образование, неженен, осъждан, неработи и не учи, като към момента на съдебното
заседание по делото изтърпява мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
друго наказателно производство.
Подсъдимият произхожда от многодетно ромско семейство с нисък социален статус.
Той живее в с.Каменар, обл.Варна , заедно с майка си, братята и сестрите си, при много
лоши хигиенни и битови условия. Не посещава учебно заведение.
Непълнолетният Г. бил с прякор „Маймун“ и се водел на отчет в Детска
педагогическа стая при Второ РУ – ОД на МВР-Варна от 2019г.Спрямо него били
прилагани мерки по Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и
непълнолетни /ЗБППМН/- по чл.13, ал.1, т.3 и т.5 и по чл.15, ал.1, т.2. Г. е
многократно осъждан за престъпления против собствеността на различни граждани.
На 05.07.2020г., около 03:00ч., обвиняемият заедно с чичо си – св. Н.М., брат си –
св. Г. Ю. Г., по прякор „Ладеш“ и св.Ю.Ф.А. по прякор „Али“ вървели по ул. „Люляк“
в с.Каменар, обл.Варна. Четиримата наближили дома на пострадалия А. Ш. И.. В
2

двора на къщата си А. Ш. И. имал гараж, където съхранявал различни инструменти.
Когато четиримата стигнали до оградата подс. С. Г. я прескочил и влязъл вътре в
двора. След като влязъл в имота, отишъл до гаража и започнал да гледа през прозореца,
като осветявал вътре с фенерче. След малко се върнал при останалите, които стояли на
улицата и им казал, че вътре в гаража има много инструменти - дрелка, електрожен,
машина за рязане на дърва и много други неща, които предложил да откраднат. Св.М.,
св.А. и св. Г.Г. отказали да участват в кражба и си заминали. Като останал сам, подс.С.
Г. изстъргал с помощта на нож маджуна, който държал една част от стъклото на
прозореца на гаража и влязъл през така получения отвор в помещението и изнесъл от
там 1бр. заваръчна машина марка „Practic 150 С02“, 1бр. верижен трион марка
„Хускварна 137“, 1бр. верижен трион марка „Хускварна“, 1бр.пробивна дрелка марка
„Раидър RD-ID34“, 1 бр. ъглошлайф марка „Райдър RD-AG09“, 1бр. циркуляр за
рязане на дъски, 1 бр. резачна шлайф машина марка „Спарки“ и 1 бр. дрелка. По
голямата част от вещите занесъл у дома си, а част от заваръчния апарат, подс.
захвърлил на тревната площ в близка до дома на пострадалия.
По-късно през деня, пострадалият И. установил кражбата и започнал да търси из
селото вещите си. Така от него за кражбата разбрал св. М.П.Х., известен с прякор
„Юсуф“.
Когато се прибрал у дома си св. Х., който живеел близо до дома на подс.С. Г., видял
пред къщата на подс. полицейска кола и подсъдимият му обяснил, че брат му Г.Г. и
св.Ю.А. били задържани от полицаите, като не му обяснил защо.В течение на
разговора подс. Г., тъй като знаел, че св.Х. се занимава с търговия на електроуреди
втора употреба, го завел до скрито място в къщата, която обитавал и му показал
откраднатите от дома на св. А. И. вещи. На въпрос от къде са тези вещи подс. признал
пред Х., че са от дома на пострадалия. Тогава св. Х. взел крадените вещи -1бр. верижен
трион марка „Хускварна 137“, 1 бр. циркуляр за рязане на дъски, 1 бр. резачна шлайф
машина марка „Спарки“, 1 бр. дрелка и ги занесъл на св. И., като му казал,че ги е
намерил в дома на подс.Г. и че са му дадени от последния.
От заключението на назначената и изготвена в хода на ДП съдебно-оценителна
експертиза /СОЕ/ /л.97-99, т.1 от ДП/ е видно, че общата стойност на всички
инкриминирани вещи е 847,10 лева.
В хода на ДП била назначени и изготвена съдебно-психиатрична експертиза /СПЕ/
/л.86-89, т.1 от ДП/, видно от заключението на която подс.Г. не страда от психично
заболяване в тесния смисъл на думата - психоза и зависимост към алкохол и
психоактивни вещества. При него е налице лека умствена изостаналост /лека
олигофрения/. Според заключението на експертизата към момента на извършване на
деянието - 05.07.2020 г. той е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психичното съС.ие на С. Г.
му позволява да дава годни обяснения. Същият може да участва пълноценно в
наказателния процес, но не може да се защитава сам. Деянието на 05.07.2020 не е
извършено поради лекомислие и увлечение.
От приетите по делото справки съдимост, ведно с бюлетини за подс.Г. е видно, че
същият е осъждан, както следва:
С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 2588/2021г. по описа на
ВРС в сила от 25.10.2021г. бил осъден за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.
3

194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. 63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 08.05.2020г., като му било
наложено наказание „пробация“ С определение по ЧНД №180/2022г. на ВОС, влязло в
сила на 31.03.22г. така определеното наказание „пробация“ е заменено с наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, отложено на основание чл.69, ал.1 вр.
чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от две години.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 2490/2021г. по описа на
ВРС в сила от 15.12.2021г. бил осъден за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, пр.2 и т.4,
пр.2 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. 63, ал.1, т.3 от НК, извършено в периода от
08.11.2020г. до 09.11.2020г., като му било наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 3 месеца, отложено на основание чл.69, ал.1 от НК с изпитателен срок от две
години.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 5204/2021г. по описа на
ВРС в сила от 11.04.2022г. бил осъден за престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл.18, ал.1
вр. 63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 19.11.2020г., като му било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1022/2022г. по описа на
ВРС в сила от 09.05.2022г. бил осъден за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, пр.1 и т.4,
пр.2 вр. чл. 194, ал.1, вр. 63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 11.11.2020г., като му било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, отложено на основание
чл.69, ал.1 от НК с изпитателен срок от две години.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за
установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията на
подсъдимия Г., който изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, от показанията на свидетелите А.Ш.И., М.П.Х., О.В.Х. ,Н.Г.М., Ю.
Г. Х., Г.Ю.Г. , Ю.Ф.А., Ю.Ю.Г., дадени в хода на досъдебното производство,
протоколи за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбуми към тях, съдебно-
психиатрична експертиза, съдебно-оценителна експертиза, справка с характеристични
данни, справка за съдимост, както и от другите писмени материали по делото,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, не оспорени от страните, чиито съвкупен
анализ не налага различни изводи.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия С. Г., тъй като същите
напълно кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите А.Ш.И., М.П.Х. , О.В.Х.
,Н.Г.М., Ю.Г.Х., Г.Ю.Г., Ю.Ф.А., Ю.Ю.Г., тъй като същите са непротиворечиви,
последователни и взаимно допълващи се и кореспондиращи със заключението на
приобщената по делото СПЕ, СОЕ и с останалия доказателствен материал.
Съдът изключи от доказателствената съвкупност показанията на свидетеля Д.Н.Г..
Видно от доказателствата по делото, същият е извършил действие по разследването -
оглед на местопроизшествие на 06.07.2020г., обективирано в протокол за оглед от
същата дата /л.33, т.1 от ДП/, поради което и на основание чл.118, ал.2 от НПК същият
не може да бъде свидетел по делото. В тази връзка освен императивна нормативна
забрана, съществува и изобилна съдебна практика- например Решение №198/2013 г.
първо н.о. на ВКС.
4

Съдът приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство
СПЕ и СОЕ, като компетентни и безпристрастни, като освен това кредитира и всички
писмени и веществени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като
те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
Както беше отбелязано по-горе, съдебното следствие протече по реда на
диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият Г. доброволно,
съзнателно и при яснота за последиците от това, призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. От коментирания по-горе доказателствен
материал, съдът прави извод за подкрепеност на направените признания от валидно
събрани доказателства в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи, че
поради характера на проведената диференцирана процедура, съдът не дължи анализ на
доказателствената съвкупност, в обем който би бил изискуем при мотивиране на
съдебния акт ако делото се разглежда по общите правила, а само положителна
констатация за подкрепеност на самопризнанието от събраните на досъдебното
производство доказателства. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение
359/14.01.2016 г. по н.д. № 1214/2015 на Трето н.о., решение № 9/01.04.2016 г. по н.д.№
1593/2015 г на Първо н.о. и др. При разглеждане на делото по реда на тази
диференцирана процедура, е необходимо и достатъчно по делото да са надлежно
събрани доказателства, които, заедно с направеното самопризнание, да потвърждават
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да е
задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно и изцяло да съответстват на
всички приети за установени факти (ТР № 1 / 2009 год.на ОСНК на ВКС, т. 4). В
случая, такива доказателства се извеждат от обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите по делото А.Ш.И., М.П.Х., О.В.Х., Н.Г.М., Ю.Г.Х., Г.Ю.Г., Ю.Ф.А.,
Ю.Ю.Г. , от заключението на съдебно- оценителната експертиза относно стойността на
отнетото имущество, от заключението на СПЕ относно способността на подсъдимия да
разбира свойството и значението на извършеното. Всички факти, съдържащи се в
гласните доказателствени източници са преки доказателства, според отношението им
към главния факт на процеса и първични, според източника им. Оценени по
действителното им съдържание, те не пораждат съмнения за достоверността им.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на
всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:

Подс. С. Ю. Г. - роден на 23.01.2005 г. в гр. Варна, живущ в с. Каменар, обл. Варна,
българин, български гражданин, начално образование, неженен, не учи, не работи,
осъждан, ЕГН: **********, е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал. 1, вр. 63, ал.1, т.3 от
НК, тъй като На 05.07.2020 г. в с.Каменар, обл. Варна, като непълнолетен, но след като
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване
на техническо средство - нож, отнел чужди движими вещи - 1бр. заваръчна машина
марка „Practic 150 С02“, 1бр. верижен трион марка „Хускварна 137“, 1бр. верижен
трион марка „Хускварна“, 1бр. пробивна дрелка марка „Райдър RD-ID34“, 1бр.
ъглошлайф марка „Райдър RD-AG09“, 1бр. циркуляр за рязане на дъски, 1 бр. резачна
5

шлайф машина марка „Спарки“ и 1бр. дрелка, всичко на обща стойност 847.10 лева от
владението на А. Ш. И., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Съдът намира, че обвинението спрямо подс. Г. е доказано по несъмнен и безспорен
начин. В тази връзка обвинението се подкрепя от показанията на Н.Г.М., Г.Ю.Г. и
Ю.Ф.А., които са възприели, че подсъдимия влиза в дома на пострадалия през
оградата, както и че им съобщава, че в имота има много инструменти. Обвинението е
подкрепено и от показанията на св.М.П.Х., на който подс. предложил част от
инкриминираните вещи и пред който признал за кражбата. В последствие именно св.Х.
е върнал част от инкриминираните вещи на пострадалия И., който от своя страна
разпознал, че именно това са вещите откраднати от дома му.
Възприетата от съда фактическа обстановка не се оспорва от подс. Г., който още от
досъдебното производство е признал стореното. Налице е верига от преки и косвени
доказателства по делото, които в своята съвкупност установяват безпротиворечиво,
както предмета на престъпно посегателство и начина на осъществяването на деянието,
а така също и неговия автор.
Субект на престъплението е вменяемо, непълнолетно, осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 195, ал. 1, т.3, пр.2, т. 4 , пр.2
вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК се изразява в отнемане от подсъдимия на
чужди движими вещи, посочени в диспозитива на обвинението, собственост на
физическото лице А.И., при което се прекъсва владението върху вещите,
без съгласието на владелеца и се установява нова фактическа власт.
Квалификацията на извършеното по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 от НК се определя от
факта, че за отнемане на вещите, за да достигне до инкриминираните вещи
подсъдимият е повредил прозореца на гаражното помещение, в която са се намирали
инкриминираните вещи и е проникнал в него.
Квалификацията на извършеното по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК се определя от
факта, че за отнемане на вещите е използван нож, който съгласно константната
съдебна практика /ППВС№6/71г. изменено с ППВС №7/87г./ е техническо средство.
Квалификацията по чл.63, ал.1, т.3 от НК се определя от обстоятелството, че под.
С. Г. е бил непълнолетен- към момента на извършване на деянията същия е бил на 15-
годишна възраст.
Касае се за престъпление против собствеността, засягащо нормално упражняване
на правото на собственост върху движими вещи и на имуществените права, свързани с
неговото придобиване, упражняване и запазване.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал, че с противоправните си действия
прекъсва владението върху чуждите движими вещи и установява своя фактическа
власт, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване, като е действал с намерение да свои вещите – да се разпорежда с
тях в свой интерес т. е. извършил е инкриминираното деяние виновно, при форма на
вината - пряк умисъл.
Причините за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимия и
незачитане на обществените отношения, свързани с правото на собственост.
Мотивът за извършване на престъплението е стремежът за облагодетелстване по
неправомерен начин .
6

Подсъдимият Г. към датата на осъществяване на деянието е бил непълнолетен и
съгласно чл.31, ал.2 от НК като такъв е наказателноотговорен, ако е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В конкретния
случай, по делото е била назначена съдебно психиатрична експертизи, от
заключението на която е видно, че липсват каквито и да било съмнения, че
подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Съдът в настоящия състав счита, че по отношение на Г. не
са налице и основанията за приложение на чл.61 от НК, тъй като същият е осъждан и
спрямо него са прилагани мери по ЗБППМН. В случая престъплението представлява
голяма обществена опасност, не е извършено от Г. поради увлечение или лекомислие,
за да стои пред първоинстанционня съд въпроса дали спрямо него могат да се
приложат успешно възпитателни мерки по ЗБППМН.

При индивидуализация на наложеното наказание на подс. Г. за престъплението по
чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал. 1, вр. 63, ал.1, т.3 от НК, съдът
съобрази обуславящите отговорността обстоятелства и обществената опасност на
деянието и дееца. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете
обстоятелството, че спрямо подс. вече са били налагани мерки по ЗБППМН, които
очевидно не са оказали нужното въздействие, както и обстоятелствата, и начина на
осъществяване на деянието. Наличните в справката съдимост осъждания, касаят деяния
извършени в реална съвкупност с процесното, като към момента на настоящото деяние
спрямо него не е била влязла в сила присъда. Настоящата инстанция счита, че като
смекчаващо отговорността обстоятелство, следва да бъде отчетена младата му възраст,
здравословното му съС.ие /подс. страда от лека умствена изостаналост- лека
олигофрения съобразно СПЕ/, нездравата семейна среда, в която е отрасъл,
възстановяването на част от инкриминираните вещи и съдействието, оказано в хода на
ДП. Самопризнанието в съдебното производство, предвид процедурата, по която
протече съдебното производство, не би могло да се приеме за смекчаващо
отговорността обстоятелство както предлага прокуратурата, тъй като това би било в
разрез със задължителната съдебна практика по приложение на института на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК - т.7 от Тълкувателно решение
№1 от 06.04.2009г. по т.д.№1/2008г., ОСНК на ВКС. Съгласно цитираната точка от ТР,
при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието
по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство. Наличието на посочените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства обаче не води до извод за многобройност и
изключителност, така щото и най- лекото предвидено в закона наказание да се явява
несъразмерно тежко и да е налице необходимост от замяна на предвиденото наказание
лишаване от свобода с наказание „Пробация“. Напротив, от доказателствата по делото
и справката за съдимост се установява, че е налице завишаване на обществената
опасност на деянието в настоящият случай, като според настоящият състав на съда
същото не е било извършено от него поради лекомислие или увлечение, тъй като е
била налице подготовка и планиране за същото, набавяне на средства /нож/. Горното
сочи на предварително обмислена постъпка, от извършването на която е имал
възможност да се откаже, а не такава, осъществена под влиянието на внезапно
възникнали негативни емоции. Нещо повече, с определение по ЧНД № 180/2022г. по
описа на ОС – гр. Варна в сила от 31.03.2022г. поради неизпълнение на определеното
наказание „Пробация“ по НОХД №2588/2021г. на ВРС, същото е заменено изцяло с
7

наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изтърпяването на което е било
отложено с изпитателен срок от две години. Т.е. подсъдимият е санкциониран за
неизпълнение на наказание „Пробация“, което води до извод, че наложеното му такова
наказание при предходното осъждане не е изпълнило целите си. С оглед на това
настоящата инстанция счита, че налагане на наказание „Пробация“ в настоящият
случай, не би довело до постигане целите на наказанието, визирани в нормата на чл.36
от НК поради липсата на всякакъв ефект от упражнената спрямо него наказателна
принуда с този вид наказание. Предвид горното и съобразявайки изложените по – горе
обуславящи отговорността обстоятелства, при превес на смекчаващите такива,
настоящата инстанция счита, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание
за престъплението по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал. 1, вр. 63, ал.1, т.3
от НК при условията на чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.54, ал.1 от НК. За това престъпление
след приложението на задължителната редукция по чл.63, ал.1, т.3 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до 3г. Съдът счита, че целите на наказанието съгласно
чл.36, ал.1 от НК ще се постигнат ако на подсъдимия С. Г. за това престъпление
бъде определено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА. Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на
деянието и с личността на дееца, с превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което съдът намира, че наказание именно в този размер /над
предвидения законов минимум/ би постигнало целите както на специалната, така и на
генералната превенция и би било съответно на извършеното, и на личността на
извършителя. Това наказание според настоящия състав, ще удовлетвори на първо
място целта на индивидуалната превенция на наказателната отговорност. Наложеното
наказание лишаване от свобода ще отнеме възможността на подс. да върши други
престъпления и ще го предупреди за сериозността и последиците на санкцията. Не на
последно място, наложеното наказание ще въздейства предупредително и върху
останалите членове на обществото, като ще ги провокира от въздържане към подобно
престъпно поведение. Предвид горното, след като определи наказание на подсъдимия
Г.- „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, на основание чл.58а, ал.1 от НК
съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Предвид
факта, че до датата на извършване на деянието, предмет на настоящото производство,
подсъдимият Г. не е осъждан, както и предвид фактът, че подс. все още е във възраст
на непълнолетие, намери, че той не следва да бъде изолиран от обществото, като
наложеното наказание следва да бъде отложено. Като съобрази и че съгласно чл.69,
ал.1 от НК изпитателният срок за непълнолетни лица е от една до три години, намери,
че наказанието следва да бъде отложено с изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ. Съдът
намира, че именно така индивидуализираният изпитателен срок от две години би имал
нужното поправително, възпитателно и възпиращо въздействие спрямо конкретния
подсъдим Г..

Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „А“ от НК и като прецени, че са
послужили за извършване на престъплението в извършването на което подсъдимия бе
признат за виновен , отне в полза на Държавата веществените доказателства по
делото, а именно: 2 броя ножове, като постанови след влизане на присъдата в сила
същите да бъдат унищожени.

На осн. чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия да заплати направените
8

по делото разноски в размер на 286,16 лева / за изготвените в хода на ДП фотоалбуми
и експертизи- СПЕ по отношение на подсъдимия Ст.Г. и СОЕ, на която се позовава
прокуратурата/ в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР-Варна.

Мотивиран от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
9

Номер на акта:	205
Дата:	18 октомври 2022 г. (в сила от 3 ноември 2022 г.)
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20223110202832
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 юли 2022 г.

Присъда по дело №2832/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите