Решение по дело №2307/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 3540
Дата: 17 април 2024 г.
Съдия: Здравка Диева
Дело: 20237180702307
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

3540

Пловдив, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на трети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ЗДРАВКА ДИЕВА
   

При секретар ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 2307 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.63 от Закона за културното наследство /ЗКН/.

Галакси Инвестмънт Груп ООД, ЕИК *********, [населено място], [улица], представлявано от К.Б. чрез юрисконсулт М.Г. обжалва Заповед № РД 9Д – 3/25.08.2023г., издадена от Заместник министъра на културата.

Със заповедта е наредено деклариране на „Тютюнев склад на Даниел Шаки“, намиращ се на ул.“Д-р Г.М.Д.“ № 29, [населено място], кв.162 /стар 306/, сграда с [идентификатор] в поземлени имоти с идентификатори 56784.522.992, 56784.522.993 и 56784.522.994 по КККР на [населено място], община [област], попадаща в обхвата на Групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата и паметник на урбанизма и културния пейзаж – Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-[област]“ и по-конкретно в съставния елемент на историческата зона – Система от улични ансамбли по [улица]и [улица], обявен с Протокол № 5 от 22.05.2000г. на Национален институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ - л.100 и сл., утвърден от Министъра на културата, както следва: „Тютюнев склад на Даниел Шаки“, намиращ се на ул.“Д-р Г.М.Д.“ № 29, кв.162 /стар 306/, сграда с [идентификатор] в поземлени имоти с идентификатори 56784.522.992, 56784.522.993 и 56784.522.994 по КККР на [населено място], община [област], с класификация на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от Ново време, с категория „за сведение“ и са определени режими за опазване на недвижимата културна ценност – териториален обхват на единичната архитектурно-строителна недвижима културна ценност /обекта попада в ПИ с ИД : 56784.522.992, 56784.522.993 и 56784.522.994 по КККР на [населено място] – Заповед за изменение на КККР № 18-5332-14.05.2021г. на началника на СГКК-[област]/; териториален обхват на охранителна зона на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност /без необходимост от охранителна зона, тъй като обекта е разположен на територията на археологическа и архитектурно-строителна групова недвижима културна ценност на урбанизма и културния пейзаж - Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-[област]“ и по-конкретно в съставния елемент на историческата зона – Система от улични ансамбли по [улица]и [улица]/; предписания за територията на единичната архитектурно-строителна недвижима културна ценност /изисква се консервация и реставрация на обекта в неговата цялост; допускания – адаптация на сградата за нови функции; възстановяване на покрива като обемно-пространствени параметри с керемиди, съгласно архивна документация; и др.; не се допускат – вписани четири забрани, като всички намеси се доказват с проекти, съгласувани по реда на действащото законодателство и съобразени с територията, в която попадат обектите/.

- В жалбата е заявено, че оспорващото дружество „е било собственик“ на ПИ с идентификатори 56784.522.992, 56784.522.993 и 56784.522.994, ведно с [ПИ] по КККР на [населено място], с последно изменение – Заповед 18-5332-14.05.2021г. на началника на СГКК-[област]. Изрично е посочено, че тези недвижими имоти са предмет на непарична вноска в капитала на ЕООД „Даунтаун Роял Естейтс“, като документът за собственост е вписан по ЗС/ПВ с акт 41, том 52, дело 6158, на 01.06.2022г., „т.е. собственик на имота, деклариран с обжалваната заповед е „Даунтаун Роял Естейтс“ ЕООД. В тази вр. се поддържа, че Галакси Инвестмънт Груп ООД не следва да е адресат на обжалваната заповед. Към датата на извършване на непаричната вноска, сградата с [идентификатор] е била с нулева стойност и праводателят - Галакси Инвестмънт Груп ООД не е заявило изрично, че остава собственик на сградата. В потвърждение на поддържаните данни за собственост на обекта – предмет на деклариране с оспорената заповед, към жалбата е приложен вписан Учредителен акт на ЕООД „Даунтаун Роял Естейтс“, според чл.6 от който - Галакси Инвестмънт Груп ООД апортира в капитала на ЕООД Даунтаун Роял Естейтс – [ПИ], 56784.522.993 и 56784.522.994, ведно с [ПИ] по КККР на [населено място]. Даунтаун Роял Естейтс ЕООД се представлява от К.Б., което лице е управител на Галакси Инвестмънт Груп ООД. Даунтаун Роял Естейтс ЕООД е собственост на Галакси Инвестмънт Груп ООД /чл.1/. В тази вр. се счита, че Галакси Инвестмънт Груп ООД не следва да е адресат на оспорената заповед.

Ведно с посоченото се твърди, че сградата с [идентификатор] /[ПИ]/ е била разрушена вследствие на пожар и към дата на извършване на непаричната вноска е била с нулева стойност, като видно от удостоверение изх.№ ОП10-96/1/ от 13.03.2023г. на Община [област] – Район Централен, сградата в [ПИ] /[ПИ]/ и [ПИ] /[ПИ]/ - е премахната.

Поддържа се, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, тъй като заместник-министър Г. към дата на издаване на административния акт не е оправомощен да подписва същия. Твърди се, че в случая не са разгледани възраженията на оспорващото дружество под претекст, че са подадени извън срока, което обстоятелство не отговаря на действителната фактическа обстановка. Оспорено като невярно е твърдението, че срокът започва да тече от 08.09.2022г. – жалбоподателят е уведомен по реда на чл.26 ал.1 вр. с чл.18а АПК на 14.09.2022г. Към дата на заседанието на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности /СЕСОНКЦ/ - 02.09.2022г., не е съществувала недвижима културна ценност. Счита се, че заповедта не съдържа конкретни мотиви. Твърди се, че акта ограничава правото на собственика с изискването за „консервация и реставрация на обекта в неговата цялост“ и да опазва нещо, което не съществува. Така нареченият временен режим всъщност е рестриктивен и подобно ограничение е недопустимо в настоящия случай, в който администрация е установила, че не съществува обект, който да бъде съхраняван. Поискано е заповедта да бъде отменена.

В ход по същество юрк. Г. поддържа жалбата и изтъкна, че според приетата в допълнение на преписката – Заповед № РД 09-694/08.08.2022г., Министърът на културата е оправомощил доц. д-р Пл.С., заместник – министър на културата, а оспорената заповед е издадена от заместник – министър арх.Ч.Г.. В обжалваната заповед е направено позоваване на цитираната заповед, която касае друг заместник – министър. Претендирано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В писмени бележки по същество на спора всички възражения се поддържат, развити с аргументи и доводи от събраните по делото доказателства.

- Ответникът Заместник – министър на културата оспорва жалбата, представляван от гл.юрисконсулт Й. Н.. При представяне на преписката /л.59 гръб и сл./ поддържа, че Галакси Инвестмънт Груп ООД е било надлежно информирано за започналото производство и му е предоставена възможност за запознаване с преписката. Възражението с вх.номер от 21.09.2022г. е получено в министерство на културата след 7 дн.срок, посочен в уведомлението по чл.26 ал.1 АПК, получено на 12.09.2022г., но е разгледано. Заявено е, че в т.2 от оспорената заповед „са отбелязани основни съображения и мотиви за издаване на акта, част от Фиш № 1 по чл.28 от Наредба № 3 от 10 юли 2019г. внесен с писмо № 33-00-701/26.08.2022г. на НИНКН“, чрез който е подчертана значимостта на обектите, образци на индустриалното архитектурно-строително наследство на [населено място] и значението им за развитието на тютюневата индустрия в града. Посочено е, че в Раздел II Предварителна оценка и Раздел III.1. Мотиви на фиш № 1 по чл. 28 от Наредба № 3 от 10 юли 2019г. ясно са посочени мотивите и ценностните характеристика на обекта, които СЕСОНКЦ е приел за основателни, за да предложи обявяването на обекта за недвижима културна ценност, спрямо своите компетенции и права от ЗКН. Впоследствие внесения от НИНКН формуляр по чл.29 ал.3 от Наредба № 3 / 10.07.2019г. отразява актуалното състояние на обекта и изискванията са съобразени с него. Обектът Тютюнев склад на Даниел Шаки според съхраняваните данни в националния документален архив на НИНКН, попада в обхвата на групова недвижима културна ценност – Историческа зона Филипопол-Тримонциум-[област], обявена с Протокол № 5/22.05.2000г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, утвърден от министъра на културата, като групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж. С този протокол са приети и утвърдени териториален обхват, граници и общи предписания за опазване на територия, в която се намира Тютюневия склад, които са в сила и преди издаване на оспорената заповед. Поискано е жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

- Заинтересованата страна Даунтаун Роял Естейтс ЕООД поддържа нищожност на заповедта поради липса на предмет, тъй като обектът на разпореждане в административния акт не съществува. В случая заповедта е издадена на 25.08.2023г., а видно от удостоверение ОП40-96/1 от 13.03.2023г. – сградата с [идентификатор] е съборена. В тази вр. е заявено, че неправилно в становището на Дирекция правнонормативна дейност и публични предприятия от 23.08.2023г. до заместник-министъра на културата, се твърди, че преценката за наличие или не на сградата с [идентификатор] следва да се направи към момента на започване на административното производство, а не към датата на издаване на заповедта. Твърдението е основано на нормата на чл.142 АПК. Ведно с посоченото се поддържа неспазване на процедурата, предхождаща издаването на процесната заповед, подробно регламентирана в Наредба № 3 от 10.07.2019г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности. Направено е позоваване на Раздел V от наредбата, в който са разписани необходимите действия на спомагателните административни органи, преди да се достигне до издаване на акта по чл.58 ЗКН – чл.29, чл.19 ал.4. Поддържа се, че предвиденото – предложенията се включват в дневния ред на СЕСОНКЦ в едномесечен срок от постъпването им в Министерството на културата, цели осигуряване на публичност, прозрачност и предвидимост на приеманите решения от СЕСОНКЦ и допълнителна гаранция за охраняване правата на заинтересуваните лица, чиято правна сфера ще бъде повлияна от бъдещия административен акт. Заявено е, че в случая предложението на директора на НИНКН с вх.№ 33-00-701/26.08.2022г. относно сградата – предмет на спора, не е включено в дневния ред на заседанието на СЕСОНКЦ, проведено на 02.09.2022г. В дневния ред не е посочена и т. „други“. Едва в самото заседание на съвета, за първи път като т.“други“ е разгледано предложение, за което членовете на СЕСОНКЦ не са били предварително уведомени. Поддържа се, че важността на процедурата по включване на проекто-решенията в дневния ред се извежда и от разпоредбата на чл.13 ал.2 от Правилника за устройство, организация на работата и финансирането на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности, където се предвижда същия да бъде съгласуван с министъра на културата. Именно по това извънредно включено в дневния ред предложение е било взето оспорваното решение, инкорпорирано в Заповед № РД9Д-3/25.08.2023г. Посочено е, че тези действия на специализирания експертен свет са в грубо нарушение на процедурата от Раздел V от Наредбата и това е достатъчно основание за отмяна на административния акт – решение на ВАС по адм.д.№ 3766/2022г. Счита се за опорочена процедурата по връчване на уведомление за започване на административното производство – уведомлението по чл.26 АПК е изпратено от НИНКН с изх.№ 08000-1480/22.08.2022г., който субект е различен от органа-издател на акта. НИНКН е помощен орган на министъра на културата вр. с осъществяване на правомощията му по чл.58 ал.1 ЗКН и изпращането на това уведомление не изпълнява изискването на чл.26 ал.1 АПК – Решение № 8896/2021г. по д.№ 10430/2020г, ВАС. Съществено процесуално нарушени е извършено и при съобщаване на индивидуалния административен акт съгласно изискването на чл.59 ал.2 ЗКН. Нарушена е нормата на чл.61 АПК – заповедта не е връчена на Даунтаун Роял Естейтс ЕООД в качеството му на собственик на недвижимия имот – предмет на заповедта. Друго съществено процесуално нарушение е налице поради липса на ясни и изчерпателни мотиви в заповедта. Според заинтересованата страна не следва да се приема, че същите се съдържат в друг документ, тъй като съдебната практика и ТР № 16/1975г. на ВС са еднозначни в насока, че органът, издал оспорвания акт, следва изрично да се е позовал на такъв документ. В случая в т.2 от заповедта е посочено, че съображенията за издаване на акта се основават на мотивите, посочени в предложението на директора на НИНКН с вх.№ 33-00-701 от 26.08.2022г., като същите са пресъздадени и в самия акт. С арг. от чл.17 от Конституцията се поддържа, че в случая със заповедта не се цели отнемане на собствеността на жалбоподателя, но се налагат значителни рестрикции за свободното ползване и разпореждане със собствената му сграда. Счита се, че в случая отсъстват мотиви, които да поставят обществения интерес над този на отделният субект – собственик. Поддържа се, че е налице санкция, която трябва да бъде съобразена с принципа на пропорционалността – ограничаване правата на жалбоподателя да е пропорционално на интересите, защитени от ЗКН и поднормативните актове. В тази вр. е посочено, че от мотивите в заповедта не произтичат изводи за наличие на особености, определящи я за НКЦ. В случая съхраняването на културното наследство чрез неговото издирване, класифициране и създаване на мерки, гарантиращи опазването му, не могат да се прилагат в нарушение на законовите разпоредби, в т.ч. ограничаване правото на участие в производството на заинтересованите лица, което нарушение е възприемано винаги като съществено и обосноваващо отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Поискана е отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В ход по същество адв.Х. – пълномощник на заинтересованата страна поддържа съображенията за незаконосъобразност на заповедта, посочени в писмено становище : към момента на издаване на административния акт не е налице обект, спрямо който е издадена; на заинтересованата страна не е връчено уведомление по чл.26 АПК за започване на производството. Претендирано е присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на заинтересованата страна с уточнение в размера на сумата, отразена в договора по делото, като се поддържа присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1300лв., а не 1500лв.

Заповед № РД 9Д – 3/25.08.2023г., издадена от Заместник министъра на културата е връчена на 04.09.2023г. /от 04.09.2023г. е вх.номер на уведомлението в оспорващото дружество, с което е изпратен обжалвания административен акт, л.40; л.199/ - жалбата е подадена на 13.09.2023г., в 14 дн.срок. Според Определение № 625/18.01.2024г. по адм.д.№ 11515/2023г. на ВАС, оспорващото лице има правен интерес, поради което жалбата е допустима / с Определение № 625/18.01.2024г. по адм.д.№ 11515/2023г. на ВАС е отменено определение по делото за оставяне на жалбата без разглеждане поради липса на правен интерес във вр. с изложени съображения относно правото на собственост – л. 231 и сл., съответстващо на Решение № 8896/2021г. по д.№ 10430/2020г. на ВАС : „Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и в прекратителната му част, с която е оставена без разглеждане жалбата на „Гондол“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу заповед № РД9Д-7/11.09.2018 г. на заместник-министъра на културата. Жалбата на дружеството правилно е оставена без разглеждане, защото обосновано е прието от съда, че същото не се легитимира като собственик или носител на ограничено вещно право върху имотите и/или сградите в тях предмет на оспорената заповед, поради което няма правен интерес от оспорването…“/, като се изпълняват задължителните указания на ВАС по допустимостта на оспорването.

1. В заповедта е отразено, че жалбоподателят е уведомен по реда на чл.26 ал.1 АПК и е представено възражение, прието за неоснователно. Приложеното правно основание е чл.58 ал.1 ЗКН. В обстоятелствената част на оспорената заповед са отразени : Заповед № РД09-694/08.08.2022г. на Министъра на културата; предложение на Директора на НИНКН с вх.№ 33-07-701/26.08.2022г. и № 33-00-761/21.09.2022г.; Решение по точка Други на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности /СЕСОНКЦ/, назначен със Заповед № РД09-875/26.08.2022г. на министъра на културата; Протокол № 99-2 на заседание на СЕСОНКЦ, състояло се на 02.09.2022г., одобрен от министъра на културата с рег.№ ПР-48/02.09.2022г. В т.2 от заповедта са вписани основните съображения за издаване на акта – отразено е, че в писма на НИНКН с вх.№ 33-07-701/26.08.2022г. и № 33-00-761/21.09.2022г., ведно с приложенията към тях са посочени следните мотиви за предложението : Тютюнев склад на Даниел Шаки е част от ансамбъл, съхранен исторически, състоящ се от смислово свързани сгради на тютюневата индустрия с висока степен на автентичност и на елементите на средата. Притежава висока културно-историческа стойност от значение за [населено място] в икономически и социален план, при наличие на пространствени, естетически и функционални връзки с прилежащата среда. Според архивната документация, предоставена от Държавен архив – [област], изграждането на обемите, част от комплекса, започва от 1922г. с окрупняване на малки имоти в един по-голям, като на 11.08.1924г. е издадено разрешение, а през 1926г. се строи второто крило на Тютюневия склад – по дължината на ул.Д-р Г.М.Д.. Тютюневият склад е разположен в урбанизирана среда, в хармонично съотношение с околното застрояване. Обектът има висока културна и научна стойност и икономически целесъобразно е неговото съхранение като пример от индустриалното наследство на България. Той е част от системата от тютюневи складове и фабрики в града, които са стимулирали икономическия възход на [област] преди Втората световна война. След 1944г. сградата става част от тютюневия монопол и продължава да функционира. Обектът е важен пример за обществените процеси в България след 1900г. и носи информация за развитието на обществото, неговите идеали и стремежи в продължение на един век. След пожар през 2016г. са унищожени неговата дървена конструкция и покрив. За обекта в НДА на НИНКН е налично архитектурно заснемане, което позволява неговото цялостно възстановяване.

Според данни от преписката – уведомление по чл.26 АПК с изх.номер от 22.08.2022г. касае проучване на единични обекти в състава на Групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, на урбанизма и културния пейзаж в посочената в заповедта историческа зона Филипопол – Тримонциум - [област] и е във вр. производство по реда на Глава пета, раздели I, II и III ЗКН и с процес на изготвяне на заключителна оценка по см. на чл.61 ал.2 ЗКН и режими за опазване на декларирани НКЦ, вкл. процес на изготвяне на предварителна оценка по реда на чл.57 ал.1 и ал.2 ЗКН и временни режими за опазване на обекти, в обхвата на които /т.12/ – бивш тютюнев склад с административен адрес - ул.“Д-р Г.М.Д.“ № 29, кв.162 /стар 306/, пл.№ 929, [ПИ] и 56784.522.994 по КККР на [населено място] /л.61 и сл./. Уведомлението е подписано от Директора на НИНКН. Директорът на НИНКН е изпратил до директор на дирекция КНМИИ – министерство на културата предложения за разглеждане на заседание на СЕСОНКЦ, по реда на чл.64 ал.1 ЗКН /„Когато от заключителната оценка по чл. 61, ал. 1, 3 и 4 се установи, че обекти на недвижимото културно наследство имат качества на недвижими културни ценности, директорът на НИНКН прави предложение до министъра на културата за тяхната класификация, категоризация и режими за опазване във връзка с предоставянето на статут на недвижими културни ценности.“/ - т.4 Предложение за деклариране на сграда - Тютюнев склад на Даниел Шаки с [идентификатор] /[ПИ]/ като единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от новото време, с категория „за сведение“, л.63. Във фиш № 1 по чл.28 от Наредба № 3/10.07.2019г. на МК – Предварителна оценка за деклариране на недвижима културна ценност е отразено, че обекта попада в три поземлени имота /ПИ/ - 56784.522.992 /[ПИ]/, 56784.522.993 /[ПИ]/ и 56784.522.994 /[ПИ]/ по КККР на [населено място], а обекта представлява [ПИ] /[ПИ]/ по КККР на [населено място] /л.64 и сл.; л.128 и сл. – цветно копие/. В описание на обекта – т.6 са отразени в хронология данни за изграждането му и състояние към момента, вкл. информация от оглед – 2022г. Техническото състояние на обекта е определено като аварийно, а техническото състояние на средата на обекта – лошо. Предписанията за опазване на ЕНКЦ са възприети в оспорената заповед – едно от които е изискване за консервация и реставрация на обекта в неговата цялост. Предложението във фиша е изготвено в изпълнение на чл.3 ал.1 т.3 от наредба № 3/10.07.2019г. : „Дейностите по идентифициране, деклариране и предоставяне на статут се извършват въз основа на: 3. инициатива на НИНКН, извън ежегодните териториални програми, за инцидентно идентифицирани обекти, които притежават белези на НКЦ.“ – л.73. Това означава, че административното производство е инициирано служебно.

Във вр. с уведомлението за започване на административното производство е подадено възражение от жалбоподателя /л.73 гръб/, в което е посочено, че следва да се има предвид обстоятелството – цитираните сгради не съществуват в своята цялост. Относно възражението Галакси Инвестмънт Груп ООД е уведомено в качеството на собственик за възможност за запознаване с документите и материалите по преписката, като посоченият отговор от 13.09.2022г. е подписан от заместник-министъра на културата /л.74/. С приемо-предавателен протокол от 19.09.2022г. е документирано приемо-предаване на документация на представител на Галакси Инвестмънт Груп ООД, л.86.

В Протокол № 99-2 / 02.09.2022г. е документирано в „Точка Други“ /л.77 гръб и сл.; л. 80 гръб и сл./ - предложение за деклариране на тютюневия склад на Даниел Шаки – сграда с идентификатор [ПИ] по КККР на [населено място], с класификация на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от нова време, с категория „за сведение“. Прието е решение от СЕСОНКЦ на основание чл.64 ал.3 ЗКН и чл.3 ал.1 т.1 от Правилника за устройството, организацията на работата и финансирането на експертния съвет – предложено е на министъра на културата да издаде заповед за деклариране на сграда Тютюнев склад на Даниел Шаки – [ПИ] с класификация на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от нова време, с категория „за сведение“ с посочени промени в режимите за опазване, съгласно състоянието на сградата към момента /с позоваване на Предписания за опазване на ЕНКЦ от фиш № 1 по чл.28 от Наредба № 3/10.07.2019г.; съставът на СЕСОНКЦ е определен със Заповед № РД09-875/26.08.2022г. на Министъра на културата /л.108 гръб и сл./.

Директорът на НИНКН е изпратил на 21.09.2022г. до директор на дирекция КНМИИ – министерство на културата /л.86 гръб; л.173/ - коригирани материали за обекти, разглеждани на заседание на СЕСОНКЦ, поради несъответствие между изготвените режими и разпоредбите на ЗУТ – т.3 от предложението за деклариране е Тютюнев склад на Даниел Шаки – [ПИ] по КККР на [населено място]. Представен е формуляр по чл.29 ал.3 от Наредба № 3810.07.2019г. /л.87 и сл.; л.174 и сл./ - Окончателни текстови и графични материали за издаване на акт за деклариране на ЕНКЦ.

На 21.09.2022г. е постъпило възражение от жалбоподателя след запознаване с данни от преписката /л.89/ - възразено е, че предходното възражение не е обсъдено от СЕСОНКЦ на заседанието, проведено на 02.09.2022г. и не е съобразено обстоятелството, че сградата е била демонтирана преди заседанието на 02.09.2022г. и към момента на заседанието и към настоящ момент – не е налице обект, който да бъде обявен за ЕНКЦ, тъй като към дата на извършване на оценката и оглед на място не е съществувал годен за деклариране обект.

В докладна записка от директор на дирекция КНМИИ рег.номер от 25.08.2023г. – дата на издаване на оспорената заповед, до министъра на културата /л.89 гръб и сл./ са описани данните от административното производство по издаване на оспорената заповед, като е отразено, че действително производството е започнало с уведомление по чл.26 АПК на директора на НИНКН, но е изпратено и последващо уведомление, подписано от министъра на културата /л.76; л.152 и сл. – в цялост/. В становище за законосъобразност на заповеди по чл.58 ал.2 ЗКН от Дирекция Правнонормативна дейност и публични предприятия /л.92, 93/ е коментирана посочената докладна записка и е отразено, че правната дирекция не разполага с информация относно фактическото състояние на склада, както и в случай, че е съборен по реда на ЗУТ – в кой момент са били извършени действията по събаряне. Относно законосъобразност на заповед за деклариране на обекта, при условие, че същият е съборен по реда на ЗУТ – е посочено, че в ЗКН и Наредба № 3/10.07.2019г. не е определен ред за такива случаи.

- Това от една страна означава, че такива случаи не са предвидени, като от друга страна в заповедта е предписана цялостна реставрация на обекта, което означава цялостното му възстановяване /реставрацията на латински: Restauratio – Възстановяване : широко понятие, обхващащо всички видове и методи за укрепване и възстановяване на изкривени, повредени или унищожени паметници на историята и културата /отделни архитектурни структури и техните комплекси, произведения на изобразителното и декоративно изкуство, археологически находки и др./; Възстановяване на старинни произведения на изкуството и архитектурата със стремеж да се възвърне първоначалният им вид /.

- Според правната дирекция от значение бил моментът на откриване на производството по издаване на заповедта, но в случая не е съобразено, че дружеството-жалбоподател в хода на производството е поддържало факта на премахване на сградата и несъществуването й. Твърдението не е проверено, при което с оглед представеното с жалбата удостоверение от район Централен – следва извод за нарушения на чл.34, чл.35 АПК, допуснати в хода на административното производство. Дори възраженията да са били представени след указания срок, не е съобразено, че този срок е инструктивен и от значение е установяване на действителните факти и обстоятелства за конкретния случай – предмет на дадено административно производство.

- В становището от директор на Дирекция „Правнонормативна дейност и публични предприятия“ до заместник-министъра на културата относно законосъобразност на заповеди за деклариране на два броя тютюневи складове в [населено място] по реда на чл.58 ал.2 ЗКН, е посочено, че Галакси Инвестмънт Груп ООД е „фирмата-собственик“. Според събраните по делото доказателства възприетият факт е опроверган.

Представени от жалбоподателя и заинтересованата страна са : Дневен ред на заседание на СЕСОНКЦ № 99-01-02.09.2022г. от 01.09.2022г., в който отсъства обекта – предмет на оспорената заповед; удостоверение изх.№ ОП10-96 /1/ от 13.03.2023г. на район Централен – община [област] по отношение сграда с [идентификатор] с предназначение „промишлена сграда“, намираща се в [ПИ] и [ПИ] на КК на [населено място], парцели XVI-522.993 и XVI-522.994, с административен адрес – [улица] – сградата е премахната, като удостоверението е издадено по заявление на управителя на Даунтаун Роял Естейтс ЕООД за послужване пред СГКК-[област] и Дирекция МДТ.

2. Оспорената заповед е издадена от Заместник-министър на културата на основание чл.58 ал.1 ЗКН, съгласно която норма : „Декларирането на обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности, както и отказът за деклариране, се извършва със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър по предложение на директора на НИНКН, въз основа на предварителната оценка по чл. 57, ал. 3 и 4. Предложението включва предварителна категоризация, класификация и временни режими за опазване на тези обекти.“. Със Заповед № РД09-499/19.06.2023г. министърът на културата е оправомощил заместник-министърът на културата арх.Ч.Г. – издател на оспорения административен акт, да издава заповеди по чл.58 ал.1 ЗКН /т.3 от оправомощителната заповед, л.260, 261/. При делегиране на правомощия органът, на който са делегирани, издава от свое име съответния административен акт, поради което той е страна по оспорването.

Заместник-министърът на културата е оправомощен по предвидения в ЗКН ред и авторство не е оспорено. Заповедта е издадена от компетентен административен орган в хипотеза на делегиране на правомощия. Възможността за делегиране на административни правомощия е ограничена в хипотезите : никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму /Т.Р. № 4/2004г. на ВАС/. Същите не са нарушени в случая.

Както бе посочено по-горе, в обстоятелствената част на оспорената заповед е отразена Заповед № РД09-694/08.08.2022г. на Министъра на културата /л.285, 286/, с която министърът на културата е оправомощил доц.д-р Пл.С., заместник – министър на културата да издава заповеди по чл.58 ал.1 ЗКН. Оспорената заповед е издадена от арх.Ч.Г., редовно оправомощен със съдържащата се в преписката Заповед № РД09-499/19.06.2023г. на министъра на културата. Отсъствието на позоваване в оспорената заповед на Заповед № РД09-499/19.06.2023г. – не обосновава извод за нищожност на обжалвания административен акт. Издателят на оспорената заповед е оправомощен по предвидения ред в ЗКН и заповедта се съдържа в преписката, което е от значение за преценката за валидност. Действителната фактическа установеност отрича тезата за нищожност на оспорената заповед.

Съобрази се, че действително при невъзможен предмет или липса на предмет – обект на административно разпореждане, актът е нищожен. Доколкото оспорената заповед съдържа предписания за опазване територията на единичната архитектурно-строителна недвижима културна ценност /т.1, 1.3, 1.3.1/, изразяващи се в изискване на консервация и реставрация на обекта в неговата цялост, следва да бъде прието, че административният акт има предмет с оглед спецификата на регулираните от ЗКН обществени отношения.

3. Обжалваната заповед е издадена при неправилно определен адресат и в нарушение на предвидените в ЗКН процесуални правила.

3.1. Оспорената заповед е съобщена на Галакси Инвестмънт Груп ООД, като в хода на административното производство дружеството е възприето за собственик на обекта – предмет на заповедта. В жалбата е заявено, че оспорващото дружество „е било собственик“ на ПИ с идентификатори 56784.522.992, 56784.522.993 и 56784.522.994, ведно с [ПИ] по КККР на [населено място], с последно изменение – Заповед 18-5332-14.05.2021г. на началника на СГКК-[област]. Изрично е посочено, че тези недвижими имоти са предмет на непарична вноска в капитала на ЕООД „Даунтаун Роял Естейтс“, като документът за собственост е вписан по ЗС/ПВ с акт 41, том 52, дело 6158, на 01.06.2022г., „т.е. собственик на имота, деклариран с обжалваната заповед е „Даунтаун Роял Естейтс“ ЕООД. В тази вр. се поддържа, че Галакси Инвестмънт Груп ООД не следва да е адресат на обжалваната заповед. Към датата на извършване на непаричната вноска, сградата с [идентификатор] е била с нулева стойност и праводателят - Галакси Инвестмънт Груп ООД не е заявило изрично, че остава собственик на сградата. В потвърждение на поддържаните данни за собственост на обекта – предмет на деклариране с оспорената заповед, към жалбата е приложен вписан Учредителен акт на ЕООД „Даунтаун Роял Естейтс“, според чл.6 от който - Галакси Инвестмънт Груп ООД апортира в капитала на ЕООД Даунтаун Роял Естейтс – [ПИ], 56784.522.993 и 56784.522.994, ведно с [ПИ] по КККР на [населено място].

Не се твърди оспорващото дружество да е ползвател или концесионер на сграда с [идентификатор] в ПИ с кадастрални идентификатори 56784.522.992, [ПИ], [ПИ] по КККР на [населено място] – с права и задължения от обхвата на раздел IV от глава V – ЗНК /чл.55 и сл./.

Изискана е и представена информация от СГКК – [област] за собствеността на [ПИ], [ПИ], [ПИ] и [ПИ] по КККР на [населено място]. Представени са скици – извлечения от КК на трите ПИ, ведно със сградата и извадка от КР на същите имоти /кадастрален регистър на недвижимите имоти, КРНИ/. По данни от КРНИ - [ПИ], 993 и 994 са собственост на Даунтаун Роял Естейтс ЕООД и е вписан документ за собственост Апорт 41, том 52, рег.17800 от 01.06.2022г., изд. от СВп. /във вр. с приложен към жалбата учредителен акт/. [ПИ] е собственост на Галакси Инвестмънт Груп ООД по данни от КРНИ, но по последно изменение със Заповед 18-5332/14.05.2021г., след което е последвал апорта от 01.06.2022г. Предвид наличието на вписан апорт, в обхвата на който и [ПИ], следва извод, че КРНИ не е актуализиран към 01.06.2022г., респект. и към м.08.2023г. Описаните данни се съдържат в извадка от кадастралния регистър на имотите. Промяната в данните за собственост на трите ПИ е осъществена без заповед – по реда на чл.53а вр. с чл.53 ал.1 т.1 ЗКИР. Изменение на КРНИ не е осъществено по отношение сградата - [ПИ], но от значение за законосъобразност на заповедта е действителният собственик.

В конкретния случай правилното определяне на адресат на административния акт се преценява спрямо разпоредбите на Раздел IV Права и задължения на собствениците или ползвателите на недвижими културни ценности от Глава V Опазване на недвижимо културно наследство от ЗКН, като чл.77 регламентира правата на собствениците, концесионерите и ползвателите, а чл.71 регламентира задълженията на собствениците, концесионерите и ползвателите. Правилното определяне на адресат на заповедта произтича от характера на оспорения административен акт, основан на нормите от Раздел II Деклариране от Глава V на ЗКН – чл.58, както и процеса на изготвяне на заключителна оценка по смисъла на чл.61 ал.2 ЗКН. Съгласно чл.58 ал.2 ЗКН : „Със заповедта по ал. 1 се определят предварителната класификация и категория на обекта на недвижимото културно наследство и временните режими за неговото опазване.“.

С оспорената заповед е наредено деклариране на тютюневия склад – сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място] с класификация на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от Ново време, с категория „за сведение“ и са определени режими за опазване на недвижимата културна ценност, респект. са посочени предписания за опазване - изисквания, допускания и забрани. Адресат на изискванията, изразяващи се в задължения, съответно – забраните, изразяващи се в ограничения, е собственикът на обекта или концесионер, както и ползвател. В заповедта е отразено уведомлението до жалбоподателя в хода на административното производство и административният акт е изпратен на оспорващото дружество, но същото не е действителният собственик на обекта – предмет на заповедта. Сградата е в обхвата на непарична вноска, описана в учредителен акт на Даунтаун Роял Естейтс ЕООД от 14.04.2022г., вписан на 01.06.2022г. , а заповедта е издадена на 25.08.2023г.

Според данните от преписката - в хода на административното производство административният орган не е изискал информация от КРНИ чрез СГКК-[област]. В представените от СГКК-[област] скици на ПИ /992, 993 и 994/ са отразени данните за собственост по отношение Даунтаун Роял Естейтс ЕООД. Вярно е, че според скицата на сграда – [ПИ] за собственик по КРНИ е отразено Галакси Инвестмънт Груп ООД, но от значение за правилно определяне адресата на административния акт е действителното право на собственост. Тук е необходимо да бъде отбелязано, че в жалбата изрично е заявено, че оспорващото дружество е било собственик, а не е собственик на [ПИ] и към дата на извършване на непаричната вноска – праводателят не е заявил изрично, че остава собственик на сградата. Сградата – предмет на оспорената заповед е в обхвата на непаричната вноска и учредителният акт е вписан на 01.06.2022г.

По отношение променените данни за правото на собственост на [ПИ], 993 и 994 не бяха представени последващи заповеди за изменение на КККР от страна на СГКК-[област] и в скиците за трите ПИ е отразено, че последното изменение, засягащо тези ПИ е от 10.08.2023г. – след вписване на учредителния акт /01.06.2022г./ и преди дата на издаване на оспорената заповед – 25.08.2023г. В случая административният орган не е проверил данните за собственост на [ПИ], 993, 994 и 994.1 по КККР на [населено място] – преписката не съдържа данни в тази насока. В допълнение следва да бъде отбелязано, че изменението на данни в кадастралния регистър, когато не е свързано и не се изменят и данни в кадастралната карта, се извършва по реда на чл. 53 ЗКИР без издаване на заповед - чл. 53а ал.1 ЗКИР. Съгласно чл.2 ал.5 ЗКИР, данните по ал. 1 и 2 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. В случая според данните за собственост – правото на собственост върху сградата /[ПИ]/ - предмет на оспорената заповед, принадлежи единствено на Даунтаун Роял Естейтс ЕООД. Правото на собственост е възникнало преди издаване на заповедта и предвид нормата на чл.142 АПК следва извод, че към дата на издаване на заповедта административният орган не е събрал служебно доказателства в изпълнение на задължението по чл.36 ал.1 АПК, последица от което е неправилно определен адресат. Неправилното определяне на адресата на административния акт е основание за квалифицирането му за незаконосъобразен.

При засегнати права и интереси на действителния собственик на обект – предмет на заповедта, същият е бил лишен от правото на участие в административното производство. Административният акт касае обект на деклариране, собственикът на който е действително засегнат от определените режими и забрани, но правото му на защита е отречено с определянето на друг субект за адресат. В тази вр. се съобрази, че съгласно чл.59 ал.3 ЗКН – „Временният режим за опазване на недвижими обекти, влиза в сила от датата на уведомяването на собственика им по ал. 2 и е задължителен за всички физически и юридически лица.“, поради което следва да бъде уведомен действителният собственик към дата на издаване на оспорената заповед. Следва да бъде отбелязано, че в чл.59 ал.2 ЗКН не е посочено на кого се съобщава заповедта по ал.1 /вр. с чл.58 ал.1 с.з./, което не означава, че може да се съобщава избирателно от административния орган без критерии за адресат. Посоченото следва от чл.59 ал.3 ЗКН и от чл.15 вр. с чл.147 АПК, като в случая адресати на акт от характера на оспорения могат да бъдат собственик, концесионер или ползвател на обекта. ЗКН ясно е определил адресатите на административен акт от характера на оспорения – чл.59 ал.3 ЗКН и това са собствениците. Приемането на обратното би означавало да се отрече правото на оспорване на субектите, които се легитимират като собственици или носители на вещни права върху засегнати имоти, въпреки че не са вписани в КР към момента на издаване на административния акт.

Оспорената заповед има за предмет конкретен недвижим имот - сграда, поради което засегнат от класифицирането й на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от ново време с категория „за сведение“, ведно с определени режими за опазване на недвижимата културна ценност, териториален обхват и предписания, е единствено собственикът на обекта – предмет на заповедта. Нарушението на чл.61 АПК – „Административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството.“ вр. с чл.59 ал.2 ЗКН, засяга собственикът на сградата.

3.2. При издаване на административния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи самостоятелен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед: Производството е започнало с уведомление по чл.26 АПК на директора на НИНКН, а не на компетентния административен орган, водещ конкретното производство. НИНКН е помощен орган на министъра на културата вр. с осъществяване правомощията му по чл.58 ал.1 ЗКН, поради което изпращането на уведомление от директора на НИНКН не изпълнява изискванията на чл.26 ал.1 ЗКН /Решение № 8896/2021г. по д.№ 10430/2020г., ВАС/. В случая е изпратено и последващо уведомление, подписано от министъра на културата, поради което може да бъде възприето, че допуснатото нарушение не е съществено.

Посоченото не преодолява същественият пропуск да бъде уведомен собственикът на обекта – предмет на оспорената заповед. Това е съществено нарушение на административно производствените правила с оглед нарушеното право на участие в производството на лицето, гарантирано от чл.34 АПК, съответно правото му да ангажира доказателства, да направи искания и възражения, да изрази становище за защита на интересите си.

На следващо място се съобрази, че според чл.13 ал.1 от Правилник за устройството, организацията на работата и финансирането на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности : „Работата на съвета се организира в заседания. Заседанията се провеждат в 10-дневен срок от постъпване на предложение или искане по чл. 3, ал. 1 и 2.“. Предвид разглеждане на предложението на директора на НИНКН за деклариране на тютюневия склад посредством включването му в точка Други в заседанието от 02.09.2022г. на СЕСОНКЦ и респект. – отсъствието на тази точка в дневния ред, видно от съдържанието на протокола на съвета, в което е посочен дневния ред – следва извод за нарушаване правилото по чл.13 ал.1 от Правилника. Съгласно чл.13 ал.2 от Правилника е допустимо насрочване на извънредни заседания, а не разглеждане на извънредни точки. Дневният ред и на редовните, и на извънредните заседания е предвидено да се съгласува с Министъра на културата – чл.13 ал.3 от правилника. В случая не е налице съгласуване на извънредното разглеждане на предложението на НИНКН като точка „други“. Независимо, че протоколът е одобрен от министъра на културата, допуснатото нарушение не е отстранено, като с одобряването му може да бъде прието, че министърът е възприел неправомерното разширяване на дневния ред. Независимо от изложеното, съдът се придържа към изразеното от ВАС разбиране за характера на нарушението – „В самото заседание на съвета, като т. „други“ е предложено да бъде разгледано, и е било разгледано предложение, за което членовете на СЕСОНКЦ не са били предварително уведомени. Именно по това извънредно включено в дневния ред предложение е бил взето оспорваното понастоящем решение. Тези действия на специализирания експертен съвет са в грубо нарушение на процедурата, визирана от Раздел V от Наредба № 3 и само по себе си е достатъчно основание за отмяна на административния акт.“ - Решение № 10261/2022г. по адм.д.№ 3766/2022г., ВАС/. В тази вр. се отбелязва правилно поддържаното от заинтересованата страна становище – предвиденото в чл.29 ал.1 от Наредба № 3 от 10.07.2019г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности – предложенията се включват в дневния ред на СЕСОНКЦ в едномесечен срок от постъпването им в Министерството на културата, цели осигуряване на публичност, прозрачност и предвидимост на приеманите решения от СЕСОНКЦ и допълнителна гаранция за охраняване правата на заинтересуваните лица, чиято правна сфера ще бъде повлияна от бъдещия административен акт. В случая предложението на директора на НИНКН с вх.№ 33-00-701/26.08.2022г. относно сградата – предмет на спора, не е включено в дневния ред на заседанието на СЕСОНКЦ, проведено на 02.09.2022г. В дневния ред не е посочена и т. „други“. В самото заседание на съвета, за първи път като т.“други“ е разгледано предложение, за което членовете на СЕСОНКЦ не са били предварително уведомени. Предложението не е съгласувано с министъра, тъй като не е част от дневния ред, а въз основа именно на същото е издадена оспорената заповед. Тоест, регламентираната процедура е съществено нарушена, което се възприема като самостоятелно основание за отмяна на заповедта /нарушение на процедурата от Раздел V от Наредбата е достатъчно основание за отмяна на административния акт – Решение на ВАС по адм.д.№ 3766/2022г./.

Административният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка – в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, по отношение съществуването на обекта – предмет на заповедта. Твърденията за наличие или премахване на тютюневия склад не са проверени в хода на производството. В правното становище е посочено, че в ЗКН и Наредба № 3/10.07.2019г. не е определен ред за такива случаи. Това от една страна означава, че такива случаи не са предвидени, което е основание за квалифициране на заповедта за незаконосъобразна. От друга страна в заповедта е предписана цялостна реставрация на обекта, което означава цялостното му възстановяване. В случая не е съобразено, че дружеството-жалбоподател в хода на производството е поддържал факта на премахване на сградата и несъществуването й, което е следвало да бъде обсъдено при обвръзка с предписаната цялостна реставрация на обекта.

Следва да бъде отбелязано, че според информацията от СГКК – [област], служебно събрана по делото – сградата с идентификатор [ПИ] няма данни да е заличена поради премахването й, но е налице официален документ – удостоверение, изходящо от район Централен – община [област], в територията на който се намират [ПИ] и 993, според което сградата е премахната. Информацията за [ПИ] от СГКК е от последното изменение на КК със заповед от 14.05.2021г., учредителният акт на заинтересованата страна е от 14.04.2022г. и вписан на 01.06.2022г. /в който документ сградата е посочена/, а удостоверението е от 13.03.2023г. Удостоверението е издадено да послужи пред СГКК-[област], при което към дата на издаването му следва, че КК не е актуализирана в съответствие с действителното положение – премахната сграда. Тези данни подлежат на обсъждане при приемане на административно решение, обективирано в заповед по чл.58 ал.1 ЗКН.

В обобщение следва извод за основателност на жалбата поради издаване на заповедта при неправилно определен адресат, при съществено нарушение на административно производствените правила, както и при неизяснена фактическа обстановка във вр. с наличие на предмет на административния акт.

Претенциите за разноски са своевременно заявени и разноски следва да бъдат присъдени на жалбоподателя – 100лв. юрисконсултско възнаграждение /чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ/ и на заинтересованата стана - 1300лв. адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно /чл.8 ал.3 от Наредба № 182004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ; във вр. с Решение на СЕС по дело С-438/22г. се съобрази, че процесуалният представител на заинтересованата страна е представил подробно писмено становище и доказателства, аргументиращи фактическите и правни изводи/.

Мотивиран с изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Заповед № РД 9Д – 3/25.08.2023г., издадена от Заместник министъра на културата.

Осъжда Министерството на културата да заплати на Галакси Инвестмънт Груп ООД, ЕИК *********, [населено място], юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Осъжда Министерството на културата да заплати на Даунтаун Роял Естейтс ЕООД, [населено място], ЕИК *********, адвокатско възнаграждение в размер на 1 300лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

Съдия: