РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Благоевград, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - БлагоевградЕкатерина
Тодорова Даракчиева (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211200600545 по описа за 2021 година
Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа
на постъпила жалба от адв. А.А., защитник на подс.Г.И., с
ЕГН:**********, срещу присъда №8176/29.03.20 г., постановена по
НОХД №46/20г., по описа на PC – П.
Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал
необоснован и незаконосъобразен. Обвинението не било доказано по
несъмнен начин, но независимо от това подсъдимият бил признат за
виновен и му било наложено съответно наказание. РС не обърнал
достатъчно внимание и не изложил съображения относно редица
съществени противоречия в доказателствения материал по делото,
вкл. ненадлежно събран такъв. Моли се съда да отмени присъдата на
РС и признае подсъдимия за невиновен в извършване на
престъплението, предмет на повдигнатото обвинение.
1
В съдебно заседание защитникът поддържа изцяло жалбата.
Развити са допълнителни съображения.
Представителят на ОП – Б намира жалбата за неоснователна.
Счита, че по делото са били изяснени всички обстоятелства, като
обвинението било доказано по несъмнен начин въз основа на
събраните гласни и писмени доказателства. Наложеното наказание се
явявало справедливо и адекватно на стореното от подсъдимия. Ето
защо моли ОС да потвърди изцяло първоинстанционната присъда като
правилна и законосъобразна.
Страните не сочат нови доказателства.
Въззивният съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и
становището на страните в съдебно заседание, при съобразяване с
доказателствата по делото, закона и всички обстоятелства, имащи
значение за случая, намира следното :
С присъдата, отмяна или изменение на която се иска, РС е
признал подсъдимия Г.И., с ЕГН **********, за виновен в това, че на
01.11.2018 г. в гр.П. през деня, като помагач, в съучастие с
неустановено по делото лице, което като извършител е възбудило
заблуждение у М. К. Л.от гр.П. – на 89 години, позвънявайки от
румънски телефон с № 4. на стационарен телефон с № 0745/6. и
представяйки се за длъжностно лице – за В. Н. от МВР - гр.С., че
съдейства при провеждане на полицейска операция във връзка със
залавяне на телефонни измамници и за да могат същите да бъдат
задържани на местопрестъплението е необходимо тя да остави
паричната сума от 3000 лева, златен пръстен с тегло 4 грама, 18
карата, на стойност 188 лева и златен медальон с верижка с тегло 6
грама, 18 карата на стойност 282 лева под метален контейнер за
боклук, намиращ се в гр.П., на ул.“Б. М.“, под „С. клуб“, като подс.
Г.И., с цел да набави за себе си и за неустановеното лице имотна
облага, е взел оставената от Л. сума в размер от 3000 лева, златен
2
пръстен с тегло 4 грама, 18 карата, на стойност 188 лева и златен
медальон с верижка с тегло 6 грама, 18 карата на стойност 282 лева и
след няколко дни ги занесъл в гр.Ц. К. с което причинили на М. К. Л.
от гр.П.имотна вреда в размер на 3470 лева, поради което и на
основание чл.209 ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с ал.1 от НК, във
вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца, което да изтърпи при първоначален
„общ“ режим.
На основание чл.68, ал.1 НК постановил подсъдимия Г.И. (с
посочена по-горе самоличност) да изтърпи и наказанието „лишаване
от свобода“ за срок от 8 месеца, наложено му с присъда № 39/25.02.20.
г., постановена по НОХД № 39/20. г. по описа на РС - гр.Д., влязла в
сила на 12.03.20.,определено като общо наказание за деянията, за
които И. е осъден по НОХД № 39/20. г. по описа на РС – Д. и НОХД
№ 1417/20 г. по описа на РС – В./, което наказание да бъде изтърпяно
при първоначален „общ” режим.
По отношение на приложен по делото 1 брой CD-R, съдържащ
описание на проведените от подсъдимия разговори, постановил да се
унищожат по реда на ПАС след влизане на присъдата в сила.
На подсъдимия И. били възложени и сторените по делото на
основание чл.189, ал.3 НПК.
За да постанови присъдата си, първата инстанция приела за
установено следното във фактическо и правно отношение :
Подсъдимият Г.И. е роден на 29.07.19. година в град В., живее в
град С., ул.“Р. К.“ № 14а. Семеен е ,баща е на три деца - на три ,на пет
и на осем години. Същият е с основно образование и е безработен.
Осъждан е три пъти за престъпления от общ характер. Първото му
осъждане е за престъпление по чл.343б,ал.1 НК, за което му е било
наложено наказание „пробация“, което е изтърпяно на
23.05.2015г,поради което за посоченото осъждане е настъпила
3
реабилитация по право. Осъждан е за втори път със споразумение по
НОХД №1417/20.г на РС-В.,влязло в сила на 06.04.2015г за
престъпление по чл.343б,ал.2,във вр. с ал.1 НК на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,отложено с изпитателен
срок от 3 години,както и „глоба“ в размер на 100 лева. Изпитателният
срок на наказанието е изтекъл на 06.04.2018г.
За трети път Г.И. е осъждан с присъда от 25.02.20г,постановена
по НОХД №39/20г на РС-Д., влязла в сила на 12.03.20.,с която за
престъпление по чл.346,ал.2,т.1,пр.1 и пр.2,т.3,във вр. с
чл.195,ал.1,т.3,пр.2,във вр. с чл.346,ал.1,във вр. с чл.20,ал.2,във вр. с
чл.26,ал.1 НК, извършено на 15.06.20. му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца. С тази присъда е
извършено групиране на наказанията по НОХД №39/20.г и НОХД
№1417/20.г като на подсъдимия е било наложено едно общо най-
тежко наказание,а именно „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца,
което на осн. чл.66,ал.1 НК е било отложено с изпитателен срок от три
години. Към определеното общо наказание е присъединена и глобата в
размер на 100 лева.
През есента на 2018г подсъдимият се завърнал от ФРГ., където
работил в строителството, но последната заплата не му била платена,
поради което изпитвал финансови затруднения. По време на
пътуването си за Б., в микробуса се запознал с лице на име В., което
обещало да му намери работа, поради което подсъдимият предоставил
номера на телефона си. Впоследствие, при образуване на
наказателните производства срещу него разбрал,че В. е лице ,което
извършва телефонни измами.
Няколко дни след като предоставил телефонния си номер на
лицето В. с подсъдимия по телефона се свързало неустановено лице,
което му предложило да участва в измами, като по устно указание
следвало да се придвижва до указаното му място, да взема от там
оставената от измамения парична сума и да транспортира и оставя
4
тази сума до указано му населено място, като за тази услуга И.
следвало да получава сумата от 200 лева. Тъй като изпитвал
финансови затруднения, подсъдимият приел предложението .
В изпълнение на горепосочената уговорка, по указание на своя
неустановен при разследването съучастник, в края на месец октомври
И. взел оставената му на едно дърво в края на гр.С. сума от 200 лева и
мобилен телефон марка „Н.“. След това се придвижил с автобус от
гр.В. до гр.С., откъдето отново с автобус продължил до гр.П. където
отседнал в хотел, разположен близо до магазин „Л.“. След като се
настанил в хотела, И. започнал да чака обаждане от съучастника си, за
да може незабавно след това да отиде на посоченото му от последния
място и да прибере от там паричната сума, предоставена от
измаменото от неустановения му съучастник лице, чрез обаждане по
телефона, след което да пренесе и остави тази парична сума на
посочено му от последния място, като вземе оставената там сума от
200 лева, улеснявайки по този начин същия в осъществяване на
измамата и получаване на имотна облага, без риск за неустановения
по делото съучастник да бъде видян лично от пострадалото лице или
случайно да бъде задържан на местопрестъплението от страна на
полицейските органи.
На 01.11.2018 г., около обяд, съучастникът на И. се свързал с
него по телефона и му казал да отиде с таксиметров автомобил до
ресторант „Д.“, от където да си вземе храна и да чака последващи
указания.
Около 14,30 часа на същата дата /01.11.20. г./ неустановеният
при разследването съучастник на подсъдимия И., чрез обаждане по
телефона от своя чуждестранен /румънски/ мобилен телефонен номер
– 40., позвънил на стационарен домашен телефон с № 0745/6., ползван
от свидетеля М. К. Л., живуща на ул. „Б. М.“ № 5 в гр.П. и се
представил за длъжностно лице от състава на МВР, а именно за
полицейски служител на име „В. Н.“. После й казал, че телефонният й
5
номер фигурира в списъка на „телефонни измамници“, и че същия ден
те ще я потърсят. Обяснил й, че по разпореждане на главния прокурор
на РБ – С. Ц. трябва да заловят измамниците, които са група от шест
човека и затова е необходимо нейното съдействие. Казал й още да
събере колкото пари и златни ценности има в дома си, да ги постави в
найлонов плик и да ги скрие във фризера. Попитал я дали иска нейни
близки да присъстват по време на разговорите им, но тя заявила, че не
желае да ги притеснява, тъй като синът й е в гр.Плевен, а снаха й е на
работа. Заявил, че от БТВ и Нова телевизия правят репортаж по
залавянето на измамниците, дал й телефон за връзка с номер 07. и
прекъснал връзката. Л. незабавно изпълнила указанията му, като
поставила притежаваната от нея парична сума в размер на 3000 лева,
съдържаща 56 банкноти с номинал от 50 лева и две банкноти с
номинал от 100 лева, златен пръстен с тегло 4 грама, 18 карата, на
стойност 188 лева и златен медальон с верижка с тегло 6 грама, 18
карата на стойност 282 лева в камерата на хладилника си, без да
съзнава че нищо от казаното й по телефона не отговаря на
действителността. Няколко минути по-късно на стационарния й
телефон се обадил друг мъж, който заплашил, че ще дойде да я убие
ако не събере всичките пари, които има и затворил. След една минута
отново се обадил съучастникът на И., представящ се за Веселин
Николов и обяснил на възрастната жена, че къщата й е обградена от
цивилни служители на полицията и затова не трябва да се страхува.
Казал й, че трябва да заловят измамниците на местопрестъплението и
затова трябва да вземе парите и ценностите, да ги постави в найлонова
торбичка и да ги остави в жълто кошче за боклук, намиращо се на
улицата за ресторант „Я.“, срещу заведението за дюнери.
Свидетелката повярвала, че съдейства на полицията за залавяне на
телефонните измамници и поставила в найлонов плик сумата от 3000
лева, златен пръстен с тегло 4 грама, 18 карата, на стойност 188 лева и
златен медальон с верижка с тегло 6 грама, 18 карата на стойност 282
лева, последните на обща стойност 3470 лева, излязла от дома си и
6
оставила плика в описаната от неустановения съучастник на И.,
представящ се за полицейски служител кофа, след което се върнала в
къщата си.
В същия момент получила ново обаждане от лицето,
представящо се за служител на реда, който обяснил, че са заловили
двама от измамниците, но трябва да хванат и останалите четирима.
Затова трябва да се върне обратно, да вземе парите от жълтата кофа за
боклук и да ги постави под метален контейнер на ул.“Б. М.“, под
нощен бар„С. к.“. След това свидетелката незабавно напуснала дома
си, взела парите от жълтия контейнер за боклук, в който ги оставила
по-рано и без да знае, че всъщност е измамена, оставила чантата с
парите и златните накити под метален контейнер на ул.“Б. М.“, под
„С. к.“.
След това съучастникът на подсъдимия се свързал с него по
телефона и му казал да отиде до метален контейнер на ул.“Б. М.“, под
нощен бар„С. к.“, находящ се в непосредствена близост до ресторант
„Д.“ и да вземе чантата с парите и златните накити оставена от
пострадалата под металния контейнер. Подсъдимият незабавно
изпълнил указанията на своя съучастник и взел чантата с парите и
златните накити, след което се върнал в хотела.
Няколко дни по-късно И. транспортирал парите и накитите до
гр.Ц. К.. Там оставил парите на мястото, което му било указано по
телефона от неговия неустановен при разследването съучастник и взел
оставената за него на същото място сума от 200 лева и друг телефон
марка „Н.“, след което се прибрал в гр.С.. По този начин с действията
си подсъдимият И. и неговият неустановен съучастник причинили на
пострадалата М. К. Л. от гр.П., имотна вреда в размер на 3470 лева.
Когато се върнала в дома си пострадалата К. получила обаждане
от съучастника на И., който обяснил, че са задържали на
местопрестъплението още двама от измамниците и са ги отвели в
7
полицейското управление в гр.П. Казал й да изключи телефона си и да
чака до 17.00 часа, когато ще й върнат парите. Последната изпълнила
указаното и зачакала да бъде потърсена от служителите на реда, но
след като това не се случило, около 16.45 часа включила телефона си
и се обадила на сина си в гр.София, който след като чул разказа й
разбрал, че е била обект на измама. След това Л.уведомила органите
на РУ на МВР гр.П., а по случая започнало настоящото наказателно
производство.
Така изложената фактическа обстановка съдът приел за
установена по безспорен начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, вкл. обясненията на подсъдимия.
Въз основа на същата първата инстанция, след като счела че са
налице всички елементи на престъпния състав, признал подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.209,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с ал.1 от НК.
Окръжният съд намира въззивната жалба за допустима, като
подадена от надлежна страна в законовия срок чрез постановилия
атакувания акт РС. Разглеждайки я същество приема същата за
неоснователна.
В хода на първоинстанционното следствие в оптимална степен e
била изяснена обективната истина по делото. Относно фактите,
подробно изложени по-горе, липсва възражение от страна на защитата
както във въззивната жалба, така и в хода на съдебните прения.
Индиция затова е и обстоятелството, че страните не са направили
нови доказателствени искания.
РС подложил на задълбочен анализ събрания доказателствен
материал, като детайлно в мотивите си е отразил кои обстоятелства
въз основа на кои доказателства намира за установени.
Особено внимание е било обърнато на обясненията на
подсъдимия при отчитане на двойствената им роля в наказателния
8
процес – на доказателствено средство и средство за защита. В
мотивите към присъдата първоинстанционният съд отговорил много
подробно и конкретно на всяко от направените оплаквания и
възражения във връзка с начина на провеждане на разпитите на И.,
вкл. твърденията за оказан му по време на същите психически и
физически тормоз чрез нанесен му удар от страна на разследващия
полицай; отправени заплахи и др. Ясното разграничаване на
заявеното от подсъдимия в качеството му най-напред на свидетел, а
по-късно на обвиняем, невключването в доказателствената маса на
неговите показания от 04.12.2018 г., извършеният подробен анализ на
дадените обяснения, вкл. съпоставянето на същите с останалите
доказателства по делото, е позволило на РС обосновано и в
съответствие с процесуалните правила да възприеме само част от тях,
като по отношение на останалата такава, насочена най-общо казано
към отричане на участие в престъплението, законосъобразно е било
прието, че се касае единствено до защитна позиция, целяща
оневиняването на подсъдимия. Обясненията на И. са спомогнали на
първата инстанция да установи мотивите и подбудите, ръководили
лицето при извършване на престъпното деяние. Споделяйки изцяло
изводите на първоинстанционния съд в тази насока, ОС не намира за
необходимо да преповтаря същите.
Правилно в преобладаващата им част са били кредитирани и
показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите са
последователни, логични, взаимодопълващи се и подкрепени от
останалия доказателствен материал по делото. В тази връзка следва
изрично да се отбележи, че както РС, така и настоящия съд, не съзира
наличие на обстоятелства, дискредитиращи част от тези гласни
доказателства, базиращи се на колегиални отношения между
свидетелите – полицейски служители. В подкрепа на своите
оплаквания в тази насока, защитата се е позовала на факта, че
заявеното от свидетелите Г. Б. и С. Т. в хода на ДП, и отразено в два
9
отделни протокола за разпит, било напълно идентично. В отговор на
отправено изрично възражение в хода на съдебните прения, първата
инстанция е посочила защо не кредитира показанията на свидетелите
тези двама свидетели, както и на показанията на свид.С. Г., по
отношение на направено пред тях самопризнание от страна на Г.И.
(вж. л.170, 171 и 172 от НОХД). Ето защо и оплакванията на
жалбоподателя в тази насока не следа да бъдат споделени.
Поради изложеното ОС намира, че направените на базата на така
изяснената в оптимална степен фактическа обстановка правни изводи
от страна на първата инстанция са логични, обосновани и верни. При
формирането на вътрешното убеждение на съда относно въпросите по
чл.301 от НПК не са били допуснати нарушения.
Въззивният съд не намира, че в хода на наказателното
производство са били допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до накърняване правото на защита на страна в процеса. В
частност не е налице такова, състоящо се в непопълване на делото с
материали от прокурорски преписки, въз основа на които да се
проверят допълнително обясненията на подсъдимия. Както бе
отбелязано по-горе кредитирането на част от същите РС е осъществил
изчерпателно и при стриктно спазване на изискванията на закона. Ето
защо и възражението в тази насока се явява неоснователно.
Неоснователно се явява твърдението на защитата, че след като не
са били намерени вещите, предмет на измамата, то и обвинението
срещу подсъдимия се явявало недоказано. В тази връзка следва да се
посочи, че осъщественото от Г.И. такова, каквото е отразено в ОА, а и
каквото безспорно е било установено от събраните и проверени в хода
на първоинстанционното съдебно следствие, е свързано с подпомагане
на дейността на неизвестен по делото извършител. Именно в
изпълнение на предварителна уговорка с последния И. оставил взетата
в гр.П. чанта с пари и ценности на указано му по телефона място в
близост до гр.Ц. К., област Р., след което напуснал района и се
10
прибрал в дома си в гр.С., област В.. Това обстоятелство е било
заявено изрично от подсъдимия в хода на разпита му, проведен на
27.03.2019 г., като обясненията му в тази им част са били надлежно
приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.279, ал.2, във
вр. с ал.1, т.3 от НПК (в тази насока вж. л.80, стр.2 от НОХД). По
делото не са налице каквито и да било данни относно това, че и след
този момент И. е имал досег с процесните вещи – пари и ценности.
Поради всичко това и тезата на защитата, че след като последните не
са били намерени и приложени към делото, то подсъдимият следвало
да бъде признат за невиновен, е изцяло несъстоятелна.
Правилно е бил приложен материалния закон при
квалифицирането на стореното от страна на подс. И.. Доколкото са
били налице всички условия на закона и след като признал същия за
виновен в извършване на престъпление по чл. 209, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.4, във вр. с ал.1 от НК, съдът му наложил съответно
наказание. При осъществяване на тази си дейност първата инстанция
законосъобразно е извел релевантните смекчаващите и отегчаващи
отговорността на подсъдимите обстоятелства, с чиято относителна
тежест се е съобразил при определяне на вида и размера на санкция.
Приемайки, че е налице изключително смекчаващо вината на
Г.И. обстоятелство, а именно дадените в хода на ДП обяснения, с
което съдействал за разкриване на обективната истина, РС приел, че
са налице условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради което и
определил размера на наказанието „лишаване от свобода“ под
предвидения в нормата на чл.209, ал.1 от НК минимум.
ОС намира, че в случая приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК е
незаконосъобразно. Както правната теория, така и константната
съдебна практика не определят даването на обяснения от обвиняемия,
респ.подсъдимия, с които се признава частично извършването на
престъпление като изключително обстоятелство по смисъла на
посочения по-горе законов текст. Освен това не е налице основание,
11
да се приеме, че по делото се установяват и многобройни смекчаващи
отговорността на И. обстоятелства. Независимо от изложеното
въззивният съд намира, че не може да измени присъдата в тази й част
като отмени приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК и увеличи размера
на наложеното наказание, предвид липсата на условия съобразно чл.
337, ал.2, т.1 от НПК, доколкото не е налице съответен протест.
Предвид обстоятелството, че деянието, предмет на настоящото
производство, е било извършено от И. в 3-годишния изпитателен срок
на наложено му предходно наказание, правилно РС е постановил да
бъде изтърпяно отделно и лишаването от свобода за срок от 8 месеца ,
наложено му с присъда № 39/25.02.20. г., постановена по НОХД №
39/20. г. по описа на РС - гр.Д., влязла в сила на 12.03.20., на
основание чл.68, ал.1 НК.
При служебната проверка, която ОС извърши съобразно
правомощията си на въззивна инстанция, не бяха установени
обстоятелства, налагащи изменение или отмяна на обжалвания
съдебен акт. Като законосъобразен и правилен, същият следва да бъде
потвърден.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от
НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №8176/29.03.20. г., постановена по
НОХД №46/20.г., по описа на PC – П.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13