Р Е Ш Е Н И Е
Номер -556 20.01.2020 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На осемнадесети декември, две хиляди и двадесетата година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Гражданско дело № 585 по описа
за 2019 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по исковата молба от А.И.П. от гр. Бургас против А.И.В. , К.К.К.
, К.И.К. и Д.Н.К. всички от гр. Бургас с правно основание чл.135 от ЗЗД. Ищецът
се легитимира като кредитор по договор за паричен заем на ответницата А.В..
Посочва, че й е предоставил сума , която е изплатена на няколко части – общо в
размер на 26500 евро като е бил подписан договор за паричен заем , а освен това
ответницата В. е подписала и запис на
заповед с падеж 06.01.2016 г. След изтичането на падежа В. не е изплатила
никаква част от дължимата сума и поради това ищецът се е снабдил с изпълнителен
лист , който се прилага. Проверката обаче
установява ,че ответницата се е разпоредила с имуществото си – два
апартамента в гр.Бургас. Установява се,
че апартамент , находящ се на
административен адрес – гр.Бургас , ул.Д** Н. №** ет.2, ап.4, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.611.238.1.4 с площ от 131.15
кв.м е бил продаден на 22.04.2014 г. с нот. акт №***, н.д.№**/**.**.**** г. на
нотариус Сазанова на ответницата К.К.. Относно
този приобретател ищецът твърди , че
са налице доказателства , че е в роднински връзки с ищцата. Изразява
становище за фиктивност на сделката и поради размера на цената – 64% от
данъчната му оценка. От своя страна К. е продала имота на другите двама ответници – К.К. и Д.К.. Ищецът
сочи , че с прехвърлителната сделка В. извършва увреждащо действие спрямо него,
намалила е актива на своето имущество,
служещо за удовлетворяване на кредиторите. Сделката на основание чл.135 от ЗЗД
следва да бъде обявена за недействителна. Тази недействителност засяга и
ответниците К.и , които са получили апартамента от несобственик , който не може
да се разпорежда с имота. Направени са доказателствени искания: - за издаване
на съдебни удостоверения, за допускане
до разпит на свидетели за различни обстоятелства – общо 7 свидетели.
Впоследствие исканите свидетели са редуцирани до трима. Претендира се присъждане
на разноските по делото. Претенцията се поддържа пред съда чрез лично явяване и
чрез процесуален представител – адвокат.
В законоустановения срок от страна на
ответницата А.И.В. е депозирала отговор на исковата молба с който изцяло
оспорва предявения иск. На първо място се оспорва качеството на ищеца на
кредитор на А.В.. Оспорва се подписа на В.
, положен върху договора за заем и върху записа на заповед. Прави се искане за
представяне в оригинал на договора за
заем и
записа на заповед като се излагат доводи за тяхната неавтентичност. Оспорва се изобщо твърдението
на ищеца ответницата В. да е получила парична сума от ищеца. Според страната са
налице противоречия и в твърденията на самия ищец относно предаването на
сумата: - докато по гр.д.№568/18 г. той твърди , че сумата от 26500 евро е била предадена към
дата 28.03.2013 г., от когато е
придобил качеството на кредитор , то в
настоящото производство се твърди нещо
различно – че пълния размер на сумата е бил предаден на 06.01.2016 г. От друга
страна ищецът не представя никакви
документи , удостоверяващи плащането на парите: - справки за плащания по
„Уестърн юнион“ са представени на
английски език, но въпреки липсата на
превод на български очевидно представените справки са ирелевантни , тъй
като касаят преводи от трети лица, а
получател на сумите с изключение на един превод от 1000 евро също са
трети лица. Преводите предхождат договора , а в самия договор се урежда
бъдещо плащане на сума. Твърди се , че ищецът не е декларирал по ЗДДФЛ нито предоставената в
заем сума , нито съответните непогасени остатъци от предоставения заем. В тази насока
се твърди , че ищецът не е подал нито една декларация, което е още едно
косвено доказателство, в подкрепа на
тезата, че реално предоставен заем на
ответницата няма. На следващо място страната прави възражение, че договорът за заем е нищожен поради
противоречие с императивни норми на Закона за ограничаване на плащанията в брой
, а според самия текст на договора общата сума , която се плаща възлиза на 26500
евро. Оспорва се качеството на кредитор
на ищеца , независимо от наличните
изпълнителни листи, издадени въз основа на заявление в заповедно производство ,
както и не е установено със сила на
пресъдено нещо правото на вземане срещу ответницата. По тези изпълнителни листи
не са образувани изпълнителни
производства и на ответницата не са
връчени самите заповеди за изпълнение. Оспорва се и записа на заповед да
легитимира ищеца като кредитор. Страната се позовава на логическите
противоречия на ищеца – че се е съгласил да даде заем на ответницата , тъй като
е знаел, че е материално обезпечена с два апартамента. От друга страна същият
е приключил даването на сумата на
06.01.2015 г. , когато ответницата вече
се е разпоредила с имотите си в гр.Бургас. Оспорват се фактическите
твърдения на ищеца , които според ответницата не кореспондират със съдържанието
на договорните изявления, обективирани в договора за заем. На следващо
място се оспорват твърденията за парична
нужда на ответницата В. – видно от разпоредителната сделка от 28.02.2013 г.
същата е получила продажна цена съотносима по размер с посочената в договора за
заем сума. Според ответницата поведението
на ищеца като кредитор е нелогично – според твърденията му той е
продължимл да предоставя суми при положение , че ответницата нищо не му
е връщала , а и същевременно се
разпорежда с имотите си , които ищецът е възприел като обезпечение на
вземанията си. Отделно – при падеж на 06.01.2016 г. ответникът бездейства
няколко години като дори и към настоящия момент няма образувани изпълнителни
производства. Оспорва се наличието на
предпоставките в хипотезата на чл.135 от ЗЗД. Оспорват се твърденията за
симулация на извършената от ответницата
продажба. Продажната цена по сделката от
2018 г. се изплаща с банков кредит, при което сумата се отпуска от банка въз
основа на съобразяване на пазарната цена
на ипотекирания имот. От друга страна самите твърдения на ищеца за нищожност изключват хипотезата на
предявения иск по чл.135 от ЗЗД – за относителна недействителност, тъй като за
да бъде обявена за такава сделката на първо място не следва да е нищожна.
Самото разкриване на симулация в случая е безпредметно. Процесният имот е
продаден на трето лице ,което е
добросъвестно и на възмездно основание е придобило собствеността преди вписване
на исковата молба. Твърди се ,че ответницата В. няма родствена връзка с приобретателя
на имота ,която да обоснове презумцпията
за знание, съответно – за недобросъвестност като предпоставка за уважаване на Павловия иск. Този приобретател няма как да
знае, че праводателят е длъжник по договор за заем и ищецът има претенции спрямо
същия. Възразява се по наличието на обезпечение на вземането на заемодателя, че
въпросния договор за заем не е вписан, поради което приобретателят по процесната сделка се
явява добросъвестна страна. Моли се
за постановяване на решение , с
което да се отхвърли предявения иск. По
доказателствата се оспорва искането за
допускане на свидетели по т.1 и т.3 от доказателствените искания на ищеца , тъй
като със свидетели не могат да се установяват договорни задължения с цена над
5000 лв. Прилага се писмени доказателства по опис в три пункта. Прави се
искане ищецът да бъде задължен да
представи оригиналите на оспорените
договор за заем и запис на заповед. Прави се и искане в тази връзка за
назначаване на съдебно техническа
експертиза от вещо лице – графолог и вещо лице – компютърен специалист , които
да отговорят на поставените въпроси /
л.12 от отговора на исковата молба – в четири пункта/. Моли се за допускане до
разпит на трима свидетели като се сочат
и за какви обстоятелства. Становището си страната поддържа пред съда чрез
упълномощен процесуален представител. По съществото на спора се представят
подробни писмени бележки от упълномощения процесуален представител.
С вх.№9537/17.06.2019 г. поделото е
постъпил отговор по чл.131 от ГПК на исковата молба и от страна на
ответниците К.И.К. и Д.Н.К.. Предявения
иск се оспорва изцяло като неоснователен. Сочи се , че двамата ответници са трети добросъвестни лица, придобили имота на
възмездно основание, годно да ги направи собственици. На първо място се оспорва качеството на ищеца на кредитор на
ответницата В.. Твърди се , че договора
за заем и записа на заповед са
неистински документи и не са подписвани от В.. Моли се за откриване на
производство по оспорване на тези
документи по чл.193 от ГПК. Прави се искане ищецът да представи оригиналите на
документите. Необходимо е извършване на комплексно изследване, тъй като се
касае очевидно за „сглобен“ от две части документ. Твърди се също така ,
че двете страници на представения
поделото договор за заем не са части от един и същ документ. При положение , че
тези документи не се представят в оригинал – същите да бъдат изключени от
доказателствения материал по чл.183 от ГПК. Твърди се, че ответницата В. не е
получила парична сума в заем. Само писмения договор не може да докаже наличието
на договор за заем. Този договор следва да бъде доказан с реалното даване на
сумата. Налице е разминаване в твърденията – кога и как е предадена
на В. заетата сума. По висящото гр.д.№568/18 г. ищецът твърди , че е
предал сумата към дата 28.02.2013 г., а в настоящото производство – към
06.01.2015 г. В тази връзка се прави възражение , че към момента на разпореждането с процесния имот от страна на В.
ищецът не е имал качеството на кредитор.
Независимо от това - ищецът не представя
и никакъв документ за реален превод на парични суми към В.. В тази насока се
твърди , че тя не е получавала нито една от
отразените в приложените справки суми. На следващо място – твърди се отрицателния факт , че
ищецът не е подал нито една декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, което е косвено
доказателство според ответниците, че
процесния заем не е бил предоставен и реално получен. Договорът за заем
се оспорва и като нищожен като противоречащ на
ЗОПБ, а в процесния случай се
сочи , че се дават в брой 26500 евро. Порокът в случая касае самото договаряне,
а не само изпълнението на поетите договорни
задължения. Оспорват се и
представените изпълнителни листи – като се сочи , че те не могат да обосноват качеството на ищеца на кредитор. Тези изпълнителни листи не
са издадени въз основа на съдебно изпълнително основание, те не могат
да бъдат противопоставени на страните –
ответници, тъй като те не са страна в материалноправното заемно правоотношение.
Представения запис на заповед също не легитимира ищеца като кредитор, тъй като
той има обезпечителна функция – ако липсва валидно възникнало задължение за
връщане на заета сума по обезпечаваното договорно правоотношение, то тогава става безпредметна и обезпечителната функция на записа на заповед.
Сочи се и нелогичното поведение на самия
ищец във връзка с предоставянето на
паричния заем от една страна и извършваните от В. продажби на имотите й
– тъй като към датата на предоставянето на
парични заем – 06.01.2015 г. В. не е имала вече никакво имущество. Сочи
се , че самата В. към момента на
твърдяното получаване на пари в заем не е имала
парична нужда както се твърди в исковата молба поради извършване на
продажба на свой имот. Оспорва се наличието и
на другите предпоставки за уважаване на предявения иск по чл.135 от ЗЗД:
- оспорват се твърденията за симулация поради обстоятелството , че продажната
цена е по-ниска от пазарната. В
случая купуването на имота става чрез
банков заем и продажната цена не се плаща пряко от продавача , а от банката. От
друга страна симулацията е основание за нищожност и се предявява с
установителен иск , а предявения иск по чл.135 от ЗЗД изключва наличието на
нищожност на атакувания договор. За да
се обяви един договор за относително
недействителен спрямо кредитор , то на първо място той не би следвало да
е нищожен, а когато договора е нищожен,
той не би могъл да бъде относително недействителен по чл.135 от ЗЗД.
Процесният имот е продаден от приобретателя в полза на ответниците К.и като
последващи лица и те добросъвестно и на възмездно основание са придобили собствеността преди вписването
на исковата молба на 13.05.2019 г. На следващо място – приобретателката не се намира в такава роднинска връзка с В.,
която да обоснове по смисъла на чл.135 от ЗЗД прилагане на презумпцията за
знание – респ. недобросъвестност – като предпоставка за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД. Ответницата К. не знае
и няма как да узнае, че В. е длъжник
и спрямо нея има претенция за връщане на
заети суми. Договорът за заем не е вписан, нито има вписано някакво обезпечение
на вземанията на заемодателя. Самата искова молба е вписана много след изповядването на прехвърлителните сделки.
Единствено на ответниците Кенолови е било известно , че е налице кредитор – банка, но ипотеката е
била заличена поради удовлетворяване на
вземането й като кредитор. След
предаването на владението ответниците сочат , че и понастоящем ползват
имота. Страната се противопоставя на искането
за допускане на свидетели от страна на ищеца – по т.1 и т.3 от доказателствените искания. Според ответниците
К.и е налице законово ограничение и недопустимост да се установява със
свидетелски показания изпълнението на
договорни задължения по договор с цена над 5000 лв. Моли се за отхвърляне изцяло на
предявения по делото иск. Прилагат се
писмени доказателства по опис в 6 пункта. Прави се искане ищецът да представи оригиналите на оспорените договор за заем и запис на заповед. Прави се
искане за допускане на двама свидетели,
с които ще се установи твърдяното наличие на преддоговорни отношения,
добросъвестността на приобретателите по
сделката, времето на сключване на сделката и стопанисването на имота след придобиването му. Прави се искане
за даване на възможност за ангажиране на
допълнителни доказателства. Претендира се присъждането на разноски. Ответниците
К. и поддържат становището си пред съда
чрез упълномощения от тях процесуален представител. Представя се в писмена
форма подробно становище по съществото на спора.
Депозиран
с вх.№9927 от 21.06.2019 г. е и писмен отговор по чл.131 от ГПК на исковата молба от страна на ответницата К.К.К.. Ответницата К.
оспорва иска изцяло, сочи че същия е неоснователен и моли да бъдат оставени без уважение. Страната е
изложила основанията , които следва да
са налице за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД: - на първо място – да се
установи , че ищецът има качеството на кредитор
по действително вземане както и то да е ликвидно и изискуемо; -
извършването на увреждащо действие от страна на длъжника като това увреждане е
обективен факт и не зависи нито от
субективно отношение, нито от преценка
на кредитора; - изисква се длъжникът
да е знаел за увреждането, както и лицето с което е договарял. Тези изисквания според страната в процесния случай не са
налице. Страната излага становището си ,
че процесния договор, въз основа на който ищецът се е легитимирал като
кредитор е недействителен – той не
е реален договор за заем , какъвто би следвало да е. На следващо място се сочи ,
че договорът е нищожен, тъй като към момента на сключването липсва предаване на заемната сума. Това
предпоставя липса на основание за сключването на договора и поради това следва
да се приеме , че този договор е недействителен на това основание. На следващо
място се сочи , че този договор е нищожен и поради липса на предмет: - в
конкретния случай престацията на заемодателя да предостави заемната сума е невъзможна
, тъй като видно от уговорката – същата не се предоставя при подписване на
договора, особено с оглед вида и
характеристиките на този договор. На четвърто място се сочи , че
договорът е нищожен и поради
противоречието му с добрите нрави: - формулировката по договора
противоречи на добрите нрави тъй като
съгласно закона договорът за заем е реален и поражда действие едва след
предаване на заетата сума.
Преодоляването на тази липса е недопустимо , съответно е
недействително да се преодолява с уговорки , които имат отношение към друг вид договори и хипотези.
На следващо място – договорът за заем е нищожен поради оспорване подписа на В.. Твърди се, че
представените документи са неистински. Моли се да се открие производство по
оспорване на документите.Оспорва се
изобщо обстоятелството , че ответницата В. е получила сумата по заема. Според
страната представения договор за заем не е достатъчен за да се удостовери
наличието на заемно правоотношение.
Оспорва се и датата на договора – същата не може да се счита за достоверна.
Записа на заповед също не е достатъчно основание да се счита , че В. е получила
сумата и че ищецът има качеството на кредитор. Изявлението в
един запис на заповед не свидетелства за друго конкретно задължение, за
каузално правоотношение по договор за заем и не е признание за него.
Според ответницата К. този запис на
заповед не може да се цени и като
разписка за получаване на сумата, тъй като не съдържа изявление за реалното й
предаване и получаване със задължение за връщане. Представените изпълнителни
листи също не могат да обосноват качеството на кредитор на ищеца – те не са
издадени въз основа на съдебно изпълнително основание , както и останалите
ответници по делото не са страни в
материално правно правоотношение с
ответницата В.. Оспорва се наличието и
на другите предпоставки за уважаване на предявения иск по чл.135 от ЗЗД:
- оспорват се твърденията за симулация
поради обстоятелството , че продажната цена е
по-ниска от пазарната. В случая
купуването на имота става чрез банков заем и продажната цена не се плаща
пряко от продавача , а от банката. От друга страна симулацията е основание за
нищожност и се предявява с установителен иск , а предявения иск по чл.135 от ЗЗД изключва наличието на нищожност на
атакувания договор. За да се обяви един договор за относително недействителен спрямо кредитор , то на първо
място той не би следвало да е нищожен, а когато договора е нищожен, той не би могъл да бъде
относително недействителен по чл.135 от ЗЗД. Процесният имот е продаден
от приобретателя в полза на ответниците
К.и като последващи лица и те добросъвестно и на възмездно основание са придобили собствеността преди вписването
на исковата молба на 13.05.2019 г. На следващо място – приобретателката не се намира в такава роднинска връзка с В.,
която да обоснове по смисъла на чл.135 от ЗЗД прилагане на презумпцията за
знание – респ. недобросъвестност – като предпоставка за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД. Ответницата К. не знае
и няма как да узнае, че В. е длъжник
и спрямо нея има претенция за връщане на
заети суми. Договорът за заем не е вписан, нито има вписано някакво обезпечение
на вземанията на заемодателя. Самата искова молба е вписана много след изповядването
на прехвърлителните сделки. Изразява се становище , че е налице хипотезата на
чл.135 ал.3 от ЗЗД – когато увреждащото действие предхожда по време възникване
на вземането- в този случай законът изисква не само длъжника , но и лицето , с
което той е договарял да са целели увреждането. Твърди се , че К. нито е знаела
, нито е имала намерение да уврежда кредитор на В.. Ответницата изразява
становището си , че тези факти и обстоятелства следва да се установят при
условията на пълно и главно доказване. От
друга страна сделката между К. и
ответниците К.и е извършена преди вписване на исковата молба и
правата на К.и следва да бъдат зачетени като иска по чл.135 от ЗЗД се счете за
неоснователен. Оспорва се и твърдението
на ищеца за наличие на симулация, оспорват се твърденията , че ответницата К.
и В. са близки приятелки. По
доказателствата страната прави изявления , че оспорва договора за заем от 28.02.2013 г., записа на
заповед от 06.01.2015 г., справката за извършени преводи чрез системата
„Уестърн юнион“ относно лицето М.Г.Т. като платец, справката за извършени
преводи чрез системата „Уестърн юнион“ относно лицето Р.Т. като платец.
Страната се противопоставя на искането за допускане до разпит на четирима
свидетели относно обстоятелството как е ставало изпращането на пари до ответницата В., съответно –
предаването на сумата на части, което е
в противоречие с чл.164 от ГПК. Оспорва се
ползването на гласни доказателства по отношение на факта за предаване на части от заемната сума.
Страната се противопоставя и на
допускане до разпит на свидетеля Р.Н. , който ще установи опити за измама при подписването на записа на
заповед – тези доказателства се преценят като неотносими към предмета на делото
и нямат отношение към фактическия състав на чл.135 от ЗЗД. Страната прави
искане при режим на довеждане да се допуснат двама свидетели , които ще
установяват факти и обстоятелства , свързани
със сделката по прехвърляне на собствеността – с нот. акт №***/**.**.****
г. Моли се за постановяване на решение , с което да се отхвърли изцяло предявения иск като на страната се присъдят направените по делото
разноски. Ответницата К. поддържа становището си пред съда чрез упълномощения
от нея процесуален представител.
Ведно с отговорите си на исковата
претенция на А.П. от страна на ответниците по делото – А.И.В., К.К.К., К.И.К.
и Д.Н.К. се предявява насрещен иск против ищеца А.И.П. с вх.№9536 от 17.06.2019 г. / л.42 и сл. по делото/ с правно
основание чл.211 от ЗЗД във вр. с чл.26
от ЗЗД и при условията на евентуалност – чл.124 от ГПК.Претендира се плогласяване на
договора за заем на А.В. с ответника за нищожен. На първо място се оспорва подписа на А.В. ,поставен на
договора за заем , приложен към исковата
молба. Твърди се , че тя не е поставяла подписа си по този договор, моли
се за откриване на производство по
оспорване на документа по чл.193 от ГПК като неистински. Излагат се подробни
съображения. На второ място договора се оспорва като нищожен и поради противоречие със закона – в частност –
разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой, тъй като
договора визира плащане в брой на сумата
от 26500 евро. Като нищожен се оспорва договора и поради липса на предмет –
фактическа или правна невъзможност на престацията – чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД –
видно от съдържанието на договора – сума не се предоставя с подписването на
договора. На следващо място – договора се оспорва като нищожен и поради противоречието му с добрите нрави –
заемната сума не се предава със
сключването на договора , а и не се посочва как ще се предава сумата на части,
а законодателят е посочил в чл.243 от ЗЗД, че при момента на сключване на този
договор заемодателят предоставя определена вещ за ползване. В настоящия случай
данни за такова предоставяне липсват. При условията на евентуалност – в случай
че съдът прецени че договорът е
действителен , то се прави възражение че сумата , посочена в него не се дължи
от ответницата В. – т.е. – че претендираното парично задължение не съществува.
На първо място – оспорва се твърдението на ищеца ,че ответницата В. изобщо е получила паричната
сума. На следващо място – представения договор за заем не удостоверява наличието на валидно възникнало
договорно правоотношение: - по договора не се установява реално плащане на
сумата , а само се вменява договорно
задължение на ищеца да предостави заемни
суми. На трето място – твърденията на ищеца за това кога и какса
предоставени паричните средства не са еднозначни, а са в
противоречие. Страната сочи конкретни факти в тази насока в т.ч. и документи от други висящи между
страните производства, представени от ищеца доказателства. На трето място –
ищецът не е изпълнил задължението си по чл.50 от ЗДДФЛ и не може да се
направи извод за реално получен от
ответницата заем. На следващо място – изпълнителните листи не могат да
обосноват качеството кредитор на ищеца – те не са издадени въз основа на
съдебно изпълнително основание и не съставляват космено доказателство за
установено със сила на присъдено нещо право на вземане на ищеца срещу
ответницата В..Това според страната не
може да бъде обосновано и със записа на заповед. Излагат се по пунктове и други факти и обстоятелства ,
въз основа на които страната обосновава
своята теза за липса на задължение за ответницата В.- относно
поведението на ищеца , относно други факти и обстоятелства, които се релевират
от страните относно наличието на парично
задължение по договор за заем. Моли се за постановяване на решение , с което да
се прогласи нищожността на договора за
заем от 28.02.2013 г. като при условията на евентуалност в случай че се приеме
, че договорът е действителен – да се приеме за установено по отношение на
ответника, че същият няма право на парично вземане като кредитор по процесния
договор за заем за сумата от 26500 евро. Приложени към исковата молба са
почеркова експертиза, справка за липса на изпълнителни дела, искова молба и
протокол от с.з. Прави се искане
ответникът да предостави оспорените от ищците договор и запис на
заповед. Моли се за назначаване на комплексна
съдебно-техническа експертиза която да
отговори на поставени на стр.11 от ИМ въпроси / л.49 по делото/,
формулирани в четири пункта. Моли се за допускане до разпит на трима свидетели,
с които ще се установява твърдяното наличие на преддоговорни отношения и т.н.
Предявените при условие на евентуалност искове се поддържат от ответниците чрез упълномощените от тях процесуални
представители – адвокати. Излагат се и подробни писмени бележки по съществото
на спора.
В законоустановения срок с вх.№11853 от 24.07.2019 г. от страна на ищеца
по делото – А.И.П. е депозиран отговор
на исковата молба. На първо място се оспорва допустимостта на иска от страна на
К.К. и К. и Д. К.и, тъй като е недопустимо да се предявяват от свое име чужди
права пред съда. Оспорват се възраженията за нищожност на договора между А.П. и
А.В. – твърденията за липса на съгласие са голословни. Страната се
противопоставя на приемането на частната почеркова експертиза. Представя се
официално заверен препис на договора за заем , който да бъде приет като
доказателство по делото. На следващо място – оспорва се основанието за
нищожност поради противоречие със закона – ЗОПБ. Няма предвидена такава
законова възможност за нищожност на договор. Това ограничение обуславя
единствено ангажиране на административно-наказателна
отговорност. Нищожността поради липса на предмет не е правно обосновано от
ищцовата страна Страната излага правни аргументи , с които се противопоставя на изложената от ищцовата
страна теза. Непредоставянето на престацията при сключване на договора не я
прави невъзможна и не обуславя нищожност поради липса на предмет. Оспорват се и иска
за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Моли се за отхвърляне на иска
за прогласяването на нищожност на процесния договор. Във връзка с предявения евентуален иск страната също го оспорва като неоснователен и недоказан. Страната сочи ,
че твърденията на ищеца П. по други производства в случая са ирелевантни
и не следва да бъдат преценявани по какъвто и да е начин в настоящото
производство. Представя се протокол от с.з. от 15.03.2019 г. с личните
изявления на ищеца П. относно развитието на отношенията му с В.. Във връзка с
направените оспорвания на извлеченията страната дава пояснения , че парите са
били нареждани от М.Т. и Р.Т. като сумите са
им били давани от ищеца П..
Оспорват се по пунктове и останалите наведени от ищеца доводи. Прилагат се като доказателства
по делото – протокол от изготвена съдебно-почеркова експертиза, изпълнена от
в.л. Щерю Николов, протокол от съдебно заседание от 09.04.2019 г., протокол от
съдебно заседание от 15.03.2019 г., договор за заем от 28.02.2013 г. – който се
представя отделно с нарочна молба. В
доказателствените си искания страната се противопоставя на приемането на
частната почеркова експертиза. Не се възразява против комплексната експертиза.
Моли се по преценка да се изиска ЧГД 3418/2018 г. на БРС или да се възложи на
вещите лица да работят по него.
Ищецът твърди , че е кредитор на
първата ответница по договор за заем , обезпечен и със запис на заповед като по
заповедно производство се е снабдил с изпълнителен лист срещу нея. Безспорно
установено по делото е , че ответницата В. е прехвърлила правото на собственост на свой недвижим имот
, находящ се в гр.Бургас , ул.“Д** Н.“ №** на втората ответница – К.К. през
2014 г. Също така безспорно е по делото, че впоследствие - през 2018 г. ответницата
К. е извършила продажба на въпросния
апартамент на другите двама ответници –
К.и. На първо място – се спори по
качеството на кредитор на ищеца по
отношение на ответницата В.. В тази
връзка ответниците са оспорили
истинноста както на договора за заем , така и на записа на заповед и преводните
документи от „Уестърн юнион“. Докато
ищецът твърди , че сделките са
увреждащи и налице знание у ответниците – приобретател – К. за увреждането, то ответниците оспорват наличието
на това знание. Същите сочат , че са нямали представа , че по отношение на В. са налице претенции по договор за
заем от неин кредитор. Ищецът сочи , че
ответниците К.и са придобили имота от несобственик и не са придобили
валидно правото на собственост. В същото време К.и сочат , че са добросъвестни
приобретатели и са придобили имота на валидно основание преди вписването на
исковата молба по чл.135 от ЗЗД.
Установява се , че между
ищеца П. и ответницата В. на 28.02.2013
г. е бил сключен договор за заем / приложен на л.5 по делото – като нотариално
заверен препис от оригинал/ като ищецът
твърди , че процесната сума от 26500
евро е била предадена на ответницата В. на части чрез преводи със системата
„Уестърн юнион“ преди , на датата и след сключването на договора за заем. По
повод този договор за заем е бил подписан и
запис на заповед от 06.01.2015 г. По делото е предсдтавено копие на нотариално заверен препис от договора за
заем с дата на заверката 23.10.2017 г. , на който законът придава същото правно
значение като на оригинал съгласно разпоредбата на чл.183 от ГПК. От това следва извода , че към датата 23.10.2017 г. е съществувал
първообраза на договора със същото съдържание като преписа. Както договора , така и записа на заповед са били оспорени от
ответниците като неавтентични с твърдения , че подписите не са били изпълнени
от ответниците А.В.. От заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебно-графологическа експертиза, извършена от вещото лице Ризов се установява
, че подписите и в договора за заем и в записа на заповед са на ответницата А.В., както и че буквения ръкописен текст в записа
на заповед е изписан също от ответницата В. / л.6 от експертизата – л.198 по
делото/. Вещото лице подробно е обосновало
своите изводи на л.3 , 4 и 5 от своето заключение. Според вещото
лице действително се забелязват различия
в подписа под записа на заповед, но това се обяснява с опит за маскировка на
подписа – т.е. – когато едно лице само се опитва да измени умишлено подписа си,
за което открива данни / автоподлог/. В тази връзка следва да се имат предвид и
показанията на свидетеля Р. Н., който
установява с подробности подписването на записа на заповед за сумата от 26500 евро и опита на ответницата В. да се
подпише на документа по различен от обичайния си начин. Заключението според
съда е обективно , пълно, изготвено е от квалифицирано вещо лице като се
изключва наличието на основания за назначаване на друга експертиза по чл.200 от ГПК поради
направеното оспорване от страна на ответниците по делото. Възраженията на ответната страна , че съдът прави
необоснована аналогия между експертизите по настоящото дело и тази – по гр.д.№568/2018 , а игнорира частните
почеркови експертизи, представени по делото са несъстоятелни. Двете почеркови
експертизи , изготвени по гр.д.№585 и по гр.д.№568 са изпълнени в рамките на
съдебно производство , назначени са от съда и са изпълнени от вещи лица, на
които се възлага извършването на съдебни експертизи, а частните почеркови
експертизи са изготвени по задание на страна по делото от избран от тази страна
специалист. Не може по никакъв начин да се прави аналогия между съдебната и
частната почеркови експертизи. Преценката на всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност както и
по-горе се отрази сочи на кореспондиране на изводите на вещото лице по
графологическата експертиза със свидетелските показания по делото – тези на
свид.Р.Н.. Същият подробно установява
подписването на записа на заповед от ответницата В. като се акцентира на опита на същата да се подпише на документа по
различен от обичайното начин: - свидетелят заявява , че ответницата подписала документа в негово
присъствие и това на ищеца, но свидетелят се усъмнил в намеренията й, тъй като
му направило впечатление явното разминаване на начина , по който се е подписала
в записа на заповед и в договора за заем. Това го накарало да поиска личната
карта на В. и след като тя я предоставила станало ясно, че подписът й се
различава. Тогава ищецът скъсал документа и
бил съставен и подписан нов. Съдът напълно кредитира показанията на този
свидетел – л.225 – л.226 по делото като обективни , безпристрастни и точни.
Същият понастоящем работи като адвокат и в качеството си на такъв е
присъствал на срещата между ищеца и
ответницата В.. Съобразно изложеното –
доказателствата по делото сочат , че ответницата В. е проявила
недобронамереност при подписването на записа на заповед с цел да го измени от
обичайния си , но въпреки всичко съобразно събраните доказателства , преценени
в тяхната съвкупност съдът приема за безспорно доказано , че оспорените върху документите подписи – договор
за заем и запис на заповед са положени
от ответницата В. и документите са автентични , въпреки , че по делото не бе
представен оригинала на договора за
заем.
Също от съвкупната преценка на
доказателствата по делото съдът приема за безспорно доказано обстоятелството ,
че ищецът е предоставил в заем на ответницата В. сумата в размер на 26500 евро. Данни за
реално предаване на парични суми се
съдържат в показанията на свидетелите М.Т.,
М.И., Р.Н.. Докато свид.Т. лично е предавал
и изпращал чрез банкови преводи пари на ответницата В. , то И. и Н. са
виждали как самият ищец предава пари на В.. Установява се , че реалното
предаване на сумата не е станало наведнъж , а на части , като последната,
установена от свид.Н. е била в размер на 7500 евро. Същият сочи , че записа на
заповед е бил съставен именно за
предадената реално сума в размер общо на 26500 евро на ответницата В.. Свид. Р.Н.
подробно установява самия начин на съставяне на записа на заповед. От
показанията му се установява недобросъвестното поведение на ответницата В. ,
изразяващо се в опит да се подпише на документа запис на заповед по различен от
начина , по който се подписва. Опита й е бил осуетен от реакцията на свидетеля Н., чиито показания
съдът намира за обективни и безпристрастни и като такива ги кредитира изцяло.
Безспорно се установяват двете
последователни прехвърляния на
собствения на А.В. недвижим имот. През 2014 г. с нот. акт №*** на **.**.****
г. А.В. извършва покупко-продажба на апартамента си на ул.“Д-р Нидер“№26 на К.К.,
за която се установява от доказателствата по делото , че е нейна първа б.. От
съдържанието на нотариалния акт е видно
, че имота се закупува от К. изцяло чрез банков кредит – за сумата от 94600 лв.
при данъчна оценка 148 733.60 лв. Свидетелят Н. сочи , че К.К. , с която са колеги закупила този
апартамент с цел да обезпечи децата си, като същевременно го отдава под наем.
Доказателства за отдаването на апартамента под наем не се ангажират по делото.
През 2018 г. с нот. акт №*, нот.д.№***/ от **.**.**** г. на нотариус С.И. е
извършена последваща продажба – от К.К. на
ответниците К. и Д. К.и. Свид. Д.
- в качеството й на с. на а. за недвижими имоти и посредник по сделката
сочи, че апартаментът е бил обзаведен с хубави мебели / несвойствено за имот,
който би следвало да се отдава под наем/, не й е направило впечатление К. да
живее там , същата е предоставила ключ от имота за огледи и не е поставяла
ограничения в огледите по време. Установява се , че в имота все още стои
обзавеждането на А.В.. Между В. и К.и се е състояла среща като свид.Д. не е
присъствала. Само посочва , че предмет на срещата е била договореност по
обзавеждането на апартамента. Прави впечатление съдържанието на нотариалния акт
№*/**** г. в частта си относно заплащането на цената. Част от цената се изплаща
по сметка на банката за погасяване на ипотечния заем , а другата част
изцяло се превежда по сметка на А.В.. От
това може да се направи извод , че тема на срещата между К.и и В. очевидно е
била и цената на имота и че всъщност параметрите по тази втора последователна
продажба са били определяни всъщност от А.В..
На първо място съдът намира ,че следва да разгледа
предявения от ответниците насрещен иск
против ищеца П., тъй като същите касаят легитимацията му на кредитор по иска по
чл.135 от ЗЗД.
При така изложената фактическа
обстановка по предявения от ответниците В.,
К. и К.и насрещен иск съдът съобрази
следното:
Предявен е иск за прогласяване на
договора за заем за нищожен на основание чл.26 от ЗЗД като се оспорва като
неистински самия документ – договор за заем и се твърди , че ответницата В. не е поставяла подписа си на
този документ. Договорът се оспорва като нищожен на второ място поради
противоречие със закона / закона за ограничаване на плащанията в брой/ и поради
липса на предмет – тъй като с
подписването на договора не се предоставя парична сума. Оспорва се и поради
противоречието му с добрите нрави – заемната сума не се предоставя с
подписването на договора , в него не се сочи как ще се предоставя сумата ,
данни за такова предоставяне липсват. При условията на евентуалност – при
условие , че договора се счете за действителен страната претендира да се приеме
, че сумата , посочена в него не се
дължи от ответницата. Една сделка може да бъде нищожна само на едно основание.
Ответниците са предявили няколко и въпреки начина , по който е предявен иска
съдът приема , че са предявени обективно съединени искове за нищожност при
условията на евентуалност , а в случай на
неоснователност на всички тях – при условията на евентуалност и иска по
чл.124 от ГПК. На първо място - според
данните от експертното заключение , че поставения подпис е на ответницата В. и документа е автентичен , както и показанията
на свид.А.С. и на основание чл.183 от ГПК
съдът намира, че въпреки направените оспорвания е налице валиден договор
за заем между страните, подписан от ответницата В.. Налице е и реално предаване
на отразената в договора сума в размер
на 26500 евро. Въпреки , че в самия договор няма точно отразен начина на предаване на сумата
на части по дати , то съобразно показанията на горепосочените трима свидетели
се установява , че на ответницата В. периодично са предоставяни парични суми от
ищеца П.. Съставянето на запис на заповед на 06.01.2015 г. , обезпечаващ
вземането на ищеца съвпада с предаването
на последната част от сумата в размер на
7500 евро с оглед на което се установява
предаването на цялата договорена сума / свид.Р.Н./. Наведените доводи за
противоречие със закона като се сочат конкретно Закона за ограничавания на
плащанията в брой, нарушаване на разпоредбата на чл.50 от ЗДДФЛ съдът намира за
неоснователни в насока доказване на
нищожност на договора за заем. Въпросните нарушения са с фискален
характер и влече административнонаказателна отговорност, но не представлява
основание за нищожност по чл.26 от ЗЗД. По делото не се и твърди , че ищецът е предоставил сумата от 26500 евро в
брой наведнъж. Дори и да са давани суми
в размер надвишаващ разрешения размер за плащане в брой , то същото представлява административно нарушение и не влече
нищожност при режима на чл.26 от ЗЗД. Не
се споделят твърденията за нищожност
поради нарушаване на добрите нрави поради липса на предоставена сума. Съобразно
доказателствата по делото пари на
ответницата В. са предоставяни , нееднократно, поради което не може да се
приеме , че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави , тъй като
по него нищо не е престирано от страна на соченото като заемодател лице. По
аналогични съображения следва да се отхвърли и иска за нищожност поради
невъзможен предмет. Неоснователен и
недоказан според съда се явява и иска по чл.124 от ГПК . Ответниците
претендират да се приеме , че ищецът няма право на парично вземане в размер на
26500 евро. Събраните по делото доказателства сочат обратното – ищецът П. е
предоставил на ответницата В. на
части сума в общ размер на 26500 евро ,
за което е съставен и документа обезпечаващ каузалната сделка – записа на
заповед от 06.01.2015 г., на която дата
е предоставена и последната сума по договора за
заем от 7500 евро.
Ето защо въпреки предприетите от
ответниците действия по оспорване легитимацията на ищеца като кредитор съдът намира , че
насрещния иск / искове , предявени при условията на евентуалност – за нищожност
и по чл.124 от ГПК за установяване липса на качеството на кредитор/ се явява
изцяло недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен / отхвърлени/.
Въз основа на събраните по делото доказателства
, преценени в тяхната съвкупност се налагат изводи , обратни на тези по предявените от ответниците насрещни
искове. Въпреки , че в производството по чл.135 от ЗЗД е достатъчно кредиторът
– ищец да посочи факти , които му придават качеството на такъв и не е
необходимо да се доказва че действително са се осъществили, то в настоящия
случай при събирането на доказателствата по насрещните искове
правнорелевантните факти се доказват. С представянето на автентично нотариално
заверено копие на договора за заем ищецът доказва осъществяването на факти , годни
да го направят кредитор , поради което следва да се приеме, че
легитимацията му по претенцията с правно основание чл.135 от ЗЗД е доказана. В
процесния случай неуспешното оборване на договора по насрещните искове потвърждава изводите за наличие на легитимно
заемно правоотношение, в т.ч. и по реалното предаване на паричните средства от
заемодателя – ищец на ответницата –
заемополучател В..
Всяка от двете последователно сключени
сделки – както сключената между ответницата В. и ответницата К. с нотареален
акт №***/**.**.**** г. , така и сключената между ответницата К. и ответниците К.и с нот. акт №* от **.**.****
г. безспорно имат увреждащ характер
спрямо ищеца. Увреждането на кредитора е налице, когато длъжникът се лишава от
свое имущество, имуществото му намалява или в случаите когато длъжникът не се
обеднява, но с действието си затруднява удовлетворяването на кредитора си.
Получаването на пари срещу недвижим имот , представлява затруднение за
удовлетворяването на кредитора, тъй като парите са потребими за разлика от
недвижимите имоти. Длъжникът от своя страна не е доказал , че към момента на
разпореждането с процесното имущество е разполагал с друго свое имущество,
върху което кредиторът може да насочи
изпълнението си.
Необходим елемент за установяване на увреждащия
характер на разпореждането и за упражняване на потестативното право по чл.135
от ЗЗД е знанието на длъжника за
увреждащия характер на действието. Със задължаването по облигационното отношение длъжникът е наясно със задължението
си , както и че цялото му имущество служи за обезпечаване и удовлетворяване на
кредиторите. Тъй като процесните сделки
са възмездни, то за уважаването на исковете следва да се установи , че приобретателите също е следвало
да знаят за увреждането. Преки доказателства в тази насока по делото не са събрани. По отношение на
процесните сделки се установяват факти
от показанията на свидетелката Д.. Същата е собственик на агенция за недвижими
имоти. Осъществявала е посредничество по отношение сделката между ответниците К.
и К.и. Установява факта , че към момента на продажбата през 2018 г. в процесния
апартамент е имало обзавеждане , което е било собствено на А.В. – т.е. – четири
години след първата сделка между В. и К. имущество на продавача по сделката е било все още в
апартамента. Свид. Д. е разполагала с ключ и е могла да води клиенти по всяко
време, без ограничения като не й е ясно дали в него е живеел някой. Установява
се от събраните по делото доказателства
, че между ответницата В. и ответницата К. има роднинска връзка – те са б..
Макар и това да се доказва безспорно по делото , то не води до установяване на
знание за увреждане по законова презумпция , тъй като не е налице изискуемата
роднинска връзка. Това обаче не пречи за наличието на близки отношения между
тях двете и наличието на доверие с цел извършване на сделка, осуетяваща
удовлетворяване на кредитор на ответницата А.В.. По времето , когато са
извършвани сделките ответницата В. е живеела в чужбина. Очевидно е , че
ответницата К.К. се е съгласила да стане приобретател на недвижимия имот – собственост на А.В. с определена цел, преследвана от В. – а
именно – да бъде отчужден недвижимия й имот
с оглед затрудняване удовлетворяването на кредиторите й. Този проблем е станал явен и за последващите приобретатели – К.и към момента
на придобиване на имота от тях през 2018 г., когато са сварили апартамента с
обзавеждането на ответницата В. – четири
години след първата продажба / показанията на свид.Д. – л.222 по делото: -
„апартаментът беше обзаведен с хубави мебели, но тя / К.К./ изрично каза, че
обзавеждането не е предмет на сделката. Продава се само апартамента. Обзавеждането
е било на бившата собственичка на апартамента….Ние не сме присъствали на
срещата на собственицата на движимите вещи. К.и са се срещнали сами с продавачката на вещите… те решиха
какво ще остане в дома и какво ще вземат…“. Макар и да липсват преки
доказателства, установяващи знанието на приобретателите, то в случая са налице
данни , установяващи обективни белези за наличието на знание относно мотивите ,
по които са извършени двете сделки , а именно – отчуждаването на процесния имот от ответницата В. , както и
последващото отчуждаване от първия приобретател / К.К./ явно са извършени с цел
осуетяване удовлетворяването на
кредитора чрез насочване на изпълнение по отношение на процесния недвижим имот
- апартамент. Особено показателно в това отношение е съдържанието на нотариален акт №*, н.д.№***/**
г. на нотариус №699 – Симеон И. / л.21 по делото/ относно начина на заплащането:
- „от продажната цена от 146 000 лв. сумата от 88 907.50 лв. следва да бъде заплатена по сметка в банка
„ДСК“ за погасяване на задълженията на продавача К.К. по договор за жилищен
кредит, обезпечен с ипотека върху
продавания имот, а остатъкът от продажната цена в размер на 57 092.05 лв.
продавачът декларира, че желае да бъде преведена по сметка на А.И.В.“. При
нормална продажба , продиктувана от
мотиви , каквито сочи свидетелят Н. за
закупуването на процесния апартамент от К.К. според съда сметките между А.В. и К.К. би следвало да
бъдат уредени още през 2014 г. при сделката между тях двете. Видно от
съдържанието на нот. акт №***, н.д.№**/**** г. на нотариус №396 – Гергана
Сазанова изплащането на имота е станало с банков кредит в размер на 94600 лв. /
при данъчна оценка в размер на 148 733.60 лв./ от „Банка ДСК“ ЕАД като не
се съдържат уговорки за изплащане на допълнителни суми в определен срок. Изплащането
на въпросната сума по нотариален
акт №* по сделката между К.К. и
ответниците К.и по този начин на А.В.
сочи , че и двете сделки са били извършени всъщност от нея последователно с
интервал от повече от четири години / в зависимост от опасността за
удовлетворяване на кредитора П. от нейното недвижимо имущество – действията по
снабдяване на ищеца с изпълнителни листи по реда на чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№2760/18 г. и ч.грд.№ 3418/18 г./ с цел да осуети удовлетворяването на
кредитора си – ищец по делото. Второто прехвърляне очевидно е извършено
продиктувано именно от действията на П. по снабдяване с изпълнителни листи за
вземанията си. Какви са точно действителните
отношения свързани с договореностите между ответниците не става ясно, но този превод на част от цената и то в немалка част на А.В. сочи , че между ответниците има действителни уговорки
различни от обичайните, за каквито се
представят двете сделки по покупко-продажба на процесния апартамент. Наличието
на обзавеждане – собственост на А.В. в апартамента, предмет на продажбата ,
както и извършеното плащане по сметка на
А.В. са обективни факти от
действителността , които водят съда на извода , че купувачите К.и са били запознати и наясно
с мотивите за извършването на
продажбата, тъй като не е обичайно
и нормално обзавеждането на предишен собственик отпреди повече от 4 г.
да се намира в продаваемия имот , както и голяма част от продажната цена да
бъде изплащана на този предишен собственик. От показанията на свид.Д. става ясно , че е имало пряк контакт на
ответницата В. с ответниците К.и по
повод гореизложените необичайни обстоятелства и факти. При това положение съдът
приема , че приобретателите по двете последователни сделки , извършени с процесния
апартамент – ответницата К. и ответниците К.и са били наясно с мотивите за
извършване на продажбата на имота и са знаели за увреждащия характер на
сделките по отношение на кредитор на собственицата на този имот – А.В..
При това положение като отчита , че са
налице всички основания за уважаването на предявените искове по чл.135 от ЗЗД
съдът намира , че следва да се обявят за недействителни спрямо ищеца като увреждащи двете последователни сделки , с които е извършена покупко-продажба на процесния недвижим имот, собственост на
ответницата А.В., - обективирани с нотариален акт №***/**** г. с
приобретател ответницата К.К. и с
нотариален акт №*/**** г. с приобретатели
ответниците К. и Д. К.и.
С оглед изхода на спора по делото в полза
на ищцовата страна следва на основание чл.78 ал.1 от ГПК да бъдат присъдени
направените по делото разноски -
съобразно представените по делото доказателства и представения от страната
списък по чл.80 от ГПК / л.282 по делото/ - заплатен адвокатски хонорар в
размер на 5000 лв., държавна такса в размер на 1450 лв., други такси и разноски
– общо в размер на 6679.10 лв.
Мотивиран от горното и на
основание чл.135 от ЗЗД , Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените при
условията на евентуалност насрещни искове от
А.И.В.,ЕГН – **********, К.К.К., ЕГН – **********, К.И.К., ЕГН - **********
и Д.Н.К., ЕГН - ********** против А.И.П.,
ЕГН - ********** с правно основание чл.211 от ЗЗД във вр. с чл.26 от ЗЗД: - да
се прогласи нищожността на договор за
заем от 28.02.2013 г., при условията на евентуалност - да се приеме за
установено по отношение на ответника че същият няма право на парично вземане
като кредитор по процесния договор за заем от 28.02.2013 г. за сумата от 26500
евро.
УВАЖАВА предявените от А.И.П.
искове против А.И.В. , К.К.К., К.И.К. и Д.Н.К. искове с правно основание чл.135
от ЗЗД като ОБЯВЯВА за
недействителни спрямо
ищеца А.И.П. сключената между А.И.В. и К.К.К. покупко-продажба на
недвижим имот,
обективирана с нотариален акт №***, том *
рег.№*****, нот.д.№** от **.**.**** г. на нотариус с рег.№396 , а именно - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.611.238.1.4 по КККР на гр.Бургас с площ от 131.15 кв.м с административен
адрес – гр.Бургас, ул“Д-р Нидер“№26, етаж 2 жилищен , апартамент четвърти,
изграден в четириетажна жилищна сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.611.238, предназначение
- жилище , апартамент, брой нива на обекта – едно, образуван от
обединяване на апартамент десен с площ от 72.21 кв.м и апартамент среден с площ
от 58.94 кв.м при граници: обекти с идентификатори – на същия
етаж:07079.611.238.1.3, под обекта: 07079.611.238.1.1 и 07079.611.238.1.2, над
обекта: 07079.611.238.1.5 и 07079.611.238.1.6 ведно с прилежащите му ½
ид.ч. от избено помещение №4 с площ от 3.30 кв.м, която част да ползва откъм
собствената си изба и избено помещение №9 с площ от 3.18 кв.м, както и 11.10
кв.м ид.ч. от правото на строеж върху дворното място ведно с 10.66 ид.ч. от
дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 07079.611.238 с
адрес – гр.Бургас , ул.“Д-р Нидер“ 26, трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване, цялото с площ от
277 кв.м при граници: имоти с идентификатори: 07079.611.290, 07079.611.239,
07079.611.240, 07079.611.237 , както и
сключената сделка между К.К.К. от една
страна като продавач и К.И.К. и Д.Н.К. от друга страна като купувачи - договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в
нотариален акт №*, том *, н.д.№***/**.**.**** г. на нотариус рег.№699, а
именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.611.238.1.4 по КККР
на гр.Бургас с площ от 131.15 кв.м с административен адрес – гр.Бургас , ул“Д-р
Нидер“№26, етаж 2 жилищен , апартамент четвърти, изграден в четириетажна
жилищна сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.611.238,
предназначение - жилище , апартамент,
брой нива на обекта – едно, образуван от обединяване на апартамент десен с площ
от 72.21 кв.м и апартамент среден с площ от 58.94 кв.м при граници: обекти с
идентификатори – на същия етаж:07079.611.238.1.3, под обекта: 07079.611.238.1.1
и 07079.611.238.1.2, над обекта: 07079.611.238.1.5 и 07079.611.238.1.6 ведно с
прилежащите му ½ ид.ч. от избено помещение №4 с площ от 3.30 кв.м, която
част да ползва откъм собствената си изба и избено помещение №9 с площ от 3.18
кв.м, както и 11.10 кв.м ид.ч. от правото на строеж върху дворното място ведно
с 10.66 ид.ч. от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор
07079.611.238 с адрес – гр.Бургас , ул.“Д-р Нидер“26, трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване,
цялото с площ от 277 кв.м при граници: имоти с идентификатори: 07079.611.290,
07079.611.239, 07079.611.240, 07079.611.237.
ОСЪЖДА
А.И.В., К.К.К., К.И.К. и Д.Н.К. да заплатят на А.П. сумата 6679.10 /
шест хиляди шестстотин седемдесет и девет лв. и 10 ст./ лв. – направени по
делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд –
гр.Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр. съдия: