РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Русе, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20214500500681 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК вр. чл. 293, ал. 3 ГПК.
С Решение № 60188 от 18.10.2021г, постановено по гр.д.№ 872/21 по
описа на ВКС е отменено Решение № 260135 от 08.12.2020г., постановено по
в.гр. д. № 706/20 по описа на РОС и делото е върнато на Русенски окръжен
съд за ново разглеждане от друг състав на въззивен съд.
„Е.“ АД със седалище и адрес на управление- гр.В.обжалва Решение №
260093 от 08.09.2020г., постановено по гр.д. № 6671/19 по описа на РРС, с
което е уважен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ГПК, че С.Т. С. не дължи на дружеството сумата от 5880.42лв,
представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура №
********** от 01.10.2019 за периода 15.12.2015г до 08.07.2019г. Дружеството
е осъдено да заплати сумата от 1043.80лв., представляваща извършени
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Излагат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради
нарушение на материалния закон, тъй като правните доводи на съда
противоречат на събраните доказателства и установеното от фактическа
страна. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
друго, с което предявеният иск да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Претендират се направените по делото разноски във всички съдебни
инстанции.
Въззиваемият С.Т. С. счита подадената въззивна жалба за
неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение за правилно,
1
обосновано и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
С.Т. С. е краен клиент на присъединен към електропреносната мрежа
недвижим имот, находящ се в гр. Р., бл.Б.
На 08.07.2019 г. е извършена проверка на средството за търговско
измерване /СТИ/ на обекта, за което е съставен протокол, в който са посочени
показанията на визуализираните тарифи. Видно от представения по делото
Констативен протокол № 1701879 от 08.07.2019г. служители на „Е.“ АД са
извършили техническа проверка на измервателните системи на процесния
обект, при която СТИ е демонтиран, показанията му са отразени в протокола,
а на негово място е монтиран друг електромер с нулеви начални показатели в
съответните регистри. Констатирано е, че освен потребление на тарифа т.8.1
и т.8.2 е налице потребление на електроенергия отчетено в т.8.3, която не се
визиуализира на дисплея на електромера.
Демонтираният електромер е предоставен на Български институт по
метрология, където е изготвена метрологична експертиза на средството за
измерване. С Констативен протокол № 1859/19.09.2019г., при извършена
проверка на техническите изисквания е установено отсъствие на механични
дефекти на кутията, на клемите и на клеменния блок на електромера, както и
наличие на всички необходими обозначения на табелката на електромера, но
при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера, като е отчетено наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 –
34305.007 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Констатирано е, че
електромерът съответства на метрологични характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но не
съответства на техническите характеристики.
В резултат на заключението на метрологичната експертиза и на
основание чл. 55 ПИКЕ, „Електроразпределение С.“ АД е извършило
корекция на сметките на въззивника, като е съставило Фактура № **********
от 01.10.2019г., с която е начислило допълнително електрическа енергия
34305.007 кВтч за периода от 15.12.2015 г. до 08.07.2019г., за сумата от 5
880.42лв. с ДДС.
За извършената проверка на СТИ, както и за последвалото
преизчисляване на количеството потребена ел. енергия, въззиваемото
дружество е уведомило въззивника, видно от приложените по делото писма.
В хода на първоинстанционно дело е изготвена и приета СТЕ, според
която е налице софтуерна намеса в тарифната схема на електромера –
наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на
дисплея. Констатирано е от БИМ, извършено софтуерно препрограмиране, с
което част от записаната потребена ел. енергия се пренасочва в т. нар
„невидим регистър“. Няма информация за момента на настъпване на
евентуалната софтуерна намеса.
В настоящото производство, в изпълнение задължителните указания на
ВКС, е назначена комплексна съдебно-електротехническа експертиза, при
което изготвяне участва освен вещо лице-инженер и вещо лице-софтуерен
специалист, според указанията на ВКС. В заключение на експертизата е
установено, че върху електромера е налице съзнателна човешка намеса –
2
препрограмиране, но не може да бъде установен точният момент от времето,
кога е осъществено, тъй като по информация на производителя на СТИ в
Словения и на официалните му представители в България, този модел не
запаметява в журнала събития от подобен характер. Вещите лица са
категорични, че софтуерното въздействие не се дължи в резултат на случайна
грешка, а на съзнателна човешка намеса в тарифната му схема,т.е чрез
промяна на конфигурационните настройки /препрограмиране/ на СТИ.
Според вещите лица, за да се направи промяна в конфигурационните
настройки /препрограмиране/ е необходимо да се направи връзка със
статичния електромер с помощта на оптична глава и да се използва софтуерен
продукт. Според вещите лица може да се заключи, че чрез външна софтуерна
намеса, част от преминалата енергия е регистрирана в тарифния регистър
1.8.3. За да отчита този регистър заводските настройки на електромера са
променени. Реално отчетената енергия в регистър 3 е в размер на 034305
кВтч., но не може да бъде установен точния период, поради невъзможност
установяване момента на препрограмиране. Установено е, че поради записана
енергия на трети регистър, електромерът не отговаря на техническите
характеристики. Според експертизата е възможно натрупаната енергия по
регистър 3 да бъде доставена за периода 15.12.2015г. - 08.07.2019г
По делото е приложен протокол № 7020566, от който се установява, че
процесното СТИ е монтирано на този абонат на 14.12.2015 г. При монтажа му
показания на визуализираните тарифи са били нулеви, като други стойности
на СТИ не са посочени в протокола.
Така установената фактическа обстановка, се подкрепя изцяло от
приетите по делото писмени доказателства, назначените в първата и
настоящата въззивна инстанция СТЕ, както и от свидетелските показания на
св. П..
С обжалваното решение първоинстанционния съд е уважил предявения
иск по съображения, че жалбоподателят не е установил предпоставките за
законосъобразно осъществяване на корекционна процедура на сметката за
потребление на ел. енергия в имота на крайния клиент.
Проверката на СТИ е извършена на 08.07.2019г, т.е при действието на
Правилата за измерване на количествата електрическа енергия / ПИКЕЕ/,
обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Въззивният съд намира, че по
отношение на извършване на корекция при преминала електроенергия по
невизуализирана тарифа в СТИ, когато това е установено при проверка,
извършена след 30.04.2019г, приложимите правни норми са тези по ПИКЕЕ ,
приети с Дв,бр.35 от 30.04.2019г. Аргумент за това е и нормата на §2 от ПЗР
на ПИКЕЕ/ бр.35 от 30.04.2019г/. В този смисъл е и константната практика на
ВКС / виж и Определение № 55 от 10.02.2021 по гр.д.№ 3331/20, ВКС, ІVг.о/.
Съставеният по време на проверката констативен протокол напълно
съответства на нормите на чл.49 от ПИКЕЕ относно начинът на извършване
на проверката и последващото изпращане на СТИ за проверка в БИМ-
Регионален отдел –Русе. В конкретният случай по време на проверката и в
последствие от БИМ е установено, че при софтуерно прочитане на СТИ е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера така че е
налице преминала енергия по тарифа 1.8.3 от 34305.007 KWh, която не е
визуализирана на дисплея. Съгласно нормата на чл. 55, ал.1 от ПИКЕЕ в
случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
3
измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след
монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа
енергия в тези регистри като преизчисляването се извършва въз основа на
метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
В случая се касае за допълнително начисление на реално потребена, но
неотчетена, поради софтуерната намеса, електроенергия. За дължимостта на
цената е без значение, каква е причината за неотчитането на действителния
обем на потреблението. Причината за неотчитането има значение единствено
за дължимостта на лихви преди поканата за плащане (ако причината е в
поведението на потребителя, той дължи лихва от деня на потреблението, а ако
причината не е у него, той дължи лихва от поканата за плащане. В случая
абонатът дължи тази електроенергия, тъй като същата е реално преминала
през електромера, т.е е доставена, но не е заплатена от абоната поради
неправилното й отчитане. По тези съображения купувачът е заплатил по-
малка цена от реално дължимата и следва да доплати дължимата сума.
От писмените доказателства по делото е видно, че процесното СТИ е
монтирано на 14.12.2015г, т.е е установен периода по чл.55 ПИКЕЕ , за който
следва да се начисли потребената, но неотчетена електроенергия, а именно
15.12.2015 до 08.07.2019г. Според заключенията на единичната експертиза,
приета в първата инстанция и комплексната експертиза, приета във
въззивната инстнация, назначена при изпълнение на задължителните указания
на ВКС, математически правилно е извършено изчислението на стойностите
на определеното задължение за плащане.
При така установените по делото факти, въззивният съд намира, че
абонатът дължи допълнително начислената му потребена, но неотчетена,
респективно незаплатена електроенергия, за която е издадена фактура от
01.10.2019г в общ размер на 5 880.42лв с ДДС за посоченият по-горе период.
Отрицателният установителен иск с правно основание чл.124 ГПК за
недължимост на тази сума е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли. Първоинстанционният съд е стигнал до обратния извод, поради
което решението му е изцяло неправилно и следва да се отмени.
С оглед изхода на спора в тежест на ищеца по делото са направените от
ответника разноски в първата инстанция, които включват 350лв
възнаграждение за вещо лице и депозит за свидетел, както и адвокатско
възнаграждение. Съгласно представеният списък за разноски претендираното
адвокатско възнаграждение е в размер на 1488лв с ДДС. В първата инстанция
ищецът е направил възражение за прекомерност, което въззивният съд намира
за основателно. Дължимото възнаграждение съобразно чл.7,ал.2,т.3 от
Наредба 1/2004 за минималните адвокатски възнаграждение е в размер на
624.02лв без ДДС или 748.82лв с ДДС. Делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което въззивният съд намира, че адвокатското
възнаграждение следва да се определи в минималният според тарифата
размер.
В тежест на въззиваемият са направените от жалбоподателя разноски в
предходното в.гр.д.№ 706/20 РОС в размер на 117.61лв разноски за държавна
такса и 748.82лв адвокатско възнаграждение с ДДС, с оглед основателното
възражение за прекомерност, направено и във въззивното производство;
разноските в гр.д.№ 872/21 ВКС в размер на 147.61лв разноски за държавна
такса по сметка на ВКС и адвокатско възнаграждение в размер на 748.82лв с
ДДС с оглед направеното и в производството пред ВКС основателно
4
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В тежест на
въззиваемия са и разноските в настоящото производство по в.гр.д.№ 681/21
РОС в размер на 400лв за вещо лице и 748.82лв с ДДС адвокатско
възнаграждение с оглед основателното възражение за прекомерност,
направено в настоящата инстанция.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260093 от 08.09.2020г, постановено по гр.
д. № 6671/2019г. по описа на Русенски районен съд и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Т. С. срещу „Е.“ АД гр. В., отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, че не дължи на
дружеството сумата от 5880.42лв, представляваща начислена корекция на
електроенергия за периода 15.12.2015 до 08.07.2019г по фактура №
**********/01.10.2019г като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Т. С., ЕГН ********** от гр. Русе да заплати на „Е.“ АД
гр. В., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. .разноски в
производството пред първата инстанция в размер на 350лв разноски и
748.82лв с ДДС адвокатско възнаграждение, разноски в производството по
в.гр.д.№ 706/20 по описа на РОС в размер на 117.61лв и 748.82лв с ДДС
адвокатско възнаграждение, разноски в производството по гр.д.№ 872/21 по
описа на ВКС в размер на 147.61лв за държавни такси и 748.82лв с ДДС
адвокатско възнаграждение, както и разноски в настоящото производство по
в.гр.д.№ 681/21 по описа на РОС в размер на 400лв възнаграждение за вещи
лица и 748.82лв с ДДС адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5