№ 3330
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:В.ена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100507924 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 4126 от 07.03.2024 г., постановено по гр.
дело № 9554/2023 г. по описа на СРС, 76 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу В. Г. Г. и Д.М.С. – Г.а кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването при условията на разделност (при
равни квоти) на парични задължения, с чиято стойност ответниците са се обогатили за
сметка на ищеца, а именно: 389,85 лв., представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. София, ул. „**** I“ **, магазин № 6; 77,15 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 31.03.2020 г. до 14.11.2022 г.; 3,37 лв., представляваща цена на услуга
дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.06.2020 г. и 0,83 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 31.03.2020 г. до 14.11.2022 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.11.2022
г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 62869/2022 г. по описа на
СРС, 76 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.12.2022 г.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Конкретно се посочва, че в § 1, т. 33 от ДР
на ЗЕ ясно е регламентирано понятието „небитов клиент“, поради което в качеството им на
1
собственици на магазина в рамките на исковия период именно ответниците са били клиенти
на топлинна енергия, поради което същите е следвало да сключат писмен договор за
продажба на такава при общи условия, което те не са сторили, поради което ползвайки
доставената и потребена такава, са се обогатили за негова сметка. За ирелевантно счита
фактическото ползване на магазина от трето за спора лице – „Н и Л“ ЕООД, тъй като от
значение е кое лице е придобило качеството на клиент на топлинна енергия, което дължи
заплащане на стойността на същата. Оспорва наемателят да е предприел действия за
сключване на договор при общи условия, поради което в качеството на негови собственици
именно ответниците са тези, които следва да отговарят за претендираните суми. Оспорва
сключеното споразумение между „Топлофикация София“ ЕАД и ответниците да има
обвързващо действие спрямо него, доколкото ползвателят не е предприел действия по
откриване на партида и сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди. По изложените съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение и
уважаване на предявените искове. Претендира и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият В. Г. Г., чрез адв. Р. П., е подал отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва. Посочва, че не той, а „Н и Л“ ЕООД е бил ползвател на
имота в рамките на исковия период, като липсата на сключен договор с ищеца счита за
индиция, че ответниците не са искали доставянето на топлинна енергия до собствения им
имот. Допълва, че едва на 05.08.2021 г. е отправил до „Топлофикация София“ ЕАД заявление
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, т. е. след
исковия период. С тези съображения моли въззивната жалба да се остави без уважение, а
обжалваното решение да се потвърди. Претендира и разноски.
Въззиваемата Р. Е. П. не е подала отговор на въззивната жалба.
Третото лице - помагач на страната на въззивника – „Далсия Елвеко“ ЕООД (считано от
16.01.2024 г. търговското наименование на дружеството е променено от „МХ Елвеко“ ЕООД
на „Далсия Елвеко“ ЕООД) не изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Служебно съдът има правомощие да провери
и спазването на императивни материалноправни разпоредби, дори ако тяхното нарушаване
не е въведено като основание за обжалване - арг. т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело
№ 1/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно като
въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави и следното:
2
В тежест на ищеца по предявените искове на посоченото извъндоговорно основание с
правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже наличието на
обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна
енергия за стопански нужди, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази
енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е
доставяна до имота на ответника при липса на валидно основание за това; имуществено
разместване в отношенията между двата субекта. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период)
потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо
лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови
нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от
потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че
продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки
купувач. В случая, по делото не се спори, а и от представения в заверен препис нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 149, том IX, нот. дело № 1448/2014 г. (л. 32-
34 от делото на СРС) се установява, че считано от 07.11.2014 г. ответниците В. Г. Г. и Д.М.С.
– Г.а са придобили собствеността върху магазин № 6, находящ се в гр. София, р-н
„Триадица“, ул. „**** I“, бившата „Цар Борис“ **, вх. А, на партера на сградата, заедно с
избено помещение и принадлежащите 3/100 идеални части от общите части на сградата и от
мястото, върху което е построена, като с оглед описанието на административния му адрес,
съдът приема, че същият е идентичен с имота, за който се отнасят процесните вземания,
предмет на исковата претенция. По делото няма данни към момента на осъществяване на
придобивната сделка от 07.11.2014 г. купувачите по нея да са били в брак, доколкото такъв
извод не може да се направи само с оглед евентуално съвпадане на част от имената им,
поради което съдът приема, че магазинът, предмет на същата, е придобит от тях при
условията на разделност, т. е. при равни дялове, с оглед на което всеки един от тях е станал
носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС.
Макар придобивната сделка от 07.11.2014 г. да е сключена значителен период от време преди
исковия период, по делото няма данни относно осъществяването впоследствие на други
юридически факти, довели до промяна в правата върху магазина, който е предмет на същата,
поради което съдът прави извод, че ответниците се легитимират като негови собственици
включително и в рамките на исковия период – от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., още повече,
3
че по делото не е релевирано оспорване в тази насока от тяхна страна. Действително, от
представените писмени доказателства – справки за извършен отчет и приетото заключение
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният имот е
бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира той) е била
присъединена към топлопреносната мрежа, като претенцията на ищеца касае стойността на
енергията, потребена през периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., претендирана при
твърденията за липса на сключен писмен договор между ищеца и ответниците В. Г. Г. и
Д.М.С. – Г.а. В същото време от тяхна страна не се навеждат твърдения за сключването на
такъв писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди с
ищеца, поради което съдът приема, че в рамките на исковия период такъв с тях не е бил
налице. Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на
договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като
липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия. В случая,
макар по делото да се установява, че в рамките на исковия период именно ответниците се
легитимират като собственици на процесния магазин № 6, това обаче не означава
непременно, че фактически той се е ползвал именно от тях. За основателността на
претенцията на предявеното извъндоговорно основание ищецът следва да докаже, че
ответникът се е обогатил със стойността на доставената стока, т. е. че той действително е
ползвал магазина, разположен на посочения адрес, консумирайки претендираното
количество топлинна енергия. Точно обратното, от представения договор за наем от
03.03.2018 г. (л. 37-41 от делото на СРС) се установява, че между ответниците, в качеството
на наемодатели, и трето за спора дружество – „Н и Л“ ЕООД, в качеството на наемател, е
възникнало наемно правоотношение с предмет – възмездното ползване на процесния
магазин № 6, като макар същият да е сключен за срок от 1 година, изрично в чл. 6, ал. 3 от
договора е предвидена възможност за автоматичното му продължаване в случай, че след
изтичане на наемния срок, наемателят продължи да ползва обекта, със знанието и без
противопоставянето на наемодателя и никоя от страните не отправи писмено предизвестие,
което правило се прилага многократно. В случая, по делото не се спори, че договорът за
наем от 03.03.2018 г. е бил действащ в рамките на целия исков период – от 01.07.2019 г. до
м.04.2021 г., поради което по силата наемното правоотношение фактически ползвател на
наетия обект е бил именно дружеството – наемател, а не ответниците по делото. Нещо
повече, за направата на такъв извод способстват и данните, които се извличат от
представените в заверен препис с отговора на исковата молба предизвестие от 01.04.2021 г.,
получено на 06.04.2021 г., както и приемо-предавателен протокол от 11.05.2021 г. (л. 64-65 от
делото на СРС), свидетелстващи, че фактическото ползване на магазина от страна на
наемателя „Н и Л“ ЕООД на основание договора за наем от 03.03.2018 г. е продължило до
07.05.2021 г. (датата на изтичане на отправеното 30-дневно предизвестие), т. е. след края на
исковия период. Противно на доводите във въззивната жалба, без значение в конкретния
случай е обстоятелството, че именно ответниците са били собственици на процесния
магазин в рамките на исковия период, респ. че те са били „задълженото“ според ищеца лице
да сключи договора, доколкото претенцията за неоснователно обогатяване цели
4
възстановяване на неоснователното разместване на блага, като реално ползвалият
топлинната енергия, който се е обогатил с нея, бъде осъден да я заплати на лицето, което я е
доставило и което се е обеднило с нейната стойност. В случая, с оглед наличието на
действащ договор за наем от 03.03.2018 г. с предмет: процесния магазин № 6, следва да се
направи извод, че негов фактически ползвател в рамките на исковия период е бил
наемателят – „Н и Л“ ЕООД, а не неговите собственици, още повече, че ищецът е бил наясно
с този факт, предвид данните по делото за отправено от страна на представляващия „Н и Л“
ЕООД заявление за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди, входирано в „Топлофикация София“ ЕАД на 22.03.2018 г. (л. 35 от делото на СРС).
Нещо повече, по делото не се твърди и не се доказва откриването на партида при ищеца на
името на ответниците в качеството им на собственици на имота в рамките на исковия
период въз основа на подадено от тяхна страна заявление. Точно обратното, видно от
представената декларация от 22.03.2018 г. (л. 36 от делото на СРС), В. Г. Г. е изразил
съгласието си пред топлофикационното дружество именно „Н и Л“ ЕООД да бъде купувач
на топлинна енергия, а с оглед данните, удостоверени в представените от третото лице –
помагач справки за използвана топлинна енергия (л. 109-107 от делото на СРС), титуляр на
партидата за обект с аб. № 329724 при ищеца е бил именно дружеството – наемател. Ето
защо, съвкупната преценка на събраните доказателства сочи на извод, че обектът е бил
използван от трето за спора лице – „Н и Л“ ЕООД, на чието име е била открита партида в
топлопреносното предприятие в рамките на целия исков период, като данните по делото
сочат, че ответникът В. Г. е поискал сключването на договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди едва на 05.06.2021 г., т. е. след исковия период, подавайки
заявление в тази насока, входирано при ищеца на 05.08.2021 г. (л. 31 от делото на СРС).
От изложеното е видно, че ищецът, чиято е тежестта да докаже пълно и главно
обогатяването на ответниците с претендираните суми, не е установил, че в рамките на
исковия период В. Г. Г. и Д.М.С. – Г.а са ползвали процесния имот. Ето защо, настоящият
съдебен състав приема, че ответниците не са се обогатили с потребената в него топлинна
енергия – налице са доказателства, че същата е била консумирана от трето за спора лице –
„Н и Л“ ЕООД, което следва да отговаря за заплащане на стойността .
Доколкото не се установява наличие на обогатяване в полза на ответниците с
претендираните суми за топлинна енергия и такса за дялово разпределение, предявените
искове за главните задължения и за лихви за забава върху тях са неоснователни и следва да
се отхвърлят. Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 273, вр. 78, ал. 3 ГПК въззиваемите -
ответници имат право на направените и претендирани от тях разноски във въззивната
инстанция в размер от по 400 лв. за всеки от тях (предвид липсата на изрично релевирано
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК) – адвокатско възнаграждение, като
реалното заплащане на същото съдът счете за доказано с оглед представените 2 броя
договора за правна защита и съдействие от 10.04.2024 г. (л. 19 от делото), в които е
5
отбелязано, че същите са заплатени в брой, поради което имат характер на разписки.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4126 от 07.03.2024 г., постановено по гр. дело №
9554/2023 г. по описа на СРС, 76 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ **Б да заплати на В. Г. Г., ЕГН ********** с адрес:
гр. София, бул. ****, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ **Б да заплати на Д.М.С. – Г.а, ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „****“ **, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Далсия Елвеко” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6