№ 1717
гр. Пловдив, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330202351 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № ГБО-0070/23.03.2022 г. на
заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), с което на „Нова лес 2020“ ЕООД с ЕИК ********* на основание чл. 34, ал.
6 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) е наложена имуществена
санкция в размер на 30 000 лв. за нарушение на чл. 8а, ал. 3 от ЗЧАВ вр. чл. 4, ал. 2 от
Наредба за изискванията за качеството на твърдите горива, използвани за битово
отопление, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГИБОУРНТК или
Наредбата).
Жалбоподателят моли да се отмени НП. Аргументите се свързват с
недоказването на разпространение на стоката и липсата на контролна покупка, с
неустановяването от контролните органи на типа въглища, доколкото в обекта е имало
и други, качеството на субекта на нарушението, непосочването му в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и свързаната с това
осъществявана от него дейност, недоказване на теглото на наличните в обекта въглища,
за които се отнасяли приложените по преписката фискални касови бонове,
непредназначението на продаваното твърдо гориво за битови нужди, а за промишлено
използване, във връзка с което са представени и доказателства и по повод на което се
твърди, че дружеството жалбоподател не е разпространител по смисъла на закона. По
повод на последното се твърди да е сключен договор за доставка на твърдо гориво за
промишлени нужди, а извършената насрещна проверка от контролните органи на
дружеството получател по доставката счита за нерелевантна. Освен всичко се оспорва
компетентността на наказващия орган, както и правната квалификация на
нарушението, която твърди да не е коректна, тъй като не е посочено предложението от
разпоредбата. Претендира се случаят да е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В
съдебно заседание се поддържат подробно изложените аргументи за отмяна в жалбата.
1
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е взела подробно писмено становище по жалбата и не
изпраща представител в съдебно заседание. Поддържа законосъобразността от
процесуална и материална страна на НП и моли да бъде потвърдено. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано и е
срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява допустима.
От фактическа съдът намери за установено следното:
Дружеството „Нова лес 2020“ ЕООД е вписано под № Р-0404 на 24.08.2021 г. в
Регистъра на лица, които разпространяват твърди горива и обектите, в които се
разпространяват твърди горива. Обектът бил вписан под № Р-0404-1 и представлявал
склад за твърди горива и дървен материал, като се намира в **.
На 16.11.2021 г. около 11:27 ч. служители към Регионален отдел „Контрол на
качеството на горивата за битово отопление – Южна Централна България“ (РО ККГБО
ЮЦБ), сред които К. С. на длъжност **, извършили проверка за спазване на
релевантното законодателство. Проверката била обективирана в Протокол за проверка
и вземане на проби от горивата за битово отопление № ЮЦБ-П-125/16.11.2021 г.
Констатирано е, че към датата на проверката е налично твърдо гориво за битово
отопление – въглища, от 41 840 kg, което е доставено с фактура №
10000000328/08.11.2021 г. в количество от 49 840 kg. проверяващите установили, че
1250 kg от наличността на въглищата се разпространяват в опаковани чували по 25 kg
(останалото количество било в насипно състояние), на които има отпечатан етикет на
български език. Върху етикета проверяващите констатирали, че липсват три от точките
по Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 от Наредбата, а именно т. 6 – лице, което пуска
продукта на пазара, т. 7 – номер на партида и т. 8 – номер и дата на издаване на
декларация за съответствие.
В момента на проверката държавните служители изискали документи и били
представени копие на фискален бон № 461/10.11.2021 г. за разпространение на 2 тона
твърдо гориво за битово отопление – въглища, фискален бон № 462/10.11.2021 г. за
разпространение на 3 тона твърдо гориво за битово отопление – въглища и фискален
бон № 473/12.11.2021 г. за разпространение на 3 тона твърдо гориво за битово
отопление – въглища. Въз основа на представените доказателства държавните
служители преценили, че дружеството жалбоподател на 10 и 12.11.2021 г. е
разпространило чрез продажба твърдо гориво за битово отопление – въглища, което не
отговаря на изискванията за етикетирането съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредбата в
качеството му на разпространител.
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № -ОЕ-ЮЦБ-007 от 17.12.2021, в който е
възприето като нарушение обстоятелството, че дружеството жалбоподател на 10 и
12.11.2021 г. е разпространило чрез продажба твърдо гориво за битово отопление –
въглища, което не отговаря на изискванията за етикетирането съгласно чл. 4, ал. 2 от
Наредбата, с което е нарушило разпоредбата на чл. 8а, ал. 3 от ЗЧАВ вр. чл. 4, ал. 2 от
Наредбата. Актът е съставен в отсъствието на представител на нарушителя и
присъствието на един свидетел. Представителят на дружеството е подписал акта на
20.12.2021 г., като не е отразил възраженията си. Допълнително са представени
писмени възражения срещу акта в тридневен срок от връчването му с вх. № 89-02-66-
(3) от 22.11.2021 г. За съставянето на АУАН на представителя на дружеството е била
2
връчена на 23.11.2021 г. покана с изх. № 89-02-66/23.11.2021 г. за явяването му на
17.12.2021 г. за съставяне на акт.
По повод на подаденото писмено възражения били изискани от дружеството
жалбоподател документи, удостоверяващи продажбата на въглища на датите 10 и
12.11.2021 г. на търговец, регистриран по смисъла на ТЗ, разполагащ с документи за
вида и мощността на отоплителната система на 0,5 MW. Такива са постъпили от
жалбоподателя с писмо вх. № 89-02-66-(7) от 07.02.2022 г., като се депозирани договор
с предмет: Закупуване на въглища от 01.11.2021 г. със „З. и с.“ ООД, разрешително №
0151/28.04.2005 г. за експлоатация (функциониране) на водогреен коте тип „Bruna“ –
пламъчнотръбен с регистрационен № 261-ПК-0151, бележки по обезсилването, акт за
техническо освидетелствана котела, разрешително № 0152/28.04.2005 г. за
експлоатация (функциониране) на водогреен коте тип „Bruna“ – пламъчнотръбен с
регистрационен № 261-ПК-0152, бележки по обезсилването, акт за техническо
освидетелствана котела. За проверка на твърденията служители от ДАМТН направили
внезапна проверка на място на контрагента на дружеството жалбоподател относно
твърденията от писмените възражения. Служителите констатирали в протокол от
11.02.2022 г., че котлите са с мощност 5,2 MW, но не са в експлоатация по време на
проверката. Съгласно констативен протокол № 1240/24.11.2021 г. на Регионална
инспекция – Хасково към МОСВ като гориво за котлите са използвани само дърва, а
обектът, където били монтирани котлите, оранжерия, е даден под наем с договор за
наем на обект от 01.07.2021 г. от „З. и с.“ ООД на „Агро омега“ ЕООД за времето от
01.10.2021 г. до 30.09.2022 г. Въз основа на тези доказателства наказващият орган е
заключил, че представеният от дружеството жалбоподател договор за закупуване на
въглища е сключен след отдаването под наем на оранжерията на наемателя „Агро
омега“ ООД. Въпреки всичко наказващият орган е изискал от ТД на НАП Пловдив с
писмо изх. № 89-02-66-(9) от 18.02.2022 г. информация за наличие на фактури,
удостоверяващи продажбата на твърдо гориво за битов отопление – въглища от
дружеството жалбоподател на контрагента му „З. и с.“ ООД и с писмо вх. № 89-02-66-
(10) от 22.02.2022 г. е отговорено, че в отчетните регистри, подадени от дружеството
жалбоподател, за периода от месец ноември 2021 г. до момента на справката няма
отразени такива фактури.
Въз основа на тези данни за извършеното нарушение било издадено и
обжалваното НП, с което на дружеството жалбоподател била наложена на основание
чл. 34, ал. 6 от ЗЧАВ имуществена санкция в размер на 30 000 лв. за нарушението.
Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на
свидетеля Красимира Савова - актосъставител, както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото, включително АУАН, писмени възражения
вх. № 89-02-66-(3) от 22.11.2021 г., разписки за връчване на НП и АУАН, покана с изх.
№ 89-02-66/23.11.2021 г., протокол за проверка и вземана на проби от горивата за
битово отопление № ЮЦБ-П-125/16.11.2021 г., фактура № **********/08.11.2021 г.,
фискален бон № 461/10.11.2021 г. за разпространение на 2 тона твърдо гориво за
битово отопление – въглища, фискален бон № 462/10.11.2021 г. за разпространение на
3 тона твърдо гориво за битово отопление – въглища и фискален бон № 473/12.11.2021
г. за разпространение на 3 тона твърдо гориво за битово отопление – въглища, писмо с
изх. № 89-02-66-(6) от 28.01.2022 г. от въззиваемата страна, писмо вх. № 89-02-66-(7)
от 07.02.2022 г. от жалбоподателя ведно с: договор с предмет: Закупуване на въглища
от 01.11.2021 г. със „З. и с.“ ООД, разрешително № 0151/28.04.2005 г. за експлоатация
(функциониране) на водогреен коте тип „Bruna“ – пламъчнотръбен с регистрационен
№ 261-ПК-0151, бележки по обезсилването, акт за техническо освидетелствана котела,
разрешително № 0152/28.04.2005 г. за експлоатация (функциониране) на водогреен
3
коте тип „Bruna“ – пламъчнотръбен с регистрационен № 261-ПК-0152, бележки по
обезсилването, акт за техническо освидетелствана котела, протокол изх. № 83-00-
2057/11.02.2022 г. на ДАМТН, констативен протокол № 1240/24.11.2021 г. на
Регионална инспекция – Хасково към МОСВ, констативен протокол № 1241/24.11.2021
г. на Регионална инспекция – Хасково към МОСВ, договор за наем от 01.07.2021 г.
межди „З. и с.“ ООД и „Агро омега“ ЕООД, писмо изх. № 89-02-66-()9 от 18.02.2022 г.
от ДАМТМ, писмо изх. № 04-00-25#1 от 22.02.2022 г. от директора на ТД на НАП
Пловдив, заповед № А-114/11.03.2022 г. и заповед № А-406/19.07.2021 г. на
председателя на ДАМТН.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него. Споделя, че по време на проверката е присъствала
** Н.К., а описаната в акта фактическа обстановка сочи да е такава, каквато е
констатирана на място. Показанията на свидетелката съдът намира за обективни,
логични, непротиворечиви и последователни относно всички обстоятелства, посочени
в АУАН. Те се покриват с данните от изготвените документи, които са приложени по
делото и най-вече констативния протокол. Затова показанията й следва да бъдат
оценени с доверие изцяло.
Не се доказаха твърдените от жалбоподателя факти, че наличното твърдо гориво
е предназначено за промишлено отопление, а не за битови нужди. Както правилно е
преценено в наказателното постановление представения договор между дружеството
жалбоподател и контрагента му „З. и с.“ ООД е с дата 01.11.2021 г. и същият няма
достоверна дата. Дискредитирането му като годно доказателство произтича и от
обстоятелството, че дружеството „З. и с.“ ООД е сключило няколко месеца по-рано, на
01.07.2021 г., договор за отдаване под наем на обект – оранжерия, в която се намирали
инсталирани 2 броя котли, с друго дружество – „Агро омега“ ЕООД. Тези данни са
получени по повод проверка на възраженията на дружеството жалбоподател и
предоставените от него доказателства, че „З. и с.“ ООД имат производствена нужда от
твърдо гориво за промишлени ЦЕЛИ за 2 броя котли над 0,5 MW. Това от своя страна
няма как да се приеме за истинно, доколкото е наличен предходен договор за наем на
обект – оранжерия и действително се ползва от наемателя, предвид проверката на
място. Следователно съдът няма как да пропусне да отбележи, че договорът е съставен
с оглед на конкретния случай, употребен е пред наказващият орган с единствената цел
да се докажат несъществуващи факти и да отпадне отговорността на нарушителя, а на
следващо място е представен и на съда, което най-малкото следва да се оцени като
недопустимо и неприемливо. По повод на това ще следва да се упражнят
правомощията в пълнота и да се сезират компетентните държавни органи за преценка
реализирането на релевантната отговорност и авторство.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на жалбоподателя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице съобразно предоставените
заповеди при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН.
Съставен е в присъствието на свидетел и отсъствието на представител на дружеството
жалбоподател. За съставянето на акта последното е било редовно уведомено чрез
покана, лично получена от представителя на дружество. Той не е изложил
4
възраженията си в акта, но допълнително е депозирал писмени възражения в срок.
Постановлението е издадено от компетентен орган съгласно представената
заповед в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при
спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото
на защита на наказаното лице.
От фактическа страна нарушението е описано надлежно в НП, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за осъществяването на продажба на твърдо гориво за
битови нужди – въглища в нарушение на правилата за етикетиране.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали
поведението на жалбоподателя за установените по делото фактически констатации към
хипотезата на правната норма по чл. 8а, ал. 3 от ЗЧАВ вр. чл. 4, ал. 2 от Наредба за
изискванията за качеството на твърдите горива, използвани за битово отопление,
условията, реда и начина за техния контрол, но не се доказаха от обективна страна
всички твърдени в постановлението релевантни факти от състава на нарушението.
Текстът на чл. 8а, ал. 3 от ЗЧАВ гласи, че се забранява предоставянето и/или
разпространението на твърди горива, които не отговарят на изискванията за качество,
опаковане и етикетиране, определени в наредбата по ал. 1, която именно е процесната
наредба. Правилата за етикетиране, за които е ангажирана отговорността на
дружеството са посочени в чл. 4, ал. 2 от НИКТГИБОУРНТК - върху всяка опаковка с
твърди горива се отпечатва етикет на български език, съдържащ най-малко
информацията по приложение № 1. Тази информация съгласно приложението е
следната: 1. вид на твърдото гориво; 2. нето тегло (kg); 3. съдържание на сяра (%); 4.
съдържание на пепел (%); 5. обща влага (%); 6. лице, което пуска продукта на пазара; 7.
номер на партидата; 8. номер и дата на издаване на декларацията за съответствие; 9.
лице, което пакетира и етикетира продукта (данни за лицето и адрес), като етикетът
трябва да бъде с размер не по-малък от 200x200 mm.
Установява се безспорно по делото, че дружеството жалбоподател попада в
кръга на лицата, които могат да бъдат автори на деянието, доколкото е
разпространител и се занимава с разпространение на твърдо гориво за битово
отопление. Съгласно § 1, т. 45 от ДР към ЗЧАВ „Разпространител на твърди горива“ е
лице, което етикетира, пакетира, разпространява или извършва продажба на твърди
горива за битово отопление. Действително понятието разпространител е по-широко от
това по § 1, т. 44 от ДР към ЗЧАВ, отнасящо се до „разпространение на твърди горива“,
тъй като дефинитивно самото разпространение е една от характеристиките на
„разпространителя“. Редом с дейността по разпространение, употребена чрез
глаголната форма „разпространява“, разпространителят е и лице, което етикетира,
пакетира или извършва продажба на твърдо гориво за битово отопление. В конкретния
случай по делото се установява, че дружеството е етикетирало 2 броя чували от по 25
kg на въглища, които са били предназначени за извършването на продажба именно с
цел битово отопление, доколкото теглото и борят практически обезсмислят продажбата
им за промишлени нужди.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
5
установява, че в обекта, стопанисван от санкционираното лице, в качеството му на
разпространител на твърди горива за битово отопление по смисъла на § 1, т. 45 от ДР
към ЗЧАВ на 16.11.2021 г. се разпространявало чрез продажба твърдо гориво за битово
отопление – въглища в опаковани чували (2 на брой по 25 kg), на които има отпечатан
етикет на български език, на който липсвали три от точките по Приложение № 1 към
чл. 4, ал. 2 от Наредбата, а именно – т. 6 лице, което пуска продукта на пазара, т. 7
номер на партида и т. 8 номер и дата на издаване декларацията за съответствие.
Същевременно обаче конкретното повдигнато обвинение за извършване на
нарушението е за осъществяване на 10 и 12.11.2021 г. действие по разпространяване на
твърдо гориво за битово отопление – въглища, което не е било съобразено с
изискванията за етикетиране, а не за разпространението на твърдото гориво на
16.11.2021 г. По повод на твърдяното нарушение за посочените данни по делото и
преписката са представени два фискални бона за закупуване на въглища. Те обаче не
могат да обусловят извод за извършване на разпространение на твърдо гориво за
битово отопление като цяло, а още повече и при неспазване на условията за
етикетиране. Фискалните бонове са документи с данъчно значение и отчитането на
приходите чрез продажби. В конкретния случай те не съдържат информация за
релевантния за случая факт дали продадената стока представлява такава за битови
нужди, която е първото условие, за да се направи преценка за извършване на
нарушението. Не може да се направи извод, че стоката е била такава, само защото
съдът не възприе възражението от жалбата, че е била предназначена за друго
дружество („З. и с.“ ООД) за промишлени цели, и въз основа на липсата на
доказателства, че въглищата не са били за битово отопление. Това би означавало да се
правят изводи за осъществяване в обективната действителност на факти въз основа на
липсващи за тях доказателства, което е недопустимо.
Същевременно не се доказа по делото и извършеното разпространение чрез
продажба на твърдо гориво за битово отопление – въглища на 10 и 12.11.2021 г. да е
извършено при нарушаване на правилата за етикетиране и то конкретно етикетите на
продадените на същите дати 2 броя чували въглища да са били без посочени данни по
т. 6, 7 и 8 от Приложение № 1 по чл. 4, ал. 2 от Наредбата. Всъщност в тази връзка
липсват всякакви доказателства по делото, а актосъставителят не е възприел лично
липсата на изискванията на закона за етикетиране към процесните дати.
Констатираното от него се отнася до момента на проверката на 16.11.2021 г. и
наличните тогава чували с поставен етикет без посочване на всички задължителни
данни. Въз основа на последното не могат да се направят изводи за предходно
неизпълнение на задължение на същите правила, тъй като същото е предполагаемо,
хипотетично и съвсем несигурно. Фактите по нарушението е недопустимо да се
предполагат или да се извличат въз основа на тълкуване и аналитична мисловна
дейност, а следва да бъдат ясно и конкретно установени, което в процесния случай не е
сторено.
Доколкото нито в акта, нито в постановлението се твърди нарушението да е
извършено на 16.11.2021 г., а конкретно на 10 и 12.11.2021 г., то съдът не разполага с
възможността да признае за безспорно установено извършено от страна на
дружеството жалбоподател нарушение и да приложи правилно материалния закон, тъй
като това разминаване на практика представлява съществено изменение на
обстоятелствата, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност.
Извън правомощията на съда е по свой почин да подмени едни обстоятелства, които са
съществени за отговорността, с други. В този смисъл и въпреки че настоящият състав е
на мнение, че нарушение е било извършено на 16.11.2021 г., то постановлението ще
следва да се признае за незаконосъобразно, доколкото не се доказаха всички
релевантни обективни признаци на нарушението за 10 и 12.11.2021 г. Оттук и да се
6
приложи последицата от това, обжалваният акт да бъде отменен.
Предвид изводите за недоказване на обективната страна на нарушение съдът
счете, че не следва да бъде изследвана субективната.
За наказанието:
Принципно правилно описаното нарушение по чл. 8а, ал. 3 от ЗЧАВ вр. чл. 4,
ал. 2 от Наредбата е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба на чл.
34, ал. 6 от ЗЧАВ, съгласно който на лице, което предоставя на пазара и/или
разпространява твърди горива за битово отопление, които не съответстват на някое от
изискванията за опаковане и/или етикетиране, определени с наредбата по чл. 8а, ал. 1,
се налага наказание глоба от 5000 до 10 000 лв., съответно с имуществена санкция в
размер от 30 000 до 50 000 лв.
Съгласно трайната съдебна практика, както тази на Съда ЕС, при липсата на
хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, държавите
членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи, но при
стриктно спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, сред които
водещо място заема принципът на пропорционалността.
Следователно държавите членки имат право да предвидят в националното
законодателство подходящи санкции, които обаче не трябва да надхвърлят
необходимото за постигането на преследваните от тях цели – тоест в съответствие с
принципа на пропорционалност следва да се използват средства, които позволяват
ефективно да се постигне целта на закона, като същевременно накърняват в най-малка
степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза
В практиката на СЕС по отправени преюдициални запитвания е разяснено по
задължителен за съдилищата в държавите членки ред, че за да се прецени дали
разглежданата санкция е съобразена с принципа на пропорционалност, следва в
частност да се вземат предвид:
- видът и тежестта на нарушението;
- тежестта на налаганата санкция, както и начинът за определянето на нейния
размер;
- преследваните цели.
Във всеки конкретен случай както пропорционалността, така и преследването на
легитимна цел следва да бъдат убедително доказани.
Приложени към спецификата на конкретния казус всички гореизложени
принципни положения водят до следните изводи.
До този момент не са констатирани каквито и да било други нарушения на
наказания субект на съответното законодателство, което показва, че той всъщност е
едно принципно изправно лице.
Нарушението е на формално/просто извършване, което означава, че за неговата
довършеност не е необходимо да се констатира допълнителен противоправен резултат.
Наличието или липсата на несъставомерни вредни последици следва да се прецени,
обаче на база степен на действителна обществена опасност на извършеното, като в
процесния случай такива несъставомерни вредни последици не са налице.
С особено значение е обстоятелството, че нарушението се състои в липсата на
посочване на елементи от етикета на пакетирано твърдо гориво за битово отопление,
т.е. свързано е не с целта на закона за опазване на чистотата на атмосферния въздух, а с
контролната дейност на държавата и има пряко въздействие към крайните
потребители. Оттук и целите, които се преследват със санкцията, не се пряко свързани
с основната цел, определена в чл. 1 от ЗЧАВ, а именно да се защити здравето на хората
7
и на тяхното потомство, животните и растенията, техните съобщества и
местообитания, природните и културните ценности от вредни въздействия, а по-скоро
с допълнителната цел да се предотврати настъпването на опасности и щети за
обществото при изменение в качеството на атмосферния въздух в резултат на различни
дейности и то чрез улесняване на контролната дейност на държавата. Последното
следва да се разбира в смисъл, че държавата трябва да се улесни при проверката и да се
проследят качеството и пътят на продукта в търговската верига.
С оглед всичко гореизложено се налага извод, че в конкретния случай и
минималната предвидена в закона санкция от 30 000 лева, при положение че вреди за
обществото и контролната дейност реално не са причинени; не е констатирано
отклонение от качеството, което да е известно на настоящия съд; преследваните цели
са от по-ниска степен и не установено засягане на по висши ценности; неизпълнението
се отнася до съдържанието на етикет, макар и законоустановена, предвидената санкция
се явява непропорционална и не съответства на чл. 49, § 3 от Хартата на основните
права на Европейския съюз. Начинът й на формиране в закона с предвиден
изключително висок минимум от 30 000 лв. и максимум от 50 000 лв. надхвърля целите
на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН, като вместо да се предупреди и възпита
нарушителят и обществото, се поражда сериозна опасност същият да се доведе до
икономически колапс. При такова положение поправителното въздействие на
административнонаказателния процес не би могло реално да се постигне. По тези
причини съдът намира, че наложената санкция не е справедлива, а определената в
закона е непропорционална на извършеното нарушение и вместо да защитава
търсените цели, тя сериозно засяга правата на адресатите й. Посоченото се явява
допълнително основание за отмяна на НП.
Като е взел предвид това, административнонаказващият орган е наложил
санкция в минимума за юридическите лица от 30 000 лв. за нарушението, която съдът
намира за незаконосъобразна и несправедлива. Макар наказателното постановление е
съобразено с процесуалния, извършването на нарушението от страна на жалбоподателя
не се доказа по категоричен начин по делото, а обжалваното наказателно
постановление се прие за незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да
бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН право на
разноски в настоящото производство има страната, в чиято полза е постановен
съдебния акт. Тъй като съдът прецени санкцията за несправедлива, прие за недоказано
нарушение и отмени постановлението изцяло, то крайният изход от делото е в полза на
жалбоподателя.
Такава претенция е своевременно направена от процесуалния му представител.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 10 000 лв. до
100 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение се определя на 830 лв. плюс 3 %
за горницата над 10 000 лв. В случая имуществената санкция е в размер на 30 000 лв.,
т.е. 830 лв. плюс 3% от 20 000 лв. се равнява на 1430 лв. общо, като минимален праг на
адвокатското възнаграждение. Съгласно тълкувателната практика на ВКС разноските
за адвокат следва да бъдат уговорени, реално сторени и претендирани до приключване
на пренията. В случая по делото е предоставен договор за правна защита и съдействие,
в който е уговорено възнаграждение от 2700 лв. и в който е записано, че при
подписването му то е изплатено в брой, което представлява разписка за извършеното
плащане и следва да се отчете от съда като доказателство за реалното му извършване.
Същевременно разноските са в размер над предвидения минимум, поради което следва
8
да се намалят до 1430 лв., доколкото в допълнителното писмено становище на
въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на уговореното
възнаграждение за адвокат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ГБО-0070/23.03.2022 г. на заместник-
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на
„Нова лес 2020“ ЕООД с ЕИК ********* на основание чл. 34, ал. 6 от Закона за
чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) е наложена имуществена санкция в размер
на 30 000 лв. за нарушение на чл. 8а, ал. 3 от ЗЧАВ вр. чл. 4, ал. 2 от Наредба за
изискванията за качеството на твърдите горива, използвани за битово отопление,
условията, реда и начина за техния контрол.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати
на „Нова лес 2020“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 1430 лв., представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9