Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 18.12.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и
двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 486
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство – серия К, № 3223846 на ОД на МВР Ловеч е
наложено на В.В.И. ***, административно наказание на основание чл.189, ал.4,
във връзка с чл.182, ал.3, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 800 лева, за
нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят В.И., който го е
обжалвал. Моли електронният фиш да бъде отменен. Сочи, че на тази дата
действително е пътувал със семейството си (жена и дете), но е спазвал и
съобразявал ограниченията наложени с пътните знаци и условията за шофиране. Изтъква,
че посочената скорост не отговаря на тази, с която се е движел, както и
времето, когато автомобила е бил заснет. Заявява, че са му били нарушени
правата, които има като гражданин, съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 от Конституцията на Република България.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят И. не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не
изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от
изложеното в жалбата и в хода на устните прения, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На първокласен път І-4 (София – Варна), на километър 65+700, до с.Малиново,
Ловешка област имало монтирана стационарна видео-радарна система за контрол на
скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. Системата засичала превишена скорост на
участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. Системата
засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които се движели в
посока гр.Варна, така и в посока гр.София. По този начин, не се налагало на
място полицейските служители да спират за проверка автомобил, който е бил
засечен да се движи с превишена скорост, а след това, в полицейското управление
се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и
техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците
им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 23.03.2019 г. системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ
се в посока гр.София със скорост от 114 км/ч лек автомобил с рег.№ …... В този
участък от пътя имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60
км/час, видно от приложената по делото схема за организация на движението в
този участък от пътя /л.35/.
Видеозаписа от системата бил прегледан в сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР Ловеч, където от видеоклип № 00021 (веществени доказателства – снимки на л.21-23)
установили, че засечената в 14:06:10 часа на 23.03.2019 г. скорост от 114
км/час била от лек автомобил „…..” с рег.№ ……. От тази скорост служителят на
полицията приспаднал 3 % толеранс (допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта в полза на водача), като така наказуемата скорост била
изчислена на 110 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.25/, било установено, че
собственик на автомобила е В.В.И. ***.
Въз основа на така констатираното нарушение, на 05.12.2019 г. /справка на л.24/,
срещу В.И. бил издаден електронен фиш серия К, № 3223846 /л.20/. В него наказващият
орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП
и за което наложил на В.В.И., в качеството му на собственик на превозното
средство, предвидената в чл.182, ал.3, т.5 от ЗДвП санкция „глоба”, в размер на
800 лева.
От справката на л.24 от делото, както и от заявеното в жалбата от В.И. се
установява, че така издадения срещу него ЕФ му е бил връчен на 31.05.2020
година.
По делото липсват данни, на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят И., да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, видно от мокрия печат с
входящ номер върху нея на ОД на МВР Ловеч и разписката от куриера, с която е
била изпратена /л.4/. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице,
тъй като именно жалбоподателят В.И. е визиран във фиша, като лицето извършило
посоченото нарушение по ЗДвП.
Поради тези съображения съдът приема, че жалбата срещу ЕФ № 3223846 е
допустима за разглеждане.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните
писмени доказателства, които кореспондират и с приложените към делото веществени
доказателства – разпечатки от видеоклип № 00021 /л.21-23/ заснет от
видеосистемата за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. На него ясно се вижда автомобила и
регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 114 км/час. След като бил
приспаднат толеранса от 3 %, наказуемата скорост е била определена на 110
км/час и въз основа на нея е било изчислено превишаването на разрешената в
конкретния пътен участък скорост с 50 км/час. Следва да се отбележи, че
техническото средство, с което е засечена скоростта – видеосистемата за контрол
на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ е конструирана така, че едновременно със
засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така че, ако
автомобила не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет,
още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да
оборва данните от вещественото доказателство. На разпечатката от видеоклипа
ясно е видно, че в момента на заснемането и засичането на скоростта, автомобила
с рег.№ В 2945 НА е бил сам на пътя, като нито в неговото, нито в насрещното
платно за движение е имало друг автомобил, за да съществуват съмнения чия
скорост системата е измерила.
Следва да се посочи, с оглед и наведеното в жалбата възражение, че
автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на
автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 09.10.4823 от 06.10.2009 г. на Български институт по метрология
/л.19/ и от протокол от проверка № 11-С-ИСИ/26.04.2018 г. на ГД „МИУ” при БИМ
/л.18/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала
първоначална и последваща периодична проверка на годността, като е отговаряла
на изискванията на Закона за измерванията.
Категорично неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушени конституционни
права, в частност правото да не бъде фотографиран без негово знание – чл.32,
ал.2 от Конституцията на Република България. При нарушения установени и заснети
с автоматизирани технически средства или системи се снима или записва на
видеоклип автомобилът с който е извършено нарушението, но не и водачът или
пътниците в него. В случая автомобилът на жалбоподателя, който е засечен да се
движи с превишена за пътния участък скорост е заснет в режим „отдалечаващ“ и по
никакъв начин не може да се установи от приложения снимков материал от записа колко
лица пътуват в него, още по-малко пък може да се придобие някаква, макар дори и
бегла представа за физическия им облик.
С оглед на тези съображения съдът намира, че категорично и безспорно се
установява, че на 23.03.2019 г., в 14:06:10 часа, на първокласен път І-4
(София–Варна), при километър 65+700, до бензиностанция „Петрол“ в землището на с.Малиново,
Ловешка област, с автомобилът на жалбоподателя е било извършено нарушение на
разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, като същият е преминал
през този участък от пътя (регулиран с пътен знак В26 и ограничение на
скоростта до 60 км/ч) със скорост от 114 км/час.
Въпреки това обаче, съдът намира, че в обжалвания ЕФ е налице непреодолимо
противоречие между направеното описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението и приложената санкционна норма.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП описанието на
нарушението е задължителен реквизит от съдържанието на електронния фиш.
Изхождайки от направеното фактическо описание на нарушението в
обстоятелствената част на обжалвания ЕФ, то приложимата в случая санкционна
норма би следвало да е тази по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, където глобата за
превишаване на разрешената скорост от 41 до 50 км/ч е 400 лева. За така
описаното деяние обаче, жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.182,
ал.3, т.5 от ЗДвП. С тази разпоредба се предвижда наказание за водач на моторно
превозно средство за обществен превоз на пътници и опасни товари, който превиши
разрешената скорост. Предвиденото наказание (глоба в размер на 800 лева) е
по-тежко спрямо случаите, когато превишението на разрешената максимална скорост
със същата стойност е извършено от водач, който не е извършвал обществен превоз
на пътници или опасни товари – чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП. Следователно, с разпоредбата
на чл.182, ал.3 от ЗДвП е предвиден квалифициран състав, който ще бъде приложим
само в случаите, когато наред с обстоятелствата, включени в основния състав на
нарушението, следва да е налице осъществено и допълнителното обстоятелство,
посочено в квалифицирания състав и което обстоятелство повишава обществената
опасност на конкретното деяние спрямо хипотезите на основния състав на същото
по вид нарушение. В обсъждания случай това квалифициращо обстоятелство, което
би наложило налагането на по-тежкото по размер наказание е водачът да е
управлявал МПС за обществен превоз на пътници или опасни товари. Такова
твърдение обаче, при словесното описание на нарушението в обстоятелствената
част на обжалвания ЕФ липсва. Въпреки това наказанието е наложено именно по
квалифицирания състав на чл.182, ал.3 от ЗДвП макар, че никъде във фиша
наказващият орган не твърди, че с лекия автомобил „…..“ с рег. № …. е извършван
обществен превоз на пътници или опасни товари към момента на извършване на
деянието. Това противоречие между словесното изписване на нарушението и
квалификацията на приложения състав на нарушение прави волята на наказващия
орган неясна и противоречива, което пък от своя страна ограничава правото на
защита на наказаното лице и съществено опорочава издадения ЕФ.
Принципът на законоустановеността на административното наказание е несъвместим
с неточности и грешки в квалификацията на административното нарушение,
доколкото има за последица прилагането на незаконни административни санкции. Квалификацията
на административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на
нарушението (деянието с неговите фактически белези) под съответната нарушена
административнонаказателна норма.
Във връзка с горното, следва да се отбележи, че в случая не се касае за
доказателствен дефицит, а за порок още при описание на нарушението. Единствено
от приложените веществени доказателства – снимки от видеоклип № 00021 /л.21-23/
е видно, че на лекия автомобил „…..“ с рег. № …… има поставени знаци, които
индикират за това, че същият е предназначен за таксиметров превоз на пътници.
Други данни и доказателства в тази насока обаче липсват. Но дори и в хипотеза
на безспорна установеност на това обстоятелство, то предметът на доказване в
настоящето производство е очертан с описание на нарушението с неговите признаци
от обективна и субективна страна, съгласно съдържанието на ЕФ. И щом в
последния не е формулиран фактически извод жалбоподателят да е извършвал
обществен превоз на пътници, то следователно и такова обвинение не му е
предявено, респективно, няма как да се защити по него. В този смисъл, представеният
снимков материал не е достатъчен, за да се ангажира отговорността на водача по
посочения във фиша квалифициран състав, щом като в него липсва описание на
самото квалифициращо обстоятелство.
Ето защо, при така изложените съображения съдът приема, че при издаването
на обжалвания ЕФ е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
липса на надлежно и пълно описание на нарушението, с всичките му съставомерни
фактически признаци. На практика наказващият орган е приложил санкцията на правната
норма (чл.182, ал.3, т.5 от ЗДвП), но без преди това да е установил, че е била
изпълнена нейната хипотеза. Жалбоподателят е бил наказан за извършване на
административно нарушение на конкретна разпоредба от закона, но при изначална
липса на твърдение за един от съставомерните признаци на това нарушение. Следва
да бъде подчертано и че квалифициращото обстоятелство, което обосновава
приложението на чл.182, ал.3 от ЗДвП, се отнася до особеност на субекта на
нарушението, т.е. деянието по този текст от закона е със специален субект. То
може да бъде извършено не от всеки водач на МПС, а само от такъв, който
осъществява обществен превоз на пътници или опасни товари. В атакувания ЕФ
такъв извод, че жалбоподателят И. е управлявал МПС за обществен превоз на пътници
или опасни товари не е бил формулиран от наказващия орган. Именно този
недостатък при описание на нарушението от обективна страна съдът счита за
съществено процесуално нарушение. Правото на защита на жалбоподателя е било
изначално и неоправдано ограничено, като той е бил поставен в положение да се
защищава срещу неясно и вътрешно противоречиво административно обвинение и без
да е запознат с всички факти, които наказващият орган е съобразявал при
решаване въпроса за отговорността му. Нарушението не може да се санира дори и
пред настоящата инстанция да са представени достатъчно и безспорни
доказателства установяващи квалифициращия признак на нарушението, а в случая,
както се посочи и по-горе в изложението, такива липсват.
Предвид на така изложените съображения
настоящият съдебен състав приема, че обжалвания ЕФ серия К, № 3223846 е
незаконосъобразно издаден и като такъв следва да бъде отменен.
Независимо, че от доказателствата по делото се установява, че с лекия
автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № В 2945
НА е било извършено нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1
от ЗДвП, то следва да се отбележи, че настоящата съдебна инстанция не може да упражни
правомощията си по чл.63, ал.1, изр.1-во, предл.2-ро, във връзка с чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.337, ал.1, т.2 от НПК и да приложи закон за по-леко
наказуемото административно нарушение, чиито обективни и субективни елементи са
установени безспорно по делото именно поради факта, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, което като последица води единствено до
незаконосъобразност и отмяна на издадения ЕФ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на
глоба серия К, № 3223846 на ОД на МВР Ловеч, с който на В.В.И.
***, ЕГН : **********, му е наложено административно наказание - глоба в размер
на 800 лева на основание чл.182, ал.3, т.5 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :