Решение по дело №486/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260111
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 19 януари 2021 г.)
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20204310200486
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    гр.Ловеч, 18.12.2020 год.                       

          

                                            В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                                      

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 486 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

            Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – серия К, № 3223846 на ОД на МВР Ловеч е наложено на В.В.И. ***, административно наказание на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.3, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 800 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят В.И., който го е обжалвал. Моли електронният фиш да бъде отменен. Сочи, че на тази дата действително е пътувал със семейството си (жена и дете), но е спазвал и съобразявал ограниченията наложени с пътните знаци и условията за шофиране. Изтъква, че посочената скорост не отговаря на тази, с която се е движел, както и времето, когато автомобила е бил заснет. Заявява, че са му били нарушени правата, които има като гражданин, съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 от Конституцията на Република България.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят И. не се явява.  

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. 

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в хода на устните прения, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На първокласен път І-4 (София – Варна), на километър 65+700, до с.Малиново, Ловешка област имало монтирана стационарна видео-радарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. Системата засичала превишена скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. Системата засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които се движели в посока гр.Варна, така и в посока гр.София. По този начин, не се налагало на място полицейските служители да спират за проверка автомобил, който е бил засечен да се движи с превишена скорост, а след това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 23.03.2019 г. системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.София със скорост от 114 км/ч лек автомобил с рег.№ …... В този участък от пътя имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/час, видно от приложената по делото схема за организация на движението в този участък от пътя /л.35/.

Видеозаписа от системата бил прегледан в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, където от видеоклип № 00021 (веществени доказателства – снимки на л.21-23) установили, че засечената в 14:06:10 часа на 23.03.2019 г. скорост от 114 км/час била от лек автомобил „…..” с рег.№ ……. От тази скорост служителят на полицията приспаднал 3 % толеранс (допустимата техническа грешка при измерването на скоростта в полза на водача), като така наказуемата скорост била изчислена на 110 км/час.

След справка в централната база данни на КАТ /л.25/, било установено, че собственик на автомобила е В.В.И. ***.  

Въз основа на така констатираното нарушение, на 05.12.2019 г. /справка на л.24/, срещу В.И. бил издаден електронен фиш серия К, № 3223846 /л.20/. В него наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП и за което наложил на В.В.И., в качеството му на собственик на превозното средство, предвидената в чл.182, ал.3, т.5 от ЗДвП санкция „глоба”, в размер на 800 лева.

От справката на л.24 от делото, както и от заявеното в жалбата от В.И. се установява, че така издадения срещу него ЕФ му е бил връчен на 31.05.2020 година.

По делото липсват данни, на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят И., да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, видно от мокрия печат с входящ номер върху нея на ОД на МВР Ловеч и разписката от куриера, с която е била изпратена /л.4/. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят В.И. е визиран във фиша, като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП.

Поради тези съображения съдът приема, че жалбата срещу ЕФ № 3223846 е допустима за разглеждане.

Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират и с приложените към делото веществени доказателства – разпечатки от видеоклип № 00021 /л.21-23/ заснет от видеосистемата за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. На него ясно се вижда автомобила и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 114 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 %, наказуемата скорост е била определена на 110 км/час и въз основа на нея е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен участък скорост с 50 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – видеосистемата за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така че, ако автомобила не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да оборва данните от вещественото доказателство. На разпечатката от видеоклипа ясно е видно, че в момента на заснемането и засичането на скоростта, автомобила с рег.№ В 2945 НА е бил сам на пътя, като нито в неговото, нито в насрещното платно за движение е имало друг автомобил, за да съществуват съмнения чия скорост системата е измерила.

Следва да се посочи, с оглед и наведеното в жалбата възражение, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 от 06.10.2009 г. на Български институт по метрология /л.19/ и от протокол от проверка № 11-С-ИСИ/26.04.2018 г. на ГД „МИУ” при БИМ /л.18/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала първоначална и последваща периодична проверка на годността, като е отговаряла на изискванията на Закона за измерванията.

Категорично неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушени конституционни права, в частност правото да не бъде фотографиран без негово знание – чл.32, ал.2 от Конституцията на Република България. При нарушения установени и заснети с автоматизирани технически средства или системи се снима или записва на видеоклип автомобилът с който е извършено нарушението, но не и водачът или пътниците в него. В случая автомобилът на жалбоподателя, който е засечен да се движи с превишена за пътния участък скорост е заснет в режим „отдалечаващ“ и по никакъв начин не може да се установи от приложения снимков материал от записа колко лица пътуват в него, още по-малко пък може да се придобие някаква, макар дори и бегла представа за физическия им облик.

С оглед на тези съображения съдът намира, че категорично и безспорно се установява, че на 23.03.2019 г., в 14:06:10 часа, на първокласен път І-4 (София–Варна), при километър 65+700, до бензиностанция „Петрол“ в землището на с.Малиново, Ловешка област, с автомобилът на жалбоподателя е било извършено нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, като същият е преминал през този участък от пътя (регулиран с пътен знак В26 и ограничение на скоростта до 60 км/ч) със скорост от 114 км/час.

Въпреки това обаче, съдът намира, че в обжалвания ЕФ е налице непреодолимо противоречие между направеното описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и приложената санкционна норма.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП описанието на нарушението е задължителен реквизит от съдържанието на електронния фиш.

Изхождайки от направеното фактическо описание на нарушението в обстоятелствената част на обжалвания ЕФ, то приложимата в случая санкционна норма би следвало да е тази по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, където глобата за превишаване на разрешената скорост от 41 до 50 км/ч е 400 лева. За така описаното деяние обаче, жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.182, ал.3, т.5 от ЗДвП. С тази разпоредба се предвижда наказание за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на пътници и опасни товари, който превиши разрешената скорост. Предвиденото наказание (глоба в размер на 800 лева) е по-тежко спрямо случаите, когато превишението на разрешената максимална скорост със същата стойност е извършено от водач, който не е извършвал обществен превоз на пътници или опасни товари – чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП. Следователно, с разпоредбата на чл.182, ал.3 от ЗДвП е предвиден квалифициран състав, който ще бъде приложим само в случаите, когато наред с обстоятелствата, включени в основния състав на нарушението, следва да е налице осъществено и допълнителното обстоятелство, посочено в квалифицирания състав и което обстоятелство повишава обществената опасност на конкретното деяние спрямо хипотезите на основния състав на същото по вид нарушение. В обсъждания случай това квалифициращо обстоятелство, което би наложило налагането на по-тежкото по размер наказание е водачът да е управлявал МПС за обществен превоз на пътници или опасни товари. Такова твърдение обаче, при словесното описание на нарушението в обстоятелствената част на обжалвания ЕФ липсва. Въпреки това наказанието е наложено именно по квалифицирания състав на чл.182, ал.3 от ЗДвП макар, че никъде във фиша наказващият орган не твърди, че с лекия автомобил „…..“ с рег. № …. е извършван обществен превоз на пътници или опасни товари към момента на извършване на деянието. Това противоречие между словесното изписване на нарушението и квалификацията на приложения състав на нарушение прави волята на наказващия орган неясна и противоречива, което пък от своя страна ограничава правото на защита на наказаното лице и съществено опорочава издадения ЕФ.

Принципът на законоустановеността на административното наказание е несъвместим с неточности и грешки в квалификацията на административното нарушение, доколкото има за последица прилагането на незаконни административни санкции. Квалификацията на административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението (деянието с неговите фактически белези) под съответната нарушена административнонаказателна норма.

Във връзка с горното, следва да се отбележи, че в случая не се касае за доказателствен дефицит, а за порок още при описание на нарушението. Единствено от приложените веществени доказателства – снимки от видеоклип № 00021 /л.21-23/ е видно, че на лекия автомобил „…..“ с рег. № …… има поставени знаци, които индикират за това, че същият е предназначен за таксиметров превоз на пътници. Други данни и доказателства в тази насока обаче липсват. Но дори и в хипотеза на безспорна установеност на това обстоятелство, то предметът на доказване в настоящето производство е очертан с описание на нарушението с неговите признаци от обективна и субективна страна, съгласно съдържанието на ЕФ. И щом в последния не е формулиран фактически извод жалбоподателят да е извършвал обществен превоз на пътници, то следователно и такова обвинение не му е предявено, респективно, няма как да се защити по него. В този смисъл, представеният снимков материал не е достатъчен, за да се ангажира отговорността на водача по посочения във фиша квалифициран състав, щом като в него липсва описание на самото квалифициращо обстоятелство.

Ето защо, при така изложените съображения съдът приема, че при издаването на обжалвания ЕФ е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на надлежно и пълно описание на нарушението, с всичките му съставомерни фактически признаци. На практика наказващият орган е приложил санкцията на правната норма (чл.182, ал.3, т.5 от ЗДвП), но без преди това да е установил, че е била изпълнена нейната хипотеза. Жалбоподателят е бил наказан за извършване на административно нарушение на конкретна разпоредба от закона, но при изначална липса на твърдение за един от съставомерните признаци на това нарушение. Следва да бъде подчертано и че квалифициращото обстоятелство, което обосновава приложението на чл.182, ал.3 от ЗДвП, се отнася до особеност на субекта на нарушението, т.е. деянието по този текст от закона е със специален субект. То може да бъде извършено не от всеки водач на МПС, а само от такъв, който осъществява обществен превоз на пътници или опасни товари. В атакувания ЕФ такъв извод, че жалбоподателят И. е управлявал МПС за обществен превоз на пътници или опасни товари не е бил формулиран от наказващия орган. Именно този недостатък при описание на нарушението от обективна страна съдът счита за съществено процесуално нарушение. Правото на защита на жалбоподателя е било изначално и неоправдано ограничено, като той е бил поставен в положение да се защищава срещу неясно и вътрешно противоречиво административно обвинение и без да е запознат с всички факти, които наказващият орган е съобразявал при решаване въпроса за отговорността му. Нарушението не може да се санира дори и пред настоящата инстанция да са представени достатъчно и безспорни доказателства установяващи квалифициращия признак на нарушението, а в случая, както се посочи и по-горе в изложението, такива липсват.

 Предвид на така изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалвания ЕФ серия К, № 3223846 е незаконосъобразно издаден и като такъв следва да бъде отменен.

Независимо, че от доказателствата по делото се установява, че с лекия автомобил  „Шевролет Авео“ с рег. № В 2945 НА е било извършено нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, то следва да се отбележи, че настоящата съдебна инстанция не може да упражни правомощията си по чл.63, ал.1, изр.1-во, предл.2-ро, във връзка с чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.337, ал.1, т.2 от НПК и да приложи закон за по-леко наказуемото административно нарушение, чиито обективни и субективни елементи са установени безспорно по делото именно поради факта, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което като последица води единствено до незаконосъобразност и отмяна на издадения ЕФ.  

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

           Р   Е   Ш   И   :

 

    

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 3223846 на ОД на МВР Ловеч, с който на В.В.И. ***, ЕГН : **********, му е наложено административно наказание - глоба в размер на 800 лева на основание чл.182, ал.3, т.5 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

                

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :