РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Перник , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500574 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. Е. Е., с ЕГН: **********, против Решение
№ 1174 от 20.08.2020 г. постановено по гр. дело № 6924 по описа на Районен съд –
Перник за 2019 г. С обжалваното Решение Районният съд частично е уважил
предявения иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК предявен от И. В. П., с ЕГН:
**********, като майка и законен представител на ***, с ЕГН: **********.
Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като липсва преценка на всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на обжалваното Решение и
постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен.
В срока за отговор въззиваемата е подала отговор на жалбата, с който я оспорва и
моли въззивният съд да я остави без уважение.
Подадена е въззивна жалба и от И. В. П., която обжалва Решение № 1174 от
20.08.2020 г. постановено по гр. дело № 6924 по описа на Районен съд – Перник за
2019 г. в отхвърлителната му част, относно общо определения срок за пътуване извън
границите на Р. България от 6 месеца. Иска се отмяна на Решението в обжалваната му
1
част и постановяване на друго, с което да бъде определен срок от 9 календарни месеца
за пътуване извън границите на Р. България.
Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките,
поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна
страна следното:
Установено е от събраните писмени и гласни доказателства и социални доклади,
че от съжителството на И. В. П. и Е. Е. Е. е родено детето ***. От раждането на детето
през *** г. до *** г. страните живеели заедно като семейство, като се грижели заедно за
отглеждането и възпитанието на детето, като след като се разделят *** остава да живее
при майка си. След раздялата Е.Е. дал съгласие детето да пътува придружено от майка
си в чужбина с нотариална декларация от *** г., подписана лично от него. През лятото
на *** г. майката и детето два пъти са напускали територията на Република България,
като вторият път бил в началото на месец *** г., когато се установили в ***. На *** г.
И.П. сключила граждански брак с В. С., който има *** гражданство, като семейството
се е установило да живее на адрес: ***. Няколко месеца след заминаването на детето в
***, Е. Е. Е. се отказва и оттегля подписа и съгласието си дадени с нотариално
заверена Декларация от *** г. За период около една година детето живее заедно със
своята майка в ***, където е записан да учи в ***.
По искане на бащата Е.Е. и по реда на Хагската конвенция от 25.10.1980 г.
относно гражданските аспекти на международното отвличане на деца, с Решение
№19/3088/А от 12.08.2019 г. на Първоинстанционен съд *** детето е върнато в
България. Понастоящем *** е ученик в *** клас на ***. От събраните по делото
доказателства се установява, че детето се адаптира много бързо и лесно в новата среда,
показва много добри знания и комуникативни умения. Добре приет от съучениците си.
Установено е, че *** не е прекъснал обучението си и в *** учебно заведение, където
продължава да се обучава дистанционно.
От изготвения по първоинстанционното дело соц. доклад се установява, че към
момента на изготвяне на доклада (*** г.) И.П. живее в дома на родителите си в ***.
Жилището се намира в централната част на *** и представлява просторен апартамент,
разполагащ с достатъчно на брой спални помещения, добре обзаведен, като има
2
осигурени всички нужни условия за бита и домакинството и ежедневното му
функциониране. Социалният работник не установил данни за трудова заетост на И.П..
При направена справка в базата RegiХ не са установени актуални трудови доходи. По
данни на П. същата е заявила, че извършва дейност по интернет и получава доходи. В
доклада е посочено, че И.П. се подпомага от ДСП П. с месечна финансова подкрепа по
чл. 70 от ЗХУ като лице с установено трайно увреждане. Във връзка със
здравословното състояния на И.П. по делото са приети писмени доказателства за
заболяването й като и е поставена диагноза „***“. От тези доказателства се установява,
че се извършва лечение в ***, а П. има възможност да се движи и самообслужва, като
за момента е стабилизирана.
По отношение на бащата Е.Е. в социалния доклад е посочено, че живее в собствен
апартамент в ***. Жилището представлява тристаен апартамент със спалня, обзаведена
детска стая, хол, кухня, баня, тоалетна и мокро помещение. В жилището има всичко
необходимо за нормалното функциониране на едно домакинство. Хигиената е на
много добро равнище, помещенията са подредени, комфортни и просторни. Е.Е. е
посочил пред социалния работник, че има собствен автосервиз и се занимава с внос на
автомобили, като месечния му доход е около 5000 лв. Тъй като е управител на фирмата
си, работното му време е нерегламентирано.
От социалния работник е установено че емоционалната връзка между детето и
неговия баща и роднините му е нарушена. В продължение на една година детето и
бащата са живели в различни държави. Отделянето за такъв период от време със
сигурност е повлияло за охладняване на отношенията и поява на отчуждение, което
противоречи на интереса на детето. Проведени са няколко срещи между *** и баща му
са краткотрайни и свързани с посещения в отдел „Закрила на детето“ или срещи с
психолог по повод изготвяне на съдебно-психологически експертизи за нуждите на
поредицата от съдебни дела. Отношението на *** към баща му вероятно се дължи и на
ясно изразеното отношение на майката и родителите й към бащата. В доклада е
посочено, че Е.Е. демонстрира непрекъснато желание да общува със сина си и да
полага грижи за него. При разговори с И.П. се усеща обида и нежелание да поддържа
каквато и да било комуникация с бащата на сина й, дори и по въпроси касаещи общото
им дете.
Във връзка с изготвянето на социалния доклад, на *** г. е посетен адреса на
детето и майката. Социалния работник е отбелязал, че между детето и майката се
наблюдава силно изградена емоционална връзка, която двамата демонстрират. ***
търси контакт с майка си, милва я. На *** г. *** е предаден на бащата съгласно
определението за привременни мерки по гр. дело № 5711/2018 г. Детето е предадено на
бащата от бабата и дядото по майчина линия, тъй като майката от около месец преди
3
това е в ***. По настояване на страните предаването е осъществено в присъствието на
Д. Б. - соц. работник от отдел „Закрила на детето“ П.. У детето не е наблюдавана
съпротива при предаването. *** доброволно тръгва с баща си. При извършено
посещение в дома на бащата на *** г. е установено, че детето е спокойно, чувства се
добре с баща си и роднините си по бащина линия. В този период на *** е осигурена
възможност да контактува по телефон с майка си и роднините си по майчина линия.
Е.Е. и близките му се стараят да осигурят интересни занимания и в същото време
безопасни и съобразени с наложените в страната противоепидемични мерки.
Служебно известно е на настоящия въззивен състав, че с Решение № 1083 от
07.08.2020 г., постановено по гр.д. № 5711 по описа на РС Перник за 2018 г.
родителските права са предоставени за упражняване от майката, постановено е
местоживеенето на детето на адрес на майката па територията на Република България,
определен е размер на издръжка, както и режим на лични контакти на бащата с детето.
Това Решение е обжалвано пред ОС Перник и е образувано в.гр.д. № 11/2021 г. До
влизане в сила на окончателен съдебен акт по това дело с Определение постановено по
гр.д. № 5711 по описа на РС Перник за 2018 г. са постановени привременни мерки.
При така установеното от фактическа страна, настоящият въззивен състав намира,
следното:
Съгласно чл. 127а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от СК съдът разрешава въпроса относно
пътуването на ненавършило пълнолетие дете извън територията на РБ и снабдяването с
необходимите документи за това, в случай, че липсва съгласие между родителите. По
аргумент от чл. 123, ал. 2, изр. 1 – во от СК и чл. 3, т. 3 от ЗЗ Детето при разрешаването
на възникналия между родителите спор, съдът се ръководи от най – добрия интерес на
детето. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗ Детето най-добрият интерес на детето е преценка
на желанията и чувствата му, физическите, психическите и емоционалните му
потребности, възрастта, пола, миналото му, опасността или вредата, която му е
причинена или вероятността да му бъде причинена такава, способността на родителите
да се грижат за него, последиците, които ще настъпят при промяна на обстоятелствата
и други обстоятелства, имащи значение към разрешавания спор.
Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР № 1/03.07.2017 г. по т. д. №
1/2016 г. по описа на ВКС съдът следва да разреши въпросът за пътуването на детето,
като извърши преценка за целесъобразността му, въз основа на задълбочен и прецизен
анализ на установените факти. При вземане на решението си трябва да изключи
възможността детето да бъде отведено на място, в което съществува риск за
физическото или емоционалното му развитие или, в което Българската държава е
лишена от всякаква възможност за контрол върху поведението на родителя, с чието
съгласие пътува. Необходимо е да изследва причините за пътуването и условията, в
4
които ще пребивава, както и обстоятелствата, които мотивират родителя да се
противопоставя на това пътуване. При решаването на спора съдът не следва да допуска
чрез разрешението да се внася промяна в упражняването на родителските права или
местоживеенето на детето, както и да държи сметка до каква степен пътуването ще
промени социалната и жизнената среда на детето, ще настъпят ли затруднения за
образованието му, медицинското обслужване, социалната адаптация.
Спорен по делото е въпросът в интерес на детето ли е да пътува извън
територията на Република България, за да осъществява лични отношения със своята
майка в мястото, в което тя се омъжила и се е установила да живее – ***. Съдът счита,
че е необходимо да се отбележи, че с настоящото решение не може да бъде разрешен
спорът между страните за упражняването на родителските права и местоживеенето на
детето. Той е предмет на друго съдебно производство и разрешаването му ще бъде
факт с влизане в сила на постановено по него решение. До тогава упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и определяне на местоживеенето му е
временно определено с привременни мерки по реда на чл. 323 от ГПК. Само
произтичащото от посочените положения фактическо упражняване на родителски
права, лични отношения с детето и местоживеене, е защитимо по реда на Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, към която
са се присъединили както Република България, така и ***. Създаването на друго
фактическо положение, което не се основава на съдебен акт или на закона може да
бъде изменено по искане на засегната страна чрез механизмите и процедурите
предвидени в цитираната Конвенция. Затова съдът счита, че разрешаването на спора
между страните за пътуванията на детето в чужбина, не би създало предпоставки за
осуетяване разрешаването на съществуващия между тях спор за упражняването на
родителските права, личните отношения и местоживеенето му, или попречило за
изпълнение на постановеното по него решение. Изпълнението на крайният акт по гр.д.
№ 5711 по описа на РС Перник за 2018 г. е гарантиран освен с разпоредбите на
вътрешното ни право и с Европейската конвенция за признаване и изпълнение на
решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на
родителските права.
Затова доколкото към настоящия момент *** живее в България и учи в *** клас
на *** въпросът, който съдът следва да обсъди, в интерес на детето ли е да
осъществява режим на лични отношения с майката в мястото, в което тя се е
установила да живее и ако счете, че това е така да даде такова разрешение на спорния
въпрос, което би осигурило възможността му да пътува за постигане на посочената
цел, без да се нарушават другите му права и да се засягат неоправдано правата на
родителя, който живее в Република България.
5
От показанията на разпитаните свидетели и приетите социални доклади се
установява, че преди завръщането и в България – през лятото на *** г., *** е живял в
*** около година, заедно с майка си и втория и съпруг. Там той е учил. Видно от
събраните по делото доказателства *** е бил напълно интегриран в училищната среда,
създал е приятелства и няма никакви отклонения в ежедневието. Затова и съдът няма
основание да приеме, че детето не се е чувствал добре в ***, по време на
пребиваването си там. Не намира опора в събраните по делото доказателства
твърдението на Е.Е., че уважаването на молбата не е в интерес на детето, доколкото не
знае в какви условия живее детето в *** и какви грижи се полагат за същото от
майката. Майката е установена в държава, която е с изключително големи и стриктни
изисквания по отношение отглеждането и възпитанието на децата, с установено
демократично и стабилно политическо управление, поради което съдът не поставя под
съмнение и възможностите за образование, развитие и бъдещата реализация на детето.
От социалния доклад, изготвен от Д „СП” – П. и при изслушването на социалния
работник в съдебно заседание, се установява, че при проведената беседа с детето, то не
е споделило да е имало затруднения с обучението в ***, разказвало е при срещите му
със социалния работник, че има желание да се върне там.
Предвид изложеното съдът счита, че при евентуално пътуване на *** до ***
детето не би било поставено в риск, тъй като майка му е способна да му осигури
грижи, дом и въобще всичко необходимо за здравословното и безопасното и
пребиваване там. От социалните доклади се установява и че между майката и детето
съществува близост и емоционална връзка, за нарушаването на която има риск с оглед
възникналите пречки за осъществяване на непосредствено общуване между тях. С
оглед изложеното, съдът намира, че отказът на ответника да разреши пътуване на сина
си в чужбина не е в интерес на последния.
Настоящият съдебен състав намира също така, че общуването с двамата родители
е в интерес на детето. Колкото по-продължително и пълноценно е то с всеки един от
тях, толкова по- защитен е най-добрият му интерес. Личните контакти между детето и
родителите, в пълния си обем, могат да бъдат реализирани в мястото, в което трайно се
е установил да живее всеки от тях, в неговия дом и в създадената от него социална и
културна среда. Затова създаването на пречки това да се случи, от който и да било от
родителите, не е в интерес на детето.
В тази връзка следва да се има предвид, че правото на личен и семеен живот, с
което разполага всеки от родителите относно детето, няма как да бъде упражнено в
равна степен в ситуация на съществуващо между тях разногласие включително и във
връзка с пътуване на детето в чужбина. В хипотеза като настоящата на предвидена в
закона (в чл. 127а ал. 2 СК) намеса, неизбежно се стига до ограничаване на правото на
6
едната страна. Изводът за пропорционалността на намесата, настоящият съдебен
състав обосновава със значимостта на интереса на детето, който трябва да бъде
защитен – правото му на свободно предвижване, правото да пътува и да живее с
родителя на когото са предоставени родителските права в избраната среда. Освен това
родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права е длъжен
да осигури изпълнението на съдебното решение, с което е определен режим на лични
отношения с другия родител и евентуалното възпрепятстване на реалното им
осъществяване винаги се тълкува в негова вреда и дава възможност на противната
страна – при проявена активност да намери способи за защита на интереса си.
Относно преценката при какви ограничения, с оглед интересите на детето, следва
да се разреши по реда на чл. 127а СК пътуването му в чужбина без съгласието на
единия родител, настоящият въззивен състав изхожда от мотивите към т.1 от ТР № 1 от
3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК, съгласно които изискването за
съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън
страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в
определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки
на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от
време, но също до определени държави.
В настоящия случай, в който майката живее в ***, при условия, които не създават
риск за здравето, възпитанието и израстването на детето и има възможност да полага
адекватна грижа за него, не е оправдано то да бъде ограничено в осъществяването на
личните си контакти с нея само във времето, в което тя се връща в България. Затова
правилно Районният съд е уважил искането на И. В. П. за даване на разрешение *** да
пътува до *** и да преминава през държавите, през които е необходимо, в зависимост
от конкретно избрания маршрут, за достигане на крайната цел, а също така и в
държавите членки на Европейския съюз, както и в ***. В случая, с обжалваното
решение, разрешението по чл. 127а от СК е дадено за пътуване за общо 6 календарни
месеца в рамките на всяка календарна година до навършване на пълнолетие на детето.
Разрешение за пътуване в чужбина, със срок до навършване на пълнолетие от
малолетно дете, което е навършило ** години, т. е. за срок, от * години, ще е в интерес
на детето само в изключителни случаи - ако са налице такива конкретни обстоятелства,
установени в рамките на производството по чл. 127а СК, които имат изключителен,
извънреден характер и по несъмнен начин налагат даването на такова разрешение от
съда – до навършването на пълнолетие от детето. В тези случаи ограничаването на
разрешението със срок, по-кратък от навършване на пълнолетието, поначало ще е в
интерес на малолетното дете, тъй като след изтичането на срока – ако между
родителите все още няма съгласие за пътуване на детето, съдът отново ще следва да
7
бъде сезиран с искане по чл. 127а от СК и ще извърши нова преценка на относимите за
разрешаването на пътуванията обстоятелства – с оглед интересите на детето, без да е
изтекъл продължителен срок от време от предходното разрешение, в какъвто
продължителен срок (както беше посочено) е налице възможност и опасност неговите
интереси да бъдат злепоставени.
С оглед на посочените принципни положения, липсата на съгласие от бащата
детето да пътува между България и *** не е обстоятелство, което има такъв
изключителен характер, че интересите на детето несъмнено да налагат даването на
разрешението за поискания от майката продължителен срок (до навършване на
пълнолетие от *** дете), предвид и това, че разрешението е за неограничен брой
пътувания. Нямат такъв извънреден и изключителен характер и останалите
обстоятелства: че майката, която легално пребивава трайно във *** и има осигурени
жилище и доходи; че детето е било записано и е учило в училище в *** и сега
продължава да учи дистанционно; че това предполага многократни пътувания до тази
държава и обратно; че липсват данни да е налице заплаха или опасност за здравето
и/или сигурността на детето при пътувания заедно с неговата майка до ***, доколкото
това не е място на размирици, войни и др. подобни; че във *** са създадени достатъчно
правни механизми, за да гарантират упражняването на мерките на лични отношения
между детето и родителя, който не упражнява родителските права и не живее с него; че
особеностите на конкретния случай се състоят в това, че майката иска разрешение
детето да пътува до нейното местоживеене в ***. Всички тези обстоятелства имат
значение и са преценени от районния съд – с оглед интереса на детето, за даването на
разрешението по чл. 127а от СК за пътуванията между България и ***. Никое от тези
обстоятелства, обаче - също с оглед интересите на детето, не налага разрешението да е
със срок до навършване на пълнолетие на *** дете. Напротив – по съображенията,
изложени по-горе, такъв продължителен срок не е в негов интерес. Обективно
невъзможно е за съда да осъществи преценка за целесъобразността на пътуванията за
такъв дълъг период от време (девет години). Затова настоящият въззивен състав счита,
че разрешението за пътуване, без съгласието на бащата следва да бъде ограничено за
по-кратък период от време. Такъв, в който в по-голяма степен може да се предвиди, че
относимите към спора обстоятелства няма да претърпят значителна промяна. Съдът
счита, че е подходящо този срок да бъде 4 (четири) години, считано от влизане на
решението в сила. Касае се за период от време, за който, предвид трайното
установяване на майката – в ***, а на бащата – в България, трудовата им ангажираност
в съответните държави, както и възрастта на детето, може да се очаква, че причините
за пътуването на последното до мястото, в което живее И.П., както и условията, в които
ще пребивава, няма да се променят.
На следващо място пътуванията, не следва да засягат обучението на детето, което
8
към настоящия момент се извършва в България. Затова пътуванията му извън страната
следва да бъдат разрешени в конкретни периоди от време, а именно през по-
продължителните ваканции, установени в училищната система на Република България.
Това са Коледната ваканция и Пролетната ваканция, определяни за всяка конкретна
учебна година със заповед на министъра на науката и образованието, издадена на
основание чл. 104, ал. 1, т. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование,
както и Лятната ваканция, включваща времето от края на втория учебен срок за
съответния клас, определен със заповед на Министъра на образованието и науката,
издадена на основание чл. 104, ал. 1, т. 4 от ЗПУО за всяка учебна година до началото
на следващата учебна година, което съгласно чл. 101, ал. 3 от ЗПУО е на 15 септември.
Както се посочи по-горе, ако след влизане в сила на крайният акт по гр.д. № 5711
по описа на РС Перник за 2018 г. или след изтичането на срока определен по
настоящото дело, между родителите все още няма съгласие за пътуване на детето,
съдът отново ще следва да бъде сезиран с искане по чл. 127а от СК и ще извърши нова
преценка на относимите за разрешаването на пътуванията обстоятелства, включително
и издаването на необходимите лични документи за това.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК обжалваното
решение следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът да бъде
уважен съобразно направените изводи относно срока и периодите на разрешеното
пътуване на детето в чужбина.
Жалбата подадена от И. В. П. е неоснователна, а жалбата подадена от Е. Е. Е. е
частично основателна.
По разноските:
Направените по делото разноски следва да остават така, както са направени, тъй
като производството е за спорна съдебна администрация, а съдебното решение
изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното им
дете и ползва и двамата родители.
С оглед предмета на делото – чл. 127а СК, и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК (изм.
и доп. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), настоящото въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1174 от 20.08.2020 г. постановено по гр. дело № 6924 по
9
описа на Районен съд – Перник за 2019 г. като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДАВА
Разрешение – заместващо съгласието на бащата Е. Е. Е. с ЕГН: ********** от ***,
детето *** с ЕГН: **********, да пътува придружено от своята майка и законен
представител И. В. П. с ЕГН: ********** от *** или упълномощено от нея лице, до
държави-членки на ЕС и ***, ограничено до периодите на Коледната ваканция и
Пролетната ваканция, определени за съответната учебна година със заповед на
министъра на образованието и науката по чл. 104, ал. 1, т. 1 от ЗПУО, както и през
периода на Лятната ваканция, с начало, определено със заповед на министъра на
образованието и науката по чл. 104, ал. 1, т. 4 от ЗПУО за съответната учебна година и
край – 15 септември, за срок от 4 (четири) години.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т.
2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10