РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Разград, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А Административно
наказателно дело № 20233330200012 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. Й. Г. от с. С, обл. П против Електронен фиш
серия К № 6528199 на ОДМВР- Разград, с който на основание чл.189, ал.4 във
вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 600 лв. за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се сочат доводи за неправилност
и незаконосъобразност, тъй като на посочената дата не е пребивавал на
територията на РБългария, тъй като е международен шофьор и е бил на
работа извън страната. Твърди, че неправомерно някой е използвал копие на
шофьорската му книжка, за което е сезирал Софийска районна прокуратура,
поради което моли за отмяна на електронния фиш. Процесуалният му
представител адв. Н. В. от АК - Пловдив заявява, че поддържа жалбата и
моли за отмяна на ЕФ като необоснован и недоказан с присъждане на
направените разноски.
Въззиваемата страна – ОДМВР- Разград, при редовност в
призоваването не се явява представител в с.з. и не заявява становище по
жалбата и НП.
Районна прокуратура гр.Разград при редовност в призоваването, не
изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Районен съд - Разград, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.08.2022г. в 15:21ч., с АТСС TFR1-M 635 било установено и
заснето движение със скорост от 98 км/ч, при разрешена 50 км/ч, на МПС-
лек автомобил Мерцедес ГЛС 400 Д 4Матик с рег.№ СВ****СС, като е
изготвен клип № 12912. Прието е, че е нарушен чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП бил издаден
процесния електронен фиш сер. К № 6528199, с който на Г. Й. Г. от с.
Синитово е наложена глоба в размер на 600 лв.
Към преписката по ЕФ са приложени и снимка от техническото
1
средство, справка за регистрацията на превозното средство, протокол от
проверка № 3-34-22/10.03.2022г., удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, протокол за използване на АТСС на 11.08.2022г., разписка за
връчване на ЕФ на жалбоподателя, ЕФ издаден на Христо Любомиров Й. в
качеството му на законен представител на фирма Рент А Кар Инвест ЕООД,
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, копие от СУМПС на Г. Й. Г., жалба от Г.
до Директора на ОДМВР-Разград, писмо до началника на Първо РУ-СДВР, с
което за изискани договорите за отдаване под наем на л.а.Мерцедес рег.№ СВ
9015 СС към дати 23.03.2022г., 11.08.2022г. и 08.10.2022г.
Жалбоподателят представя като доказателство пътен лист, от който
е видно, че в периода 05.08.2022г. – 15.08.2022г. е изпълнявал курсове с
товарен автомобил ДАФ рег. № СВ****, като видно от приложената справка
за пътуванията същия е напуснал страната на 01.08.2022г. и се е завърнал на
16.08.2022г.
Видно от писмо вх. № 4992/31.05.2024г. в СРП е образувано ДП за
това, че на 02.11.2022г. в гр. София е потвърдил неистина, а именно че на
28.09.2021г., 31.10.2021г. и на 29.04.2022г. Г. Й. Г. е управлявал МПС, в
писмени декларации по чл.189, ал.5 от ЗДвП, които се дават пред орган на
властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства- престъпление
по чл.313, ал.1 от НК. Към настоящия момент по делото, няма лице,
привлечено в качество на обвиняем и няма издадени прокурорски актове по
същество. На 20.05.2024г. е била назначена и изготвена съдебна графическа
експертиза, която е дала заключение, че саморъчните текстове и подпис в
копието от декларация УРИ 433200-111399/03.11.2022г. са изпълнени от
лицето Христо Любомиров Й..
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срока от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява
основателна и доказана.
Жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение на чл.182,
ал.1, т.5 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП предвиждащ глоба в размер на 600 лв. за
водач, който превишава разрешената максимална скорост в населено място
над 40 км/ч - в случая е установена и заснета скорост от 98 км/ч при
разрешена за населено място 50 км/ч, т.е. превишаването е с 48 км/ч.
Нарушението е извършено при управление на МПС- лек автомобил, чийто
собственик е ЮЛ - Рент А Кар Инвест ЕООД.
Нарушението е установено със стационарно преносим уред за
контрол на скоростта- TFR1-M 635, която техническа система представлява
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникация, което е видно и от приложения протокол от
проверка на Българския институт по метрология. Техническото средство,
предполага единствено включване и изключване на мобилното устройство,
съобразно изискванията на Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г. на Министъра
на вътрешните работи.
В случая издадения ЕФ отговаря на изискванията на чл.39, ал.4 във
вр. с ал.2а от ЗАНН, като в него се съдържа информация относно мястото и
времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата, но не
е спазено изискването на чл.188, ал.2 от ЗДвП, предвиждащ че когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
2
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
Първоначално издадения ЕФ е срещу законния представител на
дружеството собственик на процесното МПС- Христо Любомиров Й., който
обаче е депозирал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която е посочил, че
автомобилът е управляван от лицето Г. Й. Г., като е приложил СУМПС само
лицевата му част. Въз основа на това е издаден обжалвания ЕФ срещу
жалбоподателя Г. Й. Г., който получавайки известие за това депозирал жалба,
в която е посочил, че е налице злоупотреба с личните му данни, тъй като на
инкриминираната дата е бил извън България.
От представените доказателства по несъмнен начин се установява,
че действително жалбоподателят Г. няма как да е извършил нарушението на
11.08.2022г., тъй като към този момент е изпълнявал международен превоз в
чужбина и същият се е завърнал в Р България едва на 15.08.2022г. В случая,
тъй като се касае за дружество предоставящо автомобили под наем е следвало
наказващият орган освен попълването на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП
да изиска и договора за предоставената услуга.
Задължение на АНО е да индивидуализира нарушението от
обективна и субективна страна, като установи и конкретния субект на
нарушението спрямо когото да бъде насочена репресията. В случая това
очевидно не е сторено. Ето защо и по изложените съображения, съдът намира,
че атакувания ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН АНО следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., като посочения размер от
1200 лв. е очевидно завишен и не отговаря на фактическата и правна
сложност на делото. Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш серия К
№ 6528199 на ОДМВР- Разград, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на Г. Й. Г. от с. С му е наложена глоба в размер на
600 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Разград ДА ЗАПЛАТИ на Г. Й. Г. от с. С за
разноски по делото сумата от 400 лв., явяващи се платено адвокатско
възнаграждение, като отхвърля претенцията за разноски над този размер като
неоснователно завишена.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3