Решение по дело №26074/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11969
Дата: 30 октомври 2022 г.
Съдия: Мария Тодорова Долапчиева
Дело: 20211110126074
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11969
гр. София, 30.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110126074 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило срещу О. Г. Р., Е. Г. Р.а и Г. В. Р. искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца всеки от тях сумата в размер на
по 1433,35 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „Овча купел 1“,
бл. 508, вх. Д, ап. 132, аб. № 314296, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
по 167,12 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 06.01.2021 г., сумата в размер на по 28,65 лева – стойност на дялово
разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.01.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на по 4,93 лева – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 06.01.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4571/2021 г., по
описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия
е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуване на интернет
страницата на купувача на съответните месечни фактури.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, с
които се оспорват претенциите за начислените суми за ползвана топлинна енергия с
твърдения за липса на облигационна връзка между страните. Позовават се на изтекла
погасителна давност. Оспорват по основание претенциите за начислени суми за дялово
разпределение и тези за лихви.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
Основният спорен по делото въпрос е дали е налице твърдяното от ищеца
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия в
процесния имот през исковия период.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна
по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
В разглеждания случай при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
не се установява при дължимото от ищеца главно и пълно доказване ответниците да са
притежавали право на собственост върху процесния имот, респ. вещно право на ползване,
съответно да са се намирали в облигационно правоотношение с ищеца за доставка на
топлинна енергия през исковия период.
За установяване на тези обстоятелства ищецът се позовава на подадена от ответника Г.
Р. данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която твърди ответникът да е посочил, че е
собственик на процесния имот, като данни за такава декларация се съдържат единствено в
приложено към исковата молба писмо на Столична община, изготвено да послужи в друго
съдебно производство. Такава декларация обаче не е представена като доказателство в
настоящото производство, за да бъде извършена оценка на същата. Въпреки това следва да
бъде отбелязано, че данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за
придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот (в този
смисъл Решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г. на IV ГО), а
декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само
административно-правно значение, но няма гражданскоправни последици и не поражда
последици относно възникването или прекратяването на правото на собственост върху
същия. Не се установява наличието на облигационно правоотношение между страните и от
останалите събрани по делото доказателства – нещо повече в постъпилото по искане не
ищеца писмо от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, изрично
се сочи, че в архива на последната не се съхранява продажна преписка. При направено
изрично оспорване от ответниците относно наличието на твърдяното от ищеца
облигационно правоотношение между страните, ищецът дължи пълно и главно доказване на
същото, каквото с ангажираните по делото доказателства не е осъществено. Ето защо
ищецът следва да понесе последиците от разпределението на тежестта на доказване и
отнасяне в негова вреда неустановяването на посочения правопораждащ претендираното
право факт – наличието на облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия
между него и ответниците, като исковете за главници за потребена топлинна енергия бъдат
отхвърлени изцяло.
При това положение с оглед неоснователността на главната претенция, неоснователни
се явяват и претенциите на ищеца за заплащане на стойността на услугата дялово
разпределение, както и акцесорните претенции за мораторна лихва, поради което същите
също следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. В случая е претендирано адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна
адвокатска помощ на всеки от ответниците. Определено по реда на Наредба № 1/2004 г. за
2
минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото в полза на
процесуалните представители на всеки от ответниците адвокатско възнаграждение е в
размер от по 344,38 лева. Следователно в полза на процесуалния представител на ответника
Г. Р. и на ответника Е. Р.а – адвокат И. Н., следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство в общ размер
на 688,76 лева, а в полза на процесуалния представител на ответника О. Р. – адвокат С. К.,
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
настоящото производство в размер на 344,38 лева. В полза на адвокат И. Н. следва да бъде
присъдено и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ответниците Г. Р. и Е. Р.а в заповедното производство, което определено по реда на Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата в
общ размер на 100 лева (по 50 лева за подадените възражения от всеки от двамата
длъжници).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу О. Г. Р., с ЕГН
********** и адрес гр. Костинброд ул. „Иван Вазов“ № 9, Е. Г. Р.а, с ЕГН ********** и
адрес гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 508, вх. Д, ап. 132 и Г. В. Р., с ЕГН ********** и и
адрес гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 508, вх. Д, ап. 132, за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца всеки от тях сумата в размер на по 1433,35 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, бл. 508, вх. Д, ап.
132, аб. № 314296, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 167,12 лева
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
06.01.2021 г., сумата в размер на по 28,65 лева – стойност на дялово разпределение за
периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на по 4,93 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2018 г. до 06.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4571/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, да заплати на адв. И. А. Н., адвокат от САК, с
адрес на кантората гр. Ботевград, ул. „Свобода“ 3В, ет. 1, офис 6, на основание чл. 38, ал. 2
ЗА, сумата в размер на 688,76 лева – адвокатско възнаграждение за настоящото
производство и сумата в размер на 100 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, да заплати на адв. С. К. К., адвокат от САК, с
адрес на кантората гр. София, ул. „Владайска“ № 35, ет. 3, офис 1, на основание чл. 38, ал. 2
ЗА, сумата в размер на 344,38 лева – адвокатско възнаграждение за настоящото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД – „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3