Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 09.05.2023 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 134/2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са иск от ищеца с правно основание чл. 45 ЗЗД, както и насрещен иск от ответника с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на В.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Б.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***. Ищецът твърди, че е председател на ЗК „Балаклия“ с. Саранци. Ищецът твърди, че на 23.11.2019 г. в канцеларията му в с. Саранци ответникът го нападнал и му нанесъл удари с юмруци в тялото, псувал го и блъскал по бюрото му. Ищецът се обадил на тел. 112, а след това на ответника бил съставен протокол за предупреждение по ЗМВР. Ищецът почувствал болки в гърдите и силен задух, затова помолил зет си да го закара на лекар в гр. София. Ищецът посетил съдебномедицински кабинет, където на 23.11.2019 г. му било издаден съдебномедицинско удостоверение за констатирани травматични увреждания - контузия на гръдния кош с обширно кръвонасядане на гърдите, причиняващо затруднение при дълбоко вдишване и болезненост при кашляне; три характерни лентовидни охлузвания в горната част на корема. Болките в областта на гърдите продължили, затова на 05.12.2019 г. на ищеца е направено рентгенографско изследване, при което се установила фрактура на ребрата, а възстановяването било продължително и съпътствано с болки и страдания, за които приемал медикаменти. Твърдят се и множество психични травми - несигурност, напрежение, социално неудобство, свян, повишена тревожност, нарушения на съня и чувство на унижение. Твърдят се проблеми с кръвно налягано, тъй като ищецът страдал от хипертония. Иска се осъждането на ответника да заплати сумата от: 5000 лева за причинени неимуществени вреди в резултат на физически и психически травми, ведно със законна лихва от исковата молба, както и направените разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът Б.И.П. оспорва иска. Твърди, че ищецът симулирал нападение, държал се агресивно, крещял, обиждал, гонил ответника и посегнал да го удари. Ответникът твърди, че в резултат на това получил тежка хипертония и сърцебиене, които довели да неработоспособност през същия ден, а същата нощ имал силно главоболие и безсъние. Това състояние продължило няколко дни, а симптомите се връщали, когато се сетил за случая. Ответникът предявява насрещен иск за сумата от 1000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на агресивно неуважително отношение, крещене, обиди, гонене от канцелария и опит за физическа саморазправа, ведно със законна лихва от депозиране на молбата за насрещния иск.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът по НИ В.Х.Х. оспорва иска, като се сочи, че твърденията са неверни. Заявява, че ще се ползва от представените медицински документи.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. А. поддържа иска и моли за уважаването му, както и за отхвърляне на насрещния иск. Претендират се съдебни разноски. В писмена защита се сочи, че член-кооператорите започнали да крещят по ищеца, като най-агресивен бил ответника, като последният нанесъл удари с юмруци в тялото му.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител адв. Г. сочи, че искът на ищеца е неоснователен и недоказан, като моли за уважаване на насрещния иск. Претендират се съдебни разноски. В писмена защита се сочи, че са недоказани твърденията на ищеца за тежко физическо и психическо състояние.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от съдебномедицинско удостоверение № 526.11./2019 г. на Съдебномедицински кабинет-София, че са установени следните травматични увреждания при проведения на 23.11.2019г.от 14,30 ч. преглед на ищеца В.Х.Х.: контузия на гръдния кош с обширно кръвонасяване на гърдите, причиняващо затруднение при дълбоко вдишване и болезненост при кашляне; три характерни лентовидни охлузвания в горната част на корема. Посочено е, че тези травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат и частите на човешкото тяло и могат да се получат по начин и време, съобщени в предварителните сведения, като са причинени – временно разстройство на здравето неопасно за живота. В предварителни сведения е посочено, че на 23.11.2019 г. около 11.30 ч. му бил нанесен побой от познат мъж, който го удрял с юмруци по гърдите и тялото. Обективно е установено: На гърдите централно в областта на средната част на гръдната кост има бледочервеникаво кръвонасядане с общи размери 9/5 см, напречно разположено. Оплаква се от затруднено дълбоко дишане и болезненост при кашляне. В горната част на корема, непосредствено под ребрената дъга, централно има три косо ориентирани лентовидни охлузвания с червеникава хлътнала повърхност, успоредни едно на друго и отстоящи през около 2,5см, непроменена кожа, с размери по около 4-4,5/0,8 см. Друга травматична находка в удостоверението няма отразена.

Според разчет на рентгенолог от 05.12.2019 г. профилна графия на гръдна кост дава данни за фрактура с лекостепенна дислокация в прокс. трета на корпус стерни.

С постановление от 21.01.2020 г. прокурор от РП Елин Пелин отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратил прокурорска преписка № 66/2020 г. по описа на РП Елин Пелин във връзка с конфликт на 23.11.2019 г. около 11.00 ч. в с. Саранци между В.Х.Х. и Б.И.П.. По делото са изискани и приложени всички материали от прокурорска преписка № 66/2020 г. по описа на РП Елин Пелин. Видно е от протокол за предупреждение от 07.01.2020 г.,  че мл. инсп. В. С. Д. е предупредил Б.И.П. на основание чл. 65 ЗМВР и за последиците по чл. 257 ЗМВР.

Според показанията на свидетеля Л. Б. Г. същият бил съсед на ищеца в с. Саранци от 19 години, но не е присъствал на инцидента в канцеларията на кооперацията, като за него разбрал от жената на В.. Свидетелят Л.Б.Г.сочи, че В. се оплаквал от болки в гърдите, но свидетелят не знае дали е взимал лекарства. Свидетелят Л.Б.Г. сочи, че В. разказал много пестеливо, че имало скандал и се „поступали“. Свидетелят Л. Б. Г. сочи, че не е член на кооперацията, а с В. се засичали на улицата. След анализ на показанията на свидетелката свидетеля Л. Б. Г. и съпоставяне с другите доказателства, съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетеля Л. Б.Г. като логични и последователни. Следва да се отбележи, че свидетелят Л.Б. Г. не е очевидец на инцидента, както и не се налице доказателства, които да противоречат на показанията му.

Според показанията на свидетелката Л. Р.И.същата ходила да помага в кооперацията, когато раздавали рента, като помагала с писане на документи. В. бил председател на кооперацията и всичко било спокойно, докато дошли четири-пет човека – един мъж и други жени. В. стоял на бюрото си, а Б., М. и В. започнали да се карат с него на висок тон във връзка с прехвърлянето на земите им в друга кооперация. Свидетелката И. сочи, че не оставили В. да обясни какво е станало, а Б. блъснал В., след което последният седнал на стола. Свидетелката И. сочи, че видяла Б. да се надвесва над В.. В този момент свидетелката И. се изплашила и излязла, за да повика помощ, но намиращите се отвън хора си тръгнали. След това свидетелката И. се срещнала с Б. на вратата, когато той си тръгвал. В. се обадил на полицията. Свидетелката Л. Р. И. сочи, че след няколко дни спряла да ходи в кооперацията, но докато била там В. се оплаквал, че го боляло и се държал за гърдите. Свидетелката И. сочи, че рентата за земите им преди това се получавала от Д.П. – съпруг на М..

Според показанията на свидетелката М. Н. А.през ноември 2019 г. отишли в кооперацията, за да потърсят рентата за неизплатени две години. Свидетелката М. Н. А. сочи, че била съсобственик на земите заедно с Б. и още двама роднини по бащина линия – две Ц.. Свидетелката А. сключвала договорите с кооперацията за съсобствениците. Свидетелката М. Н. А.сочи, че В. им се развикал „Вие, какво търсите тук? Няма да получите нищо от мен“ и посочил Б. с пръст с думите „Ти, на какво основание идваш“. Б. му казал, че това били техни бащини земи, а В. разполагал с тях, без да получават пари за това. Свидетелката М. Н. А. сочи, че двете лели излезли, а стаята останали само двамата с Б., свидетелката И. и В.. Свидетелката М. Н. А. сочи, че В. започнал да блъска Б., а последният отвърнал, при което В. седнал на стола. В. казал, че ще извика полиция, защото го заплашвали. Свидетелката М. Н. А сочи, че след това си тръгнали с Б., а последният бил много разочарован и замислен.

Показанията на свидетелката А. са в противоречие с показанията на свидетелката И.в частите за конкретните действия, извършени от страните. Свидетелката И. сочи, че В. бил нападнат от Б., като не го оставили да говори, а Б. го блъснал към стола, след което свидетелката И. се изплашила и излязла да търси помощ. Свидетелката А. твърди, че те били нападнати от В., като същият се опитал да изблъска Б., а последният му отвърнал и от тази реакция В. седнал на стола.

След анализ на показанията на свидетелката Л. Р.И. и съпоставяне с другите доказателства, съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелката Л.Р. И., тъй като са логични, обективни и кореспондиращи с останалите доказателства.

След анализ на показанията на свидетелката М. Н. А. и съпоставяне с другите доказателства, съдът намира, че са противоречиви и нелогични в частите за извършените действия от Б. и В.. Свидетелката А. твърди, че отишли да искат пари, а В. започнал да блъска Б. към вратата. В тази част показанията на свидетелката А. противоречат на тези на свидетелката И., като последната сочи, че дошлите започнали да викат и да се карат с В., като не го оставили да говори, а Б. блъснал В. към стола му. В този момент свидетелка И. се изплашил и излязла. Показанията на свидетелката А. са нелогични в частта за поведението на двете техни роднини, които излезли навън, при положение, че били дошли да изясняват имуществени отношения във връзка с плащане на рента. Освен това свидетелката А.е заинтересована с оглед твърдените от нея роднински връзки с ответника Б. и имуществени спорове с ищеца В., като съдът ги прецени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. Съдът намира, че показанията на свидетелката М. Н.А. не следва да бъдат кредитирани в частите, че: В. им се развикал „Вие, какво търсите тук? Няма да получите нищо от мен“ и посочил Б. с пръст с думите „Ти, на какво основание идваш“; В. започнал да блъска Б., а последният отвърнал, при което В. седнал на стола.

Видно е от заключенията на съдебномедицинската експертиза на д-р В.Т., които съдът кредитира като компетентни и пълни, че в резултат на нанесен му побой на В.Х.Х. са били налице следните увреждания: Бледочервеникаво кръвонасядане на кожата в областта на гръдната кост и три успоредни охлузвания в горната трета на предната коремна стена централно. Констатираните при прегледа травматични увреждания са с мекотъканен характер и са повърхностни, като са отзвучали за срок от около 7-10 дни без да останат трайни или постоянни последици за здравето на пострадалия. За подобни на описаните увреждания не е необходимо каквото и да е лечение. По въпроса, дали в резултат на инцидента са настъпили психически увреждания /травми/, произнасянето е от компетентността на психиатър. Подобни на констатираните повърхностни мекотъканни увреждания по никакъв начин не могат да окажат влияние върху каквито и да е хронични заболявания, ако такива са налице. В първите един-два дни след инцидента в областта на кръвонасядането ще има известна болезненост, която няма да е с голяма интензивност. Обиди, псувни и закани не водят до причиняване физическа болка, каквато има при травматични увреждания. От допълнително проведеното контролно разчитане на предоставената на оптичен диск графия на гръден кош не е потвърдено наличие на фрактура на гръдната кост. От допълнително предоставените медицински документи-епикризи е видно, че за пръв път през 2010 г. при В.Х.Х. са отразени следните хронични заболявания - Захарен диабет тип 2. Надкамерна екстрасистолия.Аритмия. През 2014 г. отразените заболявания са Двустранна лумбосакрална радикулопатия. Като придружаващи заболявания са посочени Артериална хипертония 2 ст. захарен диабет тип 2, диабетна полиневропатия, лембална остеохондроза, хронична уртикария. През 2019 г. са отразени заболявания Стриктура на уретрата. Ретенция на урината. Неинсулинозависим захарен диабет без усложнения, хиперплазия на простатата. Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. Нанесения побой и отправените заплахи и псувни не могат да окажат трайно влияние върху съществуващите хипертонични заболявания. В момента на инцидента рязко се вдига кръвното налягане за кратко време, следствие на повишаване на нивото на адреналина. В първите един-два дни след инцидента в областта на кръвонасядането ще има известна болезненост, която няма да е с голяма интензивност. Обиди, псувни и закани не водят до причиняване на физическа болка, каквато има при травматични увреждания. В съдебното заседание вещото лице В.Т. сочи е разчитал графията с колеги от катедрата по образна диагностика в УМБАЛ „Александровска“, като не се установява фрактура на гръдния кош. Заключенията на съдебномедицинската експертиза са оспорени от ищеца с доводи, че вещото лице В.Т. не е рентгенолог, но съдът намира, че същите са обосновани и компетентно изготвени, поради което следва да бъде кредитирани. След неколкократно неявяване и отводи по различни причини на вещите лица, съдът е отменил определението, с което е допуснал повторна комплексна съдебно-медицинска експертиза.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Деянието е външна проява на човешка дейност, която може да се изрази в действие или бездействие.

Противоправността на деянието се изразява в нарушаване на публичнопозитивната забрана да не се вреди другиму. Противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко деяние - действие или бездействие (непредприемане на правно изискуемо действие), обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице.

Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека, като самата промяна може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени, стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността на делинкветна, без значение какви са материалните му отговорности, е за всички вреди, които са настъпили или със сигурност могат да настъпят в бъдеще за пострадалия от противоправното деяние. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Всяка негативна промяна в психическото състояние на човека (отрицателно емоционално изживяване, душевно страдание) представлява неимуществена вреда по смисъла на чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД. Като противоправно вредоносно поведение, осъществяващо елементи от пораждащия деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД фактически състав, следва да се окачествят действията, изразяващи се във физическо нападение над друго лице.

Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпване на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента.

Вината е конкретно измеримото психическо отношение на дееца към деянието и вредоносните последици от него. Вината в гражданския процес се предполага до доказване на противното. Оборването на презумпцията е в тежест на оборващия. В този смисъл елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са: противоправно поведение, настъпването на вреди, причинна връзка между тях и вина у причинителя. И докато наличието на последния от четирите елемента се предполага по силата на оборимата презумпция на ал. 2 от цитираната разпоредба, то останалите три подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК способи. Доказателствената тежест за тяхното установяване, съобразно общото правило на ГПК, се носи от ищеца - при условията на пълно и главно доказване. С доклада по делото по чл. 146 ГПК е възложен следната доказателствена тежест на страните: В тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на предявения от него иск по чл. 45 ЗЗД - твърдяното деяние, извършено от ответника; извършеното деяние е противоправно, респ. нарушава общото задължение да не се вреди другиму; от деянието са причинени неимуществени вреди; причинна връзка между деянието и вредите; размера на търпените неимуществените вреди - болки и страдания, посочени в исковата молба. Вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като оборването на презумпцията е в тежест на другата страна. В тежест на ответника и ищец по насрещния иск е да докаже основанието и размера на предявения от него иск по чл. 45 ЗЗД -твърдяното деяние, извършено от ответника; извършеното деяние е противоправно, респ. нарушава общото задължение да не се вреди другиму; от деянието са причинени неимуществени вреди; причинна връзка между деянието и вредите; размера на търпените неимуществените вреди - болки и страдания, посочени в насрещната исковата молба. Вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като оборването на презумпцията е в тежест на другата страна.

Относно първоначалния иск по чл. 45 ЗЗД:

В случая, въз основа на съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за доказано наличието на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. В случая обезщетението за различните по вид от медицинска гледна точка неимуществени вреди се претендира на едно и също основание - нанесен от ответника побой на ищеца на 23.11.2019 г. От това следва, че независимо от множеството допълнително проявили се неимуществени вреди, предявеният от ищеца иск е един, по който дължимото за тях обезщетение следва да се определи от съда общо, а не поотделно за всяко едно от тях, в който смисъл е и решение № 183/26.06.2015 г. по т. д. № 3518/2013 г. на ВКС, ІІ т. о.

От съвкупната оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено в конкретния случай, че ответникът Б.И.П. е нанесъл удари ищеца В.Х.Х. на 23.11.2019 г. Установява се от показанията на свидетелката свидетелката Л.Р. И., че същата ходила да помага в кооперацията, когато раздавали рента, като помагала с писане на документи. В. бил председател на кооперацията и всичко било спокойно, докато дошли четири-пет човека – един мъж и други жени. В. стоял на бюрото си, а Б., М. и Василка започнали да се карат с него на висок тон във връзка с прехвърлянето на земите им в друга кооперация. Свидетелката И. сочи, че не оставили В. да обясни какво е станало, а Б. блъснал В., след което последният седнал на стола. Свидетелката И. сочи, че видяла Б. да се надвесва над В.. В този момент свидетелката И. се изплашила и излязла, за да повика помощ, но намиращите се отвън хора си тръгнали. След това свидетелката И. се срещнала с Б. на вратата, когато той си тръгвал. Действително свидетелката Л. Р. И. не твърди да е видяла нанасянето на няколко удара от страна на Б.И.П., но наличието на такива се извежда от веригата косвени факти, които се установяват в цялата доказателствена съвкупност по делото. Тези косвени факти се намират в хармонична връзка помежду си и корелират на събраните доказателства като водят до единствено възможния извод – наличие на противоправно деяние от страна на ответника накърнило телесната неприкосновеност на ищеца. С описаните действия ответникът Б.И.П. е осъществил противоправно поведение.

По делото се установи, че в резултат на действията на ответника ищецът е получил травматични увреждания: бледочервеникаво кръвонасядане на кожата в областта на гръдната кост и три успоредни охлузвания в горната трета на предната коремна стена централно. За търпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, сочат показанията на свидетелите Л. Р. И.и Л.Б.Г., на които ищецът се оплаквал от болки в гърдите.

Констатираните неимуществени вреди са в пряка причинно- следствена връзка с противоправните действия на ответника, тъй като този вид установени вреди са типичен и непосредствен резултат от такова деяние. Налице е и причинната връзка – това е зависимостта, при която деянието е предпоставка за настъпване на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие (решение № 9/02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г. на ВКС, III г. о.).

Налице е и субективният елемент вина, тъй като съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, същата се презумира, а ответникът не ангажира годни доказателства за опровергаване на субективното отношение към извършеното.

При така установените по делото обстоятелства, съдът счита, че предявеният иск е доказан в своето основание, поради което претърпените неимуществени вреди, както физически, така и морални, подлежат на обезщетение, в размер с оглед принципа на справедливостта, по смисъла на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Целта на обезщетението за неимуществени вреди е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице - чрез обезщетяване за причинени неимуществени вреди увреденият получава парично удовлетворение, с които да компенсира отрицателните, неприятните емоции. Установената съдебна практика, включително чрез задължителните указания на ВКС, дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя обезщетението за причинени неимуществени вреди. Такива критерии при телесните увреждания, които следва да се вземат предвид при преценката за справедливо обезщетение, могат да бъдат: характера и степента на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, видът и продължителността на търпените болки и страдания, възрастта на увредения, прогнозата за развитие, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания т.е. обстоятелства касаещи изключително естеството на увреждането и в тази връзка личността на увреденото лице, а не са обстоятелства, касаещи личността на извършителя, неговите мотиви, цели и други психически състояния, които са предмет на наказателния процес при изследване на въпроса за вината му.

Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за такива вреди се определя от съда по справедливост. Според Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. По делото се установи, че в резултат на действията на ответника ищецът е получил травматични увреждания: бледочервеникаво кръвонасядане на кожата в областта на гръдната кост и три успоредни охлузвания в горната трета на предната коремна стена централно. Според приетата съдебно-медицинска експертиза уврежданията следва да отзвучат в рамките на около 7 - 10 дни без последици за здравето на пострадалия. Недоказани са твърденията на ищеца за фрактура на ребрата на гръдния кош с оглед заключението на вещото лице д-р В.Т., както и липсата на представени писмени доказателства за евентуално лечение на такава фрактура. Съдът намира за недоказани и твърденията на ищеца за несигурност, напрежение, социално неудобство, свян, повишена тревожност, нарушения на съня и чувство на унижение. Свидетелите Любомир Бориславов Гаджев и Лиляна Райчева Игнатова сочат само, че ищецът се оплаквал от болки в гърдите. Съдът съобрази тежестта на претърпените болки и страдания от ищеца, вида и характера на получените увреждания, степента на нараняванията, изживените от ищеца страдания и негативни емоции, както и търпените болки и страдания. В случая трябва да се вземат предвид както претърпените физически болки и страдания вследствие на увреждането, така и уплахата и стресът от случилото се. При определяне размера на обезщетението, ръководейки се принципа за справедливост и преценявайки характера на увреждането с оглед събраните по делото доказателства, причинените болки и страдания, които били с краткотраен характер, както и обществено-икономическите условия в страната, съдът намира, че претърпените от него неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 1000 лева. В останалата част, над уважения размер до претендирания размер от 5000 лева, искът се явява неоснователно завишен и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на предявения насрещен иск по чл. 45 ЗЗД:

Ответникът Б.И.П. излага твърдения, че ищецът В.Х.Х. симулирал нападение, държал се агресивно, крещял, обиждал, гонил ответника и посегнал да го удари. Ответникът твърди, че в резултат на това получил тежка хипертония и сърцебиене, които довели да неработоспособност през същия ден, а същата нощ имал силно главоболие и безсъние. Това състояние продължило няколко дни, а симптомите се връщали, когато се сетил за случая.

Установява се от показанията на Л.Р. И., че ищецът не е извършил никакви действия, с които да провокира ответника Б.И.П. и негови придружители. Съдът намира, че показанията на свидетелката М. Николова Алипиева са противоречиви и нелогични в частите за извършените действия от Б. и В.. Свидетелката А.твърди, че отишли да искат пари, а В. започнал да блъска Б. към вратата. В тази част показанията на свидетелката А. противоречат на тези на свидетелката Игнатова, като последната сочи, че дошлите започнали да викат и да се карат с В., като не го оставили да говори, а Б. блъснал В. към стола му. В този момент свидетелка Игнатова се изплашил и излязла. Показанията на свидетелката А. са нелогични в частта за поведението на двете техни роднини, които излезли навън, при положение, че били дошли да изясняват имуществени отношения във връзка с плащане на рента. Освен това свидетелката А. е заинтересована с оглед твърдените от нея роднински връзки с ответника Б. и имуществени спорове с ищеца В., като съдът ги прецени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. Съдът намира, че показанията на свидетелката М. Н. А. не следва да бъдат кредитирани в частите, че: В. им се развикал „Вие, какво търсите тук? Няма да получите нищо от мен“ и посочил Б. с пръст с думите „Ти, на какво основание идваш“; В. започнал да блъска Б., а последният отвърнал, при което В. седнал на стола. С оглед това не са налице доказателства за наличието на осъществено противоправно поведение от страна на В.Х.Х.. Следва да се отбележи, че не са налице и доказателства за настъпили вреди за Б.И.П..

При тези съображения с оглед недоказването на първата предпоставка на предявения насрещен иск, същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове, а ищецът – съобразно отхвърлената на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ищецът е направил разноски в размер на 1200 лева, както следва: 200 лева за платена държавна такса, 400 лева за съдебно-медицинска експертиза и 600 лева за адвокатско възнаграждение. Направените разноски от ответника са за 550 лева, от които: 50 лева за платена държавна такса по насрещния иск и  500 лева за адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от исковете ответникът дължи разноски на ищеца в размер 200 лева, а ищецът на ответника съобразно отхвърлената част – 458 лева.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Б.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1000 лева за причинени неимуществени вреди в резултат на физически и психически травми, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 21.02.2020 г. до плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен за сумата до пълния предявен размер от 5000 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск от Б.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу В.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** за сумата от 1000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на агресивно неуважително отношение, крещене, обиди, гонене от канцелария и опит за физическа саморазправа.

ОСЪЖДА, Б.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 200 лева, направени разноски съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА В.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Б.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 458 лева, направени разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: