Решение по дело №406/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 39
Дата: 14 август 2021 г.
Съдия: Евгения Тодорова Генева
Дело: 20211800500406
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. София , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева

Васил Ал. Василев
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500406 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.. М. Б. с ЕГН ********** с адрес
в гр.В. с ответник "Е.Л.Б."ЕООД,ЕИК ......... със седалище и адрес на
управление гр.П., против решение № 33 от 14.04.2021г. по гр.д.№ 273/2021г.
на РС-Пирдоп,с което са отхвърлени исковете с правно основание
чл.чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ вр.чл.225,ал.1 КТ, относно признаване
незаконно уволнението със заповед№19/21.05.2020г. на
осн.чл.328,ал.1,т.2,пр.2 от КТ поради съкращаване на щата на длъжността
„Мениджър Покупки/Продажби“,възстановяването на ищцата на същата
длъжност и присъждане обезщетение за оставане без работа за шест месеца,
считано от 28.05.2020г. до 28.11.2020г., ведно със законната лихва, върху
сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
плащане,ведно със съдебни разноски в размер на 1806лв.Релевират се
оплаквания за необоснованост , неправилно приложение на материалния
закон и съществено процесуално нарушение,изразяващо се в изключване на
допустимо доказателство.Уволнението било незаконосъобразно поради
злоупотреба с право, по чл.8, ал.1 КТ/привидно „съкращаване на щата“ с цел
уволнение на конкретен служител/,установено с недопуснато от съда
доказателство-телефонен запис на разговор,проведен по фирмената онлайн
платформа от 05.05.2020г.Липсвало реално съкращаване на щата и подбор по
смисъла на чл.329 от КТ,тъй като други служители имали подобни
функции.Реално била възложена функцията на търговски мениджър в
сегмент „Големи индустриални клиенти“във връзка с ценообразуването и
1
фактурирането,докато функциите на „енергиен мениджър“ били
спомагателни.Работодателят бил длъжен да извърши подбор между Б. и Б.,
изпълняващ длъжността“ мениджър в отдел „Обслужване на клиенти“ от
сегмент „Средни и малки клиенти“. На трето място,била уволнена в
нарушение на чл.333, ал.1,т.4 от КТ по време на ползване на отпуск по болест.
И към момента на връчване на заповедта се ползвала от закрилата на
закона.На 08.06.2020г. Б. се явила в офиса и лично уведомила
работодателя,че е в болнични до 27.06.2020г.,връчила му екземпляр от
болничния листи го поканила да отмени заповедта,което той не сторил.Съдът
незаконосъобразно приел,че заповедта за уволнение е коректно връчена на
27.05.2020г. по електронна поща след работното време,игнорирайки
характера на заповедта като „електронен документ“.Заповедта за уволнение
била връчена реално чрез куриер на 01.06.2020г. и чрез нотариус на
06.06.2020г.Неправилно приел,че приложеният електронен носител на
телефонния разговор не е електронен документ по чл.184, ал.1 ГПК и че се
изисквало предварително съгласие на работодателя разговорът да бъде
записван.Евентуално се поддържа наличие на нарушение по чл.333 от
КТ.Претендират се разноски за двете инстанции като адвокатският хонорар
за въззивната инстанция в размер на 1600 лв. е платен в брой.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и иска потвърждаване на
решението.Съдът правилно не допуснал като доказателство незаконно
направения звукозапис.Всъщност последният не доказвал тезата на
ищцата,тъй като още на 09.04.2020г. Б. уведомила работодателя за
намерението си да напусне. Уговорила интервю за напускане с Директора на
„Човешки ресурси“ Централна и Южна Европа“ и то било проведено на
13.04.2020г. чрез фирмена онлайн платформа.Като условие за ненапускането
си ищцата поискала увеличение на заплатата и избирането като член на
Управителния комитет.В резултат на това работодателят я поканил на
разговор на 29.04.2020г., на който тя не се отзовала.С електронна поща
работодателят е уведомил,че не може да приеме исканията ,обективният
резултат от което е прекратяване на трудовия договор по желание на
работника.Ищцата изпратила нотариална покана на 28.05.2020г.,с която
изрично“оттегля предложението си“ за прекратяване на трудовия договор и
поставя условия за продължаване на трудовото
правоотношение.Съкращаването на щата било наложително поради липса на
нужда от енергиен мениджмънт на територията на страната.Именно
функцията на енергиен мениджър била основна в длъжностната
характеристика на ищцата.В писмото от 26.10.2020г. и прикачените към него
файлове самата ищца твърдяла прекратяване на енергийните инициативи за
България, Румъния и Гърция и че функциите в тази област са предоставени
на лица от Турция и Полша.Заповедта за уволнение била връчена на
27.05.2020г. в 17.03 ч. и в 17.07ч. в писмо до бившите си колеги тя
разгласила,че е получила заповедта.На същата дата тя е била на работа
,поради което не се ползва от закрилата на чл.333 КТ,въпреки наличието на
болничен лист и последвала хоспитализация.Б. била длъжна да уведоми още
на 27.05.2020г.,че има болничен за същия ден и да го представи до два
2
дни,което тя не направила.Копие от болничния лист било представено на
работодателя едва на 08.06.2020г.Претендира разноски за въззивното
производство в размер на 1806 лв.,произхождащи от адвокатско
възнаграждение по приложената фактура по ДДС.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,с оглед доводите на страните, Софийски окръжен съд намира
въззивната жалба процесуално допустима, но неоснователна.
От трудов договор № 199/27.02.2019г. се установява,че ищцата е
назначена на длъжността“Мениджър покупки/Продажби –НКПД ............... със
задължения, утвърдени в длъжностна характеристика-неразделна част от
ТД.Договорът е бил с изпитателен 6-месечен срок и след изтичането му се е
трансформирал в безсрочен.Според длъжностната характеристика /л.21-24/
мисията на длъжността е да „управлява енергийната политика“, да „управлява
търговските взаимоотношения с възложените клиенти Голяма
индустрия“.Енергийният мениджмънт се изразява в следните активности:
„съставя енергийната стратегия“,“оптимизира техническата
ефективност,снабдяването ,,връзки с институции,идентифициране на нови
възможности в областта на енергийния мениджмънт“, „активно участие в
професионални асоциации“,“разработва стратегическа визия“,“управлява
енергийни проекти“,“развива необходимата експертиза за съответните
енергийни пазари“,“идентифицира и генерира възможности“,“информира
висшето ръководство за технически, оперативни и финансови тенденции на
пазарите в голямата индустрия“.идно от длъжностната характеристика на
позицията,заемана от служителя Б./л.304-306/,НКПД код 13216007 –
„индустриален мениджър Големи предприятия“,целта на позицията
е“отговорен за управлението,организацията и контрола на производство и
поддръжка на заводите на Е.Л.Б. и Отговорно лице при технически
проекти“.;взаимодействия с мениджъри на заводите,технически мениджъри,
мениджъри проекти,служители в производството и служители във финансов
отдел,както и „външни“-трети страни,проектни координатори на
проекти“.Отговорности,характеризиращи позицията:“безопасни,надеждни и
ефикасни производствени дейности в заводите“,“реализация на технически
проекти“,“превантивна и корективна поддръжка на заводите“,“отговорен за
бюджета за производство и поддръжка“,отговорен за безопасните действия“,
отговорен за отчитането на дейността по повод производителност,надеждност
и безопасност“.При съпоставяне на двете длъжностни характеристики е
очевидно,че няма никакво тъждество във функциите и е невъзможно да се
извърши подбор по смисъла на закона.От писмо, озаглавено „Спешно-
предложение за уреждане на отношение-валидно до 12.30 ч. ЕЕТ на 7 май
2020г.“/ л.123-126/ се установява,че ищцата „оттегля намерението си да
подаде официално предизвестие“ ,на осн.чл.326, ал.4 КТ.Видно от
съдържанието на текста, писмото е продължение на разговор от 05.05.2020г.
във връзка „с разрешаването на отношенията“ и Б. предлага на работодателя
три варианта-изплащане на „сериозно“ обезщетение; „истински мир“,
„забравяме,прощаваме, започваме отначало и гледаме напред и „истинска
3
война“-иницииране на наказателно производство.“Сериозното обезщетение“
възлиза на 12 брутни заплати при прекратяване на договора от
01.09.2020г.“Истинският мир“ е обрисуван със загадъчната фраза „Случилото
се през последните два месеца ще бъде забравено,изтрито и простено,без
последващо ровичкане относно причините и мотивацията, и без обсъждане
кой какво е казал и направил“.Уточнението „Това важи и за двете страни“
обаче означава предистория на някакво некоректно поведение и от страна на
авторката на посланието.Фактът,че този вариант не е подкрепен с искане за
парична компенсация, е логически в подкрепа на горния извод.Още повече-
иска се потвърждение,че „няма да има натиск за оповестяване на
доказателства и самоличност на свидетели“.Вариант „Истинска война“ е
описан като намерение за иницииране „поредица от жалби срещу Сухел Буста
и служителите на Ер Ликид пред всички компетентни
институции,включително наказателно и гражданско производства“.“Това ще
се случи,ако не получа отговор от Сухел Буста до 12.30ч. днес 7 май 20020г.,
или отговорът не сочи за неприемане на Вариант1 или 2“.Настоящият състав
се абстрахира от милитаристичния стил на това ултимативно
послание,защото по принцип е възможно авторката да е била жертва на тежко
неправомерно поведение от страна на адресата,но нито в исковата молба,нито
във въззивната жалба има конкретика. От наведените в писмото „основни
моменти“ в хипотетичната жалба до Прокуратурата изглежда, че става дума
за“принуда“ по чл.143, ал.1 НК и „злоупотреба с власт“,но ако ищцата е била
жертва или свидетел на такива деяния, тя би следвало да сезира
Прокуратурата независимо от изхода на спора във връзка с трудовото
правоотношение.Ето защо настоящият състав счита,че в конкретния казус не
става дума за злоупотреба на работодателя по смисъла на чл.8, ал.1
КТ.Приложената към исковата молба разпечатка от телефонен разговор с
нищо не допринася за изясняване на отношенията във връзка с релевантните
въпроси.Реакциите на работодателя по-скоро свидетелстват за това,че не е
бил особено уплашен от перспективата на „вариант 3“.Първоинстанционният
съд законосъобразно не е допуснал доказателственото средство като следва да
се подчертае,че записът не представлява „електронен документ“-липсата на
съгласие за изготвянето му еднопосочно сочи,че липсва валидно изявление-
свидетелстващо или диспозитивно.Що се отнася до закрилата на чл.333 ,ал.1
,т.3 КТ,настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд,че тя
важи само ако работникът е започнал ползването на разрешения му
отпуск.Безспорно е,че ищцата е била на работа на 27.05.2020г.-датата на
издаване на болничния лист;в писмото,изпратено от работодателя по
електронната поща на същия ден заедно със заповедта за уволнение се
съдържа покана да представи доказателства с оглед евентуална закрила по
чл.333 КТ, но болничният лист е бил представен на 08.06.2020г. По
изложените съображения настоящият състав приема,че не са налице
релевираните оплаквания за материална и процесуална законосъобразност и
решението следва да бъде потвърдено.Предвид изхода на делото
въззивничката следва да заплати на въззиваемата страна разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 1806 лв.
4
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 33 от 14.04.2021г. по гр.д.№ 273/2021г. на РС-
Пирдоп.
ОСЪЖДА ИР. М. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.В., ул."К.Б." №..,
вх.Б, ет.3, ап.18, да заплати на "Е.Л.Б."ЕООД, ЕИК ......... със седалище и
адрес на управление гр.П., съдебни разноски за въззивното производство в
размер на 1808 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България
в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5