РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. Пловдив, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
търговско дело № 20245001000315 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх№
10105/18.08.2023г. от ЗАД „ДЖЗ „ЕАД против решение № 243/18.07.2023г.,
постановено по т.д.1365/2021г.. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с
което жалбоподателят е осъден да заплати обезщетение за неимуществени
вреди на С. С. и А. Г. над сумата от 70 000 лв. за всеки до пълния присъден
размер от по 200 000 лв. за всеки .Изложени са съображения неправилност на
решението в тази му част като оплакванията касаят предимно оценката на
доказателствения материал и изводите на съда относно приложението на чл.52
от ЗЗД ,както и приложението чл.51 ал.2 от ЗЗД касателно определяне размера
на обезщетението . Заявено е искане решението в тази му обжалвана част да
бъде отменено и исковете на С. С. и А. Г. над сумата от по 70 000 лв. за всеки
да бъдат отхвърлени. Претендират се присъждане на разноски.
Предмет на въззивно разглеждане е и частна въззивна жалба от адвокат
П. К. като пълномощник на С. С. и А. Г. против определение №
203/13.03.2024г. ,постановено по същото дело по реда на чл.248 от ГПК , с
което е оставено без уважение заявено искане за изменение на решението в
частта на разноските. Заявява се искане това определение да бъде отменено и
да бъде постановено друго , с което искането на адв.К. за присъждане на
1
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА да бъде уважено така
,както е поискано с молба от 01.09.2023г.
От А. Г. и С. С. е постъпил отговор по въззивната жалба на ЗАД „ДЖЗ
„ЕАД, с който оспорват същата и по съображенията ,подробно изложени
,заявяват искане решението ,в неговата обжалвана част, да бъде
потвърдено.Претендират присъждане на разноски .
Постъпил е отговор от ЗАД „ДЖЗ „ЕАД по частната въззивна жалба на
А. Г. и С. С. , с който същата се оспорва и се заявява искане обжалваното
определение по чл.248 от ГПК да бъде потвърдено.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от
легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на
въззивно обжалване акт ,а решението е валидно и допустимо като
постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим
предмет на иска.
Предмет на въззивно разглеждане са искове ,предявени от С. С. С. и А.
В. Г. против ответника З Д Ж З АД за заплащате на всеки от ищците
обезщетения от по 80 000 лв. ,впоследствие увеличени на 200 000 лв. за всеки
като частични искове от 220 000 лв. за причинените им неимуществени вреди
от смъртта на сина им С. С.ов С.,настъпила в резултат на ПТП ,виновно
причинено от застраховано при ответника лице по застраховка ГОА.
Ищците са твърдяли ,че на 25.05.2021г., около 21:25 часа по път Г.
*******, км.*****, между с.А. и ПП *** се е движил л.а. „С. Ф. с рег. №
*******, управляван от З. Ф. С.., който нарушил правилата за движение по
пътищата и блъснал движещия се по пътя велосипедист С. С.ов С. ,техен син
,и каруца, управлявана от Я. А. Я. като вследствие на катастрофата е загинал
С. С.. Посочили са ,че причина за настъпване на произшествието са
допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения на правилата за
движение по пътищата,пряка причинно седствена последица от което е
настъпилата смърт на С. С.ов С.. Посочили са също така ,че за увреждащия
л.а. „С. Ф. с рег. № ******, управляван от З. Ф. С.., има сключена застраховка
“Гражданска отговорност”, з.п. *********г., със срок на валидност една
година, считано от 26.03.2021г. до 26.03.2022г. с ответника като съгласно
разпоредбата на чл.380 от КЗ ищците са предявили претенциите си за
изплащане на обезщетение пред застрахователя ,но до настоящия момент
същият не е изплатил обезщетения. С оглед на изложеното считат ,че са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на „Д Д Ж З“ АД за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им С. С.ов С..
По отношение на търпените болки истрадания излагат подробно
описания на преживяната трагедия и отпечатъка ,който неочакваната
2
,необратима ,несвоевренната и насилствена загуба на детето им е оставил
върху психическото и емоцианолно състояние ,променяйки живота им
завинаги.
За репариране на описаните неимуществени вреди ищците са
претендирали първоначално 80 000 лв.,впоследствие увеличени на 200 000 лв.
за всеки от тях,заявени като частични искове от 220 000 лв. за всеки.
Ответникът ,от своя страна ,е оспорил исковете . Не е оспорил ,че
лекият автомоил С. Ф. с рег. № ****** ,управляван от З. С. действително е
застрахован при ответното дружество по Гражданска отговорност, но е
поддържал ,че водачът на лекия автомобил няма никаква вина за ПТП, не е
осъществил виновно и противоправно поведение, не е нарушил ЗДвП,както и
че се касае за „случайно деяние „, поради което не може да се ангажира и
отговорността на застрахователя. Твърдял е ,че вина за ПТП имат изцяло
пострадалото лице и неговите родители.
Оспорил е,освен вината на водача, и механизма на настъпване на
ПТП,твърдяните от ищците болки и страдания и причино следствената връзка
с произшествието.
Поддържал е ,че ако евентуално в хода на производството се установи,
че исковата претенция е частично основателна, то размерът на
претендираните обезщетения не съответства на конкретния принос на водача
на застрахования автомобил в причинените вреди и не отговаря на
релевантните критерии, изпълващи със съдържание понятието
„справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Направил е също така възражение
за съпричиняване ,считайки ,че обезщетението следва да се намали най-малко
с 90 % поради изключителен превес в съпричиняването на вредоносния
резултат от пострадалия, който се е движил в каруца, в нарушение на издадена
заповед на кмета на този пътен участък, с което е допринесъл за ПТП и
причинените вреди, както и че каруцата не е била снабдена със
светлоотразители ,а пострадалото дете се е возело в каруцата също без
светлоотразителна жилетка. Посочил е ,че съпричиняване в ПТП и във
вредите е налице и от страна на родителите на непълнолетното дете, които са
допуснали неговото необезопасено движение в каруца без светлоотразители ,
без поставена светлоотразителна жилетка,в тъмната част от деня (около 21.25
часа), на неосветен участък, по междуселски път.Позавава се и на нарушения
от страна на водача на каруцата ,които също са допринесли за настъпване на
вредоносния резултат.
Съдът , с решението ,предмет на обжалване на първо място е приел за
безспорно установено , че на 25.05.2021г., около 21:25 часа по път **********,
между с.А. и ПП Г-6 се е движил л.а. „С. Ф. с рег. № *******, управляван от З.
Ф. С.., който нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал
движещия се по пътя велосипедист С. С.ов С. и каруца, управлявана от Я. А.
Я. като вследствие на катастрофата загинал С. С. ,на 16 годии ,син на ищците
С. С. С. и А. В. Г. . За безспорно е прието и обстоятелството, че за
3
увреждащия л.а. „С. Ф. с рег. № *** управляван от З. Ф. С.., има сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. *********г., със срок на
валидност една година, считано от 26.03.2021г. до 26.03.2022г. със З Д Ж З
АД, гр. София.
За безспорно е прието и това ,че ищците са предявили претенции си за
изплащане на обезщетение пред ответника за причинените вреди от смъртта
на сина им С. С., във връзка с което са образувани щети с № ******** и с №
********, по които обаче застрахователят към датата на предявяване на
исковете не е изплатил обезщетения.
Понататък ,на база събраните доказателства – САТЕ –съдът е приел, че :
при движение на лекия автомобил ,причинил ПТП ,на къси светлини ,което е
безспроно установено ,велосипедът ,управляван от починалото момче не е
попадал в опасната зона за спиране на автомобила ; водачът на автомобила е
имал видимост и е имал техническа възможност да възприеме постарадалия
като опасност за ПТП ; че няма данни видомостта да е била ограничена по
технически или други причини и като краен резултат е приел ,че от техническа
гледна точка основната причина за настъппавне на ПТП е ,че водачът на л.а.
„С. „ при конкретната пътна обстановка не е възприел на пътното платно
движещия се велсопедист ,а е имал възможност да стори това и да
предприеме нужните действия ,за да избегне ПТП ,което той не е направил и е
задействал спирачната система със закъснение едва при удара.
По отношение на търпените болки и страдания от страна на ищците
,съдът е приел ,че същите са с висок инетзитет и значителна продължителност
доколкото се касае за смърт на дете ,на 16 години към датата на инцидента
,което причинява изключително тежка емоционална травма ,болка ,скръб и
страдание за всеки човек ,които болки и страдания ще съпътстват родителите
на починалото дете до крайна живота им.Излагайки допълнителни аргументи
в същата посока съдът е приел ,че справедлив размер на обезщетениета за
ищците от смъртта на детето им е по 200 000 лв. за всеки ,поради което и
доколкото не е възприел направеното от ответника възражение за
съпричиняване за основателно ,е уважил исковете до посочените размери .
От това решение недоволен е останал ответникът ,който обжалва
същото за разликата над 70 000 лв. до пълния уважен размер от по 200 000 лв.
за всеки от ищците като оплакванията са касателно завишен размер на
обезщетението и неправилно приложение на чл.51 ал.2 от ЗЗД във връзка с
направеното от него и доказано по делото съпричиняване от страна на
пострадалото лице.
Действително няма спор по делото за това ,че на 25.05.2021г., около
21:25 часа по път ГУ-60066, км.1+100, между с.А. и ПП Г-6 се е движил л.а.
„С. Ф. с рег. № *******, управляван от З. Ф. С.., който е блъснал движещия се
по пътя велосипедист С. С.ов С. и каруца, управлявана от Я. А. Я. като
вследствие на катастрофата загинал С. С. ,на 16 годии ,син на ищците С. С. С.
и А. В. Г. Няма спор и за това , че за увреждащия л.а. „С. Ф. с рег. № ***
4
управляван от З. Ф. С.., има сключена валидна застраховка “Гражданска
отговорност”, з.п. *********г., със З Д Ж З АД, гр. София.
Спорен е бил въпросът за механизма на настъпването на ПТП ,както и
за вината на водача на увреждащия автомобил ,но освен ,че приетото от съда
по тези въпроси не е оспорено с въззивната жалба ,след постановяване на
решението е постановена присъда от 14.11.2023г. , влязла в сила на
11.04.2024г. , с която водачът на лекия автомобил „С. „ З. С. е признат за
виновен за това ,че на 25.05.2021 г. ,около 21,27часа ,при управление на МПС
е нарушил правилата за движение по пътищата като не е изпълнил
задължението да намали скоростта и в случай на необходимост да спре
,когато възникне опасност и по непредпазливост е причинил смъртта на С.
С.ов С. ,роден на 02.04.2005г. ,която присъда на основание чл.300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд ,който разглежда последиците от деянието,
относно това, дали е извършено същото, неговата противоправност и
виновността на дееца.
По отношение на претърпените неимуществени вреди от ищците следва
да се има предвид следното : в чисто човешки план загубата на дете е най-
големия удар и най-гоямото нещастие ,което един родител може да понесе .
Несвоеременната ,внезапната и необратима загуба на дете,независимо на
каква възраст е то, нанася тежка и нелечима емоцианална травма и остава
отпечатък за цял живот върху психиката на всеки човек ,поради и което за
тези неимуществени вреди дори не се налага пълно и главно доказване
доколкото те са налице във всеки един случай на смърт на дете и в пряка
причина връзка със същата.Несъмнена е трагедията ,болката и страданието на
ищиците като родители на починалото едва на 16 години тяхно дете ,паричен
еквивалент за компенсиране на които едва ли има.Съобразявайки
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД настоящата инстанция намира за справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди определения такъв от
първостепенния съд от по 200 000 лв-за весик от ищците .
Ответникът ,тук жалбоподател ,е направил възражение за
съпричинавяне на вредоносния резултат от страна на починалото дете и
неговите родител ,което се поддържа и във въззивната жалба ,най- общо
изразяващо се в това ,че детето се е возело,а родителите му са допуснали да
стори това ,неполагайки нужната грижа , в каруца ,която се е движела по път
,неразрешен за каруци , в тъмната част на деня ,без каруцата да е снабдена със
светроотразители , а и самият пострадал се е возел в каруцата без
светлоотразителна жилетка. Това възражение изначално е неотносимо
доколкото няма съмнение ,че починалото дете не се е возело в каруцата ,а се е
движело след нея с велосипед.Дори обаче да се приеме ,че ответникът е
направил възражение за съпричиняване ,изразащо се в липсата на
светлоотразителна жилетка на водача на велосипеда ,както същият настоява
във въззивната жалба ,то същото е неоснователно доколкото от
заключението на САвТЕ се установява ,че при движение на увреждащия
автомобил на къси светлини / като последното е безспорно /и при адекватни
5
действия от страна на водача същият е имал възможност да възприеме
движещия се пред него велосипедист ,със или без светлоотразители отзад на
велосипеда и светлоотразителна жилетка на велосипедиста.
Гореизложеното безпротиворечиво сочи ,че обжалваното решение, с
което исковете на С. С. и А. Г. за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смърттана детето им С. С., настъпила н резултат на
ПТП ,виновно причинено от застраховано при ответника лице по
застрахповтка ГОА в размер на по 200 000 лв. за всеки от тях е правилно и
следва като такова да се потвърди.
С решението съдът е присъдил на адв.П. К. ,процесуален представител
на ищците ,адвокатко възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
защита на база Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения
преди изменението й от 04.11.2022 г. в размер на по 6 636 лв.с ДДС за всеки
един от ищците. Същите са депозирали молба по чл.248 от ГПК за изменение
на това решение в частта на разноските като считат ,че адвокатското
възнаграждение за адв.К. за оказана безплатна адвокатска защита следва да се
определи към датата на приключване на усните състезания пред първата
инстанция ,респ. съобразно Наредба № 1 след изменението от 04.11.2022 г.
или в размер на 15 180 лв. за всеки от ищците. Съдът,с определението
,постановено по реда на чл.248 от ГПК ,което също е предмет на обжалване
,не е споделил тези виждания , отстоявайки позицията си ,че приложима е
Наредба № 1 в редакцията й ,актуална към сключване на договора за правна
защита и съдействие ,което в конкретния случай е станало преди изменениено
й от 04.11.2022 г. По тези съобраения е оставил без уважение искането за
изменение на решението в частта на разноските.
С частната жалба адв.П. К. като пълномощник на ищците ,настоява
приложима да е Наредба № 1 в редакцията й ,актуална към приключване на
делото в съответната инстанция , не към момента на сключване на договора , с
който само се постига съгласие правната помощ да бъде предоставена
безплатно без да се определя размер на възнаграждението.
Настоящата инстанция намира определението за правилно ,макар и по
други съображения. В светлината на решение от 25.01.2024г. по дело C-438/22
на СЕС съдът ,при присъждане на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение ,респ.оказана безплатна правна защита , не е обвързан с
наредбата ,определяща минималните размери на адвокатските
възнаграждения ,независимо от придадения й от националната правна уредба
задължителен характер и може да откаже прилагането й . В конкретния
случай , с оглед фактическата и правна сложност на делото и като прецени ,че
са проведени само три съдебни заседания и са събирани доказателства
,стандартни по своя характер ,а оказаната правна защита от адв.К.,макар и за
двама ищци, по съществото си има единно съдържание, настоящата
инстанция намира ,че определеното от съда възнаграждение в размер на по
6 636 лв.с ДДС или общо за двамата 13 272лв. е адекватно на оказаната
6
правна помощ.По тези съображения определението на съда по чл.248 от ГПК
като правилно следва да се потвърди.
По аргументи ,аналогични на горезложените на адв-П. К. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна защита за
въззивната инстанция в размер на по 2 500 лв. за всеки от ищците или в размер
на 3 000 лв. с ДДС като тук сдът съобрази и размера на обжалваемия интерес
,както и това ,че е проведено едно единствено съдебно засединие без да са
събирани доказателства.
Ето защо ,съдът ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 243 / 18.07.2023г. ,постановено по
т.д.1365/2021г. по описа на ОС Стара Загора ,поправено с решение № 88 /
13.03.2024 г. ,постановено по същото дело по реда на чл.247 от ГПК .
ПОТВЪРЖДАВА определение № 203/13.03.20204г. ,постановено по
горното дело по реда на чл.248 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД "ДБЖЗ" АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. Г. Д. № * да заплати на адв. П. К. от САК със съдебен
адрес: гр. К., ул. С. № *, оф. ** адвокатско възнаграждение в размер на 3 000
лева с ДДС за осъществена безплатна адвокатска защита на С. С. С. за
въззивната инстанция и сумата от 3 000 лв. за осъществена безплатна
адвокатска защита на А. В. Г. за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7