Решение по дело №4080/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 554
Дата: 25 април 2023 г.
Съдия: Дарин Николаев Йорданов
Дело: 20214520104080
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 554
гр. Русе, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20214520104080 по описа за 2021 година
Предявени са иск за заплащане на неплатена част от възнаграждение за извършен
превоз по неформален договор за превоз между страните, иск за заплащане на
възнаграждение за извършен превоз на два допълнителни палета. Също и така и искове
за обезщетение за вреди от превишаване на тежестта на товара, за разходи на втория
водач, за заплатени глоби в чужбина – в Австрия.
Исковете са с правна квалификация чл. 367 във вр. с чл. 372 от ТЗ във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД като по отношение на договора са приложими и разпоредбите на
Конвенцията по договора за международен автомобилен превоз на стоки /ЧМР/.
Претенцията на ищеца „ЛИО ТРАНС“ООД-Ботевград с ЕИК204540907 се
основава на твърдения, че на 30 април двете дружества са сключили договор с предмет
международен транспорт, съгласно който ищецът следвало да предостави един брой
товарен бус за превоз на комплект товар от три европалета. Товарът трябвало да бъде
натоварен до 15.00 часа на 30.04.2021 г. от гр. Джебел, България. Товарният бус бил
навреме на мястото на товарене, но там бил уведомен, че товарът не е готов и трябва да
изчака до 00.00 часа на същата вечер. Стоката била натоварена следващия ден чак в
18.00 часа. Оказало се, че били натоварени не три европалета, както било договорено, а
пет европалета, като управителят на ответното дружество заявила, че ще заплати още
500 лв. без ДДС за допълнителния товар. Товародателят обявил, че стоката е с тегло
1147 кг, или с 47 кг само по-тежка от първоначално обявеното. В действителност се
1
оказало, че товарът е много по-тежък. Също така управителят на ответното дружество
заявила, че ще заплати допълнително 400 лв. без ДДС ако стоката бъде доставена
навреме. По тази причина било възложено превоза да се осъществи и с втори шофьор.
На 03.05.2021 г. бусът бил спрян за проверка от австрийска полиция. При
извършването на същата се оказало, че при максимално допустима маса от 3500 кг, той
тежи 5050 кг и е налице претоварване, за което била наложена глоба от 650 евро на
ищцовото дружество и 300 евро на шофьора. И двете глоби били заплатени от
ищцовото дружество. Освен това австрийските власти наредили претоварване на част
от товара на друго превозно средство. Потърсили съдействие от управителя на
ответното дружество, но били уведомени, че не може да им бъде предоставено такова.
Цял ден поддържали връзка. Най-близкото превозно средство на ищеца било на
разстояние от 600 километра. Наложило се да бъде пР.сочено, за да се осъществи
претоварването. Чак след като уведомили управителя на ответното дружество, тя
заявила, че товарополучателя бил изпратил свои два товарни автомобила. Считат, че
това не е вярно, а е твърдение с цел да се избегне отговорност. След като бил
освободен товарния автомобил на ищеца, товарът бил закаран за около час. След
извършване на доставката ответника при кореспонденцията си с ищеца изявил
претенции за неустойка и заплатил само разликата между претендираната неустойка
1183.28 лв. и първоначално уговореното навло 1560 лева. Освен това не били
заплатени обещаните 500 лв. без ДДС за допълнителен товар и 400 лв. без ДДС за
втори шофьор. Не били заплатени и разходите за глоби по вина на ответника. Въз
основа на тези твърдения ищецът претендира за осъждането на ответника да заплати
пълния размер на навлото, а именно още 1183.28 лв., 600 лв. с ДДС допълнително
възнаграждение за допълнително натоварени два броя европалети, 480 лв. с ДДС за
втори водач и 1979.01 лв. за заплатени глоби в Австрия. Претендират и направените по
делото разноски.
Ответникът „Флекс Руби Спед”ЕООД-Русе с ЕИК ********* оспорва иска.
Признава възлагането на превоза, но не и възлагането на допълнителен товар от два
броя европалети. Оспорва представеното от ищеца товарителница ЧМР, като твърди,
че цифрата 5 по отношение на количеството палети в същата е дописано. Оспорват се
твърденията на ищеца, че буса е бил на мястото на товарене навреме и че са били
налице пречки за по-ранно натоварване на стоката. Твърди, че въз основа на
представената документация е видно, че стоката е била изработена още на 30.04.2021
година. Твърди, че липсва уговорка за превоз на два допълнителни европалета.
Оспорва твърденията за уговаряне и съгласуване на допълнително заплащане за
допълнителен товар и втори водач. Счита, че наложните глоби в Австрия не са за
претоварване, а са наложени по други причини, за които ответникът носи
отговорност. Позовава се на това, че превозвачът е длъжен да извърши превоза
съобразно изискванията на закона и ако допусне нарушение това следва да е за негова
2
сметка. Твърди, че поради забавеното изпълнение на превоза товародателят е предявил
претенция срещу ответното дружество за 465 евро неустойка за забавено изпълнение и
140 евро заплатена стойност на допълнителни превозни средства, поради което е
направена рекламация по чл. 23, ал 5 от Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR). Твърди, че не му е известно даването на
поръчката от 24.02.2010 г. и ако е дадена такава, то това е било от лицето, което към
него момент е било управител на дружеството и то въпреки, че другият управител и
мажоритарен съдружник го е уведомил да не предприема действия, с които да поема
задължения за дружеството.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Видно от представения препис от заявка за транспорт от 30.04.2021 г. ответникът,
действащ като спедитор, е възложил, а ищецът като превозвач се е съгласил да
осъществи международен превоз на стоки от гр.Кърджали, България до краен пункт в
Австрия за това с тегло 1100 кг., опакован в 3 бр. опаковки с начална дата на товарене
– 30.04.2021 г. до 15.00 часа и дата на разтоварване – 6 часа сутринта на 03.05.2021 г.
Договореното навло е 1300 лв. без ДДС, т.е. 1560 лв. с ДДС. За същото на 11.05.2021 г.
ищецът е издал фактура № **********. От показанията на разпитаните по делото
свидетели Г.Б. и П.Т. (служители на ищеца на длъжност „шофьор“) и от представения
препис от международна товарителница (ЧМР) по Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки се установява, че превозът е осъществен
от тях с товарен автомобил с рег. №Р *** КМ в периода от 01.05.2021 г. до 04.05.2021
г. като товаренето на товарния пункт е започнало по-късно. Въпреки това ищецът е
поел изпълнението на възложения превоз като с цел спазване на срока на доставка е
организирал осъществяването на превоза при двойна езда - от двама водачи, които да
се сменят с цел по-бърз превоз. В товарителницата е отразено че се предава товар с
тегло 1147 кг., представляващ 78 бр. хидравлични цилиндри, опаковани в 3 бр.
опаковки (европалети според показанията на свидетелите). В товарителницата на ръка
е отразена цифрата „5“, изписана върху количеството товар. По делото не е установено
дали в действителност са били натоварени три или пет европалета и какво е и точното
тегло на товара при товаренето му на превозното средство. С показанията на
разпитаната по делегация свидетелка Г. И. обаче се установява, че товарът е бил
комплектен, а не групажен, т.е. не е комбиниран с товар на друг товародател, а се е
състоял само от предадения от товародателя такъв. Свидетелката И. установява още,
че при движение в Австрия бусът е бил спрян и австрийските власти са констатирали
претоварване, за което са наложили глоби на ищеца и на водача, който е управлявал
буса по време на проверката. Наложило се изпращане допълнителен транспорт на
ищеца. Междувременно било търсено съдействие и от товарополучателя. По делото е
представена документация за заявена от него претенция за разходи за това в размер на
140 евро и претенция за неустойка за забава от 25 часа на стойност 465 евро.
3
Впоследствие ответникът приспаднал левовата равностойност на тези две суми в
размер на 1183.28 лв. от дължимото навло и заплатил на ищеца само 376,72 лв. От
представените по делото документи на немски език със заверен превод на български
език и от документите по изпълнената от австрийски съд съдебна поръчка е видно, че
автомобилът е бил спрян за проверка на територията на Република Австрия и при
проверката са установени нарушения като са наложени глоби за неизправност на
превозното средство и за претоварването му. За нарушението претоварване с 2 040 кг.
са наложени глоби в общ размер на 700 евро за претоварването и общо 250 евро за
другото нарушение. От документите на австрийските власти е видно, че водач на
превозното средство към момента на проверката е било лице, различно от водачите, на
които първоначално е възложено осъществяването на превоза. Това обстоятелство,
както и отразените от австрийските власти повреди по автомобила сочат, че преди да
бъде спрян за проверка автомобил е аварирал и това се отразило на спазването на срока
за доставката.
При така установените фактически обстоятелства съдът счита, че предявените
искове са само частично основателни. На първо място доказването на сключването на
договора и конкретните условия, при които е сключен е в тежест на ищеца. Става
въпрос за договор за международен превоз на стоки, за който е приложима
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
Съгласно чл.4 от същата договорът за превоз се установява с товарителница като
липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито
съществуването, нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на
разпоредбите на конвенцията. В случая представената по делото товарителница
удостоверява сключването на договор за превоз на товар с тегло от 1147 кг.в 3 бр.
опаковки (eвропалети) с цена за превоза 1560 лв. с ДДС. Товарителницата
удостоверява и изпълнението на договора, но със забавяне при липса на щета или
повреда и приемане на стоката от получателя в посоченото количество. Установи се и
организиране на превоза от ищеца при двойна езда, но не и възлагане на това от страна
на ответника. Не се установи и уговорка за натоварване на допълнително количество
товар, за който да е уговорено и допълнително възнаграждение в размер на 600 лв. с
ДДС. Такива твърдения изнасят само разпитаните като свидетели водачи на
превозното средство. Разпитаната по делегация свидетелка И., която е бивш служител
на ищеца не може да установи дали са били натоварени три или пет европалета. Освен
това в инвойс фактурата на товародателя към товарополучателя към и в опаковъчния
лист към нея са отразени артикули с общо тегло от 1147 кг. По делото не са
представени доказателства, че претоварването се дължи на товара с това тегло или че е
имало и допълнителен товар, който е довел до претоварването от 2 040 кг. или че
товарополучателят е поръчал и получил с този превоз и друга стока от товародателя. С
оглед на това е недоказано претоварването на превозното средство да се дължи на
4
естеството на товара, което да ангажира отговорността на спедитора/товародателя за
забавяне по тази причина и за евентуално претърпени щети от наложени
административни санкции. Поради това няма основание за уважаване на исковете за
заплащане на 600 лв. с ДДС за допълнително възнаграждение за допълнително
натоварени два броя европалети, на 480 лв. с ДДС за втори водач и на 1979.01 лв. за
заплатени глоби в Австрия. По отношение на неплатения остатък от навлото в размер
на 1183.28 лв. възраженията на ответника са неоснователни. Съгласно чл.23 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) се
дължи обезщетение за забава, но само ако правоимащият докаже, че от забавата е
възникнала щета. В случая по делото е представена само разменена кореспонденция
между ответника и товарополучателя, но не и доказателства за твърденията на
последния че е претърпял щети и какъв е размера на същите. С оглед на това искът за
заплащане на остатъка от навлото в размер на 1183.28 лв. следва да се уважи изцяло.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските по делото следва да се определят по
компенсация съразмерно с уважената/отхвърлената част от иска – 27,89 % към 72,11%.
С оглед на това и съобразно представения списък по чл.80 от ГПК ищецът има право
на разноски в размер на 681,40 лв. от общо направените разноски в размер на 2 443,17
лв., а ответникът от общо направени разноски в размер на 1 100 лв. (800 лв. за адв.
възнаграждение и 300 лв. за е-за) има право на разноски в размер на 793,21 лв. С оглед
на това следва да се присъдят разноски по компенсация в полза на ответника в размер
на 111,81 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Флекс Руби Спед”ЕООД-Русе с ЕИК ********* да заплати на „ЛИО
ТРАНС“ООД-Ботевград с ЕИК204540907 сумата от 1183,28 лв., представляваща
дължима цена по договор за международен транспорт по фактура №
**********/11.05.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 22.07.2021 г. до
окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЛИО ТРАНС“ООД-Ботевград
с ЕИК204540907 срещу „Флекс Руби Спед”ЕООД-Русе с ЕИК ********* искове за
заплащане на 600 лв. с ДДС допълнително възнаграждение за допълнително
натоварени два броя европалети по същия договор, 480 лв. с ДДС за втори водач и
1979.01 лв. за заплатени глоби в Австрия.
ОСЪЖДА „ЛИО ТРАНС“ООД-Ботевград с ЕИК204540907 да заплати на „Флекс
Руби Спед”ЕООД-Русе с ЕИК ********* сумата от 111,81 лв.- разноски по
компенсация по делото.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на
5
препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6