Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
15.04.2021 година, град
София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II -ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети април през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след като разгледа
докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 7971 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка
с чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 100652 от 22.04.2019 г., постановено по
гражданско дело № 47084 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 83
състав, била издадена заповед за защита срещу М.Н.И., като същият бил задължен
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на П.Ю.С. и М.М.И.,***
и бил предупреден за последиците от
неизпълнение на настоящата заповед по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, като му
била наложена глоба в размер на 400 лева, платима в полза на държавата. Със
същото решение ответникът И. бил осъден да заплати по сметка на СРС държавни
такси по делото в размер на общо 50 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал М.И.,
ответник в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, който
обжалва същото с оплаквания за неправилност, като поддържа, че твърденията на
молителката са недоказани и „измислени“ и целят да го разделят от детето им М..
Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт изцяло.
В хода на съдебното дирене, въззивникът, призован по
реда на чл. 41, ал. 1 и 2 от ГПК, не се явява и представлява, не сочи причини
за неявяването си.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от П.Ю. Стоянова, действаща лично за себе си и като
представител на малолетната М., молители в първоинстанционното и въззиваема
страна в настоящето производство.
В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по
делото, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли съда да постанови
решение, с което да остави същата без уважение, като бъде потвърди обжалвания
съдебен акт.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по
чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща
правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим
съдебен акт.
При
произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :
Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с молба,
подадена от П.Ю.С., действаща лично за себе си и като законен представител на
малолетното дете М.М.И. с искане за издаване на заповед за защита от домашно
насилие в тяхна полза по ЗЗДН срещу М.Н.И.. Молителката твърдяла, че ответникът е баща на
малолетното дете М., с когото живели на съпружески начала от 2014 г., но били
разделени от месец януари 2017 г. Като причина за раздялата им сочи системно
извършваните от ответника актове на домашно насилие спрямо нея, в присъствие на
малолетната им дъщеря. Той често я удрял и заплашвал, влачел я за косата, като
имал такова поведение и по време на бременността й. След раздялата им, тя се опитвала да поддържа нормални отношения
с ответника за да има пълноценни контакти с детето. Ответникът обаче
продължавал да злоупотребява с алхокол, като в това състояние я заплашвал , че
ще я убие и ще вземе детето. Имало случай, при който той нахлул в жилището,
което обитавала с детето и с баба си, започнал да я бие и заплашва. Твърди, че
на 17.07.2018 г., докато тя била на работа, той отишъл уж да види детето и заплашвал
баба й. Освен това, той по телефона-в разговори и чрез кратки съобщения я
заплашвал с физическа саморазправа. Стигнало се до там, че самото дете
заявявало, че се страхува от баща си. Допълнително описва случай от сутринна на
09.08.2018 г., когато я причакал да тръгне на работа, а след това започнал да я
следва, но тя успяла да влезе в колата си и да я заключи. Това ядосало
ответника и той счупил страничното огледало на колата, а след това започнал да
я заплашва, че ще влезе в дома й и ще вземе детето. Това я принудило да се
обади на баба си за да я предупреди, но ответникът продължил да стои пред дома
им до 13 часа, когато баща й успял да го накара да си тръгне. Допълнително
уточнява, че спрямо детето М. ответникът не е извършвал преки действия, осъществяващи
домашно насилие, но извършвал такива действия спрямо нея и близките й, както и
срещу своите близки. Сочи случай от първата половина на месец юли 2018 г., при
който завела детето при ответника в дома му в ж. к. „Младост“, за да се видят.
По това време в жилището били сестра му и майка му. След известно време и
солидно количество алкохол, ответникът започнал да буйства, като заплашвал нея
и собствената си майка и им нанесъл удари в присъствието на малолетната М..
Когато тя пожелала да си тръгнат с детето, той отказал да отключи врата и
заявил, че няма да си ходят. Наложило се да потърсят съдействие от полицията,
но до пристигането им той продължил да я заплашва с убийство, а на М. казвал,
че майка й повече няма да я има и тя ще остане при него, от което детето се
разстроило и започнало да плаче. След пристигане на полицията, с тях си
тръгнали и близките на ответника, които също се страхували да останат в дома
му. Твърди, че тези действия на ответника продължат и след образуване на делото,
като сочи, че на 19.11.2018 г., около 20 часа, имали уговорка с ответника да
дойде да види детето, което на следващия ден следвало да се подложи на
хирургическа интервенция. Докато събирала необходимите за болничния престой
вещи на детето и била с гръб към ответника, той я ударил с юмрук по гърба, а
след като се обърнала я ударил и по главата, без да му е дала повод за това.
Това станало в присъствието на детето, което започнало да пищи. Тогава се
намесила баба й, която също присъствала и казала на ответника да напусне дома й.
Извън това имало и много други случаи, когато ответникът й посягал и/или я
заплашвал в присъствието на детето им.
Към молбата за защита от домашно насилие била
приложена Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и писмени доказателства.
Предвид наведените в молбата твърдения, на основание
чл. 18 от ЗЗДН, на 23.11.2018 г., Софийски районен съд издал заповед за
незабавна защита, с която задължил ответника М.Н.И., на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на
П.Ю.С. и М.М.И..
Ответникът оспорвал молбата.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :
Молителката П. С.и
ответникът М.И. са бивши съжители, а малолетната М. е тяхна дъщеря. При
процесуалното бездействие на ответника, съдът приел за установени твърденията
на молителката, доколкото те се подкрепяли от представената от нея декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, дадена под страх от наказателна отговорност и
кореспондирали с показанията на свидетеля Ю.Й.С., които макар да не бил
очевидец имал лични възприятия за случващото се между страните.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционния
съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна:
Въззивният съд споделя установената в
първоинстанционното производство фактическа обстановка, не счита за необходимо
да я преповтаря и препраща към нея. Същата се установява от събраните в
първоинстанционното производство писмени доказателства, а именно – декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, удостоверение за раждане на детето М., , както и от
свидетелските показания на свидетеля Ю.Й.С., които въззивният съд преценява по
реда на чл. 172 от ГПК и кредитира, доколкото същите възпроизвеждат личните му
впечатления относно факти и обстоятелства, попадащи в предмета на доказване по
делото.
За установяване на интересите на малолетната М., в
първоинстанционното производство била призована ДСП „Оборище“, която в
представения по делото социален доклад изразява становище, че в семейната среда
на майката не са установени вредности за детето.
Други относими доказателства за твърденията на
страните не са ангажирани в настоящата въззивна инстанция.
При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните
изводи от правна страна :
Жалбата е изцяло неоснователна.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя прецизните
правни изводи на първоинстанционния съд, касаещи осъществяването на актове на
домашно насилие от страна на въззивника спрямо въззиваемата, в присъствието на
малолетното дете М., изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не
счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание § 1 от
Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК.
С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи
следното :
В производствата и пред двете съдебни инстанции въззивникът
не е изложил ясни твърдения за случилото се между страните на процесните дати.
Дадените от него пред съда обяснения са неясни, непоследователни и
противоречиви, като е явно негативното отношение, което има към майката на
малолетната си дъщеря. Едновременно с това, въззивникът не е ангажирал никакви
доказателства, които да опровергаят доказателствената сила на представената от
пострадалата декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН или да разколебаят доверието в
показанията на свидетелят С.. Именно поради това, първоинстанционния съд
правилно приел, че твърденията на самия въззивник не са доказани. При това
положение въззивникът следва да понесе негативните последици от недостатъчната
си процесуална активност, като съдът приеме твърденията му за недоказани.
Недоказаните твърдения не са факти и не следва да бъдат взети предвид от съда
при произнасяне по спора. Касае за негова защитна теза, която не се подкрепя от
доказателствения материал. Липсват и доказателства за твърденията му за цели на
въззиваемата, насочени към ограничаване на контактите му с детето М..
Същевременно жалбата е бланкетна и в нея не се съдържат други конкретни
оплаквания за пороци на обжалвания съдебен акт.
При цялостната проверка на валидността и допустимостта
на обжалвания съдебен акт, съдът не констатира решението да страда от посочените
пороци. В производствата пред двете съдебни инстанции не са ангажирани
доказателства, които да обосноват различни правни изводи, от вече направените в
обжалвания съдебен акт, че на посочените дати и места, въззивникът осъществил
домашно насилие спрямо бившата си съжителка, по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН
и спрямо малолетната си дъщеря, по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН. Правните
изводи на първоинстанционния съд, изложени в обжалвания съдебен акт
кореспондират на доказателствената съвкупност и на възприетата за установена
фактическа обстановка. Наложените мерки за защита от домашно насилие и
определеният размер на глобата са съответни на противоправните деяния, предмет
на делото, като тяхното прилагане би осигурило ефективна защита на пострадалите
П.С. и М.И. и би спомогнало за предотвратяване извършването на нови актове на
домашно насилие от ответника – въззивник по делото, като го мотивират към друг
способ за разрешаване на споровете му с въззиваемата.
По изложените правни аргументи и поради съвпадение на
крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първата инстанция, въззивния
съд счита, че първоинстанционното решение е правилно, не страда от визираните
пороци и следва да бъде оставено в сила.
По разноските :
Съдът не сезиран с искане за присъждане на деловодни
разноски само от въззиваемата страна, която при този изход на делото е
основателна. Съобразно представените списък на разноските същите са в размер на
300 лева за адвокатско възнаграждение. Действително, тази страна не е
депозирала отговор на жалбата, но е била представлявана в производството от
надлежно упълномощен адвокат. Съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, сключен между въззиваемата страна и адвокат Евтимова-Михова за
процесуалното производство им представителство е договорено и заплатено в брой
при подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
която сума следва да се възложи в тежест на въззивника.
При този изход на спора и при условията на чл. 18, ал.
1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и във
връзка с чл. 11, ал. 3 и чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН въззивникът следва да се осъди
за дължимата по делото държавна такса в размер на 25 лева за разглеждане на
въззивната жалба, вносима по сметка на Софийски градски съд.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІ -ри брачен въззивен състав, на основание
чл. 17, ал. 5, предложение І от Закона за защита от домашното насилие,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 100652 от 22.04.2019
г., постановено по гражданско дело № 47084 по описа за 2018 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 83 състав.
ОСЪЖДА
въззивника М.Н.И., с
ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 25 (двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА
въззивника М.Н.И., с
ЕГН **********, да заплати на П.Ю.С., с ЕГН **********, деловодни разноски в
размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ:
1. …………… 2. ……………