№ 1383
гр. В. , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Наталия П. Н.
Членове:Ирена Н. Петкова
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501646 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от Т.Н.
Н., ЕГН **********, с адрес: ******, чрез пълномощник адв. В., срещу
Решение №261863/07.06.2021г., постановено по гр.д. № 1951/21г. по описа на
ВРС,ХХ-ти с-в, с което оставена без уважение молбата на Т.Н. Н. - Ф.,
подадена лично и в качеството на майка и законен представител на детето
ПЛ. Ф. Ф., ЕГН ********** за налагане на мерки за защита от домашно
насилие срещу Ф. ПЛ. Ф., ЕГН **********, с адрес: ******, осъдена е
молителката да заплати държавна такса и разноски.
В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, тъй като по
делото са събрани безспорни доказателства, че насилие е било налице.
Твърди се, че дори да не е установено, че е извършено насилие на посочените
дати, то такова е било факт на близки до тях дати. Твърди се, че записът от
телефон 112 не е правилно интерпретиран и ценен от съда. За сметка на това
се твърди, че ВРС е приел за безспорно установени други факти и
обстоятелства във връзка с поведението на молителката, които не са се
случили. Моли се за отмяна на решението и уважаване на молбата за защита,
както и за издаване на заповед.
1
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемия Ф. ПЛ. Ф.,
ЕГН **********, чрез адв. Н.Т., с който жалбата се оспорва. Твърди се, че
изводите на ВРС са законосъобразни и почиващи на доказателствения
материал по делото.
Контролиращата страна ДСП Долни чифлик, редовно уведомена, не е
изразила становище по жалбата.
За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:
В първоначалната молба за защита и последващите уточнителни молби
молителката чрез адв. Н.В. сочи, че с ответника са съпрузи и родители на
децата ПЛ. Ф. Ф. - родена на ****** г. и Н. Ф. Ф. - роден на ****** г. Излага,
че още отпреди сключване на брака ответникът я е обиждал и е проявявал
вербална, психическа и физическа агресия към нея през годините. Излага, че
в резултат на такива прояви страните се разделили окончателно преди Нова
година и оттогава молителката заживяла с децата при родителите си в с.
******. Сочи се, че на 02.02.2021 г. ответникът взел детето П., но
молителката била против и го взела обратно, когато разбрала, че то е оставено
на грижите на майката и сестрата на ответника, като първата е инвалид, а
втората непълнолетната. След като се прибрала в дома си в ******
ответникът дошъл около 22:00 ч. и настоявал да вземе обратно детето, но
молителката му отказала, защото вече било късно и се обадила на тел. 112.
Ответникът казал на молителката, че повече няма да види детето и не се знае
какво ще се случи с нея, като я заплашил „Само с един удар и ще приключа с
теб". Сочи, че свидетели на случилото се било родителите - Ц. Т. Н. и Н. А.
Н., които чули караницата на висок тон. На 03.02.2020 г. в 13:30 ч. П. спяла и
ответникът дошъл да я вземе без да я облече. Молителката застанала на пътя
му, защото не искала той да вземе детето, но ответникът я блъснал и тя си
ударила главата във вратата на стаята, където спяло момичето. Момичето
започнало да плаче за майка си, която също се разплакала и казала на
ответника да я остави. Той обаче сложил детето в колата си и когато
молителката го взела, ответникът изтръгнал момичето от ръцете , дърпайки
я силно и тръгнал с него. Отново я заплашил, че повече няма да си види
2
децата защото ще ги вземе. Сочи, че свидетел на случката били майка и
баба . Излага, че съпругът е военен, има оръжие и многократно я е
заплашвал, че само с един удар може да я убие, че трябва само един патрон с
пушката, която има, едно бренеке в главата и нищо друго. По изложените
съображения се моли спрямо ответника да бъдат наложени мерки за защита,
както следва: да се задължи ответника да се въздържа от упражняване на
домашно насилие спрямо молителката и детето, да се забрани на ответника да
ги приближава, както и жилище находящо се на адрес: ****** за срок от 12
месеца, да се определи местоживеенето на двете малолетни деца на страните
при майката за срок от 12 месеца, да се задължи ответника да посещава
специализирани програми.
В молбата е отправено искане за издаване на заповед за незабавна
защита срещу ответницата, на основание чл.18 от ЗЗДН.
Ответникът Ф. ПЛ. Ф. лично и чрез адв. Н.Т. оспорва изцяло молбата за
защита с нарочен писмен отговор. В последния се сочи, че производстовто е
недопустимо, оспорват се фактическите твърдения на молителката. Поддържа
се, че на посочените дати- 02.02.2021 г. и 03.02.2021г. не са се случили
описаните събития. До 04.02.2021 г. детето П. е било при него, а на 05.02.2021
г. молителката го е взела от дома му без причина.
Контролиращата страна ДСП – гр. В. не изразява позиция по
основателността на молбата за защита.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа
страна следното:
От представените удостоверения за раждане се установява, че молителката и
ответникът са съпрузи и родители на децата ПЛ. Ф. Ф., род. на ******г. и Н.
Ф. Ф., род. на ****** г. Безспорно е и че страните понастоящем са в процес на
развода.
Молителката е представила декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, в която е
декларирала, че на 02.02.2021 г. ответникът я е заплашил като казал „само с
3
един удар ще приключа с теб“, а на 03.02.2021 г. я заплашил че повече няма
да си види децата защото ще ги вземе, че като я няма той щял да се грижи за
тях. Декларирано е също, че на 03.02.2021 г. ответникът извършил домашно
насилие спрямо детето ПЛ. Ф. Ф., като я взел докато спяла, при което тя се
разплакала и разстроила за майка си, но той я дръпнал от нея и против волята
на двете я отвел с колата си.
Към писмо УРИ № 446000-359/25.02.2021г. на началника на 04 РУ на
МВР е представена докладна записка от 25.02.2021г. от участъка в гр. Долни
чифлик, в която се сочи, че няма подавани сигнали и жалби от молителката
срещу ответника.
С писмо от 05.04.2021 г. от началника на 04 РУ на МВР съдът е
уведомен, че ловното оръжие на ответника е отнето с решение за отнемане от
25.02.2021 г., връчено на 26.02.2021 г.
Като доказателство по делото са приети и инкорпорирани в протокола
за о.с.з. следните аудиозаписи от сигнали подадени от молителката в 18:37 ч.
и 21:48 ч. на 04.02.2021 г. и в 13:34 часа на 05.02.2021 г. на тел. 112. От
записите се установява по категоричен начин, че обаждания към тел. 112 не е
имало на 02. И 03. Февруари 2021г. от телефона на молителката.
Обажданията са били три- на 02.02.2021г. късния следобед и вечерта и едно
обаждане по обяд на 05.02.2021г. От записите се установява, че молителката
Н. е искала съдействие от полицията, тъй като е взела детето П. от дома на
неговия баща и е очаквала същият да я потърси. Впоследствие е посочила, че
същият е дошъл да търси детето вечерта, но не го е взел. Третото обаждане е
на 05.02.2021г. по обяд и е във връзка с оплакване на молителката, че бащата
е дошъл да вземе детето насила, а детето спи и не е облечено. На последното
обаждане се констатира, че детето се е разплакало в един момент. Чува се
пререкание на майката с някого. В нито едно от обажданията не се съдържат
оплаквания във връзка с упражнено вербално насилие или физическо такова.
Не се твърди пред оператора, че молителката е била обиждана, заплашвана с
насилие, убийство, психически и физически тормоз. Единствено се съдържат
оплаквания, че бащата взема детето и не го гледа сам, а го оставя на други
лица да го гледат, както и че е дошъл да взема детето, докато последното спи
и не е облечено.
4
На въпроси поставени по реда на чл. 176 от ГПК на молителката, тя
сочи, че свидетелите Красимиров и В. са ходили до дома с ответника Ф. на
03.02.2021 г. Сочи, че не знае кога ответникът е върнал детето, защото
всъщност тя отишла с малкия си син до дома на бащата, за да види той сина
си, както и бабата и дядото по бащина линия. Тогава сочи, че е взела от дома
на бащата и голямото дете П., било в неделя.
По делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на
водените от молителката свидетели Ц. Т. Н., Н. Н. И. и Н. А. Н., съответно
майка, сестра и баща на молителката, както и от разпита на водените от
ответника свидетели Я. К. А., Н. Г. В. и С. М. М..
Свидeтелката Ц. Н. сочи, че знае за актове на насилие от страна на
съпруга на дъщеря си и преди. Последната случка била от 02.02.2021г.
Свидетелката знае от молителката, че тя отишла да вземе детето. Ответникът
я бил излъгал, че той ще го гледа, а когато тя отишла в дома му намерила П.
при непълнолетната сестра на 17 г. и бабата на ответника, а последната била
болна и на 71 г. Тогава молителката взела детето. Когато същият ден
ответникът дошъл в 22:30 ч. до дома в с. ******, свидетелката го чула да
казва на молителката „тая мърша с един удар ще я ликвидирам“. На
03.02.2021. г. когато свидетелката се прибрала по обяд около 13:30 ч., той
дошъл и взел детето спящо от леглото, грабнал го и го изнесъл навън, за да го
води в тях, като казал на молителката, която се изпречила „не, аз ще я взема,
ти не можеш да ми казваш, че няма да я взимам“. Свидетелката била в другата
стая, но чула разговора, а бабата на молителката била очевидец. Винаги
казвал на молителката, че тя не е достойна да гледа децата, че не може да се
грижи за тях. След като взел детето го завел у тях, а дъщеря го последвала и
видяла, че детето продължава да реве, но той казал да се прибира вкъщи.
Свидетелката сочи, че тогава тя не била с дъщеря си. За инцидента на
03.02.2021 г. сочи, че молителката се обадила на 112, а дошлите полицаи от 4-
то РПУ казали ако бащата не върне детето, тя да се обади пак. Сочи, че
ответникът казал на молителката „че с един удар ще я залепи на стената и ще
я убие“, като свидетелката многократно била чувала тази заплаха.
Свидетелката сочи, че по нейни спомени датата 02.02.2021 г. се падала
четвъртък и тогава си е била вкъщи, както и че молителката звъннала на 112,
когато ответникът си тръгнал. Сочи, че на 02.02.2021 г. свидетелката излязла
5
след молителката на терасата, където се бил качил и ответника. Отвън до
вратичката била и бабата на молителката, когато ответникът изнесъл П.. По-
нататък сочи, че е била в другата стая и не се е показвала, защото ответникът
винаги я заплашвал и казал да не им се меси. Поддържа, че когато ответникът
грабнал детето и излязъл, тя излязла от стаята и погледнала. След това сочи,
че от стаята си видяла как ответникът грабнал детето. От там тя чувала
ответника. За инцидента на 03.02.2021 г. сочи, че Ф. дошъл с един приятел,
който стоял отвън, а Т. се мъчела да го убеди да не взима детето, защото спи
на обяд, но ответникът настоял. Свидетелката сочи, че на тази дата я били
освободили от работа през почивката и се била прибрала. Сочи, че детето
било с Ф. до следващия ден когато молителката завела и малкото дете при
него, за да го видят родителите на съпруга. Излага, че на следващия ден
ответникът върнал и двете деца. На въпроси на процесуалния представител на
молителката свидетелката сочи, че не се е намесвала при инцидентите,
защото е заплашвана многократно от ответника, който имал оръжие. Сочи, че
не е заплашвана с убийство от ответника, а дъщеря ѝ.
Сестрата на молителката – св. Н. И.,сочи, че отношенията на страните се
влошили малко след сватбата, имало много кавги и караници. Във връзка с
инцидента от 02.02.2021 г. сочи, че е разбрала за него от сестра си, с която се
чуват редовно. Сочи, че след последната раздяла на страните, на 01.02.2021 г.
ответникът взел П. като казал, че ще почива пет-шест дни. Оказало се обаче,
че той бил на работа и други хора я гледат – възрастната му баба и сестра му,
която е на 17 г. Около 22:00 ч. на 02.02.2021 г. той отишъл в дома на сестра
и поискал да вземе момичето, но тя не дала защото детето било изкъпано и
приготвено за сън. Свидетелката сочи, че тогава ответникът заплашил, че ще
вземе детето и няма да го върне, че с един удар ще приключи с нея като
отправил и други заплахи. Тогава молителката пуснала сигнал на 112, но
ответникът си тръгнал без да изчака органите на реда да дойдат. На
03.02.2021 г. по обяд, към 13 часа, дошъл за детето и го взел докато спяло без
да го облече в студеното време. Излага, че то се разплакало, дърпало се и
искало да отиде при майка си, но ответникът го вкарал насила в колата.
Поддържа, че детето плакало дълго защото молителката не им позволила да
тръгнат, извикала и полиция, но пак не могли да стигнат преди той да тръгне.
След това сестра отишла до дома на ответника да види дали детето се е
успокоило и след това си тръгнала. Излага, че сестра е била много
6
разстроена на 02 и 03.02.2021 г. от всичките заплахи, защото ответникът има
оръжие. Сочи, че молителката е разказвала как молителят я е заплашвал, че
с един куршум ще я довърши. Поддържа, че ответникът е вземал детето и
след 03.02.2021г.
Свидетелят Н. – баща на молителката Н., сочи, че караниците на
съпрузите започнали докато живели във В. на квартира и продължали и след
това, затова съпрузите се разделили. Свидетелят сочи, че на 02.02.2021 г.
около 22 часа със съпругата си гледал телевизия и чул скандал. Излязъл
навън, а Ф. бил пред вратата, пред къщата, да вземе П.. Започнал да обижда Т.
„мършо, аз с един удар ще те ликвидирам тебе“ и други глупости. Свидетелят
не се намесил и се прибрал вкъщи, защото ответникът бил два пъти по-голям
мъж. Поддържа, че няма спомен дъщеря му да е звъняла на 112 във
въпросната вечер. На 04-ти и на 05-ти бил на работа, но дъщеря му казала, че
ответникът пак идвал да се заканва и обижда и тогава звъняла на полиция. На
02.02.2021 г. ответникът бил с двама свои приятели. Сочи, че когато излязал
на 02.02.2021 г., страните се карали пред вратата към улицата, защото
ответникът искал да вземе детето, но молителката не му го давала, защото то
спяло. Свидетелят се прибрал, а ответникът след малко си заминал. Дъщеря
му казала, че на следващия ден той пак идвал, но не взел детето.
Свидетелят А. сочи, че на 04.02.2021 г. ответникът му звъннал да отидат
до дома на Т. ,за да вземат детето. Спрели пред къщата и свидетeлят останал в
колата, а Т. излязла от двора на къщата. Ф. я попитал защо е взела детето без
негово знание от дома му. Т. уж казала на съпруга си да изчака да му даде
детето. Влязла вътре, а ответникът чакал около пет минути пред входа на
къщата в двора. Тогава молителката излязла и му казала да изчака, защото се
обадила на 112. Свидетелят излязъл от колата и започнали да си приказват по
каква причина се е обадила на полицията. Изчакали около тридесетина
минути, но патрулът не дошъл. Тогава Т. се прибрала, а свидетелят и
ответникът си заминали.
Свидетелят В. сочи, че последно видял Т. на 05.02.2021 г. около един
часа на обяд, когато двамата с ответника отишли да вземат детето. Когато
стигнали той я помолил да му даде детето, но тя не му го дала, той се
поядосал и го взел. Бабата на молителката също била в двора. Разбрали, че Т.
7
е извикала полиция и стояли около тридесет минути. Свидетелят сочи, че
когато Ф. сложил детето на столчето му в колата, молителката отворила
вратата и тръгнала да го взема, а ответникът я попитал какво прави. Тя взела
ключовете за колата и не ги давала на ответника, който помолил свидетеля да
вземе ключа. Т. му го дала, но взела чантата с личните документи на
ответника. Ф. взел детето от столчето, а молителката оставила чантичката и
взела да го дърпа, а то се разревало. Тогава молителката се обадила на 112, че
отвличат детето . Свидетелят сочи, че преди детето да се разплаче се
радвало на баща си. Стояли около тридесет минути, а Т. искала да си вземе
детето и го дърпала, излязла и баба , която нареждала Ф. и го обиждала, че е
идиот. Т. застанала на шофьорското място и казала, че няма да ходи никъде,
но Ф. се ядосал и казал да го остави. Свидетелят сочи, че тогава Т. слязла от
колата, чакали още пет минути и тръгнали. Oтишли в дома на Ф., където
стояли три четири часа и чакали да дойде патрул, но това не се случило.
Свидетелят М., първи братовчед на ответника излага, че на 04.02.2021 г.
около 21:30 ч. с Ф. отишли в дома на Т.. Тя излязла на входната врата, а
ответникът я попитал защо е взела детето без негово знание. Молителката му
казала, че ще му даде детето и да изчака малко. Върнала се след пет минути и
казала, че е подала сигнал до 112, като свидетелят и ответникът се зачудили
защо е подала сигнал, след като не е станало нищо. Поддържа, че заедно с Ф.
и Я. чакали полицаите настрани около тридесет минути и си тръгнали съвсем
нормално, като ответникът и молителката не разговаряли и нямало физически
контакт между тях. Баща ѝ също излязал, но пак се прибрал.
По делото са представени медицински свидетелства, датиращи от 2019
и 2020г., които съдът няма да коментира, тъй като са неотносими към
предмета на спора.
По допустимостта на молбата, каквато проверка в обжалваната
част на молбата въззивната инстанция извършва на осн. чл.269 ГПК:
Безспорно молбата на Т.Н. Н. лично и като законен представител и
родител на детето ПЛ. Ф. Ф. изхожда от легитимирано лице по смисъла на чл.
8
3 ал.1 т.1 и т. 4 вр. чл.8 т.3 ЗЗДН. Молбата е редовна, доколкото с нея е
приложена и задължителната декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН. Подадена е в
срока по чл.10 ал.1 ЗЗДН предвид твърдените дати на актовете на домашно
насилие- 02 и 03.02.2021г.
Молбата за защита по реда на ЗЗДН е допустима.
По основателността й съдът намира следното:
По смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права.
В конкретния случай се твърди от молителят, че извършеното
домашно насилие, представлява упражнено психическо и физическо насилие
от ответника Ф.Ф. по отношение на молителката Т. Н., както и по отношение
на детето П.Ф.. По отношение на молителката Н. актовете са следните- на
02.02. заплаха с физическо насилие, което молителката квалифицира като
психически тормоз, а на 03.02.2021г.- заплаха, че повече няма да види децата
си- квалифицирано като психически тормоз, какъвто е и отнемането на детето
против волята му и волята на молителката, разплакването и разстройването на
детето. Последните актове са квалифицирани като актове на насилие и по
отношение на детето.
В подкрепа на твърдяното насилие са ангажирани свидетелски
показания, изходящи от майката, бащата и сестрата на молителката. Сестрата
не е била пряк очевидец на твърдените актове на насилие, а е чула
преразказаното й от молителката. Показанията на останалите двама
свидетели, освен че следва да бъдат съобразени при условията на чл.172 ГПК,
съдът намира, че взаимно си противоречат от една страна, а от друга- изцяло
се опровергават от останалите доказателства по делото. Така, свидетелят Н.й
Н. излага, че ответникът идвал с двама приятели на 02.02.2021г. към 22ч. и
станал скандал на врата към улицата. Свидетелят чул заплахи към дъщеря си
с физическа саморазправа, но не се намесил и се прибрал. Дъщеря му не дала
9
детето, не е звъняла на 112. На следващият ден пак не дала детето. Очевидец
на случки от 04. И 05.2021г. не е бил, но знае, че ответникът пак бил идвал.
Същевременно свидетелката Ц. Н.- майка на молителката за същият период
от време твърди, че е звъняла Н. на 112, детето е взето на следващия ден.
Въобще не са наведени твърдения за 04. И 05.2021г. Освен това свидетелката
излага, че ответникът се качил на терасата, докато св. Н. сочи, че разправията
е била на улицата. Показанията на св. Н. са противоречиви досежно факта
къде се е намирала при караницата на 02.02. вечерта- веднъж сочи, че е била в
стаята и оттам е чула заплахите към дъщеря си, а след това сочи, че била
излязла на терасата, където бил и ответника. Показанията на посочените
свидетели звучат и нелогично предвид факта, че същите като родители на
молителката твърдят, че им е станала достоЯ.е заплаха за физическа
саморазправа, а не са предприели никакви действия. Бащата на заплашеното
лице сочи, че се прибрал, тъй като съпругът на дъщеря му бил два пъти по-
голям от него, а майката не се намесила, защото я било страх, че зет й има
оръжие, макар че не го носи със себе си, а и никога не я е заплашвал лично
нея. Самите показания звучат нелогично и недостоверно, а изцяло
противоречат и на останалите събрани гласни и писмени доказателства. И
тримата свидетели, които са били преки очевидци на посещенията на
ответника Ф. в дома на молителката, са категорични, че събитията са станали
на 04 и на 05.02.2021г. На твърдените от молителката дати никой не е ходил в
дома на Т. Н.. Респективно, не се и установява твърдените актове да са
извършени на дати 02 и 03 февруари 2021г. Това се установява и от
разпечатката на обажданията към телефон 112. Видно е, че обаждане на
посочените в декларацията дати от страна на молителката няма. Обажданията
са били на 04 и 05. февруари, което кореспондират и свидетелските показания
на свидетелите Я. А., Н.й В. и С. М.. Наред с това, нито от свидетелските
показания на изброените по-горе свидетели, нито от записа на разговора
между молителката и оператор на телефона за спешни повиквания 112 се
установяват твърдените от Т. Н. актове на насилие. Свидетелите сочат, че на
02.02.2021г. ответникът е потърсил и е искал да вземе детето, но молителката
не му го е дала. Не са чули заплахи, не са видели и насилие- въпреки това
молителката ги е уведомила, че е звъняла на 112. Никой не е дошъл, въпреки
че са изчакали. На 03.02. също не е имало насилие по отношение на
молителката- нито физическо, нито заплахи. Бащата е взел детето, въпреки че
10
майката не го е давала. Детето също не е било насилено- зарадвало се е
първоначално, като е видяло баща си, но се е разплакало поради действията
на майката, която се опитвала да го вземе и се е карала с ответника. Фактът,
че насилие не е упражнено към майката, се установява и от записа от
обаждането към телефон 112. Н. сочи, че бащата ще дойде да вземе детето и
сигурно ще стане проблем, че бащата е там и взема детето, а детето спяло и не
било облечено, но никъде не се оплаква, че е заплашвана, обиждана,
физически малтретирана. Логично е, като същата се е чувствала застрашена
по някакъв начин за живота и здравето си или за тези на детето си, да изложи
това пред органите на реда. Такива твърдения обаче липсват. От изложеното
по-горе са налага извода, че твърдените от молителката в представената по
чл.9 ал.3 ЗЗДН декларация факти се опровергават. На сочените от нея дати
такива актове на насилие не са осъществявани от ответника Ф.. Дори и на
следващите дни-04.05.02. извършените от ответника действия не могат да
бъдат квалифицирани като актове на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
Производството по ЗЗДН е особено производство, което има за цел да
осигури бърза, адекватна защита срещу конкретни актове на домашно
насилие, но не може да разрешава спорове от гражданско-правен характер
между страните. Разводът, предоставянето на родителските права и мерки по
отношение на децата са предмет на разглеждане и разрешаване в друго
производство. И фактът, че съпрузите не могат да постигнат съгласие по
предявените брачни и небрачни искове, не може да бъде основание тези
въпроси да се разрешават в рамките на производството по ЗЗДН.
Предявената молба за защита от Т. Н. е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде
потвърдено.
На осн. чл. 11 ал.3 ЗЗДН с оглед изхода на спора и направеното искане
въззивницата следва да заплати разноските, които въззиваемата страна е
направила пред настоящата инстанция. Претендирани са разноски в размер на
650 лв., а въззивницата е направила възражение за прекомерност. Съдът
намира същото за основателно. Предвиденият в чл. 22 от Наредба №
1/09.07.2004 минимум за производствата по ЗЗДН е в размер на 400,00 лв.
Проведено е едно открито съдебно заседание, не са събирани нови
доказателства. Въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба
11
и се е явила в открито съдебно заседание. Предвид това и съставът намира, че
въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна
минимума от 400 лв. съобразно чл.22 от Наредба №1.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261863/07.06.2021г., постановено по гр.д.
№ 1951/21г. по описа на ВРС,ХХ-ти с-в.
ОСЪЖДА Т.Н. Н. - Ф., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на
Ф. ПЛ. Ф., ЕГН **********, с адрес: ******, сума в размер на 400,00
/четиристотин лева/, представляваща сторени пред настоящата инстанция
разноски, на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.17 ал.5 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12