РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Пловдив , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ в публично заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Галина Андриянова Андреева-Минчева (ОП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300601119 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по протест на РП-Пловдив срещу присъда №
22/06.04.2021г. постановена по НОХД №2026/2021г. по описа на Районен съд
– Пловдив, ХІV–ти н.с, с която подсъдимия: ИВ. ИВ. К. е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 354а ал.5, вр. с ал.3 т.1 във вр. с чл.54 от
НК и му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 / хиляда / лева.
На осн. чл.354а ал.6 от НК е постановено предмета на престъплението
да бъде отнет в полза на държавата и да се унищожи по съответния ред, а
празните опаковки, находящи се в кориците на делото да се унищожат като
вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК подс. К. е осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 131,55лв. по сметка на ОД на
МВР-Пловдив.
1
В протеста се прави искане присъдата да се отмени и да се приложи
закон за по- тежко наказуемо престъпление, такова по чл.354а ал.3 от НК,
каквото обвинение подс. К. е имал пред първата инстанция. Изложени са
съображения, че подсъдимият е многократно осъждан, както и че стойността
на предмета на престъплението, като паричен еквивалент е само един от
елементите на настъпилите вредни последици, но не и единственият и
определящ, за да се приложи разпоредбата на чл.93 т.9 от НК. Наведени са
доводи, че възрастта и трудовата ангажираност на подсъдимия занижават
обществената опасност на деянието му, но не и до степен, че да се приеме, че
случаят е маловажен, предвид предходните му осъждания.
Срещу постановената присъда е постъпила и въззивна жалба от адв.
Ю.С.- И., защитник на подсъдимия И.К., с която се иска присъдата в частта, с
която е признат за виновен за държане на амфетамин на стойност 1.11лв, да
бъде потвърдена. Навеждат се доводи, че деянието е осъществено в
с.Първенец, а не в гр.Пловдив. По отношение на обвинението за държане на
амфетамин с нетно тегло 1,835гр. се иска присъдата да бъде отменена като
неправилна и необоснована. Сочи се, че фактическата обстановка не е
изяснена, а обвинението не е доказано по категоричен и безспорен начин,
поради което следва подс.К. да бъде оправдан.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция ОП-Пловдив поддържа
протеста по наведените в него доводи. Излагат се съображения, че
подсъдимият с оглед предходните му осъждания не може да бъде определен
като положително характеризирана личност, доколкото деянието, предмет на
настоящото производство е извършено кратко време след последното му
осъждане и отново касае държане на наркотични вещества. Сочи се, че подс.
К. е лице с трайно формирана нагласа за престъпна деятелност, поради което
и следва да бъде санкциониран с наказание предвидено за престъплението, за
което е предаден на съд с внесения обвинителен акт.
Защитникът на подс.К., адв. С.- И. поддържа въззивната си жалба в
съдебното заседание. Пледира присъдата като неправилна и
незаконосъобразна да се отмени и подсъдимият да бъде оправдан по
повдигнато му обвинение. Алтернативно се иска да бъде потвърдена
присъдата на първостепенния съд, в частта, в която подсъдимият е признат за
2
виновен, че е държал наркотично вещество с тегло 0,037гр., а за останалото
количество наркотично вещество да бъде признат за невиновен. Излагат се
съображения, че не е установено мястото на извършване на престъплението,
не е доказано по категоричен и безспорен начин, че подсъдимият е извършил
престъплението, както и че присъдата е постановена не въз основа на събрани
и проверени по реда на НПК доказателства, а на предположения. Пледира
показанията на свид.Стефанов да не бъдат кредитирани с доверие. Сочи се, че
първостепенният съд необосновано е преценил, че намереното на задната
седалка пакетче е на подсъдимия, тъй като от фотоалбума към извършения
оглед на местопроизшествие се виждало, че на задната седалка има две
пакетчета, поради което не било ясно подс.К. за държането на кое пакетче е
признат за виновен.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло
правилността на присъдата по посочените от страните в жалбата и протеста
основания и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, намира и
приема за установено следното:
Протестът и жалбата са процесуално ДОПУСТИМИ, подадени в срок,
от процесуално легитимирани лица и са насочени срещу подлежащ на
обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледани по същество
са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Подсъдимият ИВ. ИВ. К. е роден на ***г. в гр. ***, живущ в ***, б.,
български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, живущ на
семейна начала, осъждан, с ЕГН **********.
На 10.03.2021г. подс.К. управлявал велосипед в с.Първенец,
обл.Пловдив. Движел се от ромската махала към центъра на селото като
преминал моста над реката. По същото време в този участък като автопатрул
били разположени полицейски служители от І-во РУ на ОД на МВР Пловдив,
свидетелите: С. К.и С. С.. Последният спрял за проверка подс.К., установил
самоличността му, след което го попитал има ли криминални прояви.
Подсъдимият добросърдечно признал, че наскоро имал дело за управление на
МПС след употреба на наркотици, което провокирало въпрос от страна на
3
свид.Стефанов дали подс.К. има в себе си вещи забранени от закона или
остри предмети. Последният отвърнал, че в портфейла си има малко
амфетамин. Тогава свид.С. му разяснил, че ще бъде задържан и отведен в
районното управление, след което му разпоредил да постави ръце зад гърба
си. Поставил белезници на подсъдимия и го качил на задната седалка на
полицейския автомобил – марка „Лада“ модел „Нива“ с две врати. Свид. С.
седнал до задържания на задната седалка, а свид.К. привел в движение
автомобила и потеглили към гр.Пловдив. Пристигайки пред сградата на
Първо РУ при ОД на МВР-Пловдив, свид. К. паркирал служебния автомобил.
След това свид.С. излязъл от автомобила като отместил предната му седалка.
С ръка за яката издърпал подсъдимия да излезе, при което подс.К.
подхвърлил зад себе си пликче, което паднало в близкия ъгъл на задната
седалка. Това било възприето от свид.Стефанов, който веднага го издърпал
настрани от автомобила и взел пакетчето, съдържащо вещество във вид на
бели бучки. Вдигнал го на нивото на очите на подсъдимия и го запитал какво
е това, което изхвърлил в колата. Свид.К. от своя страна също възприел тези
действия на колегата си. От своя страна подс.К. запазил мълчание. След това
свид.С. оставил обратно пликчето на мястото, откъдето го взел и
сигнализирал за случилото се. На място дошъл разследващ полицай, който
извършил оглед на автомобила, при който било иззето пликчето с бяло
вещество на бучки. При извършване на процесуално следственото действие
били направени снимки, приложени към изготвения фотоалбум.
Подс.К. бил отведен в управлението, където му бил извършен личен
обиск, при който от джоб на якето му бил иззет портфейл в чийто външен
джоб се намерило хартиено пликче с бяло прахообразно вещество. Подс.К.
посочил, че е амфетамин за лична употреба. Тъй като полицейските
служители предположили, че може да държи още количества в дома си, го
запитали дали има такива у тях. Подс.К. отрекъл и ги поканил да проверят,
ако желаят. Така свид.С., свид. К.и дежурния инспектор Ч. посетили дома на
подсъдимия, но не открили вещи и/или предмети забранени от закона или
такива, които могат да имат значение за делото.
На осн. чл.72 и чл.73 от ЗМВР подс.К. бил задържан за срок от 24 часа.
Първостепенният съд е кредитирал с доверие изготвената в хода на
досъдебното производство Съдебно химическа експертиза, от чието
4
заключение се установява, че намереното в портфейла бяло прахообразно
вещество представлява амфетамин с нето тегло 0,037гр. и активен компонент
6,3 тегловни %, а иззето от лекия автомобил пликче с бяло на цвят, на бучки
вещество е амфетамин с нето тегло 1.835 гр., със съдържание 8,7 тегловни %.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът е приел за безспорно
установена, след внимателен и задълбочен анализ на показанията на
свидетелите: С. Г. С. и С. И.К. частично от обясненията на подс. К.,
писмените доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие, протокол
за обиск надлежно одобрен от съдия при РС – Пловдив, справка съдимост,
характеристична справка, писмо до ЦМУ, заверено копие от трудов договор
на подсъдимия и характеристика.
Въззивният съд напълно споделя обстойния анализ на всички събрани
по делото доказателства извършен от първата инстанция, който убедително
сочи, че са налице категорични и безспорни доказателства, че подсъдимият е
извършител на престъплението, в което е обвинен, както и механизма на
извършването му, поради което и възраженията на защитата в тази насока не
се споделят като основателни.
Обосновано не се кредитирани с доверие обясненията на подсъдимия, в
частта, в която сочи, че иззетия от лекия автомобил плик с наркотично
вещество не бил негов, че не му бил показван, а разбрал едва впоследствие за
него. В тази им част обясненията му се явяват изолирани от останалия
доказателствен материал по делото, поради което и съдът счита, че същите са
израз на правото му на защита. Безспорен факт е, че при спирането на
подсъдимия за проверка в с.Първенец, той е признал, че държи наркотично
вещество, поради което и бил отведен до сградата на І-во РУ на МВР-
Пловдив за извършване на обиск от разследващ полицай, като до
извършването му, подсъдимия не е бил претърсван от служителите на реда. В
показанията си свид. С. и свид.К. сочат, че в служебния автомобил са
пътували само те и подс.К., както и че са имали през цялото време пряка
видимост към него и са могли да наблюдават действията му, поради което и
свид.С. е възприел изхвърлянето на пакетчето с наркотично вещество в
полицейския автомобил от подсъдимия. Правилно е отбелязано от съда, че
между полицейските служители и подсъдимия не са налице влошени
5
отношения или други, които да са повлияли на същите да заявят, че той е
изхвърлил пакетчето с амфетамин в служебния автомобил. Ето защо и не
може да се възприеме като основателен довода на защитата, че показанията
на свид.С. не следва да се ценят с доверие. Същите са логични,
непротиворечиви, кореспондиращи напълно с показанията на свид.К. и с
писмените доказателствени средства по делото- протоколи за оглед и обиск.
Настоящият съдебен състав счита, че правилно първоинстанционния
съд е установил фактическата обстановка по делото въз основа на събрани и
проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства.
Възражението на защитата, че на задната седалка на полицейския автомобил
са намерени при огледа две пликчета, поради което е неясно държането на
кое от тях се вменява във вина на подсъдимия, не се възприема като
основателно. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие и
приложения към него фотоалбум, на задната седалка на полицейския
автомобил е намерено едно, единствено прозрачно полиетиленово пликче,
което се затваря с червен клипс. Същото е подробно описано в протокола за
оглед, че съдържа бяло вещество на бучки, онагледено е на снимки 4 и 5 от
фотоалбума /л.12-13 от ДП/ и е иззето. Така намереното пликче е веществено
доказателство по делото, съдържанието на което е било изследвано от вещо
лице при изготвянето на съдебно химичната експертиза, категорично
определила вида на наркотичното вещество и теглото му. Ето защо и
възражението на защитата, че обвинението е неясно, не се споделя като
основателно.
Правилно заключението на вещото лице е ценено с доверие, като
компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област.
При правилно установената фактическа обстановка, съдът счита, че е
приложен и съответния на нея материален закон, като първоинстанционният
съд е приел, че подс. И.К. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от
НК, като на 10.03.2021г., в гр. Пловдив, без надлежно разрешително е държал
високорискови наркотични вещества – амфетамин с нето тегло 1.835гр. със
съдържание на активен компонент 8,7 тегловни % на стойност 55.05лв. и
амфетамин с нето тегло 0.037гр. със съдържание на активен компонент 6,3
6
тегловни % на стойност 1.11лв., всички наркотични вещества с общо нето
тегло 1.872гр. на обща стойност 56,16лв., съгласно Приложение № 2 от
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случая е
маловажен.
Правилно първостепенният съд е посочил, че подс.К. не притежава
надлежно разрешение да държи високорискови наркотични вещества.
Обосновано е прието, че подс.К. не е лице с висока степен на обществена
опасност с оглед добросъвестното му признание пред органите на реда, че
държи наркотични вещества на инкриминираната дата, оказаното съдействие
по време на досъдебното производство и безупречното му процесуално
поведение. Вярно е твърдението в протеста, че подсъдимият е осъждан и е
осъществил настоящото деяние в изпитателния срок наложен му по НОХД №
840/2021г. по описа на РС-Пловдив. Но следва да се посочи, че с присъдата
по горецитираната дело е признат за виновен за престъпления, които не са
тежки по смисъла на чл.93 т.7 от НК и за които му е наложено едно общо най-
тежко наказание, както и че по предходните му две осъждания е настъпила
реабилитация по право. Съобразно чл.87 от НК реабилитацията заличава
осъждането на лицето и държавата губи правото да го третира като осъждано,
поради което и същите не следва да се вземат под внимание при преценяване
обществена опасност на дееца и деянието. Предвид изложеното настоящият
въззивен състав, счита, че е е правилен извода на първостепенния съд, че
деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК и
следва подсъдимият да бъде признат за виновен за престъпление по чл.354а
ал.5 във вр. с ал.3 от НК. Протестът като неоснователен следва да се
отхвърли, доколкото преценката за правилната квалификация на деянието не
е базирана само на стойността на държаното наркотично вещество, като
паричен еквивалент, а на съвкупната преценка на всички изложени по- горе
обстоятелства.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на защитата, че
мястото на извършване на деянието не е установено, поради което и
неправилно е квалифицирано като осъществено в гр. Пловдив. Действително
подсъдимият е бил спрян за проверка от служителите на І-во РУ при ОД на
МВР- Пловдив в с.Първенец и там е признал, че държи в себе си наркотично
7
вещество. Същият обаче на място не е обискиран, а е задържан, качен в
служебния автомобил и закаран до сградата на І- во РУ при ОД на МВР-
Пловдив, находяща се в гр.Пловдив. Именно там, при слизане от полицейския
автомобил, подсъдимият е успял да изхвърли в колата едно от пакетчетата
съдържащо наркотично вещество, а другото е било намерено в портфейла му,
при извършения обиск в сградата на полицията в гр.Пловдив. Горните
обстоятелства сочат, че от момента на придобиването на двете пакетчета с
наркотичните вещества до момента на изхвърлянето на едното пакетче в
полицейския автомобил в гр.Пловдив и до обискирането му – вътре в
сградата на полицейското управление в гр.Пловдив, при което е намерено
второто пакетче с наркотично вещество, подсъдимият е упражнявал
непрекъснато фактическа власт върху тях, следователно е осъществил
изпълнителното деяние- държане. Ето защо възражението на защитата,
съдебният състав счита за неоснователно.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че деянието е
извършено с пряк умисъл, като форма на вина. Както към момента на
деянието, така и към настоящия момент подсъдимият е пълнолетно, вменяемо
лице. Същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици от деянието и
е целял настъпването им.
Първоинстанционният съд правилно е индивидуализирал наказанието
на подсъдимия. Обосновано е посочено, че младата му възраст, семейната и
трудовата му ангажираност, малкото количество наркотично вещество не
следва да се отчитат като смекчаващи вината обстоятелства, тъй като са
отчетени при преценка обществената опасност на дееца и дееца и
квалификацията на деянието. Правилно като отегчаващо вината
обстоятелство е отчетено предходното осъждане на лицето за умишлено
престъпление от същия вид, извършено месец преди настоящото деяние.
Обосновани са доводите на РС-Пловдив, че същото не е оказало
необходимия поправителен и превъзпитателен ефект над подс.К., поради
което и следва да се опреди наказание при условията на чл.54 от НК, а
именно глоба в максималния размер от 1000 /хиляда/ лв. Настоящият съдебен
състав счита, че така определеното наказание е правилно отмерено съобразно
изложените по- горе отегчаващи отговорността обстоятелства и е съответно
8
на тежестта на деянието и личността на дееца, както и на целите, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
Решението на РС Пловдив за веществените доказателства и разноски по
делото е съобразено със закона и не подлежи на корекция от въззивния съд,
като правилно и законосъобразно.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд намира атакуваната
присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства, а
наказанието справедливо и съответно на деянието. Не са налице основания за
нейната отмяна и изменение, поради което трябва да се потвърди. Жалбата и
протеста срещу нея като неоснователни следва да се оставят без уважение.
С оглед на изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 22/06.04.2021г. постановена по НОХД
№2026/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV–ти н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9