Р Е Ш Е Н И Е
№……….../………03.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева, като разгледа
докладваното от съдията Атанасов, въззивно търговско дело №1997 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на “Ви Пи Екосолюшънс“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Враца, ул.“Полковник Лукашов“ №11, ет.5, представлявано
от П И Т, против Решение №3643 от 08.08.2019г. по гр.д.№2147/2019г. на Районен
съд Варна, с което са уважени предявените от “Спартак Таксим“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Аксаково, ул.“Извор“ №6,
представлявано от Н Ч Ч, действащ чрез адв.И.З.,***, против жалбоподателя,
искове с правно основание чл.327 от ТЗ вр. с чл.129, ал.2 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 23333.38лв., представляваща
остатък от продажна цена по месечна вноска за м.10.2017г. по Договор за
продажба на дружествени дялове от 28.04.2016г., с нотариална заверка на
подписите с рег.№4305/28.04.2016г. на Нотариус рег.№363, ведно със законната
лихва считано от подаване на исковата молба-11.02.2019г. до окончателното погасяване
на задължението и сумата от 3195.37лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 06.10.2017г. до 10.02.2019г., включително.
В жалбата се
излага, че атакуваното решение е постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения, неправилно и незаконосъобразно. На първо място се
поддържа, че районният съд, неправилно не е зачел представеният болничен лист,
който удостоверява непредвидено и неотстранимо препятствие за явяване на
представляващия ответника в о.с.з., респективно незаконосъобразно не е отложил
производството по делото на основание чл.142, ал.2 от ГПК. Ето защо се твърди,
че не налице преклузия по отношение на изложените във въззивната жалба
възражения, срещу правилността на обжалваното решение. На следващо място се
оспорват изводите на съдът за дължимост на сумите предмет на иска, като се
поддържа, че претендираното от ищеца задължение по договора за продажба на
дружествени дялове, е погасено чрез плащане. Сочи се, че ангажираните от ищеца
доказателства са недостатъчни за формиране на извод за неизпълнението от страна
на ответника за плащането на процесната вноска по договора за продажба на
дружествени дялове. Поддържа се, че от представеното от ищеца извлечение от
банкова сметка ***, че в изпълнение на чл.2.2 от договора, ответника е извършил
плащане в размер на 200000лв. през месец юли на 2017г. и в размер на 100000лв.
през месец декември на 2017г., с които са погасени задължения за срок от 7
месеца-от м.08.2017г. до м.02.2018г., в това число и процесното задължение.
Поддържа се още, че след падежа на претендираното вземане, в периода
15.12.2017г.-07.01.2019г., са извършени още 6 бр. последващи плащания, всяко
едно от които е достатъчно да покрие изцяло размера на процесното вземане. Ето
защо се твърди, че вземането предмет на иска е погасено, чрез плащане,
съответно че претенцията е неоснователна. На следващо място се сочи, че
акцесорното вземане за законна лихва в размер на 3195.37лв., се дължи доколкото
е налице главно вземане, върху което се начислява лихвата, когато длъжникът е в
забава за неговото плащане. Поддържа се, че предвид недължимостта на
претендираната главницата, то недължима е и законна лихва върху главницата.
Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт, съответно за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който
се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на
първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, тъй като при
постановяването му, съдът е спазил процесуалният закон и е формирал изводи,
съобразно представените доказателства по делото. Поддържа се, че възражението
на ответника за неоснователност на исковата претенция, поради погасяването
ѝ чрез плащане е явява преклудирано, тъй като въззивникът не е подал
отговор на исковата молба. На следващо място се поддържа, че възражението е и
неоснователно, тъй на основание чл.76 от ЗЗД се погасява най-обременителното за
длъжника задължение, а при няколко еднакво обременителни задължения, погасява
се най-старото. Сочи се, че независимо от периода на извършените плащания,
доколкото длъжника не посочил, което задължение погасява, същите се отнасят за
погасяване на месечните вноски по календарната им поредност, съвпадаща с
тяхната изискуемост. С оглед основателността на главната претенция се поддържа
становище за основателност и на
акцесорната такава за мораторна лихва. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява и не взема
становище.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си
представител, оспорва жалба и поддържа отговора си. Моли за потвърждаване на атакуваното решение
и за присъждане
на разноски. Настоящият състав на
Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Възвиваната жалбата, инициирала настоящото произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на
положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съдът. В
случая оплакванията на въззивника съставляват оспорване на изводите на
първоинстанционния съд за доказаност на исковата претенция, респективно на
правилността и законосъобразността на извършеният с решението правен анализ на
доказателствата. Така направените оспорвания не съставлява новонаведени
възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по
същество.
За пълнота следва
да се отбележи, че доводите на жалбоподателят за допуснато процесуално
нарушение при даване на ход на делото, въпреки наличието на непредвидено и
неотстранимо препятствие за явяване на представляващия ответника в о.с.з., са
неоснователни, тъй като представеният болничен лист не съдържа удостоверително
изявление за невъзможност на страната да се яви пред органите на съдебната власт,
каквото изискване се съдържа в чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската
експертиза.
За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобрази, следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.327 от ТЗ вр. с чл.129, ал.2 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на “Ви Пи Екосолюшънс“ ООД да заплати на “Спартак Таксим“ ЕООД
сумата от 23333.38лв., представляваща остатък от продажна цена по месечна
вноска за м.10.2017г. по Договор за продажба на дружествени дялове от
28.04.2016г., с нотариална заверка на подписите с рег.№4305/28.04.2016г. на
Нотариус рег.№363, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата
молба-11.02.2019г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от
3195.37лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
06.10.2017г. до 10.02.2019г., включително.
С исковата молба се
твърди, че с Договор за продажба на дружествени дялове от 28.04.2016г., носещ нотариална заверка
на подписите с рег.№4305/28.04.2016г.
на Нотариус рег.№363 на НК, ищецът е прехвърлил на ответника един
дружествен дял с номинална стойност 100лв. от капитала на “Спартак
Тексим“ ЕООД, с ЕИК *********, представляващ 100% от капитала на цена от 2000000лв. Поддържа се, че плащането на продажната цена е следвало да стане в срок от четири години, на равни месечни
вноски, всяка с падеж 5-то число на съответния месец. Поддържа се, че падежа на първата вноска е в
срок до един месец от вписване купувача в ТР, по банков път по сметка на
продавача, което е станало на
10.05.2016г. Твърди се, че до 07.01.2019г. ответникът е платил общо
сумата от 643333.34лв., с която са покрити дължими вноски за периода м.06.2016г. до м.09.2017г. Поддържа се, че вноската за
м.10.2017г. е платена частично, което понастоящем е дължим нейният остатък в размер
на исковата
претенция. Поддържа се, че
поради допусната забава в плащанията ответника дължи обезщетение за забава за периода от дата следваща падежа на въпросната вноска до датата на подаване на исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК ответника не е подал отговор на исковата
молба, като същият не е представляван в о.с.з. и не е взел становище по иска.
Установява се от
представения по делото препис от Договор за продажба на дружествени дялове от
28.04.2016г., носещ нотариална заверка на подписите с рег.№4305/28.04.2016г. на
Нотариус рег.№363 на НК, че на 28.04.2016г. между ищеца, като продавач и
ответника, като купувач е сключен договор за покупко-продажба на 100 % от дружествените дялове от капитала на
“Спартак Тексим“ ЕООД, с ЕИК *********, на цена от 2000000лв., платима по
посочена в договора банкова сметка *** “СЖ Експресбанк“ АД в срок от 4 години,
на равни месечни вноски или по избор на купувача на по-големи вноски, с падеж
5-то число на съответният месец, като плащането на първата вноска следва да се
извърши в срок от 1 месец от вписване на купувача в ТР.
От представеното от
ищеца извлечение от откритата в “СЖ Експресбанк“ АД и посочена в договора
банкова сметка, ***, че за периода от 13.06.2016г. до 07.01.2019г. ответника е
превел в полза на ищеца общо сумата от 643333.34лв., с посочено
основание-“Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 28.04.2016г.“.
Въз основа на
горното въззивният съд, намира следното
Съобразно
редакцията на чл.129, ал.2 от ТЗ действаща към момента на сключване на
процесният договор /т.е. до преди изменението с ДВ бр.105 от 30.12.2016г./
прехвърлянето на дружествен дял се извършва с договор, сключен с нотариално
удостоверяване на подписите и се вписва в търговския регистър. Представеният от
ищеца и цитиран по-горе договор удовлетворява формалните изисквания на закона,
като справката в Търговския регистър по партидата на “Спартак Тексим“ ЕООД, с
ЕИК ********* установява, че към момента на сключване на процесната сделка
ищеца е бил собственик на капитала на посоченото дружество. Наред с това
ответникът не е оспорил действителността на въпросният договор, поради което
следва извода, че страните са обвързани от валидна облигационна връзка,
респективно че за купувача е възникнало задължението да заплати покупната цена
на дружественият дял, който е придобил. На следващо място видно е от справката
в ТР, че се е сбъднало предвиденото в договора отлагателното условие за
заплащане на цената, а имено вписване на купувача в ТР, което е извършено на
10.05.2016г. В резултата, от което срока за плащането на първата вноска е до
10.06.2016г., а всяка следваща вноска се дължи до 5-то число на съответния
месец. Доколкото няма данни купувача да е избрал размер на ежемесечните вноски
за погасяване на цената от 2000000лв. различен от предвидените в договора равни
такива за срок от 4г. /48м./, то следва че размера на вноските е равен на
41666.67лв. Според доказателствата по делото ответника е заплатил общо сумата
от 643333.34лв., като няма данни същия да е погасявал предпочитателно определени
вноски. Ето защо предвид еднородния и еднакво обременителен характер на
задълженията и при условията на чл.76, ал.1, изр.3 от ЗЗД, следва че са
погасявани хронологично последователно най-старите задължения. Платената сума
от 643333.34лв. е достатъчна за погасяване на 15 пълни вноски за периода от
м.06.2016г. до м.09.2017г. и част от 16-та за м.10.2017г. в размер на
18333.29лв., като е останал дължим остатък в размер на 23333.38лв.
Неоснователно е
оплакването на жалбоподателя, че районният съд не е зачел наличието на
значителни по размер плащания към момента на претендираната вноска и след това,
с които същата е изцяло погасена. Както вече се посочи в случая е приложима
разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД, поради което ирелевантно за поредността на
погасяване на вноските, е кога е внесена съответната сума от купувача, тъй като
според цитираната правна норма вноските се погасяват хронологично
последователно, като се започне от най-старото задължение.
С оглед изложеното
и предвид кореспондиращите си размери на претендираната от ищеца сума и на
действително дължимата такава, предявеният иск за заплащане на част вноска от
цената на дружествен дял, се явява основателен.
Предвид
основателността на главата претенция, на основание чл.84 вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, такава се явява и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва за
периода на забавата от 06.10.2017г.-датата следваща падежа на задължението до
10.02.2019г.-датата предхождаща подаването на исковата молба. Изчислен от съдът
с калкулатор на законната лихва размерът на лихвата за забава върху сумата от
23333.38лв. възлиза на 3195.37лв., до който размер е уважен иска с атакуваното
решение. Основателно се явява и искането за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба, до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При тези данни
въззивният състав на съдът приема, че предявените от ищцовото дружество искове
за заплащане на част от цена по договор за продажба на дружествен дял и на
лихва за забава, е основателен и като такъв подлежи на уважаване. Ето защо и
като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционния съд, е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и предвид направеното от страната искане, в полза на въззиваемият, следва да се
присъдят деловодни разноски, чиито размер възлиза на 1230лв. за заплатен
адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3643 от
08.08.2019г. постановено по гр.д.№2147/2019г. по описа на PC Варна.
ОСЪЖДА “Ви Пи
Екосолюшънс“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Враца,
ул.“Полковник Лукашов“ №11, ет.5, представлявано от Б.
М., да
заплати на “Спартак Таксим“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Аксаково,
ул.“Извор" №6, представлявано от Н Ч Ч, сумата от 1230лв., представляваща деловодни разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.