Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1516
гр. Русе, 01.12.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски районен
съд IV граждански състав
в публично заседание на втори ноември през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
Председател:
Виржиния Караджова
при секретаря В.Ж.
в присъствието на прокурора ……………………………
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 2591 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищците В.Л.Н.-И. и Л.И.Н. твърдят, че в режим на съпружеска имуществена общност, по силата на с
Нот.акт № 139 т.II рег.№ 6233 д.№ 223/2011 г. на Нотариус рег.№ 624 на НтК, с вх.рег.№ 15907/15.12.2007
г., Акт № 138 т. 41 д. № 8493 на СВ-РРС, на 15.12.2007 г. придобили
собствеността по покупко-продажба, без да владеят реално, на 1/2 ид.ч. от
недвижими имоти-самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 63427.2.2549.1.1
и 63427.2.2549.1.3, с предназначение “жилище, апартамент”, намиращи се в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.2549 в гр.Русе по ул.
... № 105 А, в съсобственост с П.А.В., Е.П.В. и Н.Д.В..Сочат, че от издаденото им
преди сделката от АВ удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за
лице изх.№ 1655/13.04.2011 г. /пълна история/, се информирали, че през периода,
предмет на проверката-08.04.2001 г.-08.04.2011 г., придобитият от тях имот е
обременен с договорна ипотека в полза на “Райфайзенбанк (България)” АД от
06.11.2007 г., както и че за задължение на продавача-Е.П.В., през 2008 г. е била
вписана възбрана от “Екобус” ЕООД, заличена в по-късен момент.
Впоследствие, в качеството си на ипотекарни длъжници, били
уведомени, че за процесния имот е насрочено извършване на опис на 19.08.2013 г.
по изп.дело № 200983300400158, образувано през 2009 г. по описа на ЧСИ рег.№
833 на КЧСИ, с взискател “Райфайзенбанк (България)” АД.Едва тогава разбрали, че
още към момента на закупуване на ид.части от недвижимостта, тя вече е била обект
на принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело и е била възбранена
от ЧСИ.Налице е било и висящо гр.дело №
2415/2010 г. по описа на РРС, образувано от П.А.В. с предмет унищожаване на
ипотеката, учредена в полза на банката.
С влязло в сила решение по гр.дело № 1173/2011 г. по описа
на ВКС била потвърдена действителността на част от атакувания договор за
ипотека, а с решение, постановено по в.гр.дело № 1243/2012 г. по описа на РОС,
била прогласена нищожността на друга част от същия договор.
Ищците твърдят, че в издаденото им удостоверение от
АВ-Русе, отразяващо пълната история на имота за периода, предмет на проверката,
освен посочената ипотека, не се съдържа информация за други вписвания,
отбелязвания и заличавания, в това число и възбрана в полза на “Райфайзенбанк (България)”
АД.
В тази връзка сочат, че ако преди сделката от 15.12.2011 г.
горните обстоятелствата са били надлежно отразени в документа на СВ, те не биха
предприели действия по закупуване на ид.части от процесиите имоти.С оглед
изложеното, считат, че имат правен интерес да защитя правото си на собственици
и искат съда да признае за установено по отношение на “Райфайзенбанк (България)”
ЕАД-София, в качеството им на взискател по изп.дело № 200983300400158 по описа
на ЧСИ рег. № 833 на КЧСИ, на “ПЛАМ-ЕН” ООД-Русе (в несъстоятелност), длъжник по изп.дело, П.А.В., Е.П.В. и Н.Д.В.,
тримата ипотекарни длъжници по него изпълнително дело, че притежаваните от тях в
режим на СИО 1/2 ид.части от процесните недвижими имоти, не принадлежат на длъжника
и на ипотекарните длъжници по посоченото изпълнително дело.
“Райфайзенбанк (България)” ЕАД-София считат претенцията за
недопустима.Наведени са доводи и за неоснователност на исковете.Търсят се
разноски за производството.
”ПЛАМ-ЕН” ООД-Русе (в несъстоятелност) не вземат становище
по претенциите.
П.А.В. и Н.Д.В. считат иска за основателен.
Е.П.В. не взема становище по иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
Ищците са съпрузи от 27.11.1983 г. (л.7).На 15.12.2011 г. ответникът
Е.П.В. продал на В.Л.Н.-И. собствената си ½ ид.част от процесния
имот-самостоятелен обект с предназначение “жилище, апартамент”, с идентификатори
63427.2.2549.1.1 и 63427.2.2549.1.3,
намиращи се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 63427.2.2549
в гр.Русе по ул. ... № 105 А.Другата ½ ид.част от недвижимостта останала
в собственост с П.А.В., Е.П.В. и Н.Д.В..
Видно от Нот.акт № 161 т.VІІ д.№ 1238/ 05.11.2007 г. за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот на Нотариус рег.№ 304 на
НтК, с вх.рег. № 16692/ 06.11.2007 г. на СВ-РРС, ”Райфайзенбанк (България)” ЕАД
отпуснали на ”ПЛАМЕ-ЕН” ООД по договори за инвестиционен кредит и за овърдрафт,
двата от 02.11.2007 г., съответно сумите от 370 000 лв. и от 30 000
лева, обезпечени с няколко имота, включително и процесният имот, собственост
към него момент на Н.Ц.В. (починала преди завеждане на настоящото дело (л.62), П.А.В.,
Е.П.В. и Н. Димитрова В., ипотекарни длъжници.
С влязло в сила решение по гр.дело № 2415/2010 г. по описа
на РРС, бил отхвърлен иска на П.А.В. срещу ”Райфайзенбанк (България)” ЕАД да
бъде прогласена нищожността на т.3 от договора за учредяване на ипотека от
05.11.2007 г., касаеща процесния недвижим имот (л.17-л.27).
По делото е представено У-ние за вписвания, отбелязвания и
заличавания за лице изх.№ 1655/13.04.2011 г. /пълна история/, за което ищцовата
страна твърди, че било издадено по тяхно искане, където е отразено, че през проверения
период-08.04.2001 г.-08.04.2011 г., процесната
недвижимост е обременена с договорна ипотека, учредена в полза на “Райфайзенбанк
(България)” АД от 06.11.2007 г.Посочено е също, че за задължение на Е.П.В.,
през 2008 г. е била вписана възбрана от “Екобус” ЕООД.
С Уведомление изх.№ 18343/ 19.08.2013 г., Л.И.Н. бил
известен от ЧСИ рег.№ 833 на КЧСИ, че в качеството на трето лице, придобило
идеална част от имот с тежести по изп.дело № 20098330400158-ипотека и възбрана
в полза на ”Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ще се пристъпи към принудително
изпълнение върху процесните имоти и описът е насрочен за 19.09.2013 г.
По делото е безспорно, че по това изпълнително дело
взискател е ”Райфайзенбанк (България)” ЕАД, “ПЛАМ-ЕН” ООД-Русе (в
несъстоятелност) е длъжник, а П.А.В., Е.П.В. и Н.Д.В. имат качеството на
ипотекарни длъжници (л.78-л.88).
На 24.04.2009 г. по молби на банката, ЧСИ рег. № 833 на
КЧСИ вписал възбрани върху процесните имоти (л.89,л.90).Това е отразено в
издадено на 22.05.2014 г. удостоверение от АВ, обхващащо периода 20.05.2004
г.-20.05.2014 г. (л.91-л.100).
Във връзка с
подадена от ищеца жалба срещу действията на ЧСИ рег.№ 833 по изп.дело №
158/2009 г., свързани с опис на процесната недвижимост (л.101), с влязло в сила
определение, постановено по в.гр.дело № 956/ 2013 г., ОС-Русе е приел, че жалбата
е недопустима.Същата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено.В мотивите на акта е посочено,
че жалбоподателят се явява трето за
изпълнението лице и липсват ангажирани доказателства, че към деня на запора,
възбраната или предаването, имотите да са бил в негово владение, каквото е изискването
на чл.435 ал.4 пр.1 от ГПК (л.48-л.50).
С постановление от 28.02.2014 г., след проведена публична
продан на 20.01.2014 г. и на 20.02.2014 г., ЧСИ рег. № 833 на КЧСИ е възложил процесните имоти на трети за спора
лица.
За обезпечение на предявения по това дело иск, с
определение, постановено по ч.гр.дело № 1403/ 2014 г. по описа на РРС, е спряно
изпълнението по изп.дело № 200983300400158 на ЧСИ рег.№ 833 на КЧСИ.
С влязло в сила решение, постановено по гр.дело № 388/14 г.
по описа на РОС, е отхвърлен иска на Е.П.В. и Н.Д.В. срещу ”Райфайзенбанк
(България)” ЕАД за прогласяване нищожността на т.3 от процесния договор за
ипотека от 05.11.2007 г., като в него производство безспорно е била установена
идентичност между имотите, предмет на настоящия спор, и описаното имущество в
атакувания договор.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.440 ал.1 във вр. с
чл.124 ал.1 от ГПК.Със защитата на отрицателния установителен иск по посочената
разпоредба се ползва трето за изпълнителното производство лице, чийто права са
засегнати от изпълнението.
”Райфайзенбанк (България)” ЕАД считат иска за недопустим.
Правният интерес от провеждането на иск по чл.440 ал.1 от ГПК предполага наличието на две кумулативни предпоставки-вещта, предмет на
изпълнението да не са във фактическа власт на третото лице (в който смисъл са
твърденията на ищцовата страна), поради което то да не може да защити правата
си по реда за обжалване на действията на съдебния изпълнител, както и срещу
тези вещи да е насочено принудително изпълнение за парично притезание, което
не е приключило (тази предпоставка също
е налице в настоящото производство).
Ищците обосновават правния си интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск с образуваното изпълнително дело №
20098330400158 на ЧСИ рег.№ 833 на КЧСИ, по което е насочено принудително
изпълнение върху процесните обекти за парично вземане на банката към ”ПЛАМ-ЕН”
ООД-Русе (в несъстоятелност) и останалите ответници по спора, в качеството им
на ипотекарни длъжници, както и с приетото по в.гр.дело №956/ 2013 г. по описа
на РОС, че купувачите на вещта, в частност този от тях, който е подал жалба, се
явяват трети за изпълнението лица, като към деня на учредяване на ипотеката и
на вписване на възбраната, те няма как да са били във владение на имота,
защото сделката, легитимираща ги като
собственици, е била осъществена впоследствие.
При тези данни, съдът намира, че ищците са обосновали
правния си интерес от предявяване на установителния иск.С оглед изложените
твърдения и ангажираните в производството доказателства, може да се приеме, че са
налице формалните предпоставки за допустимост на спора.С прекратяване на
производството от РОС по подадената жалба по чл.435 ал.4 от ГПК по съображения,
че жалбоподателят се явява трето за изпълнението лице, отрицателното твърдение,
че купувачите не владеят имотите, както и дадените задължителни указания по в.ч.гр.дело
№ 555/14 г. по описа на РОС, че не са налице нередовности по исковата молба и производството
по гр.дело № 2591/2014 г. по описа на РРС трябва да бъде продължено, настоящият
състав приема, че следва да се произнесе по същество на спора.
По основателността на иска:
Ищците
се легитимират като собственици на процесния имот по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в Нот.акт № 139 т.ІІ д.№ 223/ 15.12.2011 г. на
Нотариус рег.№ 624 на НтК, с вх.рег.№ 15907 от същата дата на СВ-РРС.В
производството няма спор, че до него момент това имущество е било собственост
само на Е.П.В..Ищците признават, че са били в известност, че закупуват имотите,
след като върху тях е била учредена договорна ипотека в полза на ”Райфайзенбанк
(България)” за дълг на ”Плам-Ен” ООД, като ипотекарни длъжници по него
правоотношение се явяват последните трима ответника.
По
делото се установява, че по образуваното изпълнително дело на ЧСИ рег.№ 833 на
КЧСИ са били предприети действия по принудително събиране на задълженията на
обявеният в несъстоятелност търговец, като на 24.04.2009 г. е била вписана и възбрана
върху имотите, предмет на спора, която не е била отразена в издадено на
13.04.2011 г. от АВ удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания, обхващащо
периода 08.04.2001 г.-08.04.2011 г.
При тези факти се налага безспорният извод, че
ищците са придобили процесните имоти след датите на учредяване на договорната
ипотека и на вписване на възбраната върху тях, поради което тази промяна в
собствеността се явява
непротивопоставима на ипотекарния кредитор.Банката, в качеството си на
титуляр на обезпечителни права върху спорното имущество, има право на
принудително изпълнение върху същото, без значение от това кой се явява негов
притежател към момента на изпълнението.Договорът на ищците е сключен след
датата на вписване на възбраната и обстоятелството, че същата не е била отразена в издадено от АВ
удостоверение, не променя по никакъв начин визираното в чл.452 ал.2 от ГПК
правило, че извършените разпоредителни действия от длъжника, като собственик на
възбранената вещ, след вписването на възбраната, са недействителни спрямо
взискателя.Без правно значение е твърдението, че ищците не биха закупили двата
имота, ако освен за учредената върху вещите ипотека, са били в известност и за
наложената възбрана.Искът следва да се отхвърли, като се приеме, че независимо,
че съпрузите Иванови се легитимират като собственици на недвижимостта,
”Райфайзенбанк (България)” са в правото си да насочат принудително изпълнение върху
последната.
На
основание чл.78 ал.2 от ГПК в полза на ”Райфайзенбанк (България)” трябва да се
присъдят разноски за производството.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.440 ал.1 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК
от В.Л.Н.-И., ЕГН **********, и Л.И.Н.,
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, с
настоящ адрес в гр.Букурещ, Република Румъния, със съдебен адрес:*** І 105А,
срещу ”РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Гогол” № 18-20, със съдебен адрес:***, качеството им
на взискател по изп.дело № 200983300400158 по описа на ЧСИ рег.№ 833 на КЧСИ, ”ПЛАМ-ЕН”
ООД, ЕИК *********-Русе, (в несъстоятелност),
представлявано от синдик Д.В.Х., гр.Русе,
ул.”Петко Д.Петков” № 21, вх.Б, ет.1, длъжник
по това изпълнително дело, П.А.В., ЕГН **********, Е.П.В., ЕГН **********, и Н.Д.В., ЕГН **********,***, ипотекарни длъжници по изпълнителното дело, да се признае
за установено по отношение на тези лица, че придобитите от ищците на 15.12.2011
г., в режим на съпружеска имуществена общност, 1/2 ид.части от самостоятелни
обекти в сграда с идентификатори 63427.2.2549.1.1 и 63427.2.2549.1.3, с
предназначение “жилище, апартамент”, намиращи се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 63427.2.2549 в гр.Русе по ул. ... № 105 А, не
принадлежат на длъжника и на ипотекарните длъжници по изп.дело № 200983300400158
по описа на ЧСИ рег. № 833 на КЧСИ, респ. върху тях не следва да бъде насочено
принудително изпълнение от взискателя по изпълнителното дело, като
неоснователен.
ОСЪЖДА В.Л.Н.-И.,
ЕГН **********, и Л.И.Н., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, с настоящ адрес в
гр.Букурещ, Република Румъния, със съдебен адрес:*** № 105А, да заплатят на ”РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Гогол” № 18-20, със
съдебен адрес:*** 138,45 лв.-разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/