Р Е
Ш Е Н
И Е № 26
гр.Кюстендил, 15.02.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети януари през
две хиляди двадесет
и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 364 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.14, ал.4 от ЗООС.
Производството по
делото е образувано по жалба на „Т.– Б.д.“
АД с ЕИК ****, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя инж. Л. С., чрез пълномощника
юрисконсулт Г. С., срещу Предписание №
136/18.10.2021г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите – София. Изложени са доводи за незаконосъобразност на административния
акт на основанията по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
Противоречието с материалния закон се обосновава с доводи за отсъствие
на нормативно задължение за дружеството като оператор на обект с неподвижни
източници на емисии, да съхранява и да предоставя първоначалните резултати от проведените собствени непрекъснати
измервания от автоматичната система за
измерване, с което се отрича наличието на материалноправното основание за
издаване на предписанието по чл.52 от Наредба № 6/1999г. Сочи се, че първоначалните резултати (минутни стойности) от
СНИ се предоставят на контролния орган в месечните доклади като първични данни от СНИ, които след
обработката им формират едночасовите или
половинчасовите средни стойности от СНИ. Прави се искане за отмяна на оспорения
акт.
В съдебно заседание,
наведените в жалбата оплаквания и предявените искания се поддържат от
пълномощника на жалбоподателя юк. В. Г..
Ответникът - директорът на Регионална инспекция по околната среда и
водите – София, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Сочи доводи за законосъобразност на
оспореното предписание, което счита за издадено от компетентен орган, при
спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалноправните разпоредби
на чл.49, т. 1 и чл.52 от Наредба
№6/1999г. вр. с § 8, т.1 от ЗР на същата. Прави се искане за отхвърляне на
жалбата.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С оспореното Предписание № 136/18.10.2021г.,
издадено от директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите – София, на осн. чл.14, ал.4 от ЗООС във вр. с чл.52
от Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване
на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с
неподвижни източници /Наредба № 6/, на „Т.– Б.д.“ АД е предписано да представи по надлежния ред
в РИОСВ – София, първоначалните резултати (минутни стойности) от проведените собствени непрекъснати измервания /СНИ/ за периода от 00,00 ч. на 01.08.2021г. до 00,00 ч.
на 01.09.2021г. на параметрите (замърсителите), подлежащи на собствени
непрекъснати измервания от автоматичната система за измерване на изпускащо
устройство 2 и 4 към ТЕЦ „Б д“, като е предоставен срок за изпълнение до 10
календарни дни от датата на получаване на предписанието.
Предписанието е мотивирано
с изискванията на
чл.49, т.1 от Наредба № 6, според което измерените стойности (минутни
стойности) от автоматичните системи за измерване, използвани при извършване на
собствени непрекъснати измервания /СНИ/ се използват за определяне на
съответните половинчасови средни или
средночасови стойности за всеки последователен период от 30 минути или
съответно 1 час, като първичните резултати и средните стойности се регистрират
в последователен ред. Във връзка с
горното се сочи приложимост на правилото на §8, т.1 от ЗР на Наредба № 6,
съгласно което всяка средночасова стойност се образува от най-малко 30 валидни
стойности, измерени в интервал от 1 час от автоматичните системи на СНИ. Органът приема, че автоматичните системи за
СНИ следва да осигуряват непрекъснато определяне и последователно регистриране
на емисиите на вредни вещества, както и необходимата оценка и обработка на
резултатите, с оглед на което е предвидено задължението по чл.52 от Наредба № 6
за съхраняване върху хартиен или електронен носител на първоначалните резултати
от проведените СНИ за период от 8 години.
Административното производство, в
което е издадено процесното предписание е започнало във връзка с постъпили
сигнали за замърсяване на въздуха, задимяване и миризма на сяра от ТЕЦ „Б д“, постъпили
в РИОСВ – София. За проверка на същите, с писмо изх. № 8258/02.09.2021г.,
директорът на РИОСВ изисква от оспорващото дружество да представи първични данни
с резултати за концентрациите на параметрите (замърсителите), подлежащи на собствени непрекъснати
измервания (СНИ) от автоматичната
система за измерване на изпускащо устройство 2 и 4 за периода от 00,00ч. на
01.08.2021г. до 00,00ч. на 01.09.2021г. Сочи се необходимост от привеждане на
стойностите на първичните резултати за концентрации към нормални условия и
коригирането им към нормативното изискване за съдържание на кислород съгласно
чл.5, ал.2, т.1 от Инструкция № 1 от 3 юли 2003г. за изискванията към процедурите за регистриране,
обработка, съхранение, представяне и оценка на резултатите от собствените непрекъснати
измервания
на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с
неподвижни източници /Инструкция №
1/. След получаване на писмото в ТЕЦ „Б
д“, с писмо изх. № ЕК-01-2068/07.09.2021г. на
изп. директор на дружеството, на РИОСВ – София са изпратени първични данни с
резултати за концентрациите на параметрите
(замърсителите), подлежащи на собствени непрекъснати измервания (СНИ) от
автоматичната система за измерване на ИУ 2 и ИУ 4 за посочения период / л.20-л.32,
вкл./. Видно от таблиците, съдържащи горните резултати, отразените данни
с резултатите от СНИ са отчетени на всеки час. Същите са получени в
РИОСВ на 09.09.2021г.
Следва ново писмо с изх. №
8639/20.09.2021г. на директора на РИОСВ – София с адресат изпълнителния
директор на ТЕЦ „Б. д“, в което е посочено, че са изпратени данни за средночасовите стойности на
параметрите (замърсителите), подлежащи на СНИ, вместо изисканите стойности за
първичните данни на концентрациите, които
включват измерените минутни стойности
на параметрите (замърсителите), подлежащи на СНИ, преди тяхното осредняване за
средночасова стойност. Отправено е ново искане за предоставяне на горните
данни. В отговор на последното, от дружеството - жалбоподател е изпратено писмо
изх. № ЕК-01-2349/29.09.2021г., получено
в РИОСВ на 01.10.2021г., в което се сочи, че в ТЕЦ „Б. д.“ е въведена и
функционира мониторингова система за
непрекъснати измервания на различни замърсители, изпускани в атмосферния
въздух; че СНИ генерира
данни за средночасовите стойности на параметрите (замърсителите),
първоизточник на които са първичните данни с резултатите на проверяваните параметри, които първични
данни се регистрират в контролери на АСИ, но не се генерират от системите за
СНИ.
След получаване на изпратения от жалбоподателя отговор в
цитираното писмо, органът издава оспореното предписание.
Същото е съобщено на жалбоподателя
с писмо изх. № 9816/18.10.2021г., което е получено на 02.11.2021г., а жалбата е
подадена на 11.11.2021г.
Преценката на събраните
доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК и от адресата на предписанието, за което същото
поражда задължения. Същата е редовна, като
изпълняваща изискванията на
чл.150 и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и оспореното предписание, счита същото за валиден индивидуален административен
акт, издаден в писмена форма и с реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, при
спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона,
поради което е законосъобразно.
По отношение компетентността на органа, се констатира, че са налице изискванията за материална и териториална компетентност на директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите – София, на чиято територия е разположен обектът – собственост на жалбоподателя. Горното следва от
разпоредбата на чл.14, ал.4 от ЗООС във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 6. Страните не спорят по компетентността.
От формална страна, в акта са
изложени фактическите и правни основания за предписаното поведение. Административният
орган е издал атакувания индивидуален административен акт на осн. чл. 14, ал.4 от ЗООС и съобразно изискванията на чл. 52 вр. с чл.49, т.1 от Наредба № 6. Конкретно
и ясно са описани данните, предмет на предписанията, както и срокът за
изпълнение на същите.
При издаване на предписанието не
са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Административното производство при контролния орган е започнало въз основа на постъпили сигнали за
замърсяване на въздуха, причинено от жалбоподателя, а на последния е изпратено писмо на 20.09.2021г., представляващо
уведомление по см. на чл.26, ал.1 от АПК.
Проверен по същество, оспореният
индивидуален административен акт е материалноправно законосъобразен, поради следното:
Не е спорно по делото, а и от
събраните писмени доказателства е видно, че жалбоподателят е собственик
/ползвател/ на обект с неподвижни източници на емисии (концентрации на вредни вещества в отпадъчните
газове), изпускани в атмосферния въздух, който извършва собствени непрекъснати (автоматични)
измервания на горните емисии по см. на
чл.3, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба № 6/1999г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни
вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници /Наредба № 6/. Собствените непрекъснати измервания /СНИ/ са
предмет на регламентация в глава шеста от Наредба № 6, както и по препращането
с чл.42, ал.3 от същата, в Инструкция № 1/2003г. за изискванията към процедурите за регистриране,
обработка, съхранение, представяне и оценка на резултатите от собствените
непрекъснати измервания на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния
въздух от обекти с неподвижни източници /Инструкция №1/.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят е изпратил на ответника месечен доклад по чл.50, ал.2 от
Наредба № 6 за резултатите от СНИ за м.
август 2021г., в който се съдържат данни от СНИ, отразени на всеки час. Основният спор по делото е относно вида на
резултатите от СНИ, които собствениците
или
ползвателите на обекти, подлежащи на собствени непрекъснати измервани, са задължени да предоставят на
РИОСВ, на чиято територия е разположен обекта и конкретно дали в обхвата на
горното задължение се включват данните от първичните /първоначалните/
резултати от СНИ или само от формираните
въз основа на тях средни стойности от проведените СНИ, както е процедирал
жалбоподателят в случая.
Тук е мястото да се посочи, че понятията „първични“ и „първоначални“ резултати от СНИ са идентични по съдържание, а обратната теза на жалбоподателя е неоснователна и противоречи на терминологията на Наредба № 6 и Инструкция № 1. Създаването и съхранението на първоначалните резултати от СНИ е дейност, осъществявана от автоматичните системи за измерване, използвани при извършване на СНИ, което опровергава становището на жалбоподателя за това, че първичните данни не се генерират от системите за СНИ. Съгласно чл.49, т.1 от Наредба № 6, автоматичните системи за измерване осигуряват непрекъснатото определяне и последователно регистриране на емисиите на съответните вредни вещества, като измерените стойности се използват за определяне на съответните половинчасови средни или средночасови стойности за всеки последователен период от 30 минути или съответно 1 час, а първичните резултати и средните стойности се регистрират в последователен ред. В чл.5, ал.2, т.1 от Инструкция № 1 се сочи, че автоматичното изчисляване на половинчасовите средни стойности за всеки последователен период от 30 минути, става въз основа на първичните резултати, които не могат да бъдат по-малко от 15. Идентични са правилата установени в §8, т.1 от ЗР на Наредба № 6, съгласно който всяка средночасова стойност се образува от най-малко 30 валидни стойности, измерени в интервал от 1 час от автоматичните системи на СНИ. От преценката на визираните нормативни разпоредби е видно, че АСИ обезпечават регистриране и съхранение на материален носител, на първичните /първоначалните/ резултати от проведените СНИ, както и оценката на същите при формиране на средни стойности за съответен период. Последните се изчисляват по формулата в чл.5, ал.2 от Инструкция № 1, върху минимален брой от 15 първоначални резултати в рамките на 30 минути или върху минимален брой от 30 първоначални резултати в рамките на 1 час. От изложеното следва, че са налице задължения за регистриране на минутните стойности от проведените СНИ и издаденото предписание е в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 6 и Инструкция № 1.
Неоснователни са и наведените в жалбата оплаквания за отсъствие на задължение да се съхраняват и предоставят на РИОСВ първоначалните резултати от проведените собствени непрекъснати измервания. Доводите са в противоречие с разпоредбата на чл.50, ал.2 от Наредба № 6, според която собствениците или ползвателите на обекти, подлежащи на собствени непрекъснати измервания, предоставят първичните резултати и половинчасовите средни стойности в РИОСВ, на чиято територия е разположен обектът. Изводи в този смисъл следват и от отразената в акта разпоредба на чл.52 от Наредба № 6, която предвижда, че първоначалните резултати от проведените СНИ и средните стойности по чл. 49, т. 1 и 6, се съхраняват върху хартиен или електронен носител (разпределени по групи в съответните файлове) за период 8 години. От анализа на правните норми е видно, че горното задължение, което е предмет на оспореното предписание, е нормативно установено.
Съдът счита за неоснователни и оплакванията
в жалбата за порок на акта по чл.146, т.5 от АПК. Правилни са констатациите на
органа за това, че автоматичните системи за СНИ следва да осигуряват
непрекъснато определяне и последователно регистриране на емисиите на вредни
вещества, както и необходимата оценка и обработка на резултатите. Данните от
първоначалните резултати от СНИ осигуряват
достоверното и представително определяне на емисиите на вредни вещества,
изпускани от отделните неподвижни източници, както и проверка на средните
стойности, отчетени пред РИОСВ в месечните и годишни доклади. С горното задължение се обезпечава
изпълнението на целите на нормативната
уредба за контрол върху дейностите, създаващи опасност за околната среда.
С оглед на изложеното, издаденото предписание е законосъобразно, а оспорването е неоснователно и съдът го отхвърля.
Водим от горното и на осн.чл.172,
ал.2 от АПК вр. с чл.14, ал.4 от ЗООС, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т.–
Б.д.“ АД с ЕИК , седалище и адрес на
управление ***, срещу Предписание № 136/18.10.2021г., издадено от директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите – София.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: