Р Е Ш Е Н И Е
№ 260023 09.10.2020 година гр. Омуртаг
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Омуртаг
на трети
август две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова
АНД номер № 116 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от М.А. *** против Наказателно постановление № 38-0000349 от 11.03.2020
г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Р., с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание за констатирано административно
нарушение по чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33/1999 г. на МТ. Визира се незаконосъобразност
и неправилност на НП, тъй като в представения пътен лист, посочен в НП, била
поставена заверка от Автогара, като жалбоподателят не бил уведомен изобщо, че
трябва да получава тази заверка от друго място. Посочва, че с Решение № 443 по
протокол № 51 от заседание на ОбС – Омуртаг „Автогара – втори етаж“ с адрес в
град О., ул. *** № ***, администрирана от „Омуртаг транс“ ООД, била определена
за автоспирка, която е начална, междинна и крайна спирка по маршрута на
автобусните линии, имащи спирка в населените места на територията на Общ. О., като
заверката на пътния лист на водача била именно там. Посочва се, че поради
изложеното жалбоподателят бил изпълнил всички свои задължения като водач на
автобус, тъй като има заверка на пътния лист, но не му е било известно дали
тази заверка е била поставена от правилния субект, поради което и той не
следвало да носи отговорност за това. Именно наличието на заверка в пътния лист
се определя в жалбата като смекчаващо обстоятелство, обосноваващо извода за
маловажен случай. А липсата на обсъждане на условията на чл. 28 ЗАНН в НП се
изтъква като отделно основание за отмяната му. Ето защо жалбоподателят моли
съда да отмени обжалваното наказателно постановление изцяло. В с. з. е
депозирана писмена молба, с която се поддържат изложените в жалбата съображения
и искания.
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Р., не изпраща представител по делото, но в придружителното писмо от директора
е изразено становище за потвърждаване на издаденото НП като се уточнява, че
видно от заповед № РД-01-148/26.02.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“,
Автогара Омуртаг – втори етаж, не отговаря на нормативните изисквания и не е
категоризирана като Автогара.
Районна прокуратура – град Т., не
изпраща представител.
Съдът
като прецени становищата на страните във връзка с представените доказателства, приема
за установено следното:
С Акт за установяване на
административно нарушение с. А-2019 бланкови № 272939/12.02.2020 г. ст. инспектор
при РД „АА“ – гр. Р. е установил следното административно нарушение: „на 12.02.2020
г. около 07.15 часа в гр. О., на изхода на града, посока гр. Т. до
бензиностанция „Петрол“ като водач на автобус „Ивеко А59Е12“ с рег. № *** от
категория ППС „М3“, извършващ обществен превоз на пътници със заверено копие № *********
към Лиценз на Общността, с маршрутно разписание № 25101 от 15.02.2019 г. за
редовна автобусна линия град Омуртаг до гр. В. с пътен лист № 007991 от 11.02.2020
г. е установено, че водачът М.А. *** не е представил пътен лист № 007991 от
11.02.2020 г. за заверка от длъжностно лице при Автогара – град Омуртаг „К.“ АД,
лицензирана за автогарово обслужване. “. Актосъставителят е посочил като
нарушена законова разпоредба чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ.
Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и визирания нарушител. Представените
от водача контролен талон, пътен лист и маршрутно разписание са иззети като
доказателства и са описани в акта. Въз основа на съставения акт е издадено
обжалваното Наказателно постановление № 38-0000349 от 11.03.2020 г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Р., с което на М.А. *** е
ангажирана административнонаказателна отговорност за нарушение, описано по
идентичен начин с описанието му в съставения АУАН, като изрично е отразено, че в
случая не е приложима нормата на чл. 28 ЗАНН. Като приема, че с описаното
деяние лицето е нарушило разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33/03.11.1999
г. на МТ, АНОрган е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в
размер на 200 лева на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвтПр. Към АНПреписка е приложена
Заповед № РД-01-148/26.02.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“, с която
е прекратено производството за определяне на категория на Автогара Омуртаг/втори
етаж/, находяща се в град О., ул. *** № ***, като в мотивите на заповедта е
посочено, че дворното място, в което се намира сградата на Автогарата, и
първият етаж от тази сграда, е собственост на „Енигма Инвест“ АД като
правоприемник на „Ракета“ АД и съответно е отдадено под наем на „К.“ АД.
Иззетият от жалбоподателя при проверката пътен лист № 007991 от 11.02.2020 г. показва,
че на 12.02.2020 г. жалбоподателят като водач на МПС „Ивеко“ с рег. № ***
осъществява превоз по автобусна линия Омуртаг – Т. – Ш.-В. – Ш. – Т. – Омуртаг
с начален час на отпътуване в 7.10 часа и тръгване от В. в 13 часа. Посочените часове
съвпадат и с отразеното в приложеното маршрутно разписание № 25101 на автобусна
линия В. – Омуртаг. От страна на жалбоподателя е представено Решение № 443 по
протокол № 51 от проведено на 27.12.2018 г. заседание на ОбС – Омуртаг, съгласно
което „Автогара – втори етаж“ с адрес в град О., ул. *** № ***, администрирана
от „Омуртаг транс“ ООД, е определена за автоспирка, която е начална, междинна и
крайна спирка по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в населените места
на територията на общ. О.. В с. з. са разпитани като свидетели актосъставителя Х.М.
и свидетеля по акта Г.М.. В показанията си свидетелите потвърждават отразените
в АУАН данни за времето и мястото на нарушението, както и факта за извършван от
жалбоподателя обществен превоз на пътници. Същите са категорични, че в
представения от водача пътен лист е бил поставен печат на фирмата – превозвач, която
е собственик на автобуса. Свид. М. уточнява, че преди една година е извършена
категоризация на автогарите в България в зависимост от условията на които
отговарят като задължително във всички категории автогари има гише „информация“
и там е длъжностното лице, което извършва заверката на пътните листи. Според
същия на Автогара – Омуртаг, лицензирана на името на „К.“ АД, има такова длъжностно
лице. Другият свидетел М. посочва, че в представения от водача пътен лист печат
на Автогара „К.“ АД нямало, а имало печат на фирмата превозвач. Същият си спомня,
че пред тях водачът казал, че имали спорни отношения с автогарата, които били в
процес на изясняване. Според свидетеля всички водачи на автобуси имат достъп до
лицето, което извършва заверката на автогарата. Показанията на двамата
свидетели кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което и няма
основание да не бъдат кредитирани.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по
същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснато процесуално нарушение
при издаването на АУАН и НП, което би довело до превръщането на НП в незаконосъобразен
санкционен акт, с който не може да се ангажира надлежно административнонаказателната
отговорност на визирания нарушител.
Относно съставения АУАН – Актът е съставен от длъжностно лице – служител на ИА „АА“, имащо
правомощия за това по силата на чл. 92, ал. 1 ЗАвтП във вр. с чл. 91 от Наредба
№ 33 от 3.11.1999 г. При общ преглед на този акт следва извода, че същият
съдържа всички посочени в разпоредбата на чл. 42 ЗАНН реквизити. От описанието
на нарушението следва, че при проверката водачът представя на контролните
органи пътен лист, в който липсва поставена надлежна заверка от лицензирана
автогара. В съответствие с тази констатация е и посочената като нарушена
законова разпоредба на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, издадена от министъра на транспорта. Посочената разпоредба визира
задължение за водачите на автобуси да предоставят на длъжностното лице пътния
лист за заверка при всяко пристигане и тръгване от автогарата. Съставът на
визираното нарушение се реализира чрез бездействие на дееца, т. е. същият не
представя за заверка пътния лист на служител на лицензираната Автогара. Съдът
намира съставения АУАН за законосъобразен.
Относно обжалваното наказателно постановление – На първо място следва да се
отбележи, че наказателното постановление е съставено от овластено за това лице,
като овластяването му следва от разпоредбата на чл. 92, ал. 2 предл. ІІ ЗАвтП и
Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на ТИТС, с която оправомощава директорите
на регионалните дирекции „АА“ да издават наказателни постановления по ЗАвтП и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на същия. При преглед на НП следва, че същото
съдържа всички предвидени от чл. 52 ЗАНН реквизити и при издаването му не са
допуснати нарушения на процесуалния закон.
При проверка за правилното
приложение на материалния закон и по съществото на фактите съдът прецени
следното: от събраните доказателства се установи безспорно, че при започване на
обществения превоз на 12.02.2020 г. жалбоподателят като водач на МПС не е
представил издадения му пътен лист за заверка от лицензираната Автогара –
Омуртаг. При преглед на приетия пътен лист се виждат поставени два печата с
надпис“ Автогара Омуртаг“ и подпис на длъжностно лице, но според свидетелите
това изобщо не е печата на лицензираната Автогара на „К.“ АД. А и според
показанията им водачът също е признал, че не е представял за заверка пътния
лист на съответното лице в автогарата. Съгласно чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, издадена от министъра на транспорта
представянето на пътния лист за такава заверка е задължение на водача. Това
задължение е свързано с контрола, който лицензираните автогари следва да
упражняват върху спазване на утвърдените маршрутни разписания, за което същите
водят и специални дневници съгласно чл. 57, ал. 4 от цитираната наредба. Неизпълнението
на вмененото задължение на водача води до създаване на пречки и осуетяване на
отчетността и контрола върху организацията на автобусните линии. Наредба № 33
от 3.11.1999 г. прави разграничение между Автогара и Автоспирка, които се
различават по между си по своята същност, предназначение, процедура по
одобряване като нормативните изисквания към автогарите са много по-големи и
съществени, в т. ч. и изискването за обособена територия за движение и престой
на автобусите. Ето защо определянето на „Автогара – втори етаж“ с адрес в град
О., ул. *** № ***, администрирана от „Омуртаг транс“ ООД, като автоспирка с
решение на ОбС – Омуртаг не замества по никакъв начин лиценза за автогара и не
дава права на автоспирката за заверяване на пътните листи на тръгващите и
пристигащите там автобуси. Наличието на обособено гише в Автогара – Омуртаг за
заверяване на пътните листи, което следва да е известно на всички водачи, тръгващи
и пристигащи там, изключва незнанието на жалбоподателя относно надлежното
длъжностно лице, което следва да му завери пътния лист. При това положение
съдът намира за правилно приложен материалния закон и за прецизно
квалифицирането на установеното нарушение. Относно санкционирането на
последното АНОрган правилно е приложил нормата на чл. 105, ал. 1 ЗАвтПр, съгласно
която за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени
въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за
които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или
имуществена санкция 200 лв. В случая нарушителят е физическо лице и вида на
наказанието е глоба, а предвид твърдо установения размер на това наказание, същото
не подлежи на изменение. Относно изложеното в жалбата съображение за наличие на
основания за прилагане на нормата на чл. 28 ЗАНН, следва да се отбележи, че разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН урежда правомощието на наказващия орган при констатиран
маловажен случай на административно нарушение да не наложи наказание като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно ТР № 1 от
12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г., ОСНК преценката за „маловажност на
случая“ подлежи на съдебен контрол, като в нейния обхват се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Последното
означава, че ако след отчитане спецификите на случая съдът стигне до извода за
неговата маловажност, той може да отмени издаденото НП само на това основание
поради незаконосъобразна и неправилна преценка на наказващия орган в този смисъл,
обективирана със самия акт на издаване на НП. Но ако при тази преценка съдът
счете, че случаят не се явява маловажен, той следва да потвърди издаденото в
съответствие със ЗАНН НП. Липсата на изложени мотиви за маловажност на случая в
НП не е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като с издаване на
самото НП АНОрган показва преценката си за немаловажност на нарушението. В
конкретния случай съдът не намира обстоятелства, които да сочат на ниска степен
на обществена опасност на деянието, която да обуслови неговата маловажност. Както
се посочи по-горе липсата на поставена надлежна заверка от служител на
лицензираната Автогара обосновава тежест на нарушението, адекватна на
обичайните случаи на това нарушение. Поставеният печат с неясен произход не
може да се възприеме като смекчаващо обстоятелство, а дори напротив, би могло
да утежни отговорността на нарушителя, защото по този начин може да се цели
заблуждение на контролните органи. Ето защо съдът намира обжалваното НП за законосъобразно
и правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно
и правилно Наказателно постановление № 38-0000349 от 11.03.2020 г. на Директора
на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Р., с което за извършено
административно нарушение по чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена
от министъра на транспорта, на М.А. *** е наложено на осн. чл. 105, ал. 1 ЗАвтП
административно наказание, а именно глоба в размер на 200 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Т. в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова