№ 1461
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Весела Тр. Живкова Офицерска
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско
дело № 20231100901575 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Н. С. К. с ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. *******, чрез адв. П. Г. К. от САК, против „ВП Б.“ ЕООД с
ЕИК *******7, седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. ******* и „К.Е.М.“ ЕООД
с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, ул. *******, иск с правно
основание на чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителна по отношение на ищеца
учредената договорна ипотека с Нотариален акт № 130, т. II, рег. № 3744, дело №
296/09.08.2023 г. на помощник-нотариус С.Д.-Т. по заместване при нотариус М..П, рег. №
236 на НК, с район на действие РС-София, вписан в Служба по вписванията - София с вх.
рег. № 55749/09.08.2023г., акт № 98, том 37, по силата на който договор „ВП Б.“ ЕООД е
учредил в полза на „К.Е.М.“ ЕООД договорна ипотека върху недвижим имот, съставляващ
апартамент № 3.9. с площ от 76.23 кв.м. в гр. София, район *******, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2820.2101.1.42.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 06.01.2021 г. между ищеца Н. С. К. и ответника
„ВП Б.“ ЕООД бил сключен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, по силата на който ответното дружество се задължило да построи със свои сили и
средства и да прехвърли правото на собственост на ищеца по предвидения в закона ред с
окончателен договор два имота, един от които апартамент № 3.9. с площ от 76.23 кв.м. в
новострояща се жилищна сграда в гр. София, район *******, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.2820.2101.1.42, срещу заплащането на обща цена в
размер на 66 890 евро с включен ДДС. Твърди се, че ищецът заплатил на датата на
подписване на предварителния договор първата вноска съгласно чл. 6, ал.1, т.1 в размер на
26 756 евро, която представлява 40% от уговорената цена, на 04.02.2022 г. заплатил сумата
от 20 067 евро, представляваща 30% от уговорената цена и на 10.02.2023 г. заплатил сумата
от 10 033.50 евро, съставляваща 15% от уговорената цена. Съгласно клаузата на чл. 6, ал.1,
т.4 купувачът следвало да заплати последната вноска в размер на 15% от покупната цена
след снабдяване на сградата с разрешение за ползване. Съгласно чл. 5, ал.1 от договора,
продавачът се задължил да построи и въведе сградата в експлоатация в срок от 28 месеца от
съставянето на Акт обр. 2, който бил съставен на 07.05.2020 г. Към датата на предявяване на
1
иска продавачът бил в забава повече от 10 месеца.
Твърди се, че на 14.08.2023 г. на електронната си поща ищецът получил
уведомление, съдържащо изявления от продавача „ВП Б.“ ЕООД, че едностранно увеличава
цената на имота с 50% и предоставя на купувача 5 дневен срок за плащането и, в противен
случай договорът се прекратява. Като мотиви за повишаването на цената били посочени
поскъпването на строителните материали и недостатъчност на калкулираната към датата на
сключване на предварителния договор печалба. На 18.08.2023 г. имотът бил обявен за
продажба в интернет сайт, от което можело да се направи извод, че ответникът счита
договора за развален.
Твърди се и че на 09.08.2023 г., в нарушение на чл. 18 от предварителния договор,
ответникът „ВП Б.“ ЕООД ипотекирал имота, негов обект, в полза на „К.Е.М.“ ЕООД, като
обезпечение на негови задължения по сключен между двете дружества Договор за
консултантски услуги от 01.07.2023 г. Двете дружества били свързани по смисъла на §1 от
ДР на ТЗ, тъй като собственикът на капитала и управител на „ВП Б.“ ЕООД П.В. В. е
съдружник и управител съвместно с управителя и собственик на капитала на „К.Е.М.“
ЕООД Т.Д.Б. в дружеството „ВП К.Н.“ ООД с ЕИК *******. Освен това дружество с
наименование „ВП Къмпани“ ЕООД осъществява и продажбите в сградата, където се намира
процесния имот. Поддържат се твърдения, че ипотеката е симулативна и цели единствено да
увреди интересите на лицата, сключили предварителни договори за покупко-продажба на
имоти в сградата, тъй като били ипотекирани само 3 имота, за два от които ответното
дружество е поискало увеличение на цената, а то притежава още 12 свои самостоятелни
обекта. Твърди се, че тези обстоятелства обосновават извод, че ипотеката е симулативна,
сключена между свързани лица само с цел да се увредят купувачите по предварителните
договори, като им се попречи да искат обявяването им за окончателни след отправеното им
едностранно искане за увеличаване на цената, и представляват виновно прекратяване на
сключените договори.
Сочи се, че в предварителния договор не била предвидена възможност за
едностранна промяна на цената на имотите от страна на продавача.
Поддържа се, че ищецът има интерес, в качеството си на кредитор на „ВП Б.“
ЕООД по предварителния договор, да иска отмяната на ипотеката, която е сключена след
като той е придобил качеството на кредитор. Поддържа се, че той е изправна страна по
предварителния договор. Поддържат се и твърдения, че контрагента на длъжника – вторият
ответник „К.Е.М.“ ЕООД също е знаел, че с действията си длъжникът цели да увреди
интересите на кредиторите, като е налице законовата презумпция по чл. 135, ал.2 ЗЗД, тъй
като описаната съществуваща свързаност между органните представители налага извод за
знание на основните обстоятелства от дейността на дружествата, а юридическото лице знае
за увреждането, ако това знаят лицата от състава на неговите органи. Сочи се и че наличието
на знание за увреждането се извежда и от поредицата от факти извън свързаността на
ответниците, сочещи на симулативност на ипотечния акт – фактите, че се отнася до
извършване на услуга и то за цена, която не е заплатена, поради което актът може да бъде
разглеждан като безвъзмезден; договорената цена и начинът и на плащане са абсурдни.
Възложителят „ВП Б.“ ЕООД се е задължил в бъдеще да заплати сумата от 1 000 000 евро за
извършването на консултантски услуги, от които няма нужда, не притежава сумата, която е
поел задължение да заплати и която не отговаря на мащаба и стойността на активите му.
Освен това дружеството-изпълнител, видно от справка в ГФО, не притежава по никакъв
начин капацитета да извърши пазарното проучване, което му е възложено по консултантския
договор, не е известно на българския пазар, не притежава нужната експертиза. Освен това
стойността, за която е учредена ипотеката – 500 000 евро - е в пъти по-висока от пазарната
цена на трите ипотекирани апартамента, т.е., освен че сделката е сключена между свързани
лица, е сключена и при непазарни условия и е насочена единствено срещу възможността
изправната страна по предварителния договор да иска обявяването му за окончателен при
условие, че ще придобие ипотекиран имот, обезпечаващ дълг многократно надхвърлящ
цената му. Действителен ипотекарен кредитор не би приел цената на обезпечението да е
2
двукратно по-ниска от дълга, който обезпечава. Ищецът твърди и че тези действия
представляват нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68б-68м от ЗЗП.
В срока за отговор по чл. 367 ГПК ответникът „ВП Б.“ ЕООД е подал писмен
такъв. Оспорва се иска като недопустим с възражение, че липсва правен интерес за ищеца,
тъй като наличието на ипотека към настоящия момент не засяга и не уврежда интересите на
купувача, а имотът трябва да е „чист от вещни тежести“ към момента на сключване на
окончателния договор, съгласно задълженията на продавача по чл. 18 от предварителния
договор, като падежът на задължението за сключването му още не е настъпил.
Възразява се и за неоснователност на иска поради липсата на изискуемост на
задължението за окончателно прехвърляне на имота, защото съгласно чл. 4, ал.1 от договора,
падежът за сключване на окончателен договор настъпва в 10 дневен срок от поканата на
продавача, в която той уведомява купувача, че е завършил строителството и имотът е
въведен в експлоатация. Възразява се, че сградата не е въведена в експлоатация и купувачът
не е поканен за сключване на окончателен договор. Възразява се и че цената на имотите е
увеличена на основание чл. 266, ал.2 ЗЗД и при липса на съгласие от страна на купувача да
заплати дължимата цена е направено изрично изявление за прекратяване на сключения
между страните предварителен договор.
В срока за отговор по чл. 367 ГПК ответникът „К.Е.М.“ ЕООД е подал писмен
такъв.
Поддържат се направените от другия ответник възражения. Оспорват се
твърденията за свързаност между двете дружества, предвид принципите за свободна
стопанска инициатива и свободата на договаряне.
С допълнителна искова молба по чл. 372 ГПК ищецът излага твърдения, че
правният интерес от предявяването на иска е обоснован в исковата молба, а възраженията за
ненастъпил падеж на задължението за прехвърляне на собствеността и за изменение на
цената и развалянето на договора не са предмет на настоящия иск, а на отделения по чл. 19,
ал.3 ЗЗД, по който е образувано т.д. № 1760/2023 г. по описа на СГС, ТО, 25 състав.
В срока по чл. 373 ГПК ответникът „ВП Б.“ ЕООД е подал допълнителен отговор.
Възразява, че производството по т.д. № 1760/2023 г. по описа на СГС, ТО, 25 състав,
образувано по иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД, е прекратено. Сочи се, че с исковата молба по това
дело ищецът е направил волеизявление за разваляне на предварителния договор.
Софийски градски съд, като анализира и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на иска:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права, и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е
сезиран с иск с правна квалификация чл. 135 ЗЗД. Процесуалната легитимация на страните,
съгласно константната съдебна практика, е предпоставка за допустимост на иска, докато
материалната легитимация обуславя основателността му. Процесуалната легитимация и на
двете страни е обусловена единствено от твърденията на ищеца относно спорното право,
така както същото е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба, а не
от някакви обективни факти, които трябва да се издирят и докажат. В настоящия случай, в
исковата молба ищецът твърди, че по силата на предварителен договор за покупко-продажба
на недвижими имоти е кредитор на първия ответник, като притежава непарично вземане за
сключване/обявяване на предварителния договор за окончателен, а длъжникът – обещател
(промитент) по предварителния договор учредил в полза на втория ответник договорна
ипотека върху обещания недвижим имот, с което се увреждат правата му на кредитор, и
иска процесната сделка да бъде обявена по отношение на него за относително
недействителна. С оглед на изложените факти, от които произтича претендираното
субективно право, и формулирания петитум, съдът намира, че страните са надлежно
процесуално легитимирани по предявения иск. Надлежно е обоснован и правният интерес за
3
ищеца от търсената с иска защита. Правният интерес е целта, резултатът от предявения иск,
а безспорно за уговарящия (стипулант) съществува интерес да бъдат отменени действия на
обещателя (промитент), които водят до невъзможност или затрудняват изпълнението на
задължението, респективно – удовлетворяването на вземането за окончателно прехвърляне
правото на собственост върху имота. Въпросът има ли увреждане по смисъла на чл. 135,
ал.1 ЗЗД в случай, че върху обещан по предварителен договор имот е учредена от обещателя
ипотека в полза на трето лице, не е по допустимостта на иска, а е елемент от фактическия
състав на правото по чл. 135 ЗЗД, следователно касае неговото съществуване, поради което е
обуславящ изхода на спора по същество.
По същество на предявения иск:
Видно от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, за
който страните не спорят, че е сключен на 06.01.2021 г., ответникът „ВП Б.“ ЕООД, в
качеството си на продавач, се задължава да изгради, продаде и осигури прехвърлянето на
правото на собственост на купувача Н. С. К. на два самостоятелни обекта в сграда, която
продавачът изгражда в поземлен имот с идентификатор 68134.2820.2101 по КККР на гр.
София, с адрес на поземления имот гр. София, район Връбница, съгласно инвестиционен
проект, одобрен от Столична община, Направление „Архитектура и благоустройство“ на
29.01.2020 г. и разрешение за строеж № 31/19.02.2020 г., издадено от Главния архитект на
СО, влязло в сила на 10.03.2020 г., а именно: - Апартамент № 3.9 с площ от 76.23 кв.м.,
разположен на трети етаж на сградата, състоящ се от антре, дневна с тарпезария и кухненски
бокс, спалня, детска стая, баня с тоалетна, тераса и склад, заедно с прилежащите му 2.01%
идеални части от общите части на сградата, равняващи се съгласно таблица за
площообразуване на 14.13 кв.м., както и Склад № МС-7, с площ 3.92 кв.м., разположен на
сутеренен етаж на сградата. Съгласно чл. 2 от предварителния договор, продажната цена на
апартамента е 65 036 евро, а на склада – 1 854 евро, която се заплаща по начините и в
сроковете, предвидени в чл. 6 от договора. Съгласно чл. 4, продавачът се задължава да
прехвърли на купувача правото на собственост в срок до 10 дни, считано от датата, на която
купувачът е уведомен, че сградата е редовно въведена в експлоатация от компетентен
държавен орган. Съгласно чл. 5, ал.1 от договора, продавачът се задължава да построи и
въведе сградата в експлоатация в срок от 28 месеца от открИ.е на строителната площадка,
удостоверено с Протокол Образец 2 за открИ.е на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа. Съгласно чл. 18, с сподписването на договора,
продавачът декларира, че към датата на сключване на окончателния договор за покупко-
продажба ще бъде единствен, безспорен и пълноправен собственик на продавания
апартамент, никакви трети лица нямат каквито и да е права върху имота, както и че не му е
известно да съществуват каквито и да е предпоставки и обстоятелтва, обуславящи или
обосноваващи бъдещи претенции на трети лица към купувача, отнасящи се до правото му на
собственост върху имота, че трети лица нямат противопоставими на купувача вещни или
облигационни права върху имота, че имота няма да бъде обременен с право на ползване или
каквито и да е ограничени вещни права, учредени в полза на трети лица, че върху имота
няма да са наложени каквито и да е вещни тежести, възбрани и/или ипотеки, учредени в
полза на трети лица. За неизпълнението на задълженията на продавача по договора, вкл.
наличието на вещни или облигационни права на трети лица върху имота към датата на
сключване на окончателиня договор, в чл. 21 е предвидено право на купувача да развали
едностранно договора с приъсщата на това последица – връщане на даденото, и да получи
неустойка в размер на 10% от продажната цена.
Между страните не се спори и се установява от представените доказателства, че
ищецът заплатил в деня на подписване на предварителния договор първата вноска съгласно
чл. 6, ал.1, т.1 в размер на 26 756 евро, която представлява 40% от уговорената продажна
цена, на 04.02.2022 г. заплатил сумата от 20 067 евро, представляваща 30% от уговорената
цена и на 10.02.2023 г. заплатил сумата от 10 033.50 евро, съставляваща 15% от уговорената
цена.
Съгласно клаузата на чл. 6, ал.1, т.4 купувачът следва да заплати последната вноска
4
в размер на 15% от покупната цена след снабдяване на сградата с разрешение за ползване.
В исковата молба ищецът твърди, че Акт Обр. 2 е издаден на 07.05.2020 г. и този
факт не се оспорва от ответника. Следователно срокът за въвеждане на сградата в
експлоатация е 07.09.2022 г.
Не се спори между страните и се установява от представените доказателства, че на
14.08.2023 г. на електронната си поща ищецът получил уведомление от продавача „ВП Б.“
ЕООД, съдържащо негови изявления, че поради поскъпване на строителните материали и
след извършени калкулации на себестойността на проекта, увеличава едностранно
договорената с предварителния договор цена на имотите с 50%, и дава на купувача срок до
18.08.2023 г. да заплати стойността на увеличението от 33 445 евро по банков път. В случай
на неплащане е отправено волеизявление за прекратяване на предварителния договор.
Посочено е, че заплатената от купувача част от продажната цена ще му бъде върната в 7
дневен срок от продажбата на имота на трето лице.
Същото уведомление ответникът отправил и до друго фиизческо лице – сключило
предварителен договор за покупко-продажба на друг имот в сградата.
Видно от Нотариален акт № 130, т. II, рег. № 3744, дело № 296/09.08.2023 г. на
помощник-нотариус С.Д.-Т. по заместване при нотариус М..П, рег. № 236 на НК, с район на
действие РС-София, вписан в Служба по вписванията - София с вх. рег. №
55749/09.08.2023г., акт № 98, том 37, обещателят по предварителния договор с ищеца „ВП
Б.“ ЕООД ипотекирал имота, негов обект, в полза на „К.Е.М.“ ЕООД, като обезпечение на
негови задължения по сключен между двете дружества Договор за консултантски услуги от
01.07.2023 г.
Видно от съдържанието на акта за учредяване на договорна ипотека (Договорът за
консултантски услуги не е представен по делото), по силата на Договор за предоставяне на
консултантски услуги от 01.07.2023 г., „ВП Б.“ ЕООД, в качеството си на възложител, е
възложило на „К.Е.М.“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, да извърши пазарно
проучване за развитие на капиталовите пазари в Република България за периода 2024 г. –
2026 г. и да изготви пазарна стратегия за инвестиране в полза на възложителя „ВП Б.“
ЕООД. Консултантът „К.Е.М.“ ЕООД се е задължил да изготви пазарната стратегия в срок до
31.12.2023 г., срещу възнаграждение в размер на 1 000 000 (един милион евро), дължимо от
„ВП Б.“ ЕООД в срок от 5 години от датата на подписване на договора за консултантски
услуги, като крайният срок за плащане е 01.07.2028 г.
За обезпечаване на част от вземанията на консултанта – до размер на 500 000 евро,
възложителят учредява в негова полза договорна ипотека върху собствени на „ВП Б.“ ЕООД
недвижими имоти в сграда, изградена в груб строеж – 3 апартамента, един от които
апартамент № 3.9, находящ се на IV етаж /трети надпартерен/, на кота +8,55 м, на
жилищната сграда на адрес гр. София, СО, район Връбница, със застроена площ от 76,23
кв.м., състоящ се от антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня, детска стая, баня с
тоалетна, склад и тераса, заедно с припадащите се на апартамента 2.01% идеални части от
общите части на надземната част на сградата, равняващи се на 14,13 кв.м., който съгласно
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК представлява Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.2820.2101.1.42, с адрес на имота гр. София, СО, район *******, в
сграда с идентификатор 68134.2820.2101.1, с предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2820.2101, с
предназначение: жилище, апартамент, стар идентификатор: няма, брой нива на обекта: 1,
посочена в документа площ от 76,23 кв.м., прилежащи части: 2,01% идеални части от
общите части на надземната част на сградата, равняващи се на 14,13 кв.м., и заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот. Не се спори между
страните, че този апартамент е обещаният от ответника „ВП Б.“ ЕООД по силата на
предварителния договор с ищеца Н. С. К..
Не се спори по делото и това се установява от извършена от съда служебно
5
справка по партидите на търговските дружества в Търговския регистър, че едноличен
собственик на капитала и управител на „ВП Б.“ ЕООД е лицето П.В. В.. Едноличен
собственик на капитала и управител на „К.Е.М.“ ЕООД е лицето Т.Д.Б.. Двамата - П.В. В. и
Т.Д.Б., са двама от тримата съдружници и управители на дружество с фирма „ВП К.Н.“.
По делото са представени разпечатки на обяви за продажба на апартаменти в сайта
imot.bg, една от които е за имота, обект на предварителния договор от 06.01.2021 г.
Ответникът не е оспорил твърдението на ищеца, че обявата е от 18.08.2023 г., което се
установява и от съдържанието на разпечатката, видно от което обявата е публикувана на
18.08.2023 г.
Установява се от приложените справки чрез отдалечен достъп от Агенция по
вписванията, че „ВП Б.“ ЕООД притежава десетки недвижими имоти с предназначение
жилище, апартамент, като в процеса то не е оспорило твърденията на ищеца, че към датата
на предявяване на иска за 12 от тях не е сключило предварителни договори за продажбата
им.
Установява се по делото, че на 31.01.2023 г. е издаден Констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа (Образец 15).
Видно от изготвена справка от СГС, ГО, I-3 състав, към 05.06.2024 г. е висящо гр.д.
№ 14453/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 3 състав, образувано по иск на Н. С. К. против „ВП
Б.“ ЕООД с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на
Предварителния договор между страните от 06.01.2021 г. След служебна справка от съда в
ЕИСС се установява, че делото е спряно на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване
на настоящото.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Отменителният иск по чл.135 от ЗЗД е правна възможност на кредитора да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действия на длъжника, които увреждат
интереса му, като водят до невъзможност или затрудняват удовлетворяването на правата му.
Касае се за облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай,
че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си
и/или затруднява удовлетворението от него - т.е. накърнява „общото обезпечение на
кредитора” (чл.133 ЗЗД). С него кредиторът цели да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията на длъжника, с които той го уврежда, за да се постигне
възстановяване състоянието на имуществото на длъжника във вид, в който то е било в
предходен момент (момента на възникване на вземането, когато увреждащата сделка е
извършена след това, или момента преди извършване на увреждащата сделка, когато тя е
извършена преди възникване на вземането), с оглед гарантиране правото на ищеца да
получи дължимото изпълнение. Последиците от уважаването на иска се изразяват в това, че
атакуваното действие - увреждащата сделка - остава действителна за страните по нея
(прехвърлител и приобретател), но се счита за недействителна по отношение на кредитора -
ищец и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към
прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя. Чрез
предявяването на иска се упражнява едно потестативно право - кредиторът да се
удовлетвори от сумата, получена на публична продан при принудително изпълнение върху
вещта, обект на договора между длъжника и неговия съконтрахент. Последният понася
санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при
възмездното й придобИ.е - действал е със знанието, че сделката е увреждаща - чл. 135, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД - или ако е придобил вещта безвъзмездно, а съгласно чл.135, ал. 3 от ЗЗД- ако е
действал с цел да увреди кредитора на съконтрахента си.
Както е видно, в разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД са уредени два фактически състава
на относителна недействителност на сделка по отношение на кредитор - в зависимост от
това дали увреждащата сделка е сключена след или преди оспорената сделка между
длъжника и неговия съдоговорител.
Съгласно чл.135, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, ако първо е възникнало качеството кредитор на
6
ищеца и неговото вземане е възникнало преди сключването на увреждащата сделка, за да се
приеме, че сделката е относително недействителна по отношение на кредитора, следва да се
установи, че длъжникът и третото лице са знаели за увреждането на кредитора, ако сделката
е възмездна, а ако е безвъзмездна това знание следва да се установи само по отношение на
длъжника.
Съгласно чл.135, ал.3 от ЗЗД, ако първо е сключена оспорената като увреждаща
сделка, а след нея е възникнало вземането на кредитора, за да се приеме,че сделката между
длъжника и третото лице е увреждаща и недействителна, следва да се установи, че тя е
предназначена да увреди кредитора.
С оглед на тези произтичащи от закона постановки, и задължителната съдебна
практика, обективирана в ТР № 2/2017 от 09.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГТК
на ВКС, предпоставките за основателност на предявения иск с правно основание чл. 135 от
ЗЗД включват осъществяването в тяхната кумулативност на следните обективни и
субективни елементи на фактическия състав: 1) наличие на вземане на ищеца (парично или
непарично) от ответника; 2) извършено от длъжника увреждащо правото на кредитора
действие; 3) знание на длъжника, че уврежда кредитора, а когато действието е възмездно -
знание за увреждане и от страна на лицето, с което длъжникът е договарял. Съгласно
разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, когато действието е извършено преди възникване на
вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с
което той е договарял, да увреди кредитора.
Относно първия елемент от фактическия състав на правото по чл. 135 ЗЗД –
качеството на кредитор на ищеца по отношение на ответника:
Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз например в Решение №
35/12.04.2018г. по гр.д. № 1783/2017г. на ВКС, ІІІ г.о., както и съгласно разясненията в
цитираното ТР № 2/2017г на ОСГТК, т.2, кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД може да е
всеки титуляр на парично или непарично вземане, което не е прекратено или погасено по
давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно или изискуемо, или установено с
влязло в сила съдебно решение. Предмет на делото по предявения иск по чл. 135 ЗЗД не е
вземането, поради което съдът по този иск не проверява съществуването на последното, а
изхожда от положението, че съществува, когато то произтича от твърдените в
обстоятелствената част на иска факти (с изключение на хипотезата, когато вземането е
отречено с влязло в сила решение). Страната, поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД, установява
качеството си на кредитор без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които
черпи правния си интерес. Ако са доказани посочените в исковата молба правопораждащи
вземането на ищеца основания, и съдът следва да приеме, че ищецът доказва своето
качество на кредитор по делото. Обратното съдът може да приеме само ако вземането,
претендирано от ищеца, е отречено със сила на пресъдено нещо – така Определение №
512/12.06.2019г. по гр.д.№ 4385/2018г. на ВКС, ІV г.о.
Безспорно, титулярът на потестативното право за сключване на окончателен
договор, какъвто е ищецът Н. С. К. по силата на предварителния договор с ответника „ВП
Б.“ ЕООД, има качеството на кредитор на непарично вземане по отношение на обещателя по
договора, поел задължението да прехвърли правото, предмет на сделката.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че ищецът е
доказал качеството си на кредитор на ответника „ВП Б.“ ЕООД по силата на сключения
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Той е придобил право на
сключване на окончателен договор за прехвърляне на собствеността върху недвижимите
имоти със сключването на предварителния договор от 06.01.2021 г. Без значение за правото
по чл. 135 ЗЗД е, както се каза по-горе, дали вземането е изискуемо, т.е. дали е настъпил
падежът на задължението за сключване на окончателен договор, с оглед на което
възраженията на ответника за липса на изискуемост на вземането за сключване на
окончателен договор, е неоснователно. Сключването на предварителния договор и
7
възникналото въз основа на него потестативно право на ищеца за сключване на окончателен
договор обуславят неговото качество на кредитор на ответника „ВП Б.“ ЕООД.
Между страните съществува спор прекратен ли е предварителният договор въз
основа на едностранното изявление на „ВП Б.“ ЕООД за увеличаване цената на имота и
неплащането на увеличението от купувача в определения срок. Както съществуването на
потестативното право на уговарящия за сключване на окончателен договор, така и
възникването и надлежното упражняване на правото за едностранно разваляне/прекратяване
на договора от обещателя, обаче, са предмет на делото, образувано по предявения иск с
правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД - гр.д. № 14453/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 3 състав. В
настоящото производство съдът изхожда от положението, че вземането съществува,
доколкото то произтича от твърдените в обстоятелствената част на исковата молба факти –
сключването на действителен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, забава на длъжника да построи имота в уговорения срок, неоснователно увеличаване
от него на цената на имота след изтичане на този срок и учредяване на договорна ипотека
върху обещания имот в полза на трето лице. От значение е и че купувачът не е изразил воля
за разваляне на предварителния договор, въпреки учредената от обещателя ипотека, от която
произтичат права за трето лице, които могат да се противопоставят на купувача преди или
след придобИ.ето на собствеността. Противно на поддържаното от ответника „ВП Б.“
ЕООД, в исковата молба не се съдържат твърдения на ищеца за едностранно разваляне на
договора от него. Има твърдения, че описаното поведение на ответника – предлагане на
имота за продажба в специализиран интернет сайт – сочело, че последният смята договора за
развален, но тези твърдения по никакъв начин не могат да се приемат за волеизявление за
разваляне на договора.
А дали в полза на обещателя „ВП Б.“ ЕООД е възникнало потестативното право да
развали договора е въпрос, който както се каза по-горе, подлежи на изследване в
производството по иска за вземането – по чл. 19, ал.3 ЗЗД. Целеният с предявяване на иска
по чл.135 ал.1 ЗЗД ефект е увреждащата сделка на длъжника да бъде непротивопоставима на
кредитора, като при уважаване на иска тя се счита неизвършена по отношение на него. В
отношенията между длъжника и лицето, с което е договарял, сделката запазва действието си.
При учредена ипотека върху обещан по предварителен договор имот интересът на
уговарящия от отмяна на ипотеката е както в това да не се осуети с принудително
изпълнение в полза на третото лице правото му да придобие собствеността, така и в това да
придобие собствеността върху имота без тежести. Поради това, при уважен иск по чл. 135
ЗЗД по отношение на носителя на правото за сключване на окончателен договор, ако
впоследствие искът по чл. 19, ал.3 ЗЗД (производството по който подлежи на спиране при
паралелност на процесите по иска по чл. 135 ЗЗД и по иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД, съгласно
приетото в тълкувателните мотиви по т.2 на цитираното ТР № 2/2017 г. на ОСГТК) бъде
отхвърлен с влязло в сила решение, то тази относителна недействителност на ипотеката по
отношение на ищеца няма да има практическо значение, тъй като за него няма да възникнат
права по окончателен договор за покупко-продажба - право на собственост върху
ипотекирания имот.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че ищецът е доказал качеството си на
кредитор на първия ответник на непаричното вземане за сключване на окончателен договор
за покупко-продажба на недвижим имот.
По отношение на втората предпоставка - извършено от длъжника увреждащо
правото на кредитора действие:
С иска по чл.135 от ЗЗД кредиторът има право да атакува сделки на длъжника,
засягащи неговото имущество. Засягащи имуществото са сделки, които имат за последица
намаляване или обременяване на имуществото на длъжника, като в това число безспорно се
включва и сключването на договор за ипотека върху имот на длъжника. Увреждащо
кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника.
8
Установява се по делото, че след възникване правото на ищеца по предварителния договор,
кредиторът е учредил договорна ипотека върху един от обещаните недвижими имоти.
Учредяването на ипотека върху обещания имот принципно е увреждащо кредитора по
предварителния договор за закупуването на този имот действие, защото длъжникът е
обременил имота с други права на трето лице, които биха били противопоставими на
купувача, включително след като придобие собствеността. След сключване на
предварителния договор имотът е обременен с ипотечното право, което ипотекарният
кредитор може да противопостави на всеки, придобил собствеността върху имота от
ипотекарния длъжник. Ипотечното право носи в съдържанието си потенциална възможност
за съдебно отстраняване на всеки (нов) собственик - когато ипотекарният длъжник не
изпълни обезпеченото задължение, кредиторът се снабди с изпълнително основание, насочи
принудителното изпълнение върху имота, а постановлението за възлагането му от съдебния
изпълнител влезе в сила. В конкретния случай, макар изискуемостта на вземането на ищеца
Н. С. К. за сключване на окончателен договор да не е настъпила (сградата не е въведена в
експлоатация), въвеждането на сградата в експлоатация би могло по обективни или по
субективни причини да се забави за неопределен срок. В този срок може да настъпи
изискуемостта на задължението на ответника по консултантския договор да плати сумата от
1 000 000 евро и при неизпълнение – да започне принудително изпълнение върху
ипотекирания в обезпечение на това задължение имот. В този случай упражняването на
правата на ищеца по предварителния договор ще бъде осуетено, ако имотът бъде продаден
за удовлетворяване вземанията на третото лице, или нежелано за ищеца, следователно –
затруднено, ако ипотеката продължи след въвеждане на сградата в експлоатация, т.е. след
настъпване изискуемостта на вземането за сключване на окончателен договор, но преди
настъпване изискуемостта на възнаграждението по консултанския договор. Кредиторът няма
интерес да придобие имот, върху който е учредена ипотека в полза на трето лице. От
значение е и че неизпълнението на задължението на длъжника да прехвърли собствеността
на имота и то - без тежести - е скрепено в предварителния договор само с възможност за
кредитора да го развали и да получи парична неустойка, но интересът за ищеца от
предварителния договор не е в тези права, а в правото да се сключи окончателен договор.
Следователно от значение при преценката за увреждащия характер на ипотеката е засяга ли
тя реализирането на основното право на ищеца, към осъществяването на което са насочени
насрещните волеизявления на страните по предварителния договор. По изложените
съображения съдът намира, че учредената ипотека засяга правото на ищеца за сключване на
окончателен договор на придобИ.е собствеността върху обещаните имоти и то - без тежести
в полза на трети лица, поради което атакуваната сделка следва да се приеме за увреждаща по
смисъла на чл. 135 ЗЗД.
По отношение знанието на длъжника „ВП Б.“ ЕООД за увреждането:
Вземането на ищеца Н. С. К. за сключване на окончателен договор за придобИ.е
собствеността на имота е възникнало със сключването на предварителния договор – на
06.01.2021 г. Договорът за ипотека е сключен на 09.08.2023 г., следователно – след
възникване на вземането на ищеца, поради което към датата на учредяване на ипотеката
ищецът е имал качеството на кредитор, а първият ответник – на длъжник. Към този момент
първият ответник „ВП Б.“ ЕООД е имал знание за факта, че дължи изпълнение на ищеца на
задължението за прехвърляне на правото на собственост на недвижимия имот. Знанието на
факта, че има задължения е достатъчен, за да се приеме, че длъжникът знае за увреждането.
Умисъл за увреждане законът не изисква, както и не изисква установяването на цел за
сключване на сделката - избягване на изпълнението. Ответникът действително не е
прехвърлил правото на собственост върху апартамента на трето лице, но при условие, че той
е ипотекиран, то и при изпълнение на поетото по предварителния договор задължение
ищецът би придобил имота ипотекиран и би обезпечавал чуждото задължение, което
мотивира интереса му от предявяването на настоящия иск.
9
По отношение знанието на третото лице – ответника „К.Е.М.“ ЕООД за
увреждането:
Както беше посочено по-горе, съгласно чл. 135, ал.2 ЗЗД, когато увреждащото
действие е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Нормата обуславя необходимост от преценка дали увреждащото действие – в
случая ипотеката – е възмездна или безвъзмездна.
Възмездността на сделката предполага, че това, което едната страна по сделката
дава, съответства на това, което получава от насрещната страна. Обезпечителните договори
са вторични/акцесорни по отношение на договора, който поражда обезпечаваното
задължение, но имат и относителна самостоятелност, което е основание те да се разглеждат
самостоятелно, като се държи сметка за последиците от класифицирането им. Те не
отговарят на общоприетия критерий за възмездност на договора – че всяка от страните се
задължава да престира срещу насрещна еквивалентна (в представите им) престация, защото
обезпеченията не са престации.
Поради това в доктрината и в съдебната практика въпросът дали договорът за
ипотека е възмезден или безвъзмезден е дискусионен. Настоящият състав не споделя
виждането, аргументирано напр. в правната теория от проф. А.К., че акцесорният характер
на обезпечителните договори – поръчителството, залогът и ипотеката – е основание да се
приеме, че те имат възмезден характер, ако договорът, който поражда главното
правоотношение, е възмезден, а безвъзмезден характер – ако главният договор е
безвъзмезден. Тази теза е аргументирана с доводи, че страните по главния и обезпечителния
договор приемат, че престацията на кредитора се балансира и е равностойна на престацията
на длъжника по главното правоотношение и престацията по акцесорното правоотношение.
Тя, обаче, не държи сметка, че обезпечения се дават по припцип при възмездните договори,
и ако се възприеме тезата, че възмездно във всички случай е и обезпечението, в практиката
би означавало изключително трудно осъществяване на права по отменителен иск с оглед
трудното доказване знанието на третото лице, до невъзможност напр. за публичния
изпълнител да атакува по реда на чл. 216 ДОПК обезпечителни договори, сключени от
длъжника по публично вземане, ако третото лице и длъжникът не са (или не се докаже)
свързани лица, и т.н. Не държи сметка и че обезпеченията не променят главното
облигационно правоотношение – страните по него и размера на престациите - поради което
не следва престацията по главното отношение да се „събира“ с обезпечението, за да се
постигне соченият баланс според страните (по волята на страните) между насрещните им
престации. Обезпечение е допустимо и за обезпечаване на чуждо задължение, но
поръчителят или ипотекарният длъжник в тези случаи не стават страни по главното
правоотношение. Обезпечението не е престация, а гаранция срещу неизпълнението.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че договорът за ипотека не може
еднозначно и категорично да бъде класифициран като възмезден или безвъзмезден, а следва
преценката да се извършва за всеки конкретен случай, както се приема в Решение № 97 от
30.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 442/2012 г., IV г. о., по което е допуснато касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос „Възмезден
ли е договорът за ипотека и следва ли в производството по иск по чл. 135 ЗЗД за
относителна недействителност на този договор да намери приложение правилото на чл. 135,
ал. 1, изр. 2 ЗЗД, а именно – лицето, с което длъжникът-ответник е договарял, трябва ли
също да е знаело за увреждането на кредитора-ищец.“. Според приетото от състава на ВКС,
договорът за ипотека може да има характер на възмезден договор, когато страните изрично
са уговорили срещу учредяването на ипотеката ипотекарният кредитор да заплати
възнаграждение на ипотекарния длъжник (когато ипотеката се учредява за обезпечаване не
на негово, а на чуждо задължение), да застрахова ипотекирания имот и други подобни.
Елемент на възмездност е налице и тогава, когато страните са уговорили срещу
учредяването на ипотеката отсрочване или разсрочване на главното обезпечено задължение,
заплащане на по-ниски лихви или опрощаване на изтекли лихви върху него, или други
подобни отстъпки от страна на ипотекарния кредитор (когато ипотеката се учредява за
10
обезпечаване на собствен дълг на ипотекарния длъжник). Налице е възмездност в
отношенията между страните по договора за ипотека и тогава, когато главният договор
между тях, изпълнението на който се обезпечава с ипотеката, изобщо не би бил сключен без
сключването на договора за ипотека; в тези случаи ипотекарният кредитор сключва главния
договор и престира имуществено благо по него на ипотекарния длъжник не само срещу
насрещната престация на последния по главния договор, а и поради наличието на
обезпечението – ипотеката, без сключването на акцесорния договор за учредяването на
която не би се сключил и главният договор между същите страни. При наличие на такава
връзка на взаимна обусловеност между договора за ипотека и главния договор, тя не може да
не се вземе предвид при тълкуването на понятието възмездност по смисъла на чл. 135, ал. 1
от ЗЗД. В останалите случаи, когато със сключването на договора за ипотека ответникът-
длъжник единствено обезпечава съществуващо (свое или чуждо) задължение (което може да
е възникнало на договорно или извъндоговорно основание), без да е налице някоя от
посочените по-горе (или подобна на тях) хипотези на възмездност в отношенията им,
ипотекарният кредитор – също ответник по иска по чл. 135 ЗЗД – няма правно защитим
интерес и за прогласяването на относителната недействителност спрямо ищеца на
увреждащия го договор за ипотека не е необходимо и този ответник – ипотекарният
кредитор (наред с ответника-длъжник) – да е знаел за увреждането на ищеца.
В конкретния казус ипотеката е учредена от „ВП Б.“ ЕООД за обезпечаване
изпълнението на негово задължение за сумата от 1 000 000 евро, представляваща дължимо
възнаграждение по Договор за предоставяне на консултантски услуги от 01.07.2023 г.,
сключен между „ВП Б.“ ЕООД, в качеството му на възложител, и втория ответник „К.Е.М.“
ЕООД, в качеството му на изпълнител. Договорът за консултантски услуги не е представен
от ответниците, поради което за съдържанието на произтичащите от него права и
задължения може да се съди от възпроизведеното в нотариалния акт за учредяване на
договорна ипотека. Предметът на поетите с договора задължения от страна на изпълнителя-
консултант, е извършване на пазарно проучване за развитие на капиталовите пазари в
Република България за периода 2024 г. – 2026 г. и изготвяне на пазарна стратегия за
инвестиране в полза на възложителя „ВП Б.“ ЕООД. Консултантът „К.Е.М.“ ЕООД се е
задължил да изготви пазарната стратегия в срок до 31.12.2023 г., срещу възнаграждение в
размер на 1 000 000 евро, дължимо от възложителя „ВП Б.“ ЕООД. Падежът на
задължението за заплащане на възнаграждението е 01.07.2028 г. За обезпечаване
изпълнението на това задължение, възложителят учредява договорна ипотека в полза на
изпълнителя, върху три апартамента, един от които обещаният на ищеца по силата на
предварителния договор от 06.01.2021 г. Видно е, че дължимата от изпълнителя престация е
бъдещо изготвяне на пазарна стратегия за инвестиране. Той не престира веднага при
сключването на договора, а в срок до 31.12.2023 г. По делото няма данни изпълнено ли е
това задължение. Не е ясно и в какво конкретно се изразява проучването за развитието на
капиталовите пазари в периода 2024-2026 г. и конкретните задължения относно
съдържанието на изготвената пазарна стратегия, поради което не е възможна преценката за
еквивалентност на двете насрещни престации – тази за възнаграждение за предоставената
услуга – в размер на огромната сума от 1 000 000 евро.
Ипотекарният длъжник „ВП Б.“ ЕООД е учредил ипотеката за обезпечаване на свое
задължение. Няма твърдения от ответниците, нито доказателства по делото за уговорено
възнаграждение за учредяване на ипотеката, застраховка, отсрочване или разсрочване на
главното обезпечено задължение, заплащане на по-ниски лихви или опрощаване на изтекли
лихви върху него, или други подобни отстъпки от страна на ипотекарния кредитор,
направени по изрична воля на страните срещу учредяването на ипотеката от страна на
изпълнителя – ипотекарен длъжник. За такива уговорки може да се съди от ясно изразена
воля на страните, каквато в случая не се установява.
Не е налице и такава връзка на взаимна обусловеност между договора за
предоставяне на консултантски услуги и договора за ипотека, при която главният договор не
би бил сключен без сключването на договора за ипотека. Ипотекарния кредитор не е
11
престирал имуществено благо по главния договор към момента на сключването му, поради
което не може да се приеме, че без сключването на акцесорния договор за учредяване на
ипотека не би се сключил и главният договор (обратното е например при договорите за
кредит с уговорена възнаградителна лихва, при които поради реалния характер на договора
за заем, той произвежда действие с предаване на заемната сума на заемателя, поради което
без сключването на акцесорния договор за учредяването на ипотека не би се сключил и
главният договор за кредит).
На основание гореизложеното съдът намира процесния договор за ипотека за
безвъзмезден. Нито от доказателствата по делото, нито от волята на страните в нотариалния
акт за учредяване на договорна ипотека се разкрива неразривна връзка с договора за
консултанстси услуги, задължението по който обезпечава. Не може да се направи извод, че
третото лице не би поело задължение да предостави консултанските услуги (така, както са
описани) срещу възнаграждение в размер на 1 000 000 евро без сключването на ипотеката.
При договора за кредит, например, заемът е даден към момента на сключване на ипотеката, а
възнаграждението под формата на лихва обичайно е в пъти по-ниско от насрещната
престация. Поради това при този вид договори съдебната практика приема, че не биха били
сключени без учредяването на обезпечението във вид на ипотека и в тези случай договорът
за ипотека се приема за възмезден. Процесният договор за консултантски услуги има съвсем
различен характер и нито от правната му същност, нито от конкретните уговорки следва, че
обезпечаването на задължението за заплащане на възнаграждение за бъдеща услуга с
ипотека е предпоставило сключването на договора за консултантски услуги с процесното
съдържание, т.е. че не би бил сключен с това съдържание (на правата и задълженията), без
сключването на договора за ипотека. Не е и обичайно в търговската практика такъв договор
да се обезпечава с ипотека на недвижими имоти. В случая със сключването на договора
длъжникът единствено е обезпечил своето задължение, произтичащо от консултантския
договор, без да е налице някоя от посочените по-горе (или подобна на тях) хипотези на
възмездност в отношенията им.
Поради така приетото, за прогласяването на относителната недействителност
спрямо ищеца на увреждащия го договор за ипотека не е необходимо и ответникът „К.Е.М.“
ЕООД – ипотекарният кредитор (наред с ответника-длъжник) – да е знаел за увреждането на
ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че всички елементи от фактическия състав,
обуславящи основателност на предявения иск по чл. 135 ЗЗД, са налице, поради което
същият следва да бъде уважен.
С оглед на така приетото не се налага разглеждане на доводите на ищеца за наличие
на знание за увреждането от ипотекарния кредитор – ответника „К.Е.М.“ ЕООД, поради
свързаността на дружествата по смисъла на §1 от ДР на ТЗ, както и за сключване на
ипотеката с цел увреждането му.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Той е направил такива за платена държавна такса в размер на 1 470.30 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лева – общо 5 470.30 лева, коята
сума ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД за относително недействителен по
отношение на Н. С. К. с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. *******, Договор за учредяване
на ипотека от 09.08.2023 г., сключен между ответниците „ВП Б.“ ЕООД с ЕИК *******7,
12
седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. *******, и „К.Е.М.“ ЕООД с ЕИК
*******, седалище и адрес на управление гр. София, ул. *******,, обективиран в
Нотариален акт № 130, т. II, рег. № 3744, дело № 296/09.08.2023 г. на помощник-нотариус
С.Д.-Т. по заместване при нотариус М..П, рег. № 236 на НК, с район на действие РС-София,
вписан в Служба по вписванията - София с вх. рег. № 55749/09.08.2023г., акт № 98, том 37,
по силата на който „ВП Б.“ ЕООД е учредил в полза на „К.Е.М.“ ЕООД договорна ипотека
върху недвижим имот, представляващ апартамент № 3.9, находящ се на IV етаж /трети
надпартерен/, на кота +8,55 м, на жилищната сграда на адрес гр. София, СО, район
Връбница, със застроена площ от 76,23 кв.м., състоящ се от антре, дневна с трапезария и
кухненски бокс, спалня, детска стая, баня с тоалетна, склад и тераса, заедно с припадащите
се на апартамента 2.01% идеални части от общите части на надземната част на сградата,
равняващи се на 14,13 кв.м., който съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК
представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2820.2101.1.42, с адрес
на имота гр. София, СО, район *******, в сграда с идентификатор 68134.2820.2101.1, с
предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.2820.2101, с предназначение: жилище, апартамент, стар
идентификатор: няма, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ от 76,23 кв.м.,
прилежащи части: 2,01% идеални части от общите части на надземната част на сградата,
равняващи се на 14,13 кв.м., и заедно със съответните идеални части от правото на строеж
върху поземления имот.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ВП Б.“ ЕООД с ЕИК *******7,
седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. ******* и „К.Е.М.“ ЕООД с ЕИК *******,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. *******, да заплатят на Н. С. К. с ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. ******* сумата 5 470.30 лева за направените разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен Съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13