Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Царево 26.03.2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският
районен съд, гражданска колегия І-ви граждански състав, в съдебно заседание на
дванадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател: Мария Москова
при
секретаря Нели Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдия
Москова гр. дело № 366/2020г. по описа на съда, за да се произнесе
съобрази:
Производството
по делото е образувано по искова
молба на „В. 2016“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Сливен,
област Сливен, кв. „Даме Груев“, бл. 35, вх. „Б“, ап. 15,
представлявано от управителя С.Д.В., чрез адвокат П.С.Н. ***, и съдебен
адрес:***, офис 1 (адвокатска кантора П.Н.), с която се иска на основание чл.422 от ГПК съдът да приеме за установено,
че ответника „САЛ КОМЕРС 1“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление на дейността - гр. Приморско,
община Приморско, област Бургас, ул. „Иглика“ N: 19, представлявано
от управителя Е.Т.М., дължи на
ищеца сумата в размер 2 522.30 лева, в т.ч. ДДС, представляваща главница по
фактура №: **********/ 30.08.2018г.; мораторна лихва в размер на 483,38 лева за
периода от 31.08.2018г. до 20.07.2020г., и законна лихва върху главницата от
датата на подаването на заявлението- 22.07.2020 г. до изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение №112/23.07.2020г.
по ч.гр.д.№234/2020г. на РС-Царево.
В срока за отговор ответника е депозирал писмен отговор, с който признава
предявения срещу него иск като основателен. Моли съда при постановяване на
решението, да не присъжда в тежест на ответника разноски.
В с.з. процесуалния представител на
ищеца прави искане за постановяване на решение при признание на иска. Претендир разноски, като счита, че с поведението си
ответника е дал повод за завеждане на иска.
В с.з. процесуалния
представител на ответник потвърждава направеното от ответника с писмения
отговор признание на иска. Противопоставя се на присъждането на разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК.
С писмения отговор ответникът е направил
признание на предявения против него установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК,
като това му признание е потвърдено и в съдебно заседание от процесуалния му
представител. В тази връзка, ищецът, чрез процесуалния
си представител, е направил искане съдът да
постанови решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК при признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното
дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В
този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да
се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са
налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като
ответникът в съдебно заседание е направил изявление, че признава иска. Спазени
са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона
или на добрите нрави, както
и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът
намира предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК, за основателен и доказан и счита,
че същият следва да бъде уважен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание
чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Съдът
намира, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждането на иска, тъй
като е подал възражение срещу издадената
заповед, че не дължи плащане на сумите по нея. В този смисъл възражението на
процесуалния представител на ответника за недължимост на разноските, е
неоснователно. Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
С
оглед изхода на спора, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство
в размер на 466.12 лева, от които
заплатена държавна такса в размер на 66.12 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 лева,
както и направените в заповедното
производство разноски в размер на 360.12 лева, от които заплатена държавна
такса в размер на 60.12 лв. и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
По
изложените съображения и на основание чл.237, ал.1 от ГПК,
съдът, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „В. 2016“
ЕООД с ЕИК *********, има изискуемо вземане към „САЛ КОМЕРС 1“ ЕООД с ЕИК *********, както следва: сумата в размер
2 522.30 лева, в т.ч. ДДС, представляваща главница по фактура №:
**********/ 30.08.2018г.; мораторна лихва в размер на 483,38 лева за периода от
31.08.2018г. до 20.07.2020г., и законна лихва върху главницата от датата на
подаването на заявлението- 22.07.2020 г. до изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№112/23.07.2020г. по ч.гр.д.№234/2020г. на РС-Царево.
ОСЪЖДА САЛ КОМЕРС 1“ ЕООД с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „В. 2016“ ЕООД с ЕИК *********,
сумата в размер на 360.12 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по частно гр. дело №
234/2020 г. на РС-Царево, както и сумата в размер на 466.12 лева, представляваща разноски по настоящото исково производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: