О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……
гр.Варна, …………………..г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР.ВАРНА, в закрито заседание проведено на пети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Дичева адм. дело № 2801 по
описа на съда за 2022г., намира за
установено следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Н.А.Н. ***, с правно основание чл.128а, ал.1 от АПК
за обявяване нищожност на Определение № 3187/08.12.2021г. по адм.д. №2049/21г.
на АС Варна.
С допълнителна молба до съда
от 30.12.22г. Н. е поискал правна помощ.
По повод постъпилото искане за предоставяне на правна
помощ по чл. 21, т.3 от ЗПП съдът
съобрази следното:
Още с подаване на жалбата до съда Н. Н. е депозирал и молба за освобождаване от задължение за плащане на
държавни такси и разноски по делото, която е удовлетворена с определение № 3578/16.12.2022г.
Произнасянето по искане за
предоставяне на правна помощ и за освобождаване от задължение по заплащане на държавни такси и
съдебни разноски изисква изследване на едни и същи обстоятелства : доходите на
лицето и на неговото семейство;
имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното
положение; здравословното състояние;
трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.
Събраната в тази връзка
информация сочи, че молителят Н.Н. е несемеен,
безработен, , не притежава недвижими имоти, декларирал е по реда на ЗМДТ
лек автомобил „Рено Меган Сценик „ с рег. В№ В 6339 РМ. За периода от 07.11.2022
г. до 15.11.22г. молителят е
получил помощи/ добавки в общ размер от
932 лв., а за м.окт. 2022г. – 309лв.
Съвкупният анализ на
получените сведения навежда на заключение, че материалното положение на молителя
не позволя същият да заплати адвокатско възнаграждение , но настоящото
производство е по чл.128а, ал.1 от АПК ,
поради което адвокатската защита не е задължителна. Освен това съгласно чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА адвокатите оказват и безплатна правна помощ на материално затруднени хора.
На следващо място, разпоредбата на чл. 23 ,
ал.2 от ЗПП гласи ,че системата за правна помощ обхваща и случаите, когато
обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или
административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае
да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Цитираната разпоредба
изисква в кумулативно единство да съществуват две предпоставки : не само молителят да няма средства за заплащане
на адв. хонорар, но също така и
интересите на правосъдието да налагат предоставяне на правната помощ.
Правната помощ по административни
дела е една възможност, която се предоставя на физически лица с цел осигуряване
на равен достъп до правосъдие. Тази правна помощ се предоставя само в изрично
предвидените в ЗПП хипотези. Правна помощ за процесуално представителство по
ЗПП се предоставя в два случая: първо, когато по закон се предвижда
задължителна адвокатска защита, и второ: по преценка на съда. По преценка на
съда правна помощ се предоставя, когато въз основа на представени доказателства
от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение и/или държавни такси. Съгласно
разпоредбата на чл.24, т.1 и т.2 от ЗПП правна помощ не се предоставя когато
предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла
на лицето, кандидатстващо за правна помощ (чл.24, т.1 от ЗПП) и когато
претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима (чл.24, т.3
от ЗПП).
Съгласно чл. 7 ал.1 ГПК вр.
чл.144 АПК, Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по
движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното
извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за
изясняване на делото от фактическа и правна страна. Подобно задължение съдът
има и съгласно чл. 9 ал.3 АПК вр. чл. 170 и чл.171 АПК.
След като поисканата правна
помощ е по повод отстраняване нередовност на исковата молба, интересите на
правосъдието не налагат представянето на
правна помощ на молителя, тъй като съдът има служебно задължение да съдейства на
страната за отстраняване на недостатъците по допустимост на жалбата/иска. В
случая исковата молба на Н. валидно сезира съдебния орган , респективно поражда
процесуално правоотношение между него и съда, по което правоотношение
последният има не само правото, но и
задължението да се произнесе по
основателността на иска по чл.128а АПК . В този контекст интересите на
правосъдието не налагат предоставянето на правна помощ на Н.Н. , щом като
правото му на съдебна защита е гарантирано , което означава и гарантиран достъп
до съд.
Мотивиран от изложените съображения
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
Отхвърля
искането на Н.А.Н. за
предоставяне на правна помощ по адм. дело № 2801/2022г. по описа на Варненския
административен съд.
Съдебното определение
подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВАС в 7-дневен срок от уведомяването на
молителя.
Административен съдия: