Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/07.10. |
Година 2019 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на двадесет и пети
септември |
Година 2019 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като
разгледа докладваното от
съдията търговско дело
№ 1502 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с
правно основание чл. 625 вр. чл. 742 ТЗ и евентуално
основание чл. 626 вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ.
Производството
е образувано по искане от името на Е. ЕООД (в ликвидация). В молбата се твърди,
че при встъпване в длъжност ликвидатор Г.Г. не установила налично имущество на
дружеството, отчетено в представения годишен финансов отчет към 31.12.2015 г. като
дружеството не разполага с никакви средства в брой, необходими включително за
развитие на ликвидационното производство. В рамките на производството били
предявени вземания отЮ.Б.АД общо в размер на 123 760,58 лв. , в размер на 35 657,55 лв. и от
Валентин Вълчев в размер от 109460,00 лв. На дружеството били начислени и
публични задължения към община Търговище и община София за местни данъци и
такси за периода 2011-2019 г. в общ размер от 33563,42 лв. при най-ранно
задължение за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци с падеж
31.10.2011 г. Твърди се поради липса на средства да е формирано и задължение за
осигурителни плащания към НАП за периода 01.09.2018 г. – 31.05.2019 г.,
произтичащо от дължимото, но неизплатено възнаграждение за ликвидатор от 5000
лв. Сочи се общият размер на задълженията включително и отчетените към 31.12.2015
г. да възлизат на 355 х.лв. Иска се да бъде обявена свръхзадълженост, а
евентуално – неплатежоспособност и да бъде открито производство по
несъстоятелност.
В
съдебно заседание не се явява представител за ищеца. Постъпило е писмено
становище, че достъпната търговска и счетоводна документация са обявените в
търговския регистър.
Съдът
като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
1. Представеният
списък на кредиторите отразява задължения към:Ю.Б.на обща стойност 159418,13
лв.
Видно
от заявлението за предявяване на вземания твърди се молителят да дължи сумите по
договор за кредит от 25.08.2011 г. в размер на 28522,25 евро – главница,
1662,44 евро договорна лихва върху главницата за периода 21.01.2013 г. до
01.10.2013 г. и законна лихва върху главницата, считано от 03.10.2013 г. до
25.02.2019 г. в размер на 33093,09 евро. Не са представени доказателства в
подкрепа на така предявените вземания.
Този
кредитор предявил вземане и по договор за банков кредит от 30.10.2012 г., по
който длъжникът се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя. Твърди
се след частично погасяване вземанията да възлизат на 22011 лв. – главница и
13646,55 лв. – законна лихва, считано от 03.10.2013 г. до 25.02.2019 г. Не са
представени доказателства и в подкрепа на това вземане.
2. В.С.В.на
обща стойност 109460,00 лв. Като основание на задължението при предявяването му
е посочено запис на заповед от 01.02.2011 г. и последваща спогодба от
06.11.2012 г. по гр.д. № 5521/2012 г. по описа на СГС. Не са представени
доказателства.
3. Национална
агенция за приходите – 3039,45 лв. в това число: 2935,37 лв. осигурителни
вноски за периода 01.09.2018 г. – 31.05.2019 г. и 104,08 лв. – лихва.
4. Община
Търговище в това число данък недвижим имот и такса битови отпадъци за периода
2011 г. – 2019 г. в размер на 33095,42 лв.
5. Столична
община – 468,00
лв. – данък
върху моторно превозно средство за периода 2013 г. – 2019 г.
6. Други
кредитори – 45 000 лв.
7. Възнаграждение
за ликвидатор за периода м. 09.2018 г. – 06.2019 г. в размер на 5000 лв.
От
служебно приобщената справка от Агенция по вписванията се установява, че за
периода 01.01.1990 г. – 03.09.2019 г. на
името на молителя не се установяват вписвания.
От
данните по партидата на молителя в търговския регистър не се установява да са
публикувани годишни финансови отчети, а от доклада на вещото лице се налага
извод, че данни за такива липсват и при данъчната администрация
При
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Законът
задължава търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, съответно
публичноправно задължение към държавата или общините, произтичащо от
търговската дейност, да огласи това обстоятелство. С оглед придаденото от
закона значение на съдебния акт съдът е ангажиран служебно да се увери, че
твърдяното влошено състояние действително съществува – арг. от чл. 621а ТЗ.
Правният
ред разграничава две форми на нежизнеспособност на търговското предприятие –
свръхзадълженост и неплатежоспособност. С оглед заявеното в случая
предпочитание приоритетно следва да бъде разгледана свръхзадължеността.
Съгласно чл. 742 ал. 1 ТЗ това състояние предполага превишение в стойността на
задълженията над стойността на имуществото. От обявените в търговския регистър
счетоводни данни се налага извод, че за периода 2011 – 2015 г., за която е
последният обявен годишен финансов отчет година дейността на дружеството е на загуба,
която обаче не засяга капитализацията на дружеството предвид отчетената като
неразпределена печалба, датираща от 2011 г. Дружеството отчита значителни
средства на каса от 346 хил. лв. през 2011 г. ,
обусловени от продадени през тази година дълготрайни активи до 241 хил.лв. през
2014 г. и 2015 г.
От
доказателствата по делото не се установяват вземанията, предявени в
производството по ликвидация, чийто размер не намира опора и в осчетоводените
задължения. Представеното съдебно решение, довело до прекратяване на
дружеството, не отразява преки констатации на съда за формирано задължение
Предвид
данните за отчуждени недвижими имоти през 2011 г., какъвто актив и не е отчитан
и през следващите периоди, няма основание за извод, че съществуват и
начислените на дружеството публични задължения, съставляващи данък недвижим
имот и такса битови отпадъци. Съгласно чл. 11 ал. 1 ЗМДТ длъжник по такива задължения е
титулярът на вещно право върху недвижим имот, поради което и предпоставка за
извод, че те съществяват е притежавано право на собственост през периода, за
който задълженията са начислени.
Не
се установява за периода, касаещ начислените задължения към Столична община, дружеството
да е притежавало моторно превозно средство. Този актив е отписан през 2012 г.,
а служебно събраната справка от МВР – СДВР, отдел „Пътна полиция“ не сочи такъв
да съществува понастоящем, на което основание е начисляван данък включително за
календарната 2019 г.
Установяват
се задължения към ликвидатора – следващото му се възнаграждение от 5000 лв. и
дължимите в тази връзка публични вземания, датиращи от 16.10.2018 г. с падеж
25.10.2018 г. с оглед представената справка и формиращи общо задължение от
3039,45 лв.. ведно с лихвата към 12.07.2019 г. Предвид отразените и в ГФО за
2015 г. задължения в размер на 45 хил.лв. общият размер на установените в
производството задължения възлизат на 53 хил.лв.
Възможността
за проследяване на отчетените парични средства налага еднозначен извод, че този
актив съществува. Невъзможността ликвидаторът да го използва за нуждите на
ликвидационното производство обосновава неяснота за неговата съдба. Дори да се
приеме, че с този актив е извършено разпореждане, доколкото не се установява да
е станало в полза на дружеството, за него възниква вземане срещу лицето,
ангажирано да управлява имуществото му. Това променя единствено вида на актива
– от налични парични средства във вземане, запазвайки стойностното му
изражение.
По
аналогични съображения следва да бъде зачетен отразеният дълготраен актив в
отчета от 2015 г., класифициран като машини, производствено оборудване и
апаратура и краткотрайните активи на обща стойност 29 хил. лв. При тези
съображения настоящият състав приема и понастоящем имуществото на дружеството
да възлиза на 281 хил.лв. Тази стойност превишава значително установените в
процеса задължения на дружеството, изключващо състоянието свръхзадълженост като
налице е процесуалното условие да бъде разгледано евентуалното основание –
неплатежоспособност.
Способността
на търговското предприятие да участва ефективно в стопанския оборот произтича
от притежание на активи, позволяващи трансформирането им в пари без да се
обезценява видимо тяхната стойност. Доверието в търговския оборот се основава
на уеднаквени правила за осчетоводяване на резултата от стопанските операции с
вменено на търговеца задължение да отразява действително настъпили
обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава тази информация. В този
смисъл счетоводно отразените данни са и основата за преценка дали и доколко
дейността се осъществява в съответствие с разумната търговска практика при
поддържане на адекватно съотношение между активи и пасиви. Последният обявен
годишен финансов отчет е за 2015 г. От тази гледна точка наличието на актив
само по себе си не е достатъчно. Наложителна е възможността активът да послужи
за посрещане задълженията на дружеството. Прави впечатление, че отчетените
стоки запазват стойностното си изражение през целия период 2011 г. – 2015 г.
През периода 2012 г. – 2015 г. се запазва и стойността на отразените вземания.
Невъзможността ликвидаторът – единствено овластеният да управлява търговските
дела на дружеството, да установи местонахождението на отчетените краткотрайни
активи и да разполага с отчетените парични средства лишава тези активи от
принципно признатото им предназначение – да служат за посрещане на изискуемите
парични задължения. Тази невъзможност датира от встъпването в длъжност на
ликвидатора – 03.09.2018 г.
Отразеното
основание на осчетоводените задължения през 2015 г. – към доставчици в размер
45 хил.лв., позволява извод, че те произтичат от търговска сделка. След като ликвидатор
Г. не е била в състояние да използва отчетените краткотрайни активи, за да посрещне
формираните задължения, а дейността на дружеството е прекратена още с влизане в
сила на съдебното решение – 12.10.2017 г., съдът приема това състояние за
трайно. Ето защо и възприема за начална дата на неплатежоспособността
03.09.2018 г.
По
делото не се доказва молителят да разполага с имущество, покриващо
първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Кредиторите са уведомени
за необходимостта да привнесат сума, гарантираща покриване на разноските по
смисъла на чл. 723 т. 2 ГПК чрез вписване на указанието на 26.09.2019 г. в
особената книга по чл. 634в ТЗ, водена от Софийски градски съд. Не се
установява по делото да е постъпило доказателство за привнесена сума. При тези
обстоятелства ответникът следва да бъде обявен в несъстоятелност, а
производството – да бъде спряно.
Същевременно,
за обезпечаване наличното имущество и въпреки предписания от закона ефект на
постановеното решение, съдът приема за наложително изрично ограничаване правата
на разпореждане досежно имуществото на дружеството.
По
разноските
В
тежест на масата на несъстоятелността следва да бъде възложена дължимата за
настоящото производство държавна такса.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на Е.
ЕООД – в ликвидация, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността - 03.09.2018 г.
ОТКРИВА на
основание чл. 632 ал. 1 ТЗ ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на Е. ЕООД – в ликвидация, ЕИК ********.
ДОПУСКА ЗАПОР и ВЪЗБРАНА върху имуществото на Е.
ЕООД – в ликвидация, ЕИК ********.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Е. ЕООД- в
ликвидация, ЕИК ********.
СПИРА
производството по т.д. № 1502/2019 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-13
състав.
Производството
може да бъде възобновено при представено доказателство за предплатени
първоначални разноски в размер на 4000 лв. в едногодишен срок от обявяване на
решението в търговския регистър. В противен случай производството ще бъде
прекратено, а търговецът ще бъде заличен от търговския регистър.
ОСЪЖДА
на основание чл. 71 ал. 1 изр. първо ГПК вр. чл. 620 ал. 1 изр. второ ТЗ Е. ЕООД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд в
полза на бюджета на съдебната власт сумата 250,00
лева.
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския
регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София.
Препис
от решението да бъде изпратен незабавно на Агенцията по вписванията за вписване
в търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението
да бъде обявено и в книгата по чл. 634в ТЗ.
СЪДИЯ: