Решение по дело №2311/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1267
Дата: 18 октомври 2022 г. (в сила от 18 октомври 2022 г.)
Съдия: Радослав Петков Радев
Дело: 20225300502311
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1267
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300502311 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №2742/19.07.2022г. по гр.д.№20381/2021г. по описа на ПРС,I гр.с-в от
ищеца в първоинстанционното производство,с което е отхвърлена исковата претенция с
правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и 3,вр. с чл.225 от КТ и процесната заповед за уволнение
не е отменена.Във въззивната жалба се сочи неправилност и незаконосъобразност на
съдебното решение и се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което
уволнителната заповед да се признае за незаконосъобразна,да се възстанови ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „*****“ и да бъде осъден ответника да заплати
обезщетение за оставането й без работа за периода 11.11.2021г.-11.05.2022г. в размер на
6547,89лв.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита
решението за правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбоподателят е бил в трудово правоотношение с ответника,като е заемал длъжността
„*****“ и със заповеди №23/11.11.2021г. и №84/11.11.2021г.,връчени й на същата дата,е бил
уволнен от заеманата длъжност поради налаганве на дисциплинарно наказание
„уволнение“.Видно от събраните по делото доказателства от ищцата са били снети
1
обяснения по реда на чл.193 от КТ и едва тогава работодателя е пристъпил към налагане на
наказанието.Следователно процесуалните разпоредби са били изпълнени от
работодателя.При издаването на двете заповеди в един и същи ден и връчени на
ищцата,работодателя в първата заповед с №23/11.11.2021г.,е постановил само
дисциплинарното уволнение с посоченото основание в нея,а именно чл.330,ал.2,т.6 от КТ
със следващата заповед с №84/11.11.2021г. е посочил и конкретно в какво се състои
нарушението,извършено от ищцата.Жалбоподателят счита,че така издадени заповедите
следва да бъдат отменени,тъй като е налице опорочаване на процедурата,но настоящата
инстанция счита,че това не води до опорочаване на процедурата,тъй като с едната заповед се
прекратява трудовото правоотношение,а с втората заповед се налага дисциплинарното
наказание,като и двете заповед са свързани помежду си.В първоинстанционното
производство е разгледан запис от камерите на учреждението,в което ищцата е работила и
от записа се установява,че ищцата е застанала зад стола на едно от децата и между него и
падналия на земята Г.,което е дете с **** и за което следва да се полагат особени грижи,и го
настъпва с крак по дланта,а впоследствие след като минава покрай него го заскубва за
косата.Комплексът за социални услуги е заведение,предназначено за осигуряване на грижи
за деца с ***** или деца в *****,като самата ищца е била натоварена от работодателя да
полага необходимите грижи за тези деца,без да влага физическо насилие.В настоящия
случай тя не се е съобразила с това,поради което е нарушила реда в комплекса,а така също и
не е изпълнила задълженията си,посочени в длъжностната характеристика.
В първоинстанционното производство са разпитани като свидетели св.М. А.,която в
показанията си заявява,че Л. е добър колега,който се грижи за децата и че когато Г. изпада в
криза не може да бъде овладян се вика ***** или *****,като в успокояването се включват и
останалите потребители.Сочи също така,че когато Г. изпадне в криза,трябва да се отдели от
останалите и да се сложи на дивана,за да му се говори.
Св В. Т.,който е ***** в комплекса в показанията си заявява,че външната врата на
посочената дата била затворена,когато той отишъл на работа,което било непривично и
нередно и ставало,когато възникне проблем.Видял,че ищцата се занимава с Г.,а Г. бил
тревожен,а пък Л. била извън контрол,поради което написал докладна.Разбрал от ищцата,че
Г. е бутнал лекарствата,затова свидетелят поел Г. и започнал да го успокоява.
При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го
потвърди поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ дисциплинарно наказание се налага с мотивирана
писмена заповед,в която се посочва нарушението,нарушителя,кога е извършено същото и
текста,въз основа на който се налага.Съгласно разпоредбата на чл.193 от КТ щом е
констатирано нарушение на трудовата дисциплина от работодателя,същия следва да вземе
обяснения на работника,било то писмени или устни.В настоящия случай по делото са снети
обяснения от работника,а заповедта за уволнение е мотивирана.При това положение
настоящата инстанция намира,че следва да потвърди решението на първоинстанционния съд
2
като правилно и законосъобразно,тъй като решението се явява правилно и
законосъобразно.Обсъдени са всички представени и приети от съда доказателства и съдът е
стигнал до извода,че са налице нарушения на трудовата дисциплина,допуснати от ищцата,за
което на същата е наложено и наказанието „уволнение“.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива следва да се присъдят
на въззиваемата страна в размер на 1400лв. за адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2742/19.07.2021г. по гр.д.№20381/2021г. по описа на
ПРС,I гр.с-в.
ОСЪЖДА Л. Т. Т. с ЕГН-********** от гр.***** да заплати на Комплекс за
социални услуги „Св.св.Константин и Елена“ с ЕИК-***** от гр.*****,представлявано от М.
В. в качеството й на ***** направените от него разноски по делото пред настоящата
инстанция в размер на 1400лв./хиляда и четиристотин лв./ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата
на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3